Определение № 486 от 02.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 486 гр. София, 02.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Въззивно частно наказателно дело № 20261100600437 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.

Образувано е във връзка с постъпила частна жалба от Т. Д. С. срещу определение на Софийски Районен Съд, НО, 135 състав с рег. № 4990/04.12.2025г., постановено по НЧД 13348/2025г., с което е потвърдено постановление на СРП от 25.08.2025г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №5133МИП-5106/2016г. по описа на СДВР, пр.пр.27960/2015г. по описа на СРП за престъпление по чл.172, ал.1 НК.

В досъдебното производство не е било привлечено в процесуалното качество на обвиняем конкретно установено лице. В атакуваното определение първоинстанционният съд е споделил доводите на прокурора за наличието на прекратително основание по чл.243, ал.1, т.1 НПК с оглед изтекла давност за наказателно преследване на неизвестния извършител.

В жалбата срещу определението на СРС се посочва, че същото е неправилно и незаконосъобразно, че е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Акцентира се върху факта, че не е съобразено обстоятелството изложено от жалбоподателя за извършено престъпление от страна на лицето Н.Т., както и от страна на БФШ като юридическо лице. Отделно от това се твърди, че не става ясно каква е обективната невъзможност да бъдат събрани доказателства за извършителя на 1 нарушението от държавата Белиз, нито какви действия са предприети за разкриване на самоличността му от страна на Българските и Белизките съдебни инстанции. В заключение въззивният жалбоподател твърди, че следва да бъдат осуетени действията по прикриване на извършителя на престъплението и поради това съдът следва да отмени обжалваното определение, както и потвърденото с него постановление по чл.243, ал.1, т.1 НПК, като разпореди разследването да продължи.

Съдът, след като се запозна с изложените в частната жалба доводи и след като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока, посочен в чл.243, ал.4 от НПК срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

СРС е приел за установено, че досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител във връзка с постъпил в ОД МВР Габрово сигнал от Т. Д. С. за това, че написаната от него на шахматна тема книга - “Топчо, Кончо и Слончо“, издадена от ИК“Българи“през 2011г., от месец декември 2014г., без неговото съгласие се предлага за свободен достъп в интернет чрез: http://chessbg.com/media_files/viewei\html?file==books/29.pdf https//www.facebook.com/BulgarianChessFederation/posts/806188349442884 http://chomikuj.pl/bingobingobingo/_Chess.pdf/_Chess+-+ru/_*do*a2.

С. написал книгата през пролетта на 2011г.

С постановление на прокурор при СРП е от 14.03.2016г. е образувано досъдебно производство и водено срещу неизвестен извършител за това , че през 2011 година в гр.София, разпространил чужд обект на авторско право /книгата “Топчо, Кончо и Слончо”/, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право - престъпление по чл.172а, ал.1 от НК.

С постановление от 25.08.2025г. на СРП наказателното производство по досъдебно производство № 5133МИП-5106/2016г. по описа на СДВР, пр.пр.

№27960/2015г. по описа на СРП за престъпление по чл.172, ал.1 НК е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.3, вр. чл.243, ал.2, вр. чл.199 от НПК.

Постановлението е обжалвано ред СРС от Т. Д. С., който с определение 2 от 04.12.2025г. е потвърдил постановлението на СРП от 25.08.2025г.

Правилно СРС е приел за установено, че за престъплението по чл.172а, ал.1 от НК към момента на извършването - периода от месец септември на 2011г.до месец февруари на 2015г.се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до 5 години и глоба до 5 000 лева. Началният момент на давността за преследване е различен в зависимост от формата на осъществена престъпна дейност, като съгласно общото правило, погасителната давност започва да тече от довършването на престъплението, тъй като това е юридически факт, който поражда наказателното правоотношение и правото на държавата да преследва наказателно неговия извършител. В конкретния случай деянието е довършено месец февруари 2015г. и от този момент, съгл. чл.80, ал.3 НК започват да текат погасителните срокове по чл.80, ал.1, т.3 от НК. В случая, погасителната давност за наказателно преследване, съобразно чл.80, ал.1, т.3 е десет години. Видно от материалите, съдържащи се в досъдебното производство, не са налице данни за спиране или прекъсване на давността, така както е предвидено в чл.81, ал.1 и ал.2 от НК.

При горните фактически данни въззивният съд приема за правилни изложените от СРС в проверяваното определение правни изводи.

Правилно първият съд се е позовал на чл.79, ал.1, т.2 НК, който предвижда наказателното преследване да се изключва, когато е изтекла предвидената от закона давност. Вярно е и това, че настъпването на това обстоятелство се явява прекратително основание по чл.24, ал.1, т.3 НПК, което СРП следва да приложи по реда на чл.243, ал.1, т.1 НПК.

Софийски Градски Съд споделя доводите на първата съдебна инстанция, че за неустановения автор на деянието погасителната давност за наказателно преследване е настъпила месец февруари 2025г., тъй като до този момент не е било извършено нито едно действие, което има преследвателен характер по смисъла на чл.81, ал.2 НК и да е било годно да прекъсне давността. В правната теория няма спор относно схващането, намерило място и в разпоредбата на чл.80, ал.1 НК, че наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на посоченото в ал.1 време, отчитащо периода на законоопределения срок на наказанието "лишаване от свобода". Правилно първият съд е заключил, че давността за наказателно преследване, изчислена съобразно чл.80, ал.1, т.3 НК, е 10-годишна и същата е започнала да тече 3 месец февруари 2015г., а именно от датата на довършване на деянието съгласно чл.80, ал.3 НК. Споделя се становището на първия съд, че началният момент на давността започва от довършване на престъплението. Независимо от спирането и прекъсването на давността, според нормата на чл.81, ал.3 НК наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с половината предвидения в ал.1. Абсолютният давностен срок в настоящия случай е десет години и е изтекъл месец февруари 2025г.

Несъгласието в частната жалба с този извод е аргументирано с два основни довода. Първият засяга правилната правна квалификация на деянието, като в жалбата се твърди, че се касае за престъпление по чл.172, ал.1 НК именно, че е разпространил чужд обект на авторско право/книгата „Топчо, Кончо и Слончо“/, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право.

Вторият аргумент в частната жалба, е свързан с необективност на разследването с искане то да продължи въпреки изтеклата погасителна давност за наказателно преследване, също е неоснователен. Нормата на чл.24, ал.1, т.3 НПК е с императивен характер, а разпоредбата на чл.243, ал.1, т.1 от НПК препраща към всички хипотези на чл.24, ал.1 НПК и поради това задължава прокурора при изтичане на срока на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване, да прекрати наказателното производство.

За да упражни прокурорът това свое правомощие е достатъчно единствено наличието на една предпоставка с материално-правен характер - изтекъл определен период от време. По този въпрос подробни съображения, макар и във връзка с приложение на закона за давността от въззивния съд, са изложени в Решение № 249 от 06.07.2023г. по Н.Д. 433/23г. на І Н.О. на ВКС. И в настоящия случай обаче са релевантни указанията по приложението на закона, които се съдържат в това решение, а именно, че причините за забавянето на производството са ирелевантни за крайния извод, свързан с изтекла погасителна давност за наказателно преследване. Това е така, тъй като изтичането на давността за наказателно преследване погасява наказателната отговорност за извършеното от дееца престъпление. По силата на закона той не може да бъде осъден, дори и да бъде установен. Ето защо наказателното производство срещу него е безпредметно. В същия смисъл е и Р. № 208 от 27.02.2018г. на ВКС по Н.Д. № 742/2017г., II Н. О., с което върховната съдебна инстанция приема, че е недопустимо да се провежда (образува или 4 продължава) наказателно производство, последици от престъплението са отпаднали. защото материалноправните

По изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав споделя доводите на първата съдебна инстанция, че изтичането на давността за преследване на престъплението изключва извършването на последващи действия по разследването от разследващите и съдебните органи. В този смисъл крайният извод на първата съдебна инстанция е правилен и законосъобразен, поради което атакуваният с жалба съдебен акт следва да се потвърди.

Така мотивиран и на основание чл.243, ал.8 НПК, Съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.12.2025г., постановено по ЧНД № 13348/25г. по описа на СРС, 135-ти състав, с което е потвърдено постановление на СРП от 25.08.2025г., с което от своя страна е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 5133МИП5106/2016г.по описа на СДВР, пр.пр.№27960/2015г. по описа на СРП за престъпление по чл.172, ал.1 от НК, образувано с Постановление на СРП от 14.03.2016г. и водено срещу неизвестен извършител.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Преписи от определението да се изпратят на СРП и Т. Д. С..

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6