Решение № 1519 от 21.12.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1519 гр. Варна, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20233100501849 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.

№ 54036/18.07.2023 г., подадена от „Застрахователно А. Дружество „Даллбогг:

Живот и здраве" АД срещу Решение № 2332/26.06.2023 г., постановено по гр.д. № 10465/2022 г. на ВРС, с което ответникът З. А. Д.

„Даллбогг: Живот и здраве" АД е осъдено да заплати на ищеца Д. И. Д. сума в размер на 4600,00 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, резултат от нанесени на разкъсно-контузна рана по окосмената част на главата и контузия на лява предмишница, и сума в размер на 1800,00 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени на ищеца негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес, ведно със законната лихва върху присъдените суми от 13.02.2022 г. до окончателното им изплащане, като ответникът е осъден да заплати на ищеца и сторените по делото разноски.

В жалбата се излага, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Поддържа направеното с отговора на исковата молба оспорване на причинно-следствената връзка между твърдяните телесни увреждания, болки и страдания на ищеца и процесното ПТП. поддържа оплакване за неправилна преценка на доказателствата от страна на първоинстанционния съд, довела до погрешни правни изводи, в частност извода, че ищецът 1 е бил водач на МПС, а не пътник на задна лява седалка. Съответно оспорва извода на съда, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат в резултат на непоставен обезопасителен колан като направен в противоречие с приетата по делото САТЕ и останалия доказателствен материал. Оспорва и размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди поради неправилно приложение на материалния закон, изискващ съдът да приложи критерия за справедливост. Излага подробна аргументация. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковата претенция, евентуално, за намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Д. И. Д., с който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Като неоснователни и необосновани се сочат оплакванията на въззивника, че ВРС е отхвърлил възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. Излага подробна обосновка в отговор на релевираните с въззивната жалба оплаквания. Моли за отхвърляне на жалбата, потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на обжалваното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

ВРС е бил сезиран с преки осъдителни искове с правно осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявени от Д. И. Д. срещу „ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве" АД, за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 4600,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, резултат от разкъсно-контузна рана по окосмената част на главата и контузия на лява предмишница, и сума в размер на 1800,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес, като всички вреди са в резултат на ПТП, настъпило на 13.02.2022 г. по вина на водача на л.а."**" с peг. № *** С.С.О., застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при 2 ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на настъпване на ПТП – 13.02.2022г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди в исковата молба, че е бил пътник в л.а."**" с peг. № *** и е пострадал от настъпилото на 13.02.2022 г. ПТП, като е получил разкъсно-контузна рана по окосмената част на главата и контузия на лява предмишница. Освен това в резултат от произшествието преживял негативни психически емоции и бил в състояние на емоционален стрес.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорват се всички твърдения в исковата молба, в т.ч. вината на водача на застрахования при ответника л.а., получаването от ищеца на описаните в исковата молба телесни увреждания, механизма на настъпване на описаното ПТП. Релевира се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради неизползване на обезопасителен колан от ищеца по време на ПТП. Възразява се и срещу искането за присъждане на законна лихва от датата на ПТП.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. В тежест на ищеца е да установи валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите, покриващо отговорността на водача на увреждащия автомобил със застраховател ответника; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор; противоправно поведение на застрахования водач; настъпване на твърдяните имуществени вреди в причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие; съответно размер на разходите нужни за репариране на вредите. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на делинквента се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е да докаже правопогасяващите и правоизключващите си възражения.

С доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл.146 ал.1 т.3 ГПК, съществуването на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „***", с peг.№ *** *, съгласно Застрахователна полица № BG/30/121002884214, валидна към датата на процесното ПТП.

Не е спорно във въззивното производство, че на 13.02.2022г., в посока към град Варна, на път Втори клас № 29, на 2 км. е настъпило ПТП. Не е спорен механизмът на настъпване на ПТП и вината на водача на л. а. "**" с peг. № *** * С.С.О.. Не се спори, че ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП и отправил покана за изплащане на настъпилите от ПТП неимуществени вреди. Видно от писмо изх. № 2799 от 06.06.2022 г. застрахователната претенция е получена от ответното дружество на 04.03.2022 г., като с посоченото писмо застрахователят е отказал да заплати обезщетение на 3 пострадалото лице.

Спорни във въззивното производство са причинната връзка между настъпилото ПТП и твърдените от ищеца неимуществени вреди, адекватния размер на обезщетението за същите, както и наличието на съпричиняване от страна на ищеца поради неизползване на обезопасителен колан.

Видно от заключението на допусната по делото съдебно-медицинска експертиза, което съставът на въззивния съд в частта, касаеща получените увреждания, кредитира като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните, в резултат на процесното ПТП ищецът е получил разкъсно-контузна рана на главата и контузия на лява предмишница, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Обичайния срок за възстановяване е около 15-20 дни. Раната е обработена хирургично – извършено е почистване, дезинфекция и зашиване. Няма остатъчен деформитет и ограничаване на движения вследствие на получените травматични увреждания. Травматичните увреждания са получени най-вероятно при обръщане на лекия автомобил на лявата страна от части на лява задна врата. Посочено е, че травмите, описани в исковата молба съотве*тват на установените в медицинската документация. Според вещото лице, при този механизъм на ПТП – поднасяне, удар в мантинелата и преобръщане на МПС на лявата страна и при правилно поставен предпазен колан, могат да се получат описаните травматични увреждания. Съдът не кредитира заключението в тази му част, тъй като вещото лице не е изложило обосновка почиваща на конкретни установени по делото факти. Липсва анализ на конкретните обстоятелства, от който да следва подобен извод.

По делото е прието и заключение на САТЕ, което съставът на въззивния съд изцяло кредитира като компетентно, ясно и обосновано. Според вещото лице, обстоятелствата, при които на 13.02.2022 г. около 21:50 ч. на кръговото кръстовище в близост до Летище Варна е настъпило процесното ПТП, са следните: водачът на т. а. *** **. peг. № ****, се е движел по път № 29 Добрич - Варна, в посока гр. Варна. ПТП настъпва в тъмната част на денонощието, при мокра пътна настилка на добре осветена пътна о*ечка. Водачът е загубил управление на автомобила, който се подхлъзва, удря се в мантинелата, обръща се на лявата си страна и се спира в стълб от уличното осветление. Водачът на т. а. *** ** не е съобразил скоростта си на движение с пътната обстановка, в частност с хлъзгавата асфалтова настилка. Оборудването за безопасност на пътниците в т. а. *** **, peг. № ****, включва предни въздушни възглавници, странични въздушни възглавници, предни и задни предпазни колани от триточков тип за всички места в автомобила. Към момента на сблъсъка ищецът Д. се е намирал на задна лява седалка, зад водача. В момента на настъпване на процесното ПТП тялото на ищеца е залитнало напред и наляво. Вещото лице подробно е разяснило механизма на действие на триточковия предпазен колан, с който без съмнение на мястото, на което се е возел ищецът, катастрофиралият автомобил е бил оборудван. Вещото лице е категорично, че при поставен предпазен колан би се осъществил контакт със странична лява част на тялото на пострадалия със задна лява врата и задно ляво стъкло, но не и с предна лява седалка, таван на кабината, лява дръжка за пътниците на задния ред седалки, която е 4 монтирана на централна лява колонка. Предвид получената „разкъсно-контузна рана на главата с дължина 1 см." вещото лице прави извод, че е било осъществено съприкосновение на главата с твърд предмет, който се намира в средна лява част на купето на автомобила като единственият елемент от кабината в тази й част, който е издаден и твърд (не е тапициран), е лявата дръжка за пътниците на заден ред седалки. Причината главата на ищеца да осъществи контакт с този елемент от купето на автомобила би могла да бъде непоставен предпазен колан. Според вещото лице към момента на процесното ПТП ищецът не е бил с поставен обезопасителен колан.

Разпитаният като свидетел водач на т. а. *** ** С.О. сочи, че ищецът Д. при настъпване на ПТП е бил на задната седалка в автомобила, но не помни дали пътуващите на задната седалка са били с колани.

От показанията на свидетелите И. и И., майка и баща на ищеца, ценени от съда при условията на чл.172 ГПК, се установява, че няколко дни след произшествието пострадалият се е чувствал зле, виело му се е свят, боляла го е предмишницата. Около месец и половина след ПТП не е искал да управлява автомобила си и е бил значително стресиран.