Решение № 6780 от 13.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6780 гр. София, 13.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110142304 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от *** срещу Б. В. К., с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 395,94 евро (774,40 лв.) – главница, представляваща цена на доставена от дружеството *** за периода *** г. до *** г. в имот находящ се в ***, аб. № ***, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от *** г. до изплащане на вземането, и сумата от91,23 евро (178,44 лв.) – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за *** за периода от *** г. до *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.01.2025 г. по ч.гр.д. № 76811/2024 г., по описа на СРС, 61 състав.

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния имот и като такъв – потребител на *** по смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗЕ. Поддържа, че до имота на ответника е била доставена ***, която той е потребил, без страните да са били обвързани от договорна връзка по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (писмен договор за ***), поради което се е обогатил за сметка на ищеца със стойността на доставената *** и сумата за дяловото разпределение, както и е изпаднал в забава за заплащане на посочените главници за *** и услуга дялово разпределение на ***. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника Б. В.

К..

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без правно основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити.

1

За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период ***, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази ***, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че ***та е доставяна до имот на ответник при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта.

С оглед становището на ответника, с протоколно определение от 17.03.2026 г. съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване всички елементи от фактическия състав на предявените вземания. Същият фактически състав се установява и от събраните по делото и неоспорени писмени доказателства – Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, дело № *** г., заявление от Б. В. К. от *** г., декларация от Б. В. К. от *** г., справка-извлечение за аб. № ***.

Ответникът не твърди и не доказва да е погасил претендираното вземане чрез плащане. С оглед изложеното предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

59, ал. 1 ЗЗД, се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:

Основателността на исковете за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му /отправянето и получаването на покана за плащане на процесния дълг/.

По делото се установи наличието на главен дълг. За да изпадне ответникът в забава, е необходима покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, тъй като при задължение, основано на неоснователно обогатяване, няма определен ден за изпълнение на задължението на обогатилия се. В случая, поканата за доброволно изпълнение е получена от ответника на *** г., като срокът е изтекъл на *** г., поради което ответникът е изпаднал в забава, считано от *** г. Изчислен от съда при условията на чл. 162 ГПК чрез лихвен калкулатор, размерът на мораторната лихва за периода от *** г. до *** г., начислен върху главницата от 395,94 евро, е 22,49 евро. До тази сума претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена, като за разликата до пълния предявен размер от 91,23 евро и за периода от *** г. до *** г., следва бъде отхвърлена като неоснователна.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 38,34 евро, от които 12,78 евро – заплатена държавна такса и 25,56 евро – юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени разноски в общ размер на 63,91 евро, от които 12,78 евро – заплатена държавна такса, и 51,13 евро – юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част от претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът *** има право на разноски в размер на 32,93 евро за заповедното производство и 54,89 евро за исковото производство.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените в производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите, но до приключване на устните състезания, същият не е ангажирал доказателства такива да са били извършени.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Б. В. К., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. В. К. дължи на ***, сумата от 395,94 евро – главница, представляваща цена на доставена от дружеството *** за периода *** г. до *** г. в имот находящ се в ***, аб. № ***, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от *** г. до изплащане на вземането, и сумата от 22,49 евро – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за *** за периода от *** г. до *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.01.2025 г. по ч.гр.д. № 76811/2024 г., по описа на СРС, 61 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 22,49 евро до пълния предявен размер от 91,23 евро и за периода от *** г. до *** г.

ОСЪЖДА Б. В. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 32,93 евро, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 76811/2024 г. по описа на СРС, 61 състав, както и сумата от 54,89 евро, представляваща разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3