Решение № 371 от 22.10.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Карлово, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320100036 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, като производството се разглежда по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът „А.К.П.З.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П.В.“ № ***************, със законен представител Я. Б. Я. – изпълнителен директор, дружеството подало заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения едномесечен срок ответницата П. В. Ц. възразила срещу същата, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК предявява установителен иск за вземането си.

Задължението на ответницата произтичало от договор за паричен заем № ****** от ********* г. между „*********“ ООД като заемодател и П.

В. Ц. като заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Заемателят се съгласил и подписал погасителен план, запознал се е с общите условия и е получил Стандартен европейски формуляр.

Съгласно чл. 6, ал. 3 от Общите условия Заемодателят имал право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит.

Между „*********“ ООД и ищеца бил сключен договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от 22.01.2021 г. на основание чл. 99 от ЗЗД с приложение № ********** г., както и потвърждение за извършено прехвърляне на вземания, по силата на което вземането било прехвърлено в полза на „А.К.П.З.” ООД (правоприемник на което било дружество „А.К.П.З.“ АД, ЕИК: **********, считано от *********** г.) изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

1

Прилага препис от потвърждение за извършено прехвърляне на вземания, заедно с извлечение от приложение № ********** г., в което фигурирали само данните на ответника, доколкото личните данни на останалите длъжници били защитени съгласно Закона за защита на личните данни и доколкото книжата по делото не се предоставяли единствено на съда.

„*********“ ООД упълномощило „А.К.П.З.“ ООД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания (цесия) от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до П. В. Ц. било изпратено от страна на „*********“ ООД, чрез „А.К.П.З.“ ООД уведомително писмо за станалата продажба, чрез Б.П. с известие за доставяне на посочения в договор за паричен заем постоянен адрес. Ищецът посочил подробно в известието за доставяне съдържанието на плика. Обратната разписка се върнала със статус, че писмото не е потърсено от адресата, в удостоверение на което прилага копие от обратната разписка.

В условията на евентуалност и ако съдът счете, че длъжникът не е бил надлежно уведомен за извършената цесия, прилага уведомление за извършена цесия от името на “*********“ ООД чрез „А.К.П.З.“ АД, което моли да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС, на основание чл. 290 и чл. 291 от ГПК решение ************************************. на I ТО и решение ******************************. на II ТО, съгласно които ако към исковата молба на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършена цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД. Прехвърляне на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение на спорното право.

В случай че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и в настоящото производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, моли съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.

Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойно плащане на едно и също задължение.

Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за извършената цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на изложеното фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърляне на вземането не от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока определение № *************** на ВКС постановено по гр. д. № ****************** на ВКС постановено по гр. д. № 788/2013 г.

Съгласно Договора за паричен заем № ****** от ********* г., заемодателят се задължил да отпусне на заемателя паричен заем в общ размер на 2500 лева, а последният усвоил цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което заемодателят е изпълнил задължението си. П. В. Ц. се задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на 2 сключения договор, като заплати сума в размер на 3073.51 лева, като по отношение на договорната лихва по заема страните са постигнали съгласие да бъде в размер на 573.51 лева, която следва да се изплаща на части, включени в договорените месечни погасителни вноски (включваща първоначална главница и договорна лихва).

По договора за паричен заем П. Ц. извършила плащания в размер на 774.00 лева.

Към настоящия момент дължимата главница била в размер на 2148.48 лева.

За ползването на предоставената заемна сума по сключения договор за паричен заем № ****** от ********* г. между страните, ответникът дължал договорна лихва в размер, посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва била в размер на 412.77 лева за периода от 26.01.2021 г. - датата на първата вноска до 26.10.2021 г. - последна погасителна вноска.

Съгласно чл. 6 от договора за заем страните постигнали съгласие договорът да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на посочените в общите условия към договора изисквания, както и с още едно от посочените обезпечения, по избор на заемополучателя: ипотека върху недвижим имот; особен залог върху движимо имущество; банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемателя.

С подписването на договора за заем, заемателят декларирал, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не представи договореното обезпечение в 3-дневен срок от сключването на договора, или представеното обезпечение не отговаря на изискванията посочени в общите условия към договора за заем, заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 1450.49 лева, платима на равни вноски, включени в погасителните вноски по договора за заем.

Страните постигнали съгласие, че в случай че заемателят изпадне в неизпълнение на поетите задължения по сключения договор за заем, считано от 60-тия ден след съответната падежна дата, съгласно погасителния план, ще дължи на заемателя и еднократна неустойка в размер на 10% от непогасената главница по договора за заем, или в случая сумата от 214.85 лева.

Ответникът трябвало да изплати целия заем на 26.10.2021 г. последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на исковата молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски отдавна изтекли, а ответникът по делото продължавал виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължал и обезщетение за забава (мораторна лихва) върху непогасената главница в размер на 512.11 лева от 01.12.2021 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 27 октомври 2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

МОЛИ съда да постанови решение, с което признае за установено, че П. В. Ц. ЕГН **********, с настоящ адрес: град С., област П., комплекс „С.“ ****************** дължи на „А.К.П.З.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П.В.“ № ***************, със законен представител Я. Б. Я. – изпълнителен директор: сумата 2 148.48 лева, 3 представляваща главница по договор за паричен заем № ******/*********г.; сумата 412.77 лева, представляваща договорна лихва за периода 26.01.2021г. до 26.10.2021г.; сумата 1 208.75 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение; сумата 214.85 лева, представляваща неустойка за предсрочна изискуемост; сумата 512.11 лева, представляваща законна лихва за периода 01.12.2021г. до 27.10.2023г., ВЕДНО със законната лихва, считано от завеждане на заявление по чл. 410 от ГПК в съда – 10.11.2023г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 1061 от 13.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГрД № 1984/2023 г. по описа на КрлРС. Претендира разноски в исковото и заповедното производство.

Ответникът П. В. Ц. оспорва иска. Сочи, че не е уведомявана за изпращани писма до нея по Б.П..

След преценка на събраните по делото доказатлества, отделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен установителен иск по чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с които се претендират вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, вземанията по който са прехвърлени по силата на цесия. Претендират се неплатените суми по кредита. Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното ЧГрД № 1984/2023 г. по описа на КрлРС е издадена заповед за изпълнение за исковите суми. От длъжника в срок е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК за недължимост на вземането.

Не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че между ответницата и дружество „*********“ ООД на ********* г. е бил сключен договор за паричен заем № ******, като „*********“ ООД в качеството на кредитор е предоставило на ответницата като заемател сума в размер на 2500 лева. Получаването на сумата е отразено в чл. 4 ал.1 от договора, който служи и за разписка. С това кредиторът е изпълнил задължението си по договора.

В чл. 3 са посочени съществените условия по заема: размер на заема – 2500 лева; размер на погасителна вноска – 256.13 лева; ден на плащане – 26о число; вид вноска – месечна; ГПР – 48.160%; брой вноски – 12; месечен лихвен процент – 3.330%; дата на първо плащане – 26.11.2020 г.; обезпечение, да (посочено в чл. 6); дата на последно плащане – 26.10.2021 г.; такса за усвояване – няма; обща сума за плащане – 3 073.51 лева.

В чл. 6 страните са уговорили договорът за заем да бъде обезпечен с две обезпечения – гарант/и отговарящ/и на изискванията по чл. 10 ал.2 т.1 от общите условия и с едно от посочените в същата разпоредба обезпечения по избор за заемателя, а именно: 1) Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл.

10 ал.2 т.3 от общите условия; 2) Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл.10 ал.2 т.2 от общите условия; 3) Банкова гаранция, съгласно чл.10 ал.2 т.4 от общите условия; 4) Ценна книга издадена в полза на заемателя.

В чл. 10 ал.2 т.1 на общите условия, представени по делото е посочено, че гарантите следва да отговарят на следните изисквания: две физически лица, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да има нетен размер на осигурителния доход над 1000 лева; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със същия заемател; да няма неплатени осигуровки за платените две години; да няма 4 кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“ както по активни, така и по погасени задължения.

С клаузата на чл. 8 от договора, ищецът е декларирал, че му е известно и се счита уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора в 3-дневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10 ал.2 т.1 и т.4 от ОУ към договора за заем, то заемателя дължи на заемодателя неустойка в размер на 1450.49 лева, платима разсрочено съгласно посоченото в погасителния план. В погасителния план е посочено, че месечната погасителна вноска по договорената неустойка е в размер на 120.87 лева, а месечната погасителна вноска по договора заедно с разсрочената неустойка е в размер на 377.00 лева.