Решение № 217 от 20.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Р. Диева при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело № 20241100902408 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Титан Електрон“ ООД срещу „Стал 2007“ EООД.

Ищецът „Титан електрон“ ООД твърди, че на 18.01.2017 г. „Стал 2007“ ЕООД издал запис на заповед, с който безусловно, неотменимо и без протест се задължил да плати на В.И.Г. сумата от 1 000 000 евро с падеж 18.01.2022 г., с място на плащане: гр. София. Сочи, че на 03.09.2024 г. поемателят В.Г. в качеството на джирант прехвърлила чрез джиро правата си по издания запис на заповед на „Титан електрон“ ООД в качеството на джиратар. „Стал 2007“ ЕООД не платилo задължението по ценната книга на падежа, поради което на 05.09.2024 г. „Титан електрон“ ООД подалo заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 1 000 000 евро., във връзка с което било образувано ч.гр.д. № 54017/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 66 състав. На 09.10.2024 г. по ч.гр.д. № 54017/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 66 състав, съдът уважил заявлението и издал Заповед № 31766 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. С определение от 10.10.2024 г. съдът уведомил заявителя за подаденото от длъжника възражение по чл. 414 ГПК и му указал за възможността да подаде установителен иск за вземането в едномесечен срок от съобщението. В законоустановения срок ищецът „Стал 2007“ ЕООД подал настоящата искова молба, с която иска от съда да: признае за установено, че „Стал 2007“ ЕООД му дължи сумата от 1 000 000 евро – въз основа на запис на заповед от 18.01.2017 г. с падеж 18.01.2022 г., ведно със законната лихва от 05.09.2024 г., за която сума по ч.гр.д. № 1

54017/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 66 състав са издадени на 09.10.2024 г.

Заповед № 31766 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.

В случай, че главният иск бъде отхвърлен и издаденият на 18.01.2017 г. запис на заповед бъде обезсилен, поради преюдициране или прескрибиране на ефекта по менителницата, ищецът иска осъждане на ответника да му заплати сумата от 1 000 000 евро – представляваща сумата, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца.

Иска се присъждане на направените разноски както в заповедното, така и в настоящото производство.

В представения писмен отговор „Стал 2007“ ЕООД намира предявените искове за неоснователни. Сочи, че ищецът представял множество записи на заповед с идентично съдържание с този, представен по настоящото дело. Всички тези документи не били подписани от С.А.. В записите на заповед нямало ръкописен текст, а само наподобен подпис.

Общата стойност на сумите по всички представени по отделните дела записи на заповед възлизала на над 6 250 000 евро. Всички записи на заповед били издадени в полза на В.Г., която впоследствие ги прехвърляла на свързани лица, включително новоучредено търговско дружество с малък капитал. Ответникът намира това за престъпна „схема“, за която била сезирана прокуратурата. По отношение на валидността на процесното джиро посочва, че към датата на джирото В.Г. не била в състояние да разбира и ръководи постъпките си към датата на извършване на джирото. Намира също, че джирото било нищожно, поради заобикаляне на закона. Прехвърлянето на вземания за събиране от трети лица е дейност, която можело да се осъществява само от финансови посредници, какъвто не бил ответникът, като реферира към Законодателен декрет № 385/93 от 1 септември 1993 г. относно банковата и кредитна дейност. По отношение на представения запис за заповед намира, че същият е нищожен. В него не бил конкретизиран адрес в посоченото място на издаване. Освен това намира, че сумата в записа на заповед надвишава ограниченията за плащане в брой съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, поради което била платима по банков път, но в документа нямало номер на банкова сметка, по която да бъде извършено плащането. Оспорва документът да е подписан от С.А. както в лично качество, така и като управител на „Стал 2007“ ЕООД. Документът съдържал единствено наподобен подпис, без ръкописно изписване на имената на издателя. Имената на С.А. под наподобения подпис били изписани печатно без добавка, че С.А. бил управител на „Стал 2007“ ЕООД. Освен това в текста бил използвана думата „задължавам“, която би била относима при изписване на документа в лично качество от физическото лице, а не „задължава“ – от юридическо лице.

Към 18.01.2017 г. С.А. не бил едноличен собственик на капитала на „Стал 2007“ ЕООД както било посочено в представения запис на заповед. При това положение не можело да се приема, че „Стал 2007“ ЕООД било валидно задължено по ценната книга. Освен това сочи, че джирото било поместено на алонж, който не бил прикрепен към записа на заповед.

Нямало необходимост от алонж при положение, че ценната книга не била запълнена. Поради това не можело да се установи, че ищецът е придобил правата по ценната книга от 2 посочения в нея поемател. Оспорва твърдението, че С.А. и В.Г. били в гр. София на 18.01.2017 г. – датата, посочена на процесния запис на заповед. Намира, че датата на записа на заповед също не била достоверна. Сочи, че В.Г. нямала вземане срещу ответника, а дори и да имала – то било погасено. В тази връзка намира, че ищецът в качеството на джиратар бил недобросъвестен, тъй като не проверил за наличието на каузално правоотношение между издател и джирант. Релевира възражение за погасяване по давност на вземането на записа на заповед. Претендира сторените разноски и моли същите да му бъдат присъдени.

В допълнителната искова молба ищецът намира възраженията на ответника за неоснователни. Оспорва твърдението за съществуването на идентичен с процесния запис на заповед. Заявява, че ще се ползва от представения запис на заповед (предвид оспорването на автентичността на същия от ответника). Представените ГФО на ответника, в които не било отразено вземането на по ценна книга, не доказвали, че вземането не съществувало.

Придобиването на вземания по издадени записи на заповед не представлявало регламентирана от закона дейност. Придобиването на правата по ценната книга от ищеца не нарушавало закона. Намира възраженията на ответника по отношение на валидността на джирото за неоснователни. Към датата на съставяне на джирото В.Г. не се намирала в състояние, което препятствало нейната възможност да разбира и ръководи действията си.

Освен това поддържа, че джирото не било съставено в нарушение на закона, като намира за неприложим посочения от ищеца чуждестранен акт. В ценната книга било посочено място на издаване – в гр. София и място на плащане чрез изписване на пълен адрес в гр. София. В документа не било указано, че плащането трябвало да се извърши в брой. Поддържа твърдението, че записът на заповед бил подписан от С.А. в качеството на управител на ответното дружество. Прикрепването на алонжа с джирото към процесния запис на заповед било направено по начин, проследяващ правоприемството. Оспорва и твърдението, че при извършване на джирото бил недобросъвествен. Намира за неоснователно възражението за погасяване по давност на вземането по процесния запис на заповед.

Ответникът в отговора на допълнителната искова молба поддържа възраженията си.

Посочва, че във връзка с представените от ищеца множество записи на заповеди били образувани прокурорски преписки за извършено документно престъпление. Твърди, че ответникът нямал задължения към В.Г.. Такива не било отразени и в счетоводните му регистри. Напротив В.Г. има задължения към ответника. Твърди, че единствената дейност, която осъществявал ищецът била придобиване на права по ценни книги с цел събиране на вземания, която дейност можело да се осъществява само от регистрирани финансови институции.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор, а това се установява и от събраните доказателства, че по заявление на „Титан Електрон“ ООД по реда на чл. 417 ГПК е образувано ч.гр.д. № 54017/2024 г. по описа на СРС, 66 състав, по което са издадени заповед за изпълнение от 09.10.2024 г. и 3 изпълнителен лист от 10.10.2024 г. срещу „СТАЛ 2007“ ЕООД, като длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414 ГПК.

В заповедното производство е представен в оригинал запис на заповед, с посочена дата на издаване 18.01.2017 г. и падеж 18.01.2022 г., за сумата от 1 000 000 евро, съдържащ изявление за безусловно поемане на задължение от „Стал 2007“ ЕООД, като издател, за плащане на падежа на посочената сума в полза на В.И.Г., като документът носи подпис за С.И.А., посочен в текста му като управител и едноличен собственик на капитала на „Стал 2007“ ЕООД. Към ценната книга е обективирано и джиро от 03.09.2024г., с което поемателят В.И.Г. прехвърля правата по нея в полза на „Титан Електрон“ ООД /към тази дата ЕООД/.

При направена от съда служебна справка в ТРРЮЛНЦ относно записите по партидата на ответното търговско дружество се констатира, че в периода от 17.11.2010 г. до 09.08.2018 г. за негов единствен законен представител /управител/ е вписан С.И.А.. Следователно имено той е представлявал дружеството към 18.01.2017 г., когато е бил издаден процесният запис на заповед.

По делото са изслушани едно заключение на комплексна съдебно-техническа и почеркова експертиза, както и едно повторно тройно заключение на съдебно-почеркова експертиза, които са еднопосочни и категорични, че записът на заповед, на който са основани претенциите, не е подписан от посочения в него автор С.И.А., в качеството му на законен представител на „Стал 2007“ ЕООД. Съгласно заключението, изготвено от вещото лице Г. М., представените от страните сравнителни образци сравнени по характерните, устойчиви общи и частни признаци са изпълнени от едно и също лице – С.И.А.. Сравнен с тези подписи, се установява, че подписът, положен под процесния запис на заповед, не е изпълнен от посочения за негов автор С.И.А.. Заключението съдържа подробни разяснения кои са изследваните признаци, приложените методи на изследване, приетите за установени въз основа на тях общи и частни признаци на почерка, в кои е налице сходство или различие и в каква степен, като са извършени разделни и сравнителни изследвания и изводите са онагледени със снимков материал, включително с увеличение. Това, че увеличението не е извършено с по-съвременна апаратура не налага автоматично извод за неправилност на експертизата или за нейната необективност. За последната следва да има в нея или в други събрани по делото доказателства (например сравнителния материал) индиции, които могат да обосноват и друг извод от направения от вещото лице. Въз основа на извършените изследвания и установените различия по общи признаци /степен на обработеност, темп на движенията, натиск и степен на свързаност/ и в частните признаци /форма, направление на движението и пространствено разположение и разместване на движението по вертикала на отделни елементи/, вещото лице е категорично, че подписът за С.И.А., не е положен от него.

В процесния запис на заповед не се установяват признаци за добавяне или заличаване на текстове по механичен, химичен начин или други способи с цел промяна на смисловото съдържание, т.е. печатните текстове са отпечатани едновременно. Подписът за „Издател“ не е пренесен с техническо средство, а е положен саморъчно с помощта на химикалка със сачмен пишещ връх и химикална паста на гликолова основа. Вещото лице М. е разяснило, че 4 в процесния запис на заповед първо е отпечатан текстът, след това е положен подписът.