Решение № 1205 от 22.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1205 гр. Пловдив, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20245300501614 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от Т. А. Г., ЕГН **********, от гр.

Казанлък, област Стара Загора, ул. ***, чрез адвокат С. Б., против Решение № 1176 от 15.03.2024 г., постановено по гр. д.№ 2188/2023г. по описа на РС-Пловдив, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу “Кооперативен пазар” ООД, ЕИК 833165348, със седалище и адрес на управление: гр. Казанлък, ул. “Славянска” № 11, представлявано от Управителя С. Х. К., иск с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.357, ал.1 от КТ – за признаване за установено по отношение на ответника, че трудовото правоотношение между страните не е прекратено към 01.12.2015 г. и че съществува валидно трудово правоотношение между ищцата и ответника към 01.12.2015 г. и към момента на постановяване на съдебното решение, за длъжността „***“.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния закон. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна “Кооперативен пазар” ООД.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, 1 доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно , като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му, в изискуемата форма. Същото обаче е недопустимо и подлежи на обезсилване,респ. производството по делото на прекратяване,като съображенията за този извод са следните:

Производството е образувано от ищцата Т. А. Г., която иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника-“Кооперативен пазар” ООД, че трудовото правоотношение между страните не е прекратено към 01.12.2015 г. и че съществува валидно трудово правоотношение между ищцата и ответника към 01.12.2015 г. и към момента на постановяване на съдебното решение, за длъжността „***“, по изложените в исковата молба. В исковата молба ищцата твърди, че от извършена справка в НАП на 25.01.2016 г.е установила, че трудовото й правоотношение с ответното дружество - -“Кооперативен пазар” ООД било прекратено.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че ищцата е работила в ответното дружество, последно на длъжност „***“, от 01.06.1995 г. до 01.12.2015 г., считано от която дата трудовото й правоотношение е било прекратено със Заповед № 003/13.11.2015 г. на управителя на ответното дружество, връчена й с нотариална покана при условията на чл.47, ал.1 от ГПК на 16.11.2015 г., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ – поради наложено й дисциплинарно уволнение, като е било изпратено на 07.12.2015 г. Уведомление до НОИ за прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата. Последната не е предявила иск за признаване за незаконна и отмяната като такава на посочената Заповед. Като същата била издадена от законния представител на ответното дружество – управителят му С. Х. К., който и към момента на издаване на Заповедта, и към настоящия момент е управител на дружеството .

Въззивният съд намира, че искът за установяване, че трудовото правоотношение между страните не е прекратено към 01.12.2015 г. и че съществува валидно трудово правоотношение между ищцата и ответника към 01.12.2015 г. и към момента на постановяване на съдебното решение, за длъжността „***“ е недопустим, защото липсва правен интерес.

Правният интерес винаги е конкретен и се преценява за всеки конкретен случай от съда с оглед твърденията на страните и обстоятелствата по спора. Съгласно т.1 от ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 8/2012 г., ОСГТК, въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията, като наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат, а съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото, като, когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото.

2

Така предявения иск не може да се постигне промяна в трудовото правоотношение между страните. В исковата молба ищцата твърди, че трудовото й правоотношение не било прекратено, защото на ищцата не била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, както и че трудовото правоотношение не било прекратено от единствено оправомощеното за това лице Т. Г.. Към отговора на исковата молба е приложена заповедта за дисциплинарно уволнение на ищцата, която й е била връчена на 19.05.2016г., като няма данни същата да е обжалвана. В разглеждания случай единственият път за защита е кумулативно съединяване на конститутивните искове по чл. 344, ал.1, т.1 КТ и т. 2 КТ, защото чрез тях се постига промяна в правното положение на страните. С предявяване на установителен иск не може да се предизвика промяна в самото трудово правоотношение, откъдето следва, че липсва правен интерес и е налице недопустимост за този път на защита.

Поради това настоящия състав намира постановеното първоинстанционно решение за недопустимо – постановено при липса на правен интерес, поради което следва същото да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл.270, ал.3, предл.1 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1176/15.03.2024 г., постановено по гр.д. № 2188/2023 г., по описа на Районен съд-Пловдив, VIII гр.с.и ПРЕКРАТЯВА производството по делото като недопустимо.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, при предпоставките на чл.

280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3