Определение № 2505 от 11.08.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2505 гр. София, 11.08.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20248002901378 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Планински капитал“ ООД, гр. Банско, чрез адвокат А. Х., обжалва решение № 37 от 18.01.2024 г. по в.т.д. № 772/2021 г. на Апелативен съд София, ТО, 15 състав, с което е потвърдено решение № 900561 от 21.04.2021 г. по т.д. № 150/2019 г. на Окръжен съд Благоевград, ТО, VI-26 състав, с което е отменено като незаконосъобразно, поради противоречието му с императивни разпоредби на закона и дружествения договор, решението на ОС на съдружниците на „Планински капитал“ ООД, проведено на 28.08.2019 г., с което е изключен като съдружник „Еделвайс Мениджмънт“ ООД, гр. Варна.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правното основание по чл.280, ал. 2, предл. 2 от ГПК, а именно, че обжалваното решение е вероятно недопустимо.

В изложението съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи и следните правни 1 въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.При изрично направено искане за представяне на електронен документ по реда на чл. 184, ал. 1 от ГПК на електронен носител, задължаване на страната от страна на съда да представи документа на електронен носител и непредставяне на същия на електронен носител, може ли същият този документ, представен единствено на хартиен носител да бъде ценен като доказателство от съда при постановяване на решението или следва да бъде изключен от доказателствения материал по делото? – противоречие с: решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр.д. № 868/2012 г. на ВКС, IV гр.о.

2.При предявен иск по чл.74 от ТЗ задължен ли е ищецът в качеството на съдружник в ООД да събира доказателства относно момента на узнаване за провеждане на общо събрание, ако самият той твърди в исковата си молба, че е узнал за проведеното общо събрание и посочва конкретна дата в случай, че е установено по делото, че ищецът не е бил редовно поканен за провеждане на общото събрание, но в търговския регистър по партидата на дружеството е налице подадено Заявление А4 за вписване на обстоятелствата по изключването на съдружника? – противоречие с: определение № 783 от 30.12.2009 г. по ч.т.д. № 761/2009 г. на ВКС, I т.о.

3.При изграждане на фактическите и правните си изводи трябва ли въззивната инстанция да изследва всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, събрани пред първата инстанция? – противоречие с: решение № 210 от 15.08.2014 г. по гр.д. № 6605/2013 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 60 от 05.06.2013 г. по гр.д. № 546/2012 г. на ВКС, IV гр.о.

4.Когато поканата до съдружник за общо събрание на дружеството е нередовна, но е качена процедура в Търговския регистър за вписване на решения на общото събрание откога тече преклузивният срок по чл.74, ал. 2 от ТЗ? По този въпрос се твърди основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Еделвайс Мениджмънт“ ООД, гр.

Варна чрез адв. Стефан Стефанов оспорва подадената касационна жалба.

Излага съображения, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Претендира разноски.

2

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.

283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението ли це.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че възраженията на „Планински Капитал“ ООД за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт поради това, че били налице основания по чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК за спиране на производството по делото, което обаче не било сторено от окръжния съд, както и че последният се произнесъл по недопустим иск, тъй като не бил спазен срока по чл. 74, ал. 2 от ТЗ за предявяването му, са неоснователни, съответно обжалваното първоинстанционно решение се явява допустимо. Въззивният съд е приел, че производството пред въззивния съд е било спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК поради преюдициалност на производството, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на производството по т.д. 176/2019 г. по описа на ОС Благоевград, с предмет - искове за нищожност на решения на Общото събрание на съдружниците „Планински капитал“ ООД от 28.08.2019 г. в гр. Банско. След приключване на делото с влязло в сила съдебно решение за отхвърляне на иска, въззивният съд е възобновил производството по делото.

Отделно от това, било налице и основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК за спиране на производството, тъй като по повод на т.д. № 150/2019 г. била образувана преписка с УРИ № 244000-19058/2020 г. в ОД на МВР Благоевград, за което съдът бил изрично запознат.

Въззивният съдебен състав е намерил за неоснователно искането на „Планински Капитал“ ООД за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т.

5 от ГПК, тъй като такова основание не е било налице нито в хода на първоинстанционното производство, нито е налице в хода на въззивното.

Посочил е, че производство по делото се спира в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т.

5 от ГПК, когато при разглеждането му се разкрият такива престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на гражданския спор, като съгласно утвърдената практика на ВКС, твърденията на страната за наличие на престъпно обстоятелство и извършването на проверка в досъдебното производство по тях, сами по себе си не обуславят наличието на посоченото основание.

3

В процесния случай, в молбата си за спиране, ответникът „Планински капитал“ ООД най-общо е посочил, че била налице прокурорска проверка срещу действията на адв. К. Н., за това че същата без да била надлежно упълномощавана от управителя на „Планински Капитал“ ООД, нито преупълномощавана от адвокат А. Г. Х., депозирала жалба срещу решение № 4122/24.09.2019 г., постановено по т.д. № 129/2019 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, за което била образувана прокурорска преписка № 3327/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Благоевград по повод на проверка с УРИ № 244000-19058/2020 г. в ОД на МВР - Благоевград. Установено е, че в молбата, обаче не се посочва в какво конкретно се изразяват престъпните обстоятелства, поради което и, според въззивния състав, не може да бъде изведено значение на същите за разрешаването на търговския спор по процесния спор, а същевременно не може да се направи извод за необходимост от спиране на делото, за да се разкрият такива престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи същото - с оглед на това дали адв. К. Н. е била надлежно упълномощена да подава жалба срещу постановеното по друго дело решение, който въпрос не е относим към предмета на процесния спор.

За да приеме, че искът е предявен в преклузивния срок, предвиден в чл.

74, ал. 2 от ТЗ, въззивният съд е приел, че предвиденият срок започва да тече от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не покъсно от 3 месеца от деня на общото събрание.

Въззивният състав е приел, че ищецът „Еделвайс Мениджмънт“ ООД е активно легитимиран да предяви иска, тъй като е съдружник и това негово качество не е спорно между страните, към момента на провеждане на общото събрание на съдружниците на 28.08.2019 г.

Относно въпроса дали в процесния случай искът е предявен в рамките на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 от ТЗ, каквото възражение се прави от въззивника-ответник „Планински капитал“ ООД, въззивният състав е намерил, че следва да се има предвид, че съгласно утвърдената практиката на ВКС, в рамките на производството по предявен иск за отмяна на решенията на общо събрание на дружеството, съдът служебно проверява допустимостта на иска съобразно въведения с чл. 74, ал. 2 от ТЗ преклузивен срок. В случай, че едно от въведените с исковата молба основания за отмяна на решението е 4 опороченото уведомяване на ищеца, каквато е и процесната хипотеза, спазването на срока е спорно с оглед редовността на поканата, то при разглеждането и произнасянето по този спор може да бъде квалифицирано като произнасяне по обективно съединен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 вр. чл. 139 от ТЗ, обуславящо разглеждането на останалите основания за отмяна на решенията на общото събрание. Ако съдът приеме, че уведомяването не е било редовно, той се произнася по иска за отмяна на решението на общото събрание с решение, но доводи по допустимостта му (с оглед инцидентното произнасяне по чл. 139, ал. 1 от ТЗ ) ответната страна би могла да релевира пред всички съдебни инстанции.

С оглед спора между страните дали ищецът е бил редовно уведомен за проведеното общо събрание на съдружниците, на 28.08.2019 г. съдът е приел, че липсват данни да е би редовно уведомен за провеждането на общото събрание на съдружниците с получена от него надлежна покана.

В процесния случай е установено, че ищецът „Еделвайс Мениджмънт“ ООД е въвел като основания за незаконосъобразност на решението на общото събрание на „Планински Капитал“ ООД от 28.08.2019 г. както пороци при свикването и провеждането на събранието, така и нарушения на материалноправни норми.

По отношение изложените основания за незаконосъбразност на решенията на общото събрание, в нарушение на чл. 139 от ТЗ и чл. 26 от дружествения договор, в каквато връзка в исковата молба се твърди, че до ищецът-съдружник не била отправена писмена покана - управителят на ищцовото дружество не бил уведомен надлежно за насроченото общо събрание, включително дневния ред и мястото на провеждането му, въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ТЗ общото събрание се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор, като в поканата се посочва и дневният ред. Прието е, че нормата не урежда конкретен способ за връчване на поканата и в тази връзка съдебната практика трайно приема, че законът акцентира най-вече върху доказаността на факта на получаването на поканата за събранието от съдружника, като способът, по който е станало това, няма решаващо значение. Уведомяването можело да се осъществи като се използва връчване чрез нотариус, по пощата, 5 чрез лицензирано дружество за пощенски или куриерски услуги, по факс и пр., но независимо кой връчва поканата от името на дружеството, то връчването трябва да стане лично на съдружника - физическо лице, съответно на съдружник - търговско дружество чрез неговия представител. Въззивният състав е посочил, че в практиката на ВКС се приема и за допустимо не само лично връчване на поканата, но и т.нар. „фингирано връчване“, щом то е законоустановено при конкретния избран способ за връчване или уговорено в договор.

В процесния случай е установено, че с чл. 26, изр. 1 и изр. 2 от дружествения договор на ответното дружество „Планински Капитал“ ООД се урежда начинът на свикване на общото събрание на съдружниците като разпоредбата предвижда, че то се свиква на редовно заседание или на извънредно такова чрез писмено съобщение, изпратено до всеки съдружник най-малко 7 (седем) дни преди датата на заседанието като в съобщението се посочва датата, мястото и дневния ред на заседанието. Следователно, относно уведомяване на съдружник за насрочено общо събрание, с дружествения договор не се урежда нещо различно от законовата разпоредба - чл. 139, ал. 1 ТЗ, която е в същия смисъл и поради това намира приложение, а именно, че общото събрание се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най- малко 7 дни преди датата на заседанието. В частност, с чл. 26 от дружествения договор и въобще, с която и да било друга негова разпоредба, не се уреждал някакъв конкретен способ за уведомяване на съдружника за насроченото общо събрание. Поради това е прието, че след като липсва уговорка в договора относно връчването на поканата, за връчена редовно от външна страна и съответно достигнала до съдружника следва да се приеме такава писмена покана, която му е предадена най-малко 7 дни преди датата на заседанието лично или на негов пълномощник, съответно чрез представителя на съдружника - търговско дружество, срещу подпис или по възлагане от нотариус (чл. 50 от ЗННД) или от частен съдебен изпълнител (чл. 43 от ЗЧСИ).