Решение № 18656 от 13.11.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48759/2022
- Вид
- Решение № 18656
- Подписан
- 13.11.2023
- Състав
- Полина Любомирова Амбарева
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.302 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 · Закон за задълженията и договорите
- чл.128 ,т.2 · Кодекс на труда
- чл.1,ал.2 · Кодекс на труда
- чл.245,ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 357 · Кодекс на труда
- чл.357,ал.1 · Кодекс на труда
- чл.375 · Кодекс на труда
- чл.62,ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 66, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 66, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 18656 гр. София, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20221110148759 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от С. Ц. Н.,ЕГН : 5607033212 , с която срещу „Хоспис Парадайз“ЕООД,ЕИК :175364257 е предявен иск с правно основание чл.357,ал.1 от КТ вр. чл.124,ал.1 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответника ,че е съществувало между страните трудово правоотношение ,в периода от 01.07.2019год. до 12.12.2021год.,включително ,по силата на което ищцата е заемала длъжността „санитар“ в „Хоспис Парадайз“ЕООД,ЕИК :175364257 ,с уговорено трудово възнаграждение в размер на 560лв. ,което съществувало и понастоящем,както и осъдителен иск с правно основание чл.128 ,т.2 от КТ вр. чл.245,ал.2 от КТ за заплащане на незаплатени трудови възнаграждения : сумата в размер на 630лв.,представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2021год.,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда / 07.09.2022год./ до окончателното й заплащане,както и сумата от 49,10лв.,мораторна лихва за периода от 01.12.2021год. до 07.09.2022год. и сумата в размер н а 490лв.,представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месец декември 2021год.,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда / 07.09.2022год./ до окончателното й заплащане,както и сумата от 34,04лв.,мораторна лихва за периода от 01.01 2022год. до 07.09.2022год.
В исковата молба ,както и в уточнителните молби към нея, ищцата твърди ,че в периода 01.07.2019год. до 12.12.2021год. включително без прекъсване е изпълнявала длъжността „санитар“ по силата на сключени граждански договори.Сочи ,че в същите било определено място на работа,трудови задължения,наименование на длъжността и характера на работата и уговорено месечно възнаграждение.Сочи ,че от 01.11.2021год. до 12.12.2021год. имало изготвен договор,неподписан от ищцата.
Сочи ,че е полагала труд при 24 часови дежурства ,на график,изготвен от работодателя с уговорено трудово възнаграждение в размер на 560лв.Задължението й било : грижа за настанените в хосписа пациенти, като смяна на памперси ,почистване и дезинфекция на помещенията,получаване и раздаване на храна,хранене на тежко болните,пране на спално бельо.Сочи и че към 12.12.2021год. е била на работа ,като е 1 претърпяла трудова злополука ,при което си счупила крак.
Предвид изложеното ищцата счита ,че са налице всички елементи на съществуващо трудово правоотношение между страните,престиране на труд,работно място,работно време ,с начало на изпълнението 01.07.2019год. ,което и съществувало ,обективирано в сключените между страните граждански договори.
Също така твърди и че за м.ноември и м.декември 2021год. не й било заплатено дължимото трудово възнаграждение.Това за месец ноември 2021год. възлизало на 630лв. и било платимо от 01.12.2021год. ,а това за месец декември възлизало на 490лв. и било платимо на 01.01.2022год.Поради това ответника изпаднал и в забава в плащането им ,като й дължи обезщетение за нея.Претендира и деловодни разноски.
Ответникът Хоспис Парадайз“ЕООД,ЕИК :175364257 е подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспорва между страните да е съществувало трудово правоотношение,сключените между тях договори имали изцяло гражданскоправен характер.Твърди ,че във връзка със сключените граждански договори ,които имали характер на договор за изработка,ищцата е получавала различно възнаграждение в зависимост от извършената работа.Твърди и че в периодите ,в които същата е била в договорни отношения същата е получила следващите й се възнаграждения.По изложените съображения ,моли съда да отхвърли претенцията на ищеца изцяло.Също претендира деловодни разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:
Представени са по делото поредица от граждански договори № 82/01.07.2019год.,№ 93/01.08.2019год.,106/02.09.2019год.,120/01.10.2019год.,122/01.11.2019год.,133/02.12.2019год., №7/02.01.2020год.,№18,03.02.2020год.,№28/02.03.2020год.,№39/01.04.2020год., №50/04.05.2020год.,№60/01.06.2020год.,№70/01.07.2020год.,№80/03.08.2020год., №91/01.09.2020год.№101/01.10.2020год.,№111/02.11.2020год.,№120/01.12.2020год., №5/04.01.2021год.№16/01.02.2021год.,№26/01.03.2021год.,№36/01.04.2021год., №48/05.05.2021год.,№58/01.06.2021год.,№№70/01.07.2021год.,№79/01.08.2021год.,№ 90/01.09.2021год.,№101/01.10.2021год. ,сключени в периода от 01.07.2019год. – 01.10.2021год. ,съгласно които „Хоспис Парадайз“ЕООД е възложил ,в качеството си на възложител на С. Ц. Н. ,като изпълнител да извърши дейност като санитар в „Хоспис Парадайз“ЕООД ,като договорите са едномесечни /посочен е период от един месец ,в който договора е в сила/, уговорено е определено възнаграждение за възложената работа ,платимо до последното календарно число на следващия месец.Изпълнителен е приел сам да декларира доходите си.
Към всеки договор е подписван от страните и Констативен протокол –Приложение № 2 ,в което е отразявано приемането на работата без възражение ,като са посочени и конкретен брой „повиквания и посещения за хигиенизиране и дезинфекция на 8 стаи и коридор“.
Към гражданските договори в периода от 01.07.2019год. до 04.05.2020год. ,С. Н. е декларирала в приложение № 1 ,че не се осигурена на друго основание ,тъй като не работи,а в периода 02.11.2020год. до 01.10.2021год. е декларирала ,че е осигурявана за всички осигурителни случаи на друго основание върху месечно възнаграждение като работещ като личен асистент.
Представени са и граждански договори №112/01.11.2021год. и №
123/01.12.2021год., които не носят подпис на изпълнител , не е посочено и възнаграждение като е прието ,че то ще се дължи след попълването на Констативен протокол,Приложение 2.
В съответните Констативни протоколи-приложение № 2 ,които също не са подписани от възложител и изпълнител е отразено ,че през периода 01.11.2021год. – 30.11.2021год. са извършени 14 повиквания и посещения за хигиенизиране и дезинфекция 2 на осем стаи и коридор на обща стойност 490лв.,а в периода 01.12.2021год. – 31.12.2021год.
– пет повиквания и посещения ,на обща стойност 200лв. като от страните не се оспорва ,че дейността е била извършена от ищцата,въпреки ,че не са били подписани гражданските договори и констативните протоколи към тях.
Към гражданските договори,включително и към неподписаните такива от м.11. и м.12.2021год. са издавани Сметки за изплатени суми по чл.45,ал.4 от ЗДФЛ като са удържани суми за осигуровки и данък общ доход след приспадане на нормативно признатите разходи.
Съгласно Справка данни за осигурени лица ,за периода 01.2021-02.2022год.,към писмо от 18.11.2022год. на Дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания“НОИ , са налице данни за осигурителен стаж по трудово правоотношение на ищцата Н. ,за периода 01.2021год. до м.02.2022год. с осигурител Район „Кремиковци“ и осигурителен стаж за периода 01.2021год. – м.12.2021год. ,с осигурител „Хоспис Парадайз“ като за м.11.2021год. същия възлиза на 12 дни с осигурителен доход от 367,50лв.,а за м.12.2021год. възлиза на 5 дни осигурителен стаж с осигурителен доход 150лв.
Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ ,което съда приема изцяло като обективно ,пълно и ясно ,и небудещо съмнение ,включително и показанията му в с.з.,от които се установява ,че вещото лице е изследвало граждански договори,констативни протоколи ,Приложение 2 към тях ,справки за изплатени суми по чл.45,ал.4 от ЗДФЛ като графици за положен труд не му били предоставени,тъй като лицето не било по трудов договор.Счетоводните записвания ,незаплатени заплати по сметка 430,в която се осчетоводявали сумите по неполучени възнаграждения на лица,които са назначени на граждански договори ,съответствали на приложените граждански договори.
Вещото лице е посочило ,че за м.11.2021год. при ответника има отчетени 14 посещения ,а за м.декември 2021год. - 5 повиквания.За м.ноември 2021год. общо начислената сума била 490лв. ,като след удържане на съответните суми за данъци и осигуровки нетната сума за получаване е 445,97лв.За м.декември 2021год. общо начислената сума е 200лв., като след удържане на съответните суми за данъци и осигуровки нетната сума за получаване е 182,03лв.В сметка 430 „депонирани възнаграждения“ е осчетоводено задължение на ответника в размер на 628лв.,което не е изплатено.
Във връзка с постъпила от С. Н. Жалба от 13.01.2022год. ,в която същата е посочила че от 01.11.2021год. работела без договор при ответника ,като на 12.12.2021год. по време на работи претърпяла злополука и поискала да бъде обявено съществуването на трудово правоотношение , е образувана проверка ,отразена в Протокол за извършена проверка от 01.03.2022год. от Дирекция „Инспекция по труда“ София.Прието е че е налице административно нарушение на чл.62,ал.1, от КТ ,съставен АУАН и издадено НП въз основа на него.
С Решение № 2036/02.05.2023год. по НАХД № 8715/2022год.,в сила от 25.07.2023год. ,е потвърдено НП от 31.05.2022год.,с което на „Хоспис Парадайз“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция
,за извършено административно нарушение на чл.62,ал.1, вр. чл.1,ал.2 от КТ.
По делото са снети и гласни доказателства.
Доведената от ответника свидетелка Н. А. Г. в показанията си сочи ,че заедно с управителя на „Хоспис Парадайз“ в периода 14.12.2021год. – 17.12.2021год. посетили ищцата в болнично заведение „Софиямед“ ,по молба на управителката,като лична услуга .Същата носела в себе си граждански договори ,които следвало ищцата да подпише ,а така също и възнаграждението й което било около 600лв. , за около два месеца.Свидетелката сочи ,че ищцата следвало да подпише граждански договор и сметка за изплатени суми за 2 месеца ,но същата отказала ,както не приела и парите.
3
Тъй като свидетелката работела като касиер –счетоводител в ДКЦ,което се намира в една сграда с хосписа ,сочи че е виждала ищцата по коридорите на ДКЦ ,лично не я познава и не знае от кога е работела там,на каква длъжност и какво точно е вършила там ,като свидетелката не била посещавала хосписа.
Софийският районен съд, вземайки предвид доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 357, ал.1 от КТ трудови са споровете между служителя от една страна и работодателя от друга относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. С тази норма изрично е предвидена правната възможност за предявяване на иск относно съществуването на трудово правоотношение, което обосновава правният интерес за ищеца от търсената с иска правна защита като иска не е предявен за минало време ,предвид ,че се твърди ,че трудовото й правоотношение и понастоящем съществува .
Същевременно, разпоредбата на чл.62, ал.1 КТ постановява, че писмената форма на трудовия договор е условие за валидността му, като документът следва да съдържа съвпадащите волеизявления на страните по него, тъй като е диспозитивен. С оглед на това трудово правоотношение не може да бъде установявано с други гласни и/или писмени доказателства. /така в Решение № 612 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2009 г., IV г. о., ГК/.
Ако обаче работникът е бил добросъвестен (твърди, че е подписал трудов договор, но не е получил екземпляр от него), дори изискването за форма на трудовия договор да не е спазено, отношенията между страните се уреждат както при действителен трудов договор ако се докаже по несъмнен начин количеството на положения труд, а при липса на достатъчно данни за размера на уговореното трудово възнаграждение, той се определя от съда при условията на чл.162 ГПК, като бъдат съобразени размера на минималната работна заплата, минималните осигурителни прагове за съответната трудова функция, статистическите данни за средния размер на работната заплата в съответния бранш и всички други установени обстоятелства по делото - Решение № 467 от 31.01.2014 г. на ВКС по гр. д.