Решение № 296 от 09.12.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Враца, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно гражданско дело № 20251400500515 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 5097/02.06.2025 г., подадена от С. Г. Г., в качеството й на взискател по изп.д.№ 1027/2020 г. по описа на СИС при РС-Видин, чрез пълномощника й И. К. Г. против Разпореждане от 14.04.2025 г. на ДСИ, с което е оставено без уважение искането й за реализиране на принудително изпълнение – въвод във владение на недвижим имот спрямо Д. И. Г., И. А. А. и Е. А. А., в качеството им на наследници на починалия длъжник А. А. Г., както и исканията й за начисляване на държавна такса и разноски спрямо същите лица.

Взискателката е поискала да се съберат от длъжниците следните такси: 24 лв. такса за образуване на изпълнителното производство; 240 лв. такса за въвод във владение на процесния имот и 360 лв. такса за трасиране на имота; ДСИ да определи ден и час, да призове страните и вещото лице и да изиска да се извърши трасиране на имота, предмет на изпълнението, както и да се увери дали имотът е освободен от длъжника и евентуални трети лица, предвид наличието на данни за неправомерно според нея прехвърляне на имота на трети лица; след извършване на посочените действия да удостовери извършеното и заявленията на страните в Протокол за доброволно предаване на владението.

Жалбоподателят намира разпореждането за неправилно поради необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва, че съгласно чл. 434 ГПК съдебният изпълнител е длъжен да съставя протоколи за всяко предприето и извършено от него действие. Излага, че доколкото изпълнителният лист се намира у ДСИ, той дължи изпълнение по него, както и че дори и в изпълнителния титул да не са посочени дръвчета, камъни и др., то това не означава, че същите не следва да се опишат, ако са посадени след издаване на изпълнителния лист. Намира, че отказът да се състави такъв протокол съставлява 1 съществено процесуално нарушение на чл. 434, ал. 2 ГПК, което налага отмяната на разпореждането. На следващо място по отношение на таксите излага, че те били ефективно внесени от него и че въводи са били насрочени, но неосъществени.

Излага, че съгласно чл. 523 ГПК ДСИ е длъжен да извърши преценка за това, дали след завеждане на изпълняемото право в имота има трето лице, а бездействието му уврежда взискателя и че няма как да извърши такава преценка, без да разпореди трасиране на имота и да извърши въвод във владение. Излага, че указанията му за посочване дали в имота има трето лице са също незаконосъобразни, доколкото негово е задължението да установи това обстоятелство в хода на извършване и протоколиране на въвода във владение – бил той и доброволен. С тези мотиви жалбоподателят иска от съда на основание чл. 437, ал. 4 вр. с чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК да постанови решение, с което да отмени като неправилно разпореждане от 14.04.2025 г. на ДСИ по изп.дело № 1027/2020 г. и даде указания на съдебния изпълнител да насрочи дата и час за въвеждане във владение на взискателя в процесния имот с призоваване на длъжниците и евентуалните трети лицаприобретатели – М. В. К., С. Л. К., както и вещо лице – геодезист; указание да състави протокол по чл. 434, ал. 2 вр. с чл. 484, вр. с чл. 523, ал. 1 ГПК за въвод във владение на процесния по изп.дело № 1027/2020 г. имот, който да бъде подписан от всички участници в действието, както и указания да наложи запор на банкови сметки или пенсия на длъжника Д. Г. за събиране на дължимите такси по изпълнителното дело, които в общ размер били 624 лв.

На основание чл. 436, ал. 3, пр. 1 ГПК в становището на длъжника Д. Г., постъпило с вх. № 6690/21.07.2025 г., се излага по същество следното. В частта за таксите се твърди, че таксата в размер от 24 лв. била ефективно платена от нея, че искането за заплащане на таксата от 240 лв. било неоснователно, защото такъв въвод не е реализиран до датата на депозиране на жалбата, а искането за заплащане на такса от 360 лв. за трасиране на парцела попадало извън осъдителната част на съдебното решение, по повод което е издаден изпълнителният лист, а и по това искане било постановено влязло в сила съдебно решение на Окръжен съд – Видин.

Искането на взискателя за назначаване на вещо лице поради застъпване на имотите също било неоснователно, защото било направено по старата скица и стария план на с. Сланотрън. Понастоящем в сила бил нов план, одобрен със Заповед на Директора на АГКГ и парцелите на взискателката били очертани ясно и поименно в скицата съобразно изпълнителния титул. В подкрепа на това твърдение са представени писмени доказателства от АГКГ. Относно твърденията за неправомерно прехвърляне на имота намира, че такова действие може да бъде прогласено за недействително само по реда на специални процедури, установени в процесуалния закон, и докато не бъдат осъществени, респективно съотвените актове – отменени, те са задължителни за ДСИ. По искането за съставяне на протокол твърди, че е неоснователно, защото такова действие не се налагало да бъде извършвано от ДСИ, защото тя като длъжник не упражнявала фактическа власт върху имота, считано от 2020 г., а също и защото парцелите били ниви без огради и не се налагало преодоляването на препятствия, за да се упражнява свободно фактическа власт от взискателя. Намира, че С. Г. вече е упражнила своето право на собственост като фигурирала като собственик по партида в Имотен регистър по всеки един от парцелите съобразно изпълнителния титул. Счита, че декларирайки, че не упражнява владение на имота, тя е осигурила доброволно изпълнение на изпълнителния титул, което не предполагало извършване на принудително такова. Счита, че неправилно се иска изпълнение и срещу дъщерите й, доколкото производството спрямо тях било законосъобразно прекратено. Излага, че владелческите искове представлявали искове за лично действие, което било 2 преустановено с настъпването на смъртта на длъжника А. Г. и не се наследявало.

Счита, че няма изпълнителен титул за налагане на запор върху пенсията й и че тя е неин несеквестируем доход. Изтъква задължителната сила на вписванията в имотните регистри, като смята, че те доказват, че взискателката е приела разпределенията на имотите, не е оспорила регулационния план и той имал сила спрямо нея и всички, а с настоящото искане на практика предявявала претенции към допълнителни имоти, позовавайки се на отменения регулационен план, за които имоти нямала изпълнителен титул. Затова моли жалбата да бъде оставена без уважение като невярна и предявяваща искания без изпълнителен титул. Исканията били в противоречие с многобройни официални документи, които се ползвали с доказателствена сила и са задължителни за институциите, а също и в противоречие с действителното фактическо състояние, че не се упражнява фактическа власт върху имота от никого.

На основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК в мотиви с изх. № 12757/26.08.2025 г. по изп. д. 1027/2020 г., представени от ДСИ относно жалба с вх. № 5097/02.06.2025 г. са изложени фактическите и правните изводи на съдебния изпълнител по повод жалбата. ДСИ докладва хронологията на производствто и подчертава, че от страна на починалия длъжник нито владение било предадено, нито са платени разноски.

ДСИ излага правния си извод, че само в рамките на чл. 429, ал. 2 ГПК изпълнителният лист може да се изпълнява и спрямо имущество на наследниците.

Съществували ограничения от приложението на чл. 429 ГПК – когато предметът на изпълнение са лични контакти или извършване на определено действие и други с оглед личността на длъжника – и поради това прекратил производството по отношение на наследниците на починалия длъжник. Излага, че понастоящем се извършват действия по геодезическо измерване на имота, локализиране на граници и др., след което щял да се реализира въвод във владение от длъжника Д. Г. и други трети лица. Такъв била насрочила за 28.11.2025 г.

С Определение № 670 от 05.12.2025 г. по гр. д. № 516/2025 г. на Окръжен съд – Враца на основание чл. 213 ГПК към настоящото производство са присъединени за разглеждане и жалба вх. № 6330/11.07.2025 г. и жалба вх. № 6457/14.07.2025 г. (с характер допълнение към първата), подадени от С. Г. Г., в качеството й на взискател по изп.д. № 1027/2020 г. по описа на СИС при РС-Видин, чрез пълномощника й И. К. Г., против Разпореждане от 11.06.2025 г. на ДСИ за приключване на изпълнителното производство по посоченото дело спрямо Д.

И. Г., И. А. А. и Е. А. А., в качеството им на наследници на починалия длъжник А.

А. Г., както и против Постановление от 11.06.2025 г. на ДСИ за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на посочените наследници. Двата акта на ДСИ били постановени по искане от 22.05.2025 г. на наследниците на починалия длъжник А. Г. за прекратяване на производството спрямо тях, защото не владеят, не ползвали имота и били платили всички дължими такси. В жалбата и допълнението към нея се изтъква, че наследниците практически искали да се откажат от вече приетото наследство, включващо и задължението да предадат владението на процесния по изп.д. № 1027/2020 г. имот. Жалбоподателят счита, че безспорно с действията си по обезпечаване на бъдещи искове и с изричното си заявление пред ДСИ наследниците са приели наследството, следователно последващ отказ от изпълнение на задължения по наследството е недействителен.

При тези мотиви смята, че уважавайки тяхното искане за прекратяване на производството, ДСИ е уважил направен от тях недействителен отказ от наследство, респективно че актовете му са нищожни и като такива следва да бъдат обезсилени. Моли се съдът да постанови съдебен акт, с който да признае за недействителен отказа на наследниците Д. И. Г., И. А. А.- А. и Е. А. А. от 3 приетото наследство на А. Г. – длъжник по изп.дело № 1027/2020 г., и да обезсили Разпореждане от 11.06.2025 г. на ДСИ за приключване на изп.производство и Постановление от 11.06.2025 г. за прекратяване на изп. производство спрямо наследниците. С жалба от 14.07.2025 г., която, както се каза, има характер на допълнение към жалба с вх. № 6330/11.07.2025 г., се излагат допълнителни фактически обстоятелства относно други съдебни дела между страните, които според нея въплъщават мълчаливи действия по приемане на наследството.

По повод последните две жалби е постъпило становище-отговор на основание чл. 436, ал. 3, пр. 1 ГПК с вх. № 7536/19.08.2025 г. от Д. Г., И. А. и Е. А.. Считат, че втората жалба е просрочена, а също и че липсва надлежна процесуална легитимация на жалбоподателя, защото нямало приложено пълномощно от С. Г. към подписалото лице И. Г.. По същество се иска постановлението за прекратяване да се потвърди. Намират, че въпросите относно приемането или отказа от наследство са от компетентността на Районния съд. На следващо място смятат, че взискателят не разполага със съдебно решение спрямо дъщерите И. А. и Е. А..

Правото на владение не се наследявало и не било прехвърлимо. Прекратявало се със смъртта на праводателя, защото било фактическо състояние, а не право. При липсата на тази приемственост взискателката следвало да има изпълнителен титул срещу И. А. и Е. А., какъвто нямала. По отношение на приемането на наследството излагат същите мотиви, както и аргументи, че се извършва в определени в ЗН срокове. Намират, че въпросът за разноските вече бил разрешен и било недопустимо пререшаването му, както и че сумата от 240 лв. не била изобщо усвоена от ДСИ и взискателката можела да си я възстанови. В заключение молят жалбата да бъде оставена без уважение.

В Мотиви с изх. № 12758/26.08.2025 г., входирани на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК относно втората докладвана жалба с вх. № 6330/01.07.2025 г. и допълнителната жалба с вх. № 6457/14.07.2025 г. ДСИ излага същата фактическа обстановка и част от гореизложените правни изводи относно субективните предели на изпълнителния лист. Отново се подчертава, че ДСИ счита, че изпълнителната сила не се разпростира върху наследниците в частта владение на имота, тъй като същото било свързано с личността на починалия длъжник и неговото поведение, което не се предавало по наследство.