Решение № 158 от 17.06.2022, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Гражданско дело 765/2021
- Вид
- Решение № 158
- Подписан
- 17.06.2022
- Състав
- ЛИЛИЯ ГЕОРГИЕВА ТЕРЗИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 6 · Закон за наследството
- чл. 8 · Закон за наследството
- чл. 8, ал. 4 · Закон за наследството
- чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
- чл.9, ал.2 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 158 гр. гр.Велинград, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Лилия Г. Терзиева Владимирова при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. Д. като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско дело № 20215210100765 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 124 ГПК.
Предявен е от ЮЛК. Р. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Велинград, пл.”*****, против М. Щ. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Велинград, ***** АТ. Ц. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Хасково,*****, АЛБ. Ц. ИБ., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Сърница, ул.”Мир”, № 7, ИСКР. Ц. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Велинград, ***** Н. АНГ. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Велинград, пл.”Христо Ботев”, №8, СН. В. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Панагюрище, ул.”Христо Ботев”, № 22, АКС. В. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Дорково,ул.”Висла”, № 16, Н. В. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Велинград, пл.”Христо Ботев” №8, М. АЛ.
ДР., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Велинград, ул.”Братя Делибалтови”, №11, АЛБ. К. ЮР., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.Велинград, ул.”Занога” № 10, ЕМ. ОРЛ. ЮР., с ЕГН **********2, с постоянен адрес: гр.Велинград, ул. ”Бор” №17, В. ОРЛ. ЮР., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Велинград, ул.”Занога” №10, иск с правно основание чл.124 ГПК, с който се иска съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на втори / нормален/ жилищен етаж от жилищна сграда еднофамилна, с идентификатор ***, със застроена площ 72 кв.м. с адрес на сградата: гр.Велинград,*****, брой етажи: 2, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед РД181214/06.06.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Велинград, *****, общ.Велинград, обл.Пазарджик, с площ на имота 1 от 374 кв.м. при съседи: ***, ***, ***,
***, *** на основание наследствено правоприемство и изтекла придобивна давност, евентуално съединен с иск по чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на ½ идеална част от правото на собственост на процесната жилищна сграда, с идентификатор ***, със застроена площ 72 кв.м. с адрес на сградата: гр.Велинград,*****, брой етажи: 2, ведно със съответните общи части от нея, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед РД181214/06.06.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Велинград, *****, общ.Велинград, обл.Пазарджик, с площ на имота от
374 кв.м. при съседи:
***,
***,
***,***,***.
В исковата и допълнителна молба ищцата излага, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот от 06.05.1981 г. под № 73,т.1, дело № 162/1981г. на Елена Паунова Велинградски народен съдия, Д. Ц. М. дарява при равни права на синовете си И. и В. Д.ови М.и собственият си недвижим имот находящ се в гр.Велинград,кв.Чепино представляващ 1/2 -една втора - ид.част от дворно място застроено и незастроено от 320 /триста и двадесет/ кв.м., съставляващо парцел № IV /четвърти/ отреден за имот пл.№ 1037 в кв.18 по плана на града, ведно с намиращата се на това място масивна къща на 82 кв.м.
,състояща се от един нормален и един приземен етаж. Твърди, че непосредствено след извършване на горното дарение двамата братя В. Д.ов М. и И. Д.ов М., с Протокол за съдебна спогодба от 18.05.1981г., по гр.дело № 140/1981 г. на Велинградския районен съд прекратяват съсобствеността помежду си, като извършват доброволна делба и в дял на В. М., същият е получил и е приел приземният етаж от масивната къща на 82 кв.м., който етаж е със самостоятелен вход от западната страна на къщата, ведно с половината от тавана на къщата и с общи части по чл.38 от ЗС, като дворното място не е предмет на делбата, а И. Д.ов М. е получил и приел в свой дял нормалния етаж от масивната къща, който етаж е със самостоятелен вход и външно стълбище от запад, ведно с половината от тавана на къщата, ведно с общите части по чл.38 от ЗС, като дворното място не е предмет на делбата.
Излага се, че на 14.12.1997 г. И. Д.ов М. е починал, като е оставил за свои наследници: А. М. - съпруга, починала на 03.04.2014г., М. И. М.- дъщеря неомъжена и без деца, починала на 01.03.2007 г., както и Р. И. М. - син, починал на 04.08.2012 г.. Сочи, че Р. И. М. е нейн съпруг, с когото са сключили граждански брак от 18.11.1989г.. Твърди, че те са живели непрекъснато в съпружеска връзка от 18.11.1989 г. до неговата смърт през 2012 г. в нормалния етаж от къщата придобит от неговия баща И. Д.ов М. на основание извършената делба. В този етаж живели заедно със свекъра, свекървата й и съпруга й и сестра му, а след смъртта на всички тя продължила да владее този етаж от къщата и до днес, като никой не й е оспорвал правото на собственост. Твърди, че след сключване на гражданския брак през 1989г., 2 тя със свои средства е посрещала всички ремонти по него, подържала го е като свой собствен, плащала е всички данъци и административни задължения за него. Сочи,че един месец преди завеждане на настоящото дело решила да заснема и обособи този етаж като самостоятелен обект в сградата по кадастралната карта на гр.Велинград, за което е наела фирмата на ЕТ „Бучков-91 -Васил Вучков“, като от геодезическата фирма й казали, че трябвало да иска от ответниците съгласие и подпис за да се извърши заснемането и обособяването на етажа, като самостоятелен обект в сградата по кадастралната карта на гр.Велинград. След като се свързала с една част от наследниците на В. Д.ов М. същите категорично й отказали да дадат съгласието си и да се подпишат, съответно оспорили правото й на собственост. Предвид изложеното поддържа, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, като й се признае правото на собственост върху процесния имот, на основание наследствено правоприемство, по давност, чрез присъединяване към нейното владение и владението осъществявано от съпруга й, което обуславя и правният й интерес от завеждане на настоящето дело. Поради изложеното моли иска да бъде уважен.
Ангажират доказателства. Претендират разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата Н. АНГ. М., изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Не оспорва обстоятелството, че Д. Ц. М. е дарил на синовете си И. и В. Д.ови М.и при равни права собствения си недвижим имот, находящ се в гр.
Велинград, кв. Чепино, представляващ 1/2 идеална част от дворно място застроено и незастроено от 320 кв.м. съставляващо парцел №IV отреден за имот пл. №1037 в кв.18 по обезсиления план на гр. Велинград от 1957 г. ведно с намиращата се в него масивна къща на 82 кв.м. състояща се от един нормален и приземен етаж, както и че непосредствено след това И. и В. М.и се опитали да прекратят съсобствеността си по отношение на масивната къща от 82 кв.м.. Поддържа, че постигната с протокол от съдебна делба от 18.05.1981 г., съдебна спогодба е нищожна, поради липса на предмет, тъй като приземният етаж не разполага с необходимата височина, за да може да бъде обособен като самостоятелен обект в сградата. Алтернативно ако се приеме, че спогодбата не е нищожна твърди, че не е породила правно действие, тъй като не е било издадено разрешение за строеж и извършено преустройство на приземния етаж в редовен, за да може да се обособи този приземен етаж като самостоятелен обект, а не като обслужващ редовния етаж, което не е сторено и до днес. По тези съображения поддържа, че наследниците на И. Д.ов М., а именно ищцата е собственик на основание наследяване по закон на ½ идеална част от редовния и приземния етаж от двуетажната - еднофамилна жилищна сграда с площ от 82 кв.м. по нотариален акт 73, том I, дело №162/1981год., а по скица №15- 1069539-15.11.2020г. издадена от СГКК с площ от 72 кв.м., и с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, а останалата ½ идеална част от редовния и приземния етаж от сградата са собственост на наследниците на В. Д.ов М.. Не оспорва, 3 че ищцата е собственик по наследство от съпруга си на 1/4 идеална част от правото на собственост на поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18- 1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот:гр. Велинград, пл. Христо Ботев №8, общ. Велинград, обл. Пазарджик, с площ на имота от 374 м : при съседи: ***, ***, ***, ***,
***. Оспорва твърденията, че ищцата се е грижила за имота и е посрещала всички ремонти по него, както и твърдението, че го е владяла самостоятелно. Поддържа, че ремонти по редовния етаж не са правени от построяването на къщата с изключение на ремонт на покрива през 2015г., като ремонта е бил заплатен от снаха й, а ищцата не е участвала в поемането на разходите по него. Излага, че в редовния и приземния етаж на сградата са живели и владели съобразно своите идеални части, както тя, така и ищцата.
Твърди, че е използвала южната стая от редовния етаж като склад, като там е държала и към момента държи свои вещи. Излага, че с ищцата са били в добри отношения и са живели заедно до средата на 2020г., когато ищцата напуснала къщата и отишла да живее в къщата на брат си. Моли съда да отхвърли иска, к а т о вместо това да се признаете за установено, че цялата сграда с идентификатор *** по КККР е собственост в идеални части на основание наследяване по ЗН, както следва: Н. АНГ. М. с ЕГН:********** – 1/8 идеални част; СН. В. М. с ЕГН:********** – 1/8 идеални част; А.В. М. с ЕГН:********** – 1/8 идеална част; Н. В. М. с ЕГН:********** – 1/8 идеални част, ЮЛК. Р. М. с ЕГН:********** – 1/2 идеални части. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата АЛБ. К. ЮР., чрез особения си представител адв.Д. К., оспорва предявения иск, като твърди да е основателен само до 2/9 ид.части от процесния жилищен етаж и съответно до 2/36 ид.части от дворното място /2/9ид.части от 1/4 от дворното място/, които части са притежание на ищцата по наследство от починалия й съпруг Р. И. М..
След смъртта на И. Д.ов М., починал на 14.12.1997 г., притежавания от него жилищен етаж, ведно с 1/4 ид.част от дворното място е наследен от съпругата му - А. и двете му деца - Р. и М., при равни права за тримата-по 1/З ид.част.
Излага, че на 01.03.2007г. умира М. И. М., като притежавана от нея 1/З ид.част от жилищния етаж и 1/12 ид.част от дворното място се наследява от майка й А., на основание чл. 6 от Закона за наследството. На 04.08.2012г. умира Р. И. М., като притежаваната от него 1/3 ид.част от жилищния етаж и 1/12ид.част от дворното място се наследява от съпругата му ЮЛК. Р. М.
/ищцата/ и майка му А. при квоти изчислени на основание чл.9, ал.2 от ЗН както следва: за ЮЛК. Р. М./ищцата/- 2/9 ид.части от процесния жилищен етаж и 2/36 ид.части от дворното място, а за А. Салихова М. 1/9 ид.части от процесния жилищен етаж и 1/36 ид.части от дворното място. На 03.04.2014г. умира А. Салихова М.. На основание чл. 8 от ЗН притежаваните от нея 7/9 ид.части от процесния жилищен етаж и 7/36 ид.части от дворното място се наследяват от низходящите на единствения й брат Орлин Стоянов Ю., 4 починал на 08.04.1991 г., а именно ответниците в настоящето производствоЕМ. ОРЛ. ЮР.-дъщеря, В. ОРЛ. ЮР.-син, а представлявания от мен ответник е съпруга на Орлин Стоянов Ю.. Счита, че направеното от ищцата възражение за придобиване на имота по давност е неоснователно, тъй като от смъртта на А. Салихова М. не е изтекъл предвидения в закона десет годишен давностен срок. Ето защо се моли за отхвърляне на иска за частта надвишаваща придобитата от ищцата по наследство от починалия й съпруг.
В срока по чл.131 ГПК ответниците М. Щ. М., АТ. Ц. Т., АЛБ. Ц. ИБ., ИСКР. Ц. М., СН. В. М., АКС. В. Г., Н. В. М., М. АЛ. ДР., ЕМ. ОРЛ. ЮР., В.
ОРЛ. ЮР., не депозират отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Разпечатката съдържа 29 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7f92e39a-0af8-4f72-a729-71a9ee5c91ad