Определение № 7885 от 03.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1758/2026
- Вид
- Определение № 7885
- Подписан
- 03.04.2026
- Състав
- Велина Пейчинова, Евгени Стоилов Станоев, Пламен Колев
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 116 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 120 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7885 гр. София, 03.04.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Велина Пейчинова
Членове:
Пламен Колев
Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно частно гражданско дело № 20261100501758 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 121 ГПК.
Образувано е по частна жалба от 12.11.2025 г. по регистъра на СРС от „Рос
Паркет“
ЕООД, ЕИК 130934546, с р е щ у Определение №
43893/22.10.2025 г. по гр.д. № 1875/2023 г. по описа на СРС, 113 състав, с което районният съд е прекратил делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд – Варна.
Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд неправилно е прекратил делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд – Варна.
Същият излага съображения, че е упражнил правото си на избор по чл. 116 ГПК, след което местната подсъдност се е стабилизирала по смисъла на чл.
120 ГПК. На следващо място изтъква, че между страните е уговорена на основание чл. 117, ал. 2 ГПК местна подсъдност в гр. София. Цитира две други дела по описа на СГС, по които местната подсъдност е стабилизирана в гр. София. Моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото – върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
В законоустановения срок за отговор на частната жалба е постъпил такъв от „Инвестиционна компания“ АД, с което жалбата е оспорена. Изрично е посочено, че споразумение между страните не е сключвано. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
1
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена пред Софийски районен съд искова молба с от 12.01.2023 г., уточнена с молби от 13.03.2023 г., 25.05.2023 г. и 24.07.2023 г. Предявени са от ищеца „Рос Паркет“ ЕООД срещу „Инвестиционна компания“ АД, „Ви Паркет“ ООД и ЧСИ М.П. субективно и кумулативно обективно съединени искове за признаване за установено, че в полза на „Инвестиционна компания“ АД не съществува право на принудително изпълнение за вземане в размер на 166,67 лв., представляващо възнаградителна лихва, за което е бил издаден изпълнителен лист от 15.06.2015 г. по т.д. № 3416/2015 г., поради изтекла погасителна давност, както и за прогласяване нищожност на постановените по изп.д. № 1383/2014 г. по описа на ЧСИ М.П. актове – искане за вписване на възбрана с изх. № 6441/07.02.2020 г., протокол за опис на недвижим имот с изх. № 9868/20.02.2020 г., както и съобщение № 42402 /14.07.2021 г. за насрочване на публична продан.
С отговора на исковата молба ответникът „Ви Паркет“ ООД счита исковете за основателни.
С отговора на исковата молба ответникът „Инвестиционна компания“ АД е оспорил предявените искове. Направил е възражение за местна неподсъдност на делото.
С отговора на исковата молба ответникът допустимостта на предявените срещу него искове.
М.П. е оспорил
С Определение № 18396/29.04.2024 г. по гр.д. № 1875/2023 г. по описа на СРС, 113 състав, съдът е върнал исковата молба в частта, с която срещу ЧСИ М.П. и срещу „Ви Паркет“ ООД са предявени горепосочените искове, а производството е прекратено в тази част. Делото е останало висящо в частта по предявения от „Рос Паркет“ ЕООД срещу „Инвестиционна компания“ АД иск за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на „Инвестиционна компания“ АД не съществува правото на принудително изпълнение за вземане в размер на 166,67 лв. – представляваща възнаградителна лихва, за което е бил издаден изпълнителен лист от 15.06.2015 г. по т.д. № 3416/2015 г. поради изтекла петгодишна погасителна давност, въз основа на който лист е било образувано изпълнително дело № 1383/2014 г. по описа на ЧСИ М.П..
2
В определението е посочено също, че след влизане на същото в сила съдът ще се произнесе по възражението за местна неподсъдност на спора пред СРС. Определението е влязло в сила на 08.04.2025 г.
С молба от 27.05.2024 г. ищецът е изложил подробни съображения защо местната подсъдност е стабилизирана по чл. 120 ГПК, като е представил и Спогодба между страните от 26.11.2019 г., в която в чл. 11 била уредена договорна местна подсъдност по реда на чл. 117, ал. 2 ГПК – в съответния родово компетентен съд в гр. София.
С обжалваното Определение № 43893/22.10.2025 г. по гр.д. № 1875/2023 г. по описа на СРС, 113 състав, районният съд е прекратил делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд – Варна.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване с частна жалба съгласно чл. 121 ГПК, поради което е допустима.
Преди всичко следва да се отбележи, че съдията докладчик по настоящото дело се е произнасял като съдия докладчик и по в.ч.гр.д. № 1971/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ-IV-Б, в което е оставена без уважение частна жалба от жалбоподателя „Рос Паркет“ ЕООД срещу Определение № 29605/22.07.2024 г. по гр.д. № 1875/2023 г. по описа на СРС, 113 състав, с което районният съд е оставил без уважение молба на жалбоподателя за изменение на Определение № 18396/29.04.2024 г. по гр.д. № 1875/2023 г. по описа на СРС, 113 състав, в частта за разноските.
Това обстоятелство не представлява основание за отвод по чл. 22, ал.
1, т. 5 ГПК. Разпоредбата предвижда, че не може да участва като съдия по делото лице, което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция.
Законът има предвид съдия, който вече е участвал при постановяване на съдебен акт по съществото на същия спор.
В Решение № 642 от 31.10.2024 г. по гр. д. № 5010/2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение върховните съдии са приели, че „Решаването на въпроса за процесуалната допустимост на предявения иск, по който съдебен състав по частна жалба срещу прекратително 3 определение на първата инстанция се е произнесъл с определение по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, не съставлява произнасяне по съществото на иска, поради което няма основание по чл. 22, ал. 1, т. 5 от ГПК за отвод на съдиите от състава“.
Доколкото в случая първото произнасяне на съдията докладчик с определение по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК е по въпрос за разноски, което няма отношение със спора по същество, основание за отвод по чл. 22, ал.
1, т. 5 ГПК не е налице. Съдията докладчик не намира и да е налице основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, СРС е взел предвид, че в срока за отговор на исковата молба ответникът „Инвестиционна компания“ АД е направил възражение за местна неподсъдност на делото, тъй като седалището му било в гр. Варна. Съдът е посочил, че по делото е безспорно, а и се установява от представените доказателства, че ответникът „Инвестиционна компания“ АД има седалище и адрес на управление към датата на депозиране на исковата молба в съда в гр. Варна.
Съгласно чл. 105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.
Чл. 116 ГПК гласи, че иск срещу ответници от различни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони.
По силата на чл. 119, ал. 4 ГПК във всички други случаи извън тези по ал.
1-3 (какъвто е процесният) възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба.
Първоначално исковата молба е предявена срещу трима ответници – „Инвестиционна компания“ АД с адрес в гр. Варна, „Ви Паркет“ ООД с адрес в гр. София и ЧСИ М.П. с адрес в гр. София.
С влязло в сила определение производството по делото е прекратено по отношение на двама от ответниците – „Ви Паркет“ ООД и ЧСИ М.П.. Това са двамата ответници с адреси в гр. София, въз основа на които ищецът е направил избор на местно компетентен съд по смисъла на чл. 116 ГПК.
Поради тази причина не може да се приеме, че е разрешен правният въпрос по 4 отношение на приложението на чл. 116 ГПК.
Производството по исковете срещу ответниците, които имат местожителство и седалище в района на гр. София, е прекратено поради недопустимост на исковете. Правилата за подсъдност могат да бъдат приложени само по отношение на иска, който е допустим, а районният съд се е произнесъл по отвода за местна неподсъдност на делото едва след като производството срещу двама от тримата ответници е прекратено с влязло в сила определение.
По отношение на подсъдността ищецът в исковата молба единствено е споменал, че е направил избор (по см. на чл. 116 ГПК – бел. съд.), тъй като двама от ответниците са със седалище в гр. София – стр. 5 от исковата молба, л. 5 от делото на СРС. В молбата уточнение от 13.03.2023 г. ищецът отново е посочил, че приложима е разпоредбата на чл. 116 ГПК по отношение на местната подсъдност. В другите две уточнителни молби – от 25.05.2023 г. и 24.07.2023 г., ищецът не е излагал твърдения във връзка с местната подсъдност.
С оглед казаното дотук въззивният съд приема, че представената към молба от 27.05.2024 г., както и с настоящата частна жалба, Спогодба от 26.11.2019 г. не е относима към предявения спор, тъй като искът по чл. 439 ГПК не е свързан с неизпълнението на тази спогодба. Нито в исковата молба, нито в кое да е от трите уточнения тази спогодба не е спомената, поради което и не може да бъде прието, че ищецът гради претенцията си на нейна основа. По делото не се установява и да е правено изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК.
Цитираното в молбата от 27.05.2024 г., както и в частната жалба, Определение № 1573/15.06.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1572/2023 г. по описа на САС, 9-ти търговски състав, няма сила на пресъдено нещо по отношение на въпроса за относимостта на спогодбата към въпроса за местната подсъдност.
То е постановено по частна жалба срещу определение по гр.д. № 5886/2020 г. по описа на СГС, I-11 състав, и има отношение само по това дело, не и по настоящото.
По същите съображения без значение е и произнасянето на съда по гр.д.
№ 5893/2020 г. по описа на СГС, I-25 състав.
5
В горепосочения смисъл е имал повод да се произнесе и Върховният касационен със с Определение № 771 от 12.03.2025 г. по ч. т. д. № 281/2025 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение, в което е разгледана хипотеза, идентична с тази по настоящото дело, с което не е допуснато до касационно обжалване определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение на районен съд за прекратяване на производството и изпращане по подсъдност на друг местно компетентен съд.
Съгласно т. 9в от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството поради неподсъдност на спора /чл. 121 ГПК/, подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от 12.11.2025 г. по регистъра на СРС от „Рос Паркет“ ЕООД, ЕИК 130934546, срещу Определение № 43893/22.10.2025 г. по гр.д. № 1875/2023 г. по описа на СРС, 113 състав, с което районният съд е прекратил делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба чрез Софийски градски съд пред Върховния касационен съд, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в едноседмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Разпечатката съдържа 60 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7f915a04-e0c4-4231-94f8-570305ae8644