Решение № 5003 от 17.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5003 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20241100113755 по описа за 2024 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. По исковата молба на ищеца

[1] М. П. заявява в исковата молба от 26.11.2024 г., че чрез С.Т., негов близък приятел, е познал С. М., която е била съдружник на С.Т.. На 08.07.2022 г. М. П. е превел на С. М. по сметка в „Пейсера“, която е била подържана чрез IBAN в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, 45 000,00 лева с основание дарение за лечение. Той го е направил, понеже С. М. е била онкоболна.

[2] „Пейсера“ обаче, е блокирал сумата и е поискалa писмен договор, за което ответницата Р. С., дъщеря на С. М., е уведомила М. П.. В началото на август 2022 г. М. П. е подписал такъв договор и го е предал в счетоводната къща, в която е работила С. М., за да го подпише и тя, а след това да му върне един екземпляр. Няколко месеца по-късно М. П. е разбрал, че С. М. е била починала в края на юни 2022 г. Впоследствие Р. С. е получила парите, които М. П. е бил превел на С. М..

1

[3] М. П. заявява, че договор за дарение не е бил сключен, тъй като до смъртта си С. М. не е могла да усвои парите, които той е бил превел и така да изрази съгласието си с дарението. Затова Р. С. е получила парите без основание. Ето защо М. П. моли съда да осъди Р. С. да му заплати 45 000,00 лева. Ако съдът отхвърли този иск, М. П. твърди, че е бил измамен да сключи договора за дарение и иска от съда да прогласи нищожността му и да осъди Р.

С. да му заплати 45 000,00 лева.

[4] Ако съдът отхвърли и този иск, М. П. заявява, че е дарил парите на С. М. за точно опредЕ. цел – тя да се лекува с тях. С. М. е починала обаче, преди да може да ползва дарените средства. Ето защо не се е сбъднала целта, за която са били дарени парите и се дължи връщането им от Р. С., която е наследница на С. М. и е получила парите. Затова М. П. моли съда да осъди Р.

С. да му заплати 45 000,00 лева. М. П. търси и законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане (исковата молба, л. 2-7; уточненията, л. 22, 103 и 111; протокола от съдебно заседание на 05.06.2026 г., л. 151-153).

2. По писмения отговор на ответника

[5] Р. С. е оспорила предявения иск чрез особения си представител адвокат Д.. Тя е заявила, че:

1. обстоятелството, че С. М. чрез Р. С. е поискала от М. П. да подпише писмен договор за дарение, който тя му е предала, удостоверява съгласието на С. М. да получи от М. П. 45 000,00 лева дарение;

2. С. М. е приела дарението. Ето защо Р. С. моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 41-43).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

2

[6] Не се спори, че към юли 2022 г. С. М. е била болна от рак. Не се спори, че нейна дъщеря е била ответницата Р. С..

[7] На 01.07.2022 г. М. П. е подписал договор за дарение, с който е дарявал на С. М. 45 000,00 лева, които С. М. да използва с цел лечение (договора, л. 91). В договора има подпис за С. М., но той най-вероятно не е неин (заключението на вещото лице Х., л. 136-139).

[8] На 08.07.2022 г. М. П. е превел 45 000,00 лева по сметка на С. М. в Пейсера, която е била обслужвана чрез IBAN в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД.

В платежното нареждане той е вписал като основание за превода „дарение за лечение“ (платежното нареждане, л. 8).

[9] Не се спори, че парите са постъпили в сметката на С. М. в Пейсера.

С оглед спазването на нормите, свързани с прането на пари, обаче, Пейсера е блокирала сумата и е поискала от С. М. да представи договор за дарение (писмото от Пейсера, л. 58-59).

[10] На 27.07.2022 г. С. М. е починала (акта за смърт, л. 9). Тя е оставила за свой единствен наследник по закон дъщеря си Р. С.

(удостоверението за наследници, л. 10).

[11] На 04.08.2022 г. Пейсера е получила електронно копие на договора за дарение от 01.07.2022 г. (писмото от Пейсера, л. 124-125). На 08.08.2022 г.

Пейсера е отблокирала сметката на С. М. и след това чрез два превода към сметки на Р. С. парите са били изтеглени (писмото на Пейсера, л. 58-59).

[12] Не се спори, че Р. С. не е заплащала на М. П. 45 000,00 лева. М. П. е заплатил 1 800,00 лева държавна такса за исковото производство (л. 14);

40,00 лева държавна такса за обезпечителното производство (л. 146); 5 100,00 лева адвокатско възнаграждение за исковото производство (л. 11-12); 2 425,00 лева адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство (л. 145);

3 000,00 лева за особен представител по исковото производство (л. 34); 10,00 3 лева за съдебни удостоверения (л. 51); 300,00 евро за вещо лице (л. 112). Той е направил разноски за общо 12 375,00 лева и 300,00 евро или общо за 6 627,24 евро (12 375,00/1,95583+300,00). Р. С. не е направила разноски по делото.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[13] М. П. е предявил три иска. Първият иск е по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на парите, които е дал на С. М. без основание, тъй като не е бил сключен договор за дарение. Вторият иск е чл. 29, ал. 1, връзка с чл. 34 от ЗЗД за връщането на парите, които е дал на С. М., тъй като е бил измамен да сключи договор за дарение. Третият иск е по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за връщане на парите, които е дал на С. М., тъй като е бил прекратен договора за дарение поради неизпълнение на условието, поради което ги е дал.

1. По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД

[14] Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. С. М. да е получила от М. П. 45 000,00 лева;

2. тя да е получила сумата без основание;

3. С. М. и нейната наследница по закон Р. С. да не са върнали на М. П. тези пари.

[15] В случая съдът установи, че М. П. е превел по сметката на С. М.

45 000,00 лева и тя е получила тази сума. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.

[16] Не е налице втората предпоставка обаче, защото съдът приема, че С. М. е получила тези пари на правно основание – договор за дарение с М. П..

Съдът приема това поради следното: съгласно чл. 225, ал. 2 от ЗЗД, договорът 4 за дарение на движими вещи се сключва чрез предаването на вещите. Парите са движими вещи, а те се считат предадени чрез банков превод, с извършването на банковия превод (решение на ВКС 126-2020-I Г. О. по гр. д.

4 382/2019 г. – в решението си ВКС е приел, че превеждането на сумата на 18.11.2015 г. се е считало за предаване на парите).

[17] В случая М. П. е превел на С. М. парите по нейна сметка и тя ги е получила. Следователно М. П. е предал парите на С. М.. Основанието за превода е било дарение. Ето защо съдът приема, че по този начин М. П. и С.

М. са сключили договор за дарение.

[18] Нито се твърди, нито се установява С. М. да не е приела сумата или да я върнала. Обстоятелството, че сумата е била блокирана по нейната сметка, за да се извърши проверка с оглед мерките срещу пране на пари, не препятства предаването на парите. Ето защо съдът приема, че договор за дарение е бил сключен и това е било основанието за предаването на парите от М. П. на С. М..

[19] Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

2. По иска по чл. 29, ал. 1, връзка с чл. 34 от ЗЗД за прогласяване на унищожаемостта на процесния договор за дарение поради измама осъждането на Р. С. да заплати на М. П. 45 000,00 лева [20] Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗЗД, измама е налице, когато едната страна е била подведена от другата да сключи договора чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Измамата е основание за унищожение на договора (пак там и чл. 27 от ЗЗД). Не всяко въвеждане в заблуждение е измама, а само това, което се отнася до последиците от сключването на договора (решение на ВКС 532-2003-II Г. О. по гр. д. 1 142/2002 г.). Заблуждението следва да е било предизвикано умишлено от другата страна по договора, а заблудената страна да е сключила договора поради заблуждението (решение на ВКС 1005-2008-III 5

Г.О. по гр. д. 3 476/2007 г.). Когато договорът бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея (чл. 34 от ЗЗД) .

[21] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. М. П. и С. М. да са сключили процесния договор за дарение;

2. М. П. да е бил въведен в заблуждение относно последиците от сключването на договора;

3. С. М. умишлено да е предизвикала заблуждението;