Решение № 991 от 18.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 991 гр. Пловдив, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20245330203672 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН Обжалвано е

Наказателно постановление

№ 24-0432000351/16.04.2024г., с което на Т. А. Р. е наложена на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП глоба в размер на 100лв.

С жалбата се излагат бланкетни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на уговорения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА НП.

В хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото както в АУАН, така и в НП е изложен само правния извод на контролния орган, че деецът не притежава 1 свидетелство за управление, валидно за категоричната, към която спада управляваното от него МПС. Липсва обаче изложение на каквито и да било факти, които да позволят проверката на този правен извод.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са

1. описание на фактическите признаци на нарушението;

2. посочване на нарушените правни норми.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото.

АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административнонаказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който деецът бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по 2 делото.

От текста на сочената като нарушена норма на чл. 150а ЗДвП следва, че основните съставомерни обстоятелства, които следва надлежно да бъдат описани в АУАН и НП, за да се ангажира законосъобразно отговорността на дееца по нея са: коя категория СУМПС според наказващия орган се изисква за управляваното от дееца СУМПС; дали деецът изобщо притежава СУМПС и за кои категории е валидно то.

Само при надлежно описание на тези факти може да се провери правилността на правния извод на наказващия орган, че лицето не притежава свидетелство за управление, валидно именно за категорията, към която спада управляваното от него МПС.

В конкретния случай нито едно от тези съставомерни обстоятелства не е намерило отражение в АУАН и в НП.

В санкционните актове изобщо липсват твърдения:

-притежава ли деецът някакво валидно СУМПС (и за кои категории) и в този смисъл същият правоспособен водач ли е и не извършва ли нарушение по чл. 150 ЗДВП;

-СУМПС от коя категория се изисква според наказващия орган за управление на процесния колесен трактор.

-дали някоя от притежаваните от нарушител категории всъщност не позволява управление на колесен трактор.

Общото посочване само на вида на МПС-колесен трактор не е достатъчно, доколкото според чл. 150а ЗДВП тази категория МПС могат да управляват водачи не само притежаващи категория Т, но например и категория С и С1 (чл. 155, ал.2 ЗДвП)

При липса на посочване в АУАН и НП:

-на конкретната категория СУМПС, която според контролните органи водачът е следвало да притежава и

-и на конкретните притежавани от водача категории в повдигнатото административно обвинение се внася неопределеност и неяснота, която изцяло несъвместима с правото на защита 3 на наказаното лице.

Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт. При липса на безпротиворечиво изложение на съставомерните факти обаче, каквато безспорно се явява датата на извършване на нарушението, единственото правомощие на съда е да отмени НП.

ПО РАЗНОВСКИТЕ

При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63Д ЗАНН би имал жалбоподателят.

Доколкото същият обаче, нито е поискал присъждането на такива, нито е доказал реалното им сторване по смисъла на т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК, разноски не следва да се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0432-000351/16.04.2024г., с което на Т. А. Р. е наложена на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП глоба в размер на 100лв

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4