Определение № 1052 от 29.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1052 гр. Стара Загора, 29.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20245500500579 по описа за 2024 година Производството се води по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.2 48, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна частна жалба на А. Г. М., действаща чрез адв.

В. К., срещу определение № 2348/08.09.2024 г., постановено по гр.д.№ 3129/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на частната жалбоподателка за допълване на определение от 10.06.2024 г. в частта му за разноските чрез присъждане на направените от страната разноски – внесен предварителен депозит за вещо лице в размер на 300 лв. и платено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

В частната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, т.к. при прекратяване на производството по реда на чл.78, ал.4 от ГПК ответницата /понастоящем частна жалбоподателка/ има право да получи направените от нея съдебно-деловодни разноски в пълен размер, а за всички претендирани суми като разноски А. Г. М. била представила надлежни доказателства.

По отношение на платеното адвокатско възнаграждение излага и доводи, че от страна на ищеца е липсвало възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, поради което съдът е следвало да присъди и първоначално заплатеното възнаграждение и допълнителното такова.

1

Претендира се отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяването на друг, с който определението от 10.06.2024 г. бъде допълнено в частта за разноските чрез присъждане на допълнителна сума в размер на 500 лв.

Претендира се присъждането на разноските в производството по обжалване с частна жалба.

В срока за отговор на частната жалба ответникът по нея - М. Т. М., чрез пълномощника си адв. Д. С., е подал отговор, с който е оспорил жалбата като неоснователна и е заявил искане.

След запознаване със становищата на страните и материалите по делото съдът намира за установено от фактическа страна следното:

В производството по гр.д.№ 3129/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора е е разглеждан предявен от М. Т. М. срещу А. Г. М. отрицателен установителен иск за недължимост на вземане в размер на 720 лв.

С подаденият отговор от А. Г. М. е представен договор за правна защита и съдействие от 12.09.2022 г., с който страните са се съгласили адв. В. К. да окаже правна защита и съдействие А. Г. М. под формата на процесуално представителство по гр.д.№ 3129/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора срещу договорено възнаграждение в размер на 500 лв., което е било заплатено в брой при подписване на договора.

В хода на производството е била назначена съдебно-графологична експертиза, за изготвяне на заключението по която А. Г. М. е била задължена от съда и е внесла предварителен депозит в размер на 300 лв.

Вещото лице е изготвило писмено заключение по възложената му експертиза, но същото не е излагано устно в открито съдебно заседание и не е прието от съда, т.к. в проведеното на 10.06.2024 г. съдебно заседание ищецът е заменил ответника по реда на чл.228 от ГПК и производството срещу А. Г. М. е било прекратено.

Преди провеждане на това открито съдебно заседание А. Г. М., чрез адв.

В. К., е депозирала две становище, с които е възразила срещу пасивната си процесуална легитимация и е поискала прекратяване на делото спрямо нея.

С подаденото второ становище е представен още един договор за правна защита и съдействие от 25.11.2023 г., с който страните са се съгласили адв. В.

К. да окаже правна защита и съдействие А. Г. М. под формата на процесуално 2 представителство по гр.д.№ 3129/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора срещу договорено възнаграждение в размер на 200 лв., което е било заплатено в брой при подписване на договора.

С определението си от 10.06.2024 г., с което е прекратил производството по предявения срещу А. Г. М., съдът е приел, че следва да й се присъдят разноски в размер на 500 лв., за платеното адвокатско възнаграждение по първият договор за правна защита и съдействие.

Приел е, че договореното с този договор възнаграждение следва да обхваща извършването на всички процесуални действия по защита по делото, а по отношение на възнаграждението за вещо лице е посочил, че ще се произнесе с решението.

С обжалваното определение е преповторил вече изложените съображения, а именно, че договореното с договора за правна защита и съдействие от 12.09.2022 г. и заплатено за оказването правна защита и съдействие под формата на процесуално представителство по гр.д.№ 3129/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора адвокатско възнаграждение се отнася до цялото производство по делото, а по отношение на разноските за депозита за вещо лице – че искането е преждевременно, предвид че заключението не е прието от съда.

При така установените правно-релевантни факти съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения, и е допустима, т.к. е подадена от правнолегитимирано лице, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество частната жалба се преценява от съда за частично основателна по следните съображения:

На основание чл.78, ал.4 и ал.1 при прекратяване на делото ответникът има право да получи от ищеца разноските, които е направил по производството и възнаграждение за един адвокат.

Чл. 81 от ГПК предвижда задължение за съда да се произнесе по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция.

3

Разноските по производството включват възнаграждението на вещото лице /чл.75 от ГПК/, а съгласно чл. 18 от НАРЕДБА № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица вещото лице има право на възнаграждение за извършената експертиза, както и направените разходи за използваните материали, консумативи, пособия, технически средства, машинно и компютърно време и други необходими разходи.

Чл.27, ал.1 от Наредбата предвижда възнаграждението да се изплаща на вещото лице въз основа на писмено разпореждане на органа, който го е назначил, а ал.3 предвижда, че ако органът, възложил експертизата, откаже да приеме заключението на вещото лице по причини, за които вещото лице отговаря, определеното възнаграждение не му се изплаща.

В конкретният случай актът, с който приключва делото в съответната инстанция по отношение на А. Г. М. е прекратителното определение от 10.06.2024 г.

Тя е направила разноски за възнаграждение на вещо лице, като е внесла депозит в размер на 300 лв., а вещото лице има право на възнаграждение за извършената от него експертиза, която няма да бъде изслушана по реда на чл.200, ал.2 от ГПК и заключението няма да бъде прието не по причини, за които вещото лице отговаря, а защото не се налага събирането на допуснатите доказателства по вече прекратеното срещу А. Г. М. производство.

Действително не е налице разпореждане на съда за изплащане на възнаграждението на вещото лице, но въпреки това заплащането й от ответницата по сметката на съда следва да се приеме за разход, т.е. за разноски, за чието репариране отговаря ищецът.

По отношение на искането за присъждане и на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

Съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд, а размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента като то може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес.

Липсва нормативна уредба, съгласно която адвокатът и клиентът му да 4 могат да сключват повече от един договор, с които да се уговаря заплащането на различни възнаграждения за един и същи труд.

В случая с представения с отговора на исковата молба договор за правна защита и съдействие от 12.09.2022 г. адв. В. К. и А. М. са договорили адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на 500 лв. и такова възнаграждение е заплатила частната жалбоподателка.

С договора за правна защита и съдействие от 25.11.2023 г. отново е уговорен същият обем от работа, която следва да извърши адвокатът – процесуално представителство по делото, срещу възнаграждение от 200 лв.

В двата договора липсват отбелязвания, от които да може да се заключи, че тази последващо заплатена сключването на първият по време договор сума представлява своеобразно доплащане на предварително уговорено възнаграждение в по-голям размер, чието плащане е било разсрочено.

Ето защо въззивният съд намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че подлежащото на присъждане възнаграждение за един адвокат следва да бъде уговореното с първия договор за правна защита и съдействие възнаграждение от 500 лв., което е присъдил като разноски в полза на А. Г. М..

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да бъде частично отменено, като протоколното определение от 10.06.2024 г. бъде допълнено в частта за разноските с присъждането на разноските за вещо лице от 300 лв.

В останалата му част следва да бъде потвърдено като правилно.

Относно разноските:

При този изход на делото частната жалбоподателка има право на разноски в настоящото производство съразмерно на уважената част от искането върху обжалваемият с частната жалба интерес.

Разноски страната е направила единствено за платена държавна такса, от която следва да й се присъди сума в размер на 9 лв. /девет лева/.

Разноски за адвокатско възнаграждение не подлежат на присъждане, т.к. представеният с частната жалба договор за правна защита и съдействие от 12.09.2024 г. не удостоверява заплащането на възнаграждение.

Относно обжалваемостта на настоящият съдебен акт:

5

На основание чл.274, ал.4 от ГПК настоящото определение не подлежи на касационно обжалване, т.к. цената на иска е под 5000 лв., т.е. и самото решение по делото не ще подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.3-то от ГПК Окръжен съд – Стара Загора ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2348/08.09.2024 г., постановено по гр.д.№ 3129/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта му, в която е оставено без уважение искането на А. Г. М., с ЕГН – **********, с адрес: гр.

С.З., *** за допълване на протоколно определение от 10.06.2024 г. в частта му за разноските по отношение на сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща направени разноски за депозит за възнаграждение за вещо лице, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА протоколно определение от 10.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 3129/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта му за разноските като ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 от ГПК М. Т. М., с ЕГН – **********, с адрес: гр. С.З., *** да заплати на А. Г. М., с ЕГН – **********, с адрес: гр. С.З., *** освен присъдените разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. /петстотин лева/ и сумата от 300 лв.

/триста лева/, представляваща разноски в производството за възнаграждение за вещо лице.