Определение № 31865 от 01.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31865 гр. София, 01.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110116695 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.

Към исковата молба са представени документи, които като относими и допустими следва да бъдат приети като писмени доказателства.

Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба документи по опис, обективиран в същата, като писмени доказателства по делото.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 13.10.2026 г. от 09:50 часа, за която дата и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Производството е образувано по предявен от *** срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД иск за прогласяване за нищожен на сключения между страните договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40026682761/03.07.2024 г., поради противоречие със закона.

В условията на евентуалност са предявени искове за прогласяване за нищожна клаузата на чл. VI Параметри, регламентираща договорната лихва /годишният лихвен процент/ на 41%, както и клаузата, възлагаща в тежест на ищцата да заплати такси за допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси” в общ размер на 3960,00 лв. /1350,00 лв. за услугата „Фаст“ и 2610,00 лв. за услугата „Флекси“/, поради противоречие с добрите нрави.

В исковата молба ищцата твърди, че на 03.07.2024 г. сключила договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №40026682761 с ответното дружество, по силата на който й била предоставена сума в размер на 3000,00 лв., която тя се задължила да 1 върне, ведно с с възнаградителна лихва и други такси и разходи на 30 погасителни месечни вноски, при ГПР от 48,64% и ГЛП от 41,00%. Поддържа още, че в процесният договор било включено и задължение за заплащане на такси за допълнителни услуги „Фаст” в размер на 1350,00 лева и „Флекси” в размер на 2610,00 лева. Според ищцата процесният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, а ако съдът приеме, че договорът за потребителски кредит не е изцяло недействителен, то същият съдържа нищожни клаузи, в това число клаузите, регламентиращи „допълнителни услуги” „Фаст” и „Флекси”, чиято стойност не е включена и при изчисляване на окончателния размер на ГПР. В тази насока се излагат доводи, че не е спазено изискването договорът да е изготвен на ясен и разбираем за потребителя език, не е посочен реалния размер на ГПР, а е посочена по-ниска от действителната му стойност, тъй като в ГПР не са включени всички разходи по кредита, каквито са „допълнителните услуги” „Фаст” и „Флекси”. Поддържа се, че неясното определяне на ГПР се приравнява на липса на ГПР, което е самостоятелно основание за нищожност/недействителност на договора съгласно чл.

22 ЗПК. Излагат се още и доводи, че процесният договор за заем е недействителен и поради противоречие с общите разпоредби на материалния закон, тъй като е сключен при нарушение на добрите нрави, тъй като съдържа нищожни клаузи. Сочи се, че такива клаузи са тази за възнаградителна лихва в размер на 41%, която противоречи на добрите нрави и клаузата, предвиждаща заплащане на допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси”, за което ищцата дължи допълнителни 3960,00 лв. /невключени в ГПР като разход по кредита/. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове. Претендира разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове. Изразява се становище, че договорът за потребителски кредит № 40026682761 е действителен и не противоречи на добрите нрави.

Поддържа се, че с оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с посочения размер на годишен лихвен процент. Ищецът се е съгласил с тази цена на кредита на преддоговорния етап с получаването на стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения, така и към момента на сключването на договора, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор. Излагат се доводи, че не е налице нищожност на уговорения лихвен процент поради надвишаване на трикратния размер на законната лихва, тъй като не е налице зависимост на договорната възнаградителна лихва с размера на законната лихва за неизпълнение на парично задължение. Поддържа се, че лихвата при договорите за потребителски кредит не е мораторна (закъснителна) лихва, като двата вида лихва имат различна правна и икономическа същност и не може да има зависимост между тях. Изразява се становище, че при евентуална недействителност на уговорения лихвен процент съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, съгласно която разпоредба приетата за недействителна клауза за уговорения лихвен процент следва да се замести по право от повелителни правила на закона, т.е. да се приеме, че се дължи законната лихва за забава от датата на сключването на процесния договор за кредит до окончателното 2 му изплащане. Сочи се, че според практиката на Съда на ЕС непосочването на годишния процент на разходите в договор за кредит може, но не във всеки случай представлява решаващ фактор в рамките на анализа на съответната национална юрисдикция за това, дали клаузата от този договор относно разходите по кредита е изразена на ясен и разбираем език по смисъла на чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО. Дори да се приеме, че има нарушение – неточно посочване на годишния процент на разходите, то не е толкова съществено, че да доведе до недействителност на целия договор. По изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на предявените искове. Прави се възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и 3 ЗЗД.

В тежест на ищеца по предявените искове с правно основание по чл. 26, ал.1, предл.1во ЗЗД и с правно основание по чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД /предявен в условията на евентуалност/, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем, който противоречи на закона, а в условията на евентуалност, че процесните клаузи от договора противоречат на добрите нрави.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, с която ще спестят време и разходи.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3