Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 151 от 19.05.2025, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Административно наказателно дело 96/2025
Вид
Решение № 151
Подписан
19.05.2025
Състав
НАТАЛИЯ ПЕТКОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • § 6 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Б., 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.П.П. при участието на секретаря Н.В.Ч. като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело № 20251810200096 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Ц. С. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. С., ул. „****“ ****, чрез адв. В.В. от САК, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № ****/**** г., издадено от Началник РУ Б., упълномощен със заповед № **** г. МВР, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000,00 /две хиляди/лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. П.Петрова, преупълномощена от адв. В.В., която поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган – Началника на РУ Б., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, 1 прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № **** г., НП № ****/**** г., заповед № ****г. на Министъра на МВР, талон за изследване, докладна записка, възражение, справка за нарушител/водач, талон за изследване № ****, глоба с фиш – 2 броя, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Х. П. Х.

– актосъставител, М. И. Н. и И. Х. Т., двамата служители при РУ Б., се установява следната фактическа обстановка:

На 08.01.2025 г., около 01,30 часа, в с. С., на ул. „****“, срещу **** полицейските служители М. Н. и И. Т. спрели за проверка л.а. „Мерцедес СЛ 500“ с рег. № ****, управляван от водача Ц. С. Т. от гр. С.. При проведения разговор с водача и в хода на проверката, полицейските служители се усъмнили, че водача е употребил алкохол, поради което поискали съдействие от колегата си мл.автоконтрольор Х. Х.. При пристигането си на място, свид.

Х. поканил водача Т. да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, но водачът Т. отказал да му бъде такава проверка. За отказа да му бъде извършена проба за алкохол, свид. Х. съставил на водача АУАН № **** г. за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Били му издадени и талон за изследване и 7 броя стикери. Тъй като водачът Т. не носел в себе си свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС, свид. Т. му издал на място два броя фишове с глоба.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН, е издадено от Началник РУ Б., атакуваното наказателно постановление № ****/**** г., в което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на жалбоподателя Ц. С. Т., е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите П. Х. – актосъставител, М. И. Н. и И. Х. Т., от съставения АУАН и от всички приложени по делото писмени доказателства.

Показанията на свидетелите са непротиворечиви с писмените доказателства по делото и съдът ги цени с доверие.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в 2 срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Разгледана по същество, същата е неоснователна. Не са допуснати твърдяните от защитата на жалбоподателя процесуални нарушения, а именно че по едно и също време – на 08.01.2025 г. около 01,30 часа, са извършени нарушения в две различни населени места – с. С. и с. Новечене. От свидетелските показания, от АУАН и НП, съдът намира за безспорно установено, че нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, е извършено на 08.01.2025 г., в 01,45 часа, в с. С.. И тримата свидетели единодушно в показанията си заявяват, че са спрели водача в с. С., а не в с. Новачене. Свидетелят Т. е установил при извършената проверка, че водачът Т. не носи в себе си и съответно не представя за проверката свидетелство за регистрация на МПС и свидетелство за управление на МПС, и му издал два броя фишове с глоба за всяко едно от тях. Безспорно, в тези фишове е отразено, че нарушението е извършено в с. Новачене, което според съда е техническа грешка и не кореспондира със свидетелските показания на тримата свидетели, според които спирането и извършването на проверката на водача е станало в с. С..

Тъй като тези фишове пряко не касаят установяването на нарушението по чл.

174, ал. 3 ЗДвП, което съдът намира за безспорно установено по изложените по-горе мотиви, то и не е налице извършено от страна на административнонаказващият орган нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

По нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП:

Лексикалното и логическото тълкуване на нормата на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП води на извода, че нарушението може да се осъществи от водач на МПС при две хипотези, които са взаимно свързани и хронологично произтичат една от друга. На първо място е необходимо водачът да откаже да му се извърши проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, а след това да откаже да изпълни предписанието на компетентните контролни органи за химично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Съобразно предвиденото в чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол 3 и/или наркотични вещества или техни аналози, проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, като неизпълнението на това задължение, с което се възпрепятства извършването на проверката се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. В конкретния случай жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употребата на алкохол, след което не е изпълнил даденото му от контролния орган предписание за химично лабораторно изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и по този начин е осуетил преследваната с административно-наказателния състав цел – да се установи евентуалното наличие на алкохол в кръвта.

От текста на нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДП е видно, че за да е съставомерен отказа и за да бъде лицето годен субект на нарушението, същото следва да притежава качеството водач МПС. Съгласно легалната дефиниция, дадена в т. 25, § 6 на ДР на ЗДП: "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В процесния случай приложимата хипотеза е именно управлението на МПС, като това обстоятелство е безспорно установено по делото. Съдът намира, че в обстоятелствената част на АУАН и на НП ясно и точно са посочени всички елементи от състава на административното нарушение, както и обстоятелства, при които е извършено, като е дадена съответстваща на описанието правна квалификация- нарушението е извършено на 08.01.2025 г., отразено е точното място на управлението на лекия автомобил – с.С., по ул. „****“, времето на извършената проверка, направеният отказ на водача за тестване, техническото средство – Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDM 0177, и последвалото издаване на талон за медицинско изследване. Тъкмо с наличния отказ за извършване на проверката за употреба на алкохол, жалбоподателят Т., е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП. Нарушението е формално, довършено е с отказа да водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол. За съставомерността на нарушението не е необходимо настъпването на допълнителни съставомерни вреди, както и не е необходимо водачът да е управлявал МПС след употреба на алкохол.

От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при пряк умисъл, доколкото е управлявал лек автомобил, съзнавал е, че следва да 4 изпълни указанията на контролния орган и да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, но съзнателно е отказал да стори това.

Предвид гореизложеното съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.

Санкционната норма на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП предвижда две кумулативни наказания във фиксиран размер – глоба от 2 000 и наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от 24 месеца. При този законодателен подход съдът не намира за нужно да излага мотиви дали АНО се е съобразил с изискванията за индивидуализация на наказанията, т. е. дали правилно е отчел наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единствено следва да се посочи, че наказанията са наложени в размерите, предвидени в ЗДвП, т. е. законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ****/**** г., издадено от Началник РУ Б., упълномощен със заповед № **** г. на МВР, с което на Ц.

С. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. С., ул. „****“ ****, със съдебен адрес гр. Б., пл. „****“ ****, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000,00 /две хиляди/лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, като законосъобразно.

Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

5