Решение № 272 от 25.03.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Стара Загора, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Е.Ат.Д. като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20255530102545 по описа за 2025 година

Предявен е иск за заплащане на част от обезщетението при пенсиониране с правно основание по чл.222, ал.3 КТ в размер на 3618,72лв., както и за заплащане на законната лихва върху главницата за времето от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и за съдебните разноски по делото. Предявен е в условията на евентуалност насрещен иск с правно основание чл.210, ал.3 от КТ за заплащане на сумата от 3618,72лв., представляваща размера на ограничената имуществена отговорност на работника за причинени имуществени вреди на работодателя, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и за съдебните разноски по делото. Претендира се прихващане на сумите по двата иска.

Искът е предявен от Г. Н. О. от гр...... срещу “ЕЛГРУП” ООД гр.Стара Загора. С исковата молба се твърди, че ищцата е работила в ответното дружество, като трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, считано от 17.02.2025г. Със заповед било определено да бъде изплатено обезщетение на основание чл.222, ал.3 КТ в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, възлизащи на сумата от 7237,44лв. Със същата заповед работодателят определил размер на ограничена имуществена отговорност на ищцата в размер на 3618,72лв. След като ищцата получила заповедта, с която е определена ограничената имуществена отговорност, тя подала възражение до работодателя, изпратено на 03.04.2025г. чрез „Еконт“, което работодателят не е получил и е било върнато на подателя. Впоследствие ищцата в срока за възражение е подала такова чрез нотариална покана от 14.04.2025г., която не е била връчена на представител на ответника, но 1 се считала за служебно връчена. Ответникът не бил предявил иск на основание чл.210, ал.3 от КТ. Поради тази причина ищцата счита, че ответникът й дължи пълния размер на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ.

Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 3618,72лв., представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, заедно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на паричната сума. Претендира да й бъдат присъдени разноските по делото.

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства за наличието на трудово правоотношение между страните, неговото прекратяване, както и начисляването на обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения на ищцата.

Твърди, че възражението на ищцата не е достигнало до ответника и той разбира за него с връчването на исковата молба. Твърди, че при направена инвентаризация са установени действия и бездействия на ищцата, които са нанесли вреди на работодателя в размер на 4221,81лв., поради което е била издадена заповед за определяне размера на имуществената отговорност на ищцата. На основание чл.210, ал.3 КТ ответникът имал право да предяви иск, поради което предявява насрещен иск срещу Г. Н. О..

Ищецът по насрещния иск твърди, че страните са били в трудово правоотношение от 2007г., като Г. Н. О. била назначена на длъжността „продавач консултант“ в магазин за ел.материали. Съгласно длъжностната характеристика за длъжността ответницата по насрещния иск отговаряла за правилното съхранение на поверените стоки в обекта и носела имуществена отговорност за вреди и липси. През 2024г. било констатирано, че магазинът реализирал твърде малък оборот, поради което били предприети действия по закриване на магазина. На 09.09.2024г. била назначена инвентаризация на стоката в магазина.

Ответницата създала множество пречки на процедурата по инвентаризацията, ползвала често болнични, обяснила, че компютърът е повреден. Оказало се, че служебният компютър не бил повреден, а защитен с пароли, които само ответницата знаела. След като все пак била извършена инвентаризацията се установило, че в обекта била натрупана стока с изтекъл срок на годност, която не можела да бъде продадена или върната на доставчици на стойност 4221,81лв. без ДДС. Протоколът за инвентаризацията не бил подписан от ответницата, тъй като тя отново отсъствала по болест. Била издадена заповед за определяне на ограничена имуществена отговорност на ответницата в размер на 3618,72лв. Работникът можел да оспори тази заповед, което той направил с исковата молба, по която било образувано настоящото дело. Това породило правен интерес за работодателя да предяви настоящия насрещен иск.

Моли съда да осъди ответницата Г. Н. О. да заплати на ищеца “ЕЛГРУП” ООД сумата от 3618,72лв., представляваща размера на ограничената имуществена отговорност на работника за причинени имуществени вреди на работодателя, произтичащи от недобросъвестното поведение на работника, в резултат на която е натрупана залежала и непродаваема стока с изтекъл срок на годност на стойност 4221,81лв. без ДДС, заедно със 2 законната лихва върху сумата от 3618,72лв. от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Моли съда да извърши прихващане между сумата по първоначалния иск и сумата по насрещния иск. Моли да бъде извършено прихващане и между разноските на страните по двата иска.

Ответницата по насрещния иск е подала отговор, с който счита предявения насрещен иск за недопустим, тъй като не можело да се реализира ограничена имуществена отговорност след прекратяване на трудовото правоотношение и не можело да се прихваща с обезщетението по чл.222, ал.3 КТ, а само с трудово възнаграждение. Отделно от това счита иска за неоснователен. Твърди, че инвентаризация не е била извършена, представената от работодателя заповед не е била връчвана на ответницата. Резултатът от инвентаризацията също не е бил предоставен на ответницата. Оспорва изложените от работодателя факти, че служебният компютър е бил защитен с пароли или е бил повреден. Твърди, че и други хора са имали достъп до служебния компютър, включително и чрез отдалечен достъп.

Ответницата твърди, че е работила в посочения от ищеца обект до 31.08.2024г., след което е продължила да работи в друг магазин в .... Стоките, които са били продавани в магазина са били ел.материали, ВиК материали и крепежни инструменти, които не са имали срок на годност. Никога ответницата не е приемала стоки и те не са й били заприхождавани. В магазина били работили и други хора, но след тяхното напускане не е правена ревизия.

Съдът, като анализира представените и събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди ги във връзка с доводите на страните и приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото, на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е било налице трудово правоотношение, че същото е било прекратено и, че на ищцата е било начислено обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения. Не се спори по същество от страните и, че при ответника ищцата е изпълнявала длъжността продавач-консултант в търговски обект на ответника с адрес ..........

Съгласно представената от ответника длъжностна характеристика на длъжността „Продавач-консултант“, в трудовите задължения на ищцата се е включвало да аранжира стоките на работното си място и витрините, като контролира асортимента, количеството и качеството на доставените стоки и рационалното използване на магазинните площи, да извършва необходимите действия по оформяне на документите, свързани с покупкопродажбите на предлаганите в обекта стоки, както и да осигурява и доставки за заявени стоки и следи за съответствието на поръчаните и доставените видове марки и количества стоки и приема, съответните документи за това. В длъжностната характеристика, раздел III, т.2 е посочено, че служителят носи имуществена отговорност при констатирани вреди или липси на пари и стоки.

По делото са представени 28 броя заявления за ползване на платен годишен отпуск от 3 страна на ищцата за периода 2021г. – 2024г. От тези документи се установява, че ищцата е ползвала платен годишен отпуск на следните дати: от 16.08.2021г. до 20.08.2021г.; от 25.07.2021г. до 27.07.2022г.; от 06.07.2022г. до 08.07.2022г.;, на 04.02.2022г.; на 28.12.2022г.; на 23.09.2022г.; на 05.09.2022г.; от 06.07.2023г. до 07.07.2023г.; на 18.08.2023г.; от 12.10.2023г. до 13.10.2023г.; на 03.11.2023г.; от 02.01.2024г. до 05.01.2024г.; от 01.02.2024г. до 02.02.2024г.; от 23.02.2024г. до 23.02.2024г.; на 01.03.2024г.; на 05.03.2024г.; на 15.03.2024г.; на 02.05.2024г.; на 07.05.2024г.; на 31.05.2024г.; на 25.06.2024г.; от 08.07.2024г. до 09.07.2024г.; от 10.09.2024г. до 13.09.2024г.; от 25.09.2024г. до 26.09.2024г.; от 22.11.2024г. до 25.11.2024г.; на 29.11.2024г.; от 05.12.2024г. до 09.12.2024г.; от 23.12.2024г. до 03.01.2025г. В заповедите не е записано лице, което да замества ищцата в дните на ползван отпуск. В проведеното открито съдебно заседание на 04.03.2026г., на съда бяха представени книгите за дневните финансови отчети на дружеството, като се направи констатация в смисъл, че в дните, за които от приетите като писмени доказателства заповеди за платен годишен отпуск на ищцата се установява, че същата е била в отпуск, няма финансови отчети в съответните книги, тоест се стига до извода, че в съответните дни ищцата не е била замествана или не са осъществени продажби в магазина.

Със Заповед ........ на управителя на ответното дружество е разпоредено извършването на инвентаризация на стоковите наличности на обект на фирмата – магазин за ел. материали, находящ се в ........., като инвентаризацията е следвало да се извърши от комисия в състав:

Г.Д. Д.а – касиер, Г. Н. О. – Продавач-консултант, МОЛ на обекта, С. С. А. – работник, П. Х.

П. – управител.

По делото е представен Протокол от 07.02.2025г., съставен на основание Заповед ...... във връзка с извършена инвентаризация на търговски обект. Съгласно същия, стоковите наличности, находящи се в търговския обект в ......., са върнати в главния склад на дружеството. В хода на инвентаризацията е установено, че общата доставна стойност на стоките, които са получени от главния склад в магазина и върнати при закриване на магазина обратно в главния склад е 27691,13лв. без ДДС. При връщането на стоките, МОЛ на обекта е изготвила описи за връщане, без в тях да е посочена доставната стойност и цената за крайни потребители. От върнатата стока на стойност 27691,13лв. без ДДС, една част от същата на стойност 4221,81лв., комисията е установила, че е с изтекъл срок на годност и представлява пряка загуба за фирмата, защото стоката е залежала и не може да бъде продадена на клиенти. Проверката е установила неизписани стоки на стойност 7360,69лв., неописани като продадени и невърнати в централния склад. Установено е, че през годините Г. О. сама е правила инвентаризация, при което са били изтрити стоки на стойност 813,39лв.

Видно от Заповед ..... на управителя на ответното дружество, на основание чл.222, ал.3 КТ, на ищцата Г. О. е определено обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от 6 месеца в размер на 7237,44лв. В мотивната част на Заповедта е посочено, че на 09.09.2024г. от управителя на ответното дружество е била разпоредена проверка на наличностите в магазин за ел. материали, находящ се на адрес ....., с материално отговорно лице Г. О.. В хода на ревизията са установени вреди на стоки и материали, с които 4 се осъществява търговска дейност на обекта, надхвърляща 3900,00лв. Вредите се изразяват в натрупване на необосновано големи складови наличности и залежаване на стоките, което прави същите непродаваеми, включително и под стойността им на придобиване. В тази връзка, със същата Заповед ....... е определен размера на ограничена имуществена отговорност на ищцата в размер на 3618,72лв. Със същата заповед ответният работодател е удържал размера на определената ограничена имуществена отговорност на Г. О. на стойност 3645,65лв. и е прихванал същата сума с определения размер на обезщетението в размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от 6 месеца на стойност 7237,44лв. до размера на по-малката от двете суми, като е разпоредил разликата в размер на 3618,72лв. да се изплати на ищцата.