Решение № 748 от 13.10.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 748 гр. ***, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20223630100430 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно съединени искове: 1/ установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК и 2/ осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба вх. рег. № 2680 от 28.02.2022 г., подадена от А.

Ж. Г. с ЕГН ********** от гр. ***, бул. „***“ № 35, със съдебен адрес гр. ***, ул. „***“ № 15, ет. 6, офис 16, срещу М. Р. В. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 5а. В исковата молба се твърди, че ищцата е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 2910 по описа на ШРС за 2021 г. Съдът издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищцата изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения й едномесечен срок. Предявява иск за установяване, че ответницата й дължи сумите по заповедното производство, а именно: 2125,54 лв., представляващи погасителни вноски по спогодба, сключена между страните на 19.02.2021 г., с падежи на 25.06.2021 г., 25.07.2021 г., 25.08.2021 г., 25.09.2021 г. и 25.10.2021 г., както и сумата от 148,79 лв., представляваща лихва за забава върху падежиралите вноски за периода от 18.02.2021 г. до 27.10.2021 г., ведно със законната лихва от 29.10.2021 г. до окончателно заплащане на задълженията. Освен това моли съда да осъди ответницата да й заплати и падежиралите след издаване на заповедта за изпълнение и останали неплатени към момента вноски по цитираната спогодба с падеж 25.112021 г., 25.12.2021 г., 25.01.2022 г. и 25.02.2022 г. в общ размер на 1485,34 лв., ведно с лихва за забава от датата на исковата 1 молба до окончателно изплащане на сумата. Иска се и заплащане на деловодните разноски в исковото и заповедното производство.

В съдебно заседание ищецът чрез своят представител е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

В предоставения на ответника срок е постъпил отговор от особения представител на ответника, назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. В отговора са оспорени предявените искове. На първо място е посочено, че не е посочена датата, на която е възникнало вземането, което препятства възможността за преценка кога е изтекла давността.

Направено е и възражение за изтекла погасителна давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД.

Направено е и възражение за нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД на чл. 3 от договора с мотива, че той предвижда начисляване на лихва върху лихва, което е недопустимо в отношенията между физически лица.

В съдебно заседание особеният представител на ответникът иска отхвърляне на исковата претенция по посочените в отговора мотиви. Набляга на обстоятелството, че частичните плащания не се приравняват на признание за цялото вземане. Поддържа възражението за нищожност на чл. 3 от спогодбата.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От представените по делото като писмени доказателства се установява, че ищцата А.

Ж. Г. от гр. *** продала на ответницата М. Р. В. от гр. *** стоки на стойност 3410 лв.

Сделката е била неформална. Стоките били предадени на ищцата, но плащане по тях не е настъпило. Възражението на особения представител на ответника, че липсва уточнение какви са стоките – по вид и количество е ирелевантно по делото, тъй като в настоящото производство няма направено възражение за лошо изпълнение на задължението на другата страна. Нещо повече, налице са изходящи от ответницата документи, с които тя признава съществуването на вземането, които документи не са оспорени в производството – в разписка за признаване на вземане находяща се на л. 78 от делото ответницата не само признава съществуването на вземането, но е отбелязано, че това е задължение по незаплатена взета стока. Това означава, че ответницата не спори относно точното изпълнение на задължението на другата страна, но признава, че самата тя не е изпълнила своето задължение в размер на 3410 лв. По тази причина съдът намира за доказан факта на сключване на договора, изпълнението на задължението на ищцата, както и размерът на задължението на ответницата. С цитираната по-горе разписка е уточнен и график за изпълнение – от м. юли 2016 г. по 200 лв. месечно до изплащане на цялата сума. Разписката е подписана от ответницата.

Със спогодба от 19.02.2021 г. страните отново уреждат отношенията си. От текста на новата спогодба се установява,ч е ответницата не е заплатила никаква част от горното задължение и продължава да дължи сумата от 3410 лв. Признава и лихва за забава върху сумата на главницата в размер на 1575,36 лв. за периода от 01.08.2016 г. до 18.02.2021 г.

2

Признава,ч е дължи сумата в общ размер на 4985,36 лв. Задължава се да заплаща тази сума по график всеки месец, считано от м. март 2021 г., до 25-то число на съответния месец, по 220 евро или 430,28 лв. Последната вноска за погасяване на задължението следвало да бъде платена до 25.02.2022 г. е била в размер на 249 евро или 487 лв. с цел пълно изплащане на задълженията на ответницата. С чл. 3 от договора е уговорено, че при просрочие в плащанията на някоя от вноските длъжникът дължи и лихва за забава, считано от 18.02.2021 г. до окончателното плащане. Спогодбата е подписана от ищцата и от ответницата.

По делото няма писмени доказателства да са настъпили някакви плащания. Самата ищца признава, че към 27.10.2021 г. са платени 1086 лв., с което изцяло са погасени всички вноски до 25.05.2021 г. включително. Както и частично вноската с падеж 25.06.2021 г. до размера от 29,86 лв. (т.е. неплатеният остатък възлизал на 400,42 лв.).

На 29.10.2021 г. ищцата А. Ж. Г. подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 2125,54 лв. – непогасени вноски с падеж 25.06.2021 г. (частично), 25.07.2021 г., 25.08.2021 г., 25.09.2021 г. и 25.10.2021 г., както и 148,79 лв., представляваща лихва за забава върху тази сума за периода от 18.02.2021 г. до 27.1.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2021 г. до окончателното погасяване на вземането, както и деловодните разноски по заповедното производство По заявлението било образувано ч.гр.д. № 2910/2021 г. на ШРС. Съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение № 1052 от 01.11.2021 г. за сумите, посочени в заявлението. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК съдът дал указания на ищцата да предяви установителен иск за вземането си.

С настоящата искова молба ищцата признава и че междувременно – след образуване на заповедното производство и преди подаване на исковата молба – е постъпило плащане в размер на 292,50 лв., с което тя счита, че е погасена частично вноската с падеж 25.11.2021 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

С исковата молба са предявени кумулативно съединени искове: 1/ установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК – за установяване дължимостта на вземане, за което има издадена заповед за изпълнение и 2/ осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за заплащане на дължимо парично вземане.

По иска с правно основание чл. 422 от ГПК:

Правния интерес от завеждането на установителния иск е разпоредбата на чл. 415 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 410 от ГПК.

Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 2910/2021 г. на ШРС.

В конкретният случай съдът намира за безспорно доказано, че ответницата дължи на ищцата сумата от 3410 лв. като цена за доставени стоки. Безспорно дължима е и сумата в размер на 1575,36 лв. – представляваща лихва за забава върху главницата за периода 3

01.08.2016 г. – 18.02.2021 г.

Тук съдът намира за необходимо да коментира въпросът защо приема, че лихвата за забава върху главницата се дължи от 01.08.2016 г. и то върху целият размер на главницата:

По цялото дело няма данни за това кога е възникнало вземането и кога е настъпил падежа му. След като длъжникът признава, че дължи тази сума и прави изявление, че ще започне да я изплаща от м. юли 2016 г. по 200 лв. всеки месец, то това означава, че към датата на издаване на разписката, с която се признава вземането, то е съществувало и е било с настъпил падеж. Самата разписка обаче не е датирана. От съдържанието и обаче можем да направим извод, че е издадена не по-късно от м. юли 2016 г. Това е и най-късният момент, в който можем да приемем, че вземането вече съществува и е с настъпил падеж. Самият ищец обаче претендира, че вземането му за обезщетение за забава е възникнало от един по-късен момент – 01.08.2016 г. Съдът няма как да му присъди повече, отколкото той сам претендира.

В същото време обаче прави впечатление, че разписката, с която се признава вземането, е подписана само от длъжника. Това е негово едностранно изявление и няма никакви данни кредиторът да е дал своето съгласие за разсрочване на вземането. Последното означава, че лихвата за забава се дължи върху цялата сума в периода след 01.08.2016 г. до 18.02.2021 г., когато вече имаме двустранно съглашение на страните, с което те изменят своите взаимоотношения.

Съдът не споделя виждането, че спогодбата от 19.02.2021 г. представлява обективна новация, както посочва процесуалният представител на ищцата. С договора за обективна новация страните заместват старото задължение с ново. В конкретния случай длъжникът признава размера на главницата и лихвата, натрупана до този момент и се споразумяват, че общата стойност на задълженията се разсрочва. Няма заместване на обекта на дълга.

Аритметичното събиране на всички задължения, възникнали от един правопораждащ факт – главница, лихви, разноски и др. – не представлява новиране на задължението.

Предвид това съдът намира за основателно възражението на особения представител на ответника, че чл. 3 от спогодбата, с който се предвижда, че при забава на някоя вноска, длъжника дължи обезщетение за забава върху стойността на цялата вноска, считано от 18.02.2021 г., е нищожен, тъй като противоречи на чл. 10 от ЗЗД, който забранява т.нар. анатоцизъм – начисляването на лихва върху лихва. На първо място, по делото няма данни страните да са действали в своите отношения като търговци – всички документи, доказващи вземането не изхождат от търговски предприятия, поради което в отношенията между тях се прилага ЗЗД, а не ТЗ, а това означава, че е абсолютно забранено начисляването на лихва върху лихва. Нищожността на тази клауза не засяга действителността на целия договор, а следва да се приеме, че тази клауза не съществува, тъй като тя не засяга съществено съдържанието на договора и без нея договорът пак би бил сключен.

Спогодбата събира вземането за главница и лихва и разпределя общата стойност на задълженията в размер на 4985,36 лв. на 12 вноски, от които 1 вноска от 195,58 лв., 10 равни месечни вноски по 430,28 лв. и една последна окончателна в размер на 487 лв. Така всяка вноска включва главница и лихва. Тъй като страните не са посочили каква част от 4 главницата и каква част от лихвата се съдържат във всяка вноска, то съдът трябва да приеме, че главница и лихва се съдържат съразмерно във всяка вноска. Вноската от 195,58 лв. съдържа 133,78 лв. главница и 61,80 лв. лихва за забава. Вноските от 430,28 лв. съдържа 294,31 лв. главница и 135,97 лв. лихва, а последната вноска от 497 лв. съдържа 333,13 лв. главница и 153,87 лв. лихва. Лихвата за забава по чл. 3 от договора следва да се дължи само върху главницата и то от датата, следваща датата на падежа. В конкретния случай спогодбата е подписана и от ищцата като кредитор, което означава, че е налице съглашение между страните за разсрочване на вземането и кредиторът не може да претендира обезщетение за забава преди да е настъпил падежа на дадена вноска.