Решение № 175 от 10.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Пловдив, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Наказателно дело за възобновяване № 20255000600480 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на гл. 33 НПК.

С Присъда № 126/02.10.2023 г. постановена по НОХД № 2525/2022 Г.

Старозагорският районен съд е ПРИЗНАЛ подс. Х. Г. К., със снета по делото самоличност, за ВИНОВНА в това, че на 17.12.2019г. в гр.*, на бул.“*“ №92, в магазин ,,*” се заканила с убийство на И. Д. Д., и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 НК и чл.54 НК я е ОСЪДИЛ на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 НК е ОТЛОЖИЛ изпълнението на наложеното наказание за срок от ТРИ години.

Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подс. С. Н. К., със снета по делото самоличност, за ВИНОВНА в това, че на 17.12.2019г. в гр.*, на бул.“*“ №92, в магазин ,,*” се заканила с убийство на И. Д. Д. и това заканване е 1 възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 НК и чл.54 НК я е ОСЪДИЛ на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на наложеното наказание за срок от ТРИ години.

Старозагорският районен съд е ОСЪДИЛ подсъдимите С. Н. К. и Х. Г.

К. да заплатят солидарно на И. Д. Д. 4 000 /четири хиляди/ лева обезщетение за причинените неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане – 17.12.2019 година – до окончателното изплащане на главницата, а в останалата част до 6 000 лева го е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен и недоказан.

Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски.

С решение №171/14.07.2025г. по ВНОХД №1332/2024г. Старозагорският окръжен съд е потвърдил първоинстанционната присъда.

На 26.09.2025г. е постъпило искане за възобновяване на наказателното дело от Х. К. и С. К. за отмяна на съдебните актове и признаването им за невинни и оправдаване по повдигнатите обвинения с отхвърляне на гражданския иск. Като алтернативно становище се поддържа искане за възобновяване на наказателното дело и връщането му в съответната фаза на съдебното производство за ново разглеждане.

Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено следното:

ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.

За да постановят атакуваните съдебни актове, съдилищата по същество са направили внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на които са приели за безспорно установена фактическата обстановка по делото, която накратко се изразява в следното:

Пострадалата И. Д. живеела на съпружески начала със св. Д. К.. Същият 2 е брат на съпругът на подс. Х. К..Подсъдимата С. К. е дъщеря на подс. Х. К..

Свидетелката И. Д. работила в магазин „*”, находящ се в централната част на гр.., на бул.“.“ №92. На 17.12.2019г. била на работа в магазина. Около 13.00 часа подсъдимите влезли в магазина. Вътре имало една клиентка, която разглеждала стоката. Подсъдимите изчакали клиентката да излезе и веднага се нахвърлили върху пострадалата. Избутали в пробната и започнали да я блъскат и удрят с юмруци в областта на главата и горната част на гръдния кош. Подсъдимата С. К., освен с юмруци, нанасяла удари по главата на пострадалата с дамската си чанта, след което започнала да я „дере“ с нокти в горната част на гръдния кош. Разкъсала блузата на пострадалата, като отправила закани с думите: „ще те затрия, ще ти съсипя живота, ще те убия“.

В същото време подс. Х. К. хванала св. И. Д. за шията и започнала да я души, като същевременно и крещяла с думите: „......................................, ще те унищожа, ще ти изтръгна червата, ще те убия,“. Пострадалата се уплашила, молела подсъдимите да я оставят и на няколко пъти извикала за помощ.

През това време й се обадил св.Д. К.. Тя включила телефона на високоговорител и му казала, че кака му и дъщеря й дошли да я бият в магазина и искат да я убият.

След като разговорът прекъснал свидетелят се обадил на тел. 112 и подал сигнал, че две жени - Х. и С. бият съпругата му в магазин „*”, находящ се в гр.*, на бул.“*“ №90.

На мястото на инцидента бил изпратен полицейски екип- св.С. В. и св.М. Д., които огледали района, но не намерили магазина, тъй като в бързината си св.Д. К. посочил неправилен адрес.

На 18.12.2019г. св. И. Д. посетила съдебен лекар, където е прегледана и било издадено съдебномедицинско удостоверение на живо лице №116Ш/2019г.

В искането за възобновяване се развива довод за нарушаване принципът ne bis in idem. Това възражение подробно е било обсъдено в мотивите към атакуваното решение на въззивния съд. Пловдивският апелативен съд принципно споделя изложените в атакуваното решение съображения, но счита за необходимо да посочи следното:

3

Първоначално, с постановление от 20.02.2020г. /л.24 ДП/, е отказано образуване на досъдебно производство по преписка, започната по заявление от И. Д. за въпросния случай.

На 09.04.2020г. в РС гр. Стара Загора е депозирана частна тъжба от пострадалата И. Д., по която на 13.04.2020г. е образувано НЧХД № 876/2020г.

С определение от 12.05.2021г. производството по НЧХД 876/2020г. е прекратено и делото изпратено по компетентност на Районна прокуратура – Стара Загора на основание чл. 287 ал.7 НПК, тъй като съдът е приел, че се касае за престъпление от общ характер.

След изпращане на делото в прокуратурата, с постановление от 18.05.2021г. /л.1 ДП/, е образувано настоящото досъдебно производство за деяния по чл. 131 ал.1 т.12., вр. с чл. 130 ал.2 НК и по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 НК.

Напълно законосъобразно Старозагорският окръжен съд е приел, че разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК не налага абсолютна забрана за образуване на наказателно производство и не води винаги до прекратяване на образуваното второ по ред производство, когато спрямо същото лице, за същото деяние е имало постановление за отказ да се образува досъдебно производство. Това е така само, ако спрямо лицето е налице приключила с влязъл в сила съдебен акт наказателна процедура, т.е. лицето е било окончателно оправдано или осъдено. Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство не е от тази категория актове, тъй като подлежи на обжалване, без това да е обвързано с какъвто и да било срок.

Не може да се приеме за основателен и доводът в искането, че е нарушено правото на защита на подсъдимите, понеже на практика производството в досъдебното производство е продължило след отменено прокурорско постановление по жалба на самите обвиняеми /тогава/.

Пловдивският апелативен съд внимателно обсъди това възражение и го намира за неоснователно.

След образуване на досъдебното производство и привличане на обвиняемите с постановления, съответно на 24.08.2021г. /л.38 и л.42 ДП/ и на 11.10.2021г. /л.46 и л.49 ДП/, прокурорът е изготвил постановление за частично прекратяване на 10.01.2022г. /л.127 ДП/. С него е прекратил 4 досъдебното производството по чл. 131 ал.1 т.12., вр. с чл. 130 ал.2 вр. чл. 20 ал.2 НК и е постановил продължаването му по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 НК.

Това постановление е обжалвано от обвиняемите Х. К. и С. К..

Постановлението е атакувано и от пострадалата И. Д..

С определение №130/18.02.2022г. по ЧНД 146/2022г. /л.132 ДП/ Старозагорският районен съд е отменил постановлението като незаконосъобразно по жалби на обвиняемите, а е приел жалбата на И. Д. за просрочена. Този съдебен акт е влязъл в сила на 05.04.2022г., видно от отметката върху него, и безпредметно да бъде коментирано доколко е било правилно.

Впрочем, по-нататъшната хронология на развитие на досъдебното производство показва, че правата на осъдените не са нарушени. Това е така, понеже с постановление от 10.03.2022г. /л.134 ДП/ са разделени материалите по обвинението по чл. 131 ал.1 т.12., вр. с чл. 130 ал.2 вр. чл. 20 ал.2 НК в друго производство, а настоящото производство и продължило единствено по обвинението по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 НК. По това обвинение досъдебното производство никога не е прекратявано, за да се твърди, че по някакъв начин е утежнено положението на обвиняемите, предвид произнасянето на Районен съд Стара Загора с определение №130/18.02.2022г. по ЧНД 146/2022г.

Прецизността изисква да се отбележи, че против постановлението за разделяне е била депозирана жалба и с постановление от 12.05.2022 г. на Окръжна прокуратура – Стара Загора то е било потвърдено. След това се е произнесла и Апелативна прокуратура на 23.06.2022г., приемайки че жалбата против постановлението на Окръжна прокуратура – Стара Загора е недопустима.

Двете обвиняеми са привлечени с постановления от 13.09.2022 год. за извършено престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК, по който текст е внесен и обвинителния акт.

По отношение останалите възражения в искането, свързани с обсъждане от двете съдебни инстанции на събраните по делото доказателства е 5 необходимо да се посочи, че те са на практика относими към обосноваността на съдебните актове на инстанциите по същество. Обосноваността обаче е извън предмета на касационните основания, които подлежат на обсъждане в производството по възобновяване.

В изпълнение указанията на предходното отменително решение на апелативния съд, с което делото е възобновено, въззивната инстанция е направила подробен анализ на събраните по делото доказателства и формирането на волята на съда е ясно проследима, като е посочено правните изводи въз основа на кои годни доказателства са изградени. По този начин е изпълнено изискването, регламентирано в чл.13 и чл. 14 НПК за обективно, всестранно и пълно изясняване на делото и разкриване на обективната истина.

Даден е ясен и убедителен отговор на всички възражения на защитата.

Съдилищата по същество са направили напълно законосъобразен извод, че с деянието си Х. Г. К. е осъществила от обективна и субективна страна съставомерните признаци на деянието по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 НК, понеже на 17.12.2019г. в гр.*, на бул.“*“ №92, в магазин ,,*” се заканила с убийство на И. Д. Д., и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му.

Осъдената С. Н. К., също е осъществила съставомерните признаци на деянието, очертано в хипотезата на чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 НК, понеже на 17.12.2019г. в гр., на бул.“*“ №92, в магазин ,,*” се заканила с убийство на И.

Д. Д. и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му.

Поради това и няма основание за отмяна на съдебните актове на Районния и Окръжния съд в Стара Загора и искането на обвиняемите в тази насока не може да бъде споделено.

По делото не са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Неоснователен и доводът в искането за отхвърляне на предявените граждански искове срещу осъдените.

С деянието си по чл.144,ал.3, във вр.с ал.1 от НК те са причинили неимуществени вреди на пострадалата, изразяващи се в претърпени вследствие на деянието болки и страдания.

6

Правилно е преценено, че на основание чл.45 ЗЗД осъдените дължат обезщетение.

Съгласно чл.52 ЗЗД същото се определя по справедливост. С основание е прието от въззивната инстанция, че размерът на дължимото обезщетение е уважен по справедливост, а именно искът е уважен до размера на 4000 лв., а в останалата му част – до размера на 6000 лв. е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд и РЕШИ: