Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9620 от 21.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 74628/2024
Вид
Решение № 9620
Подписан
21.05.2026
Състав
ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 62, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 75, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 18, ал. 5 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 9620 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110174628 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу К. Ц. П., с която са предявени положителни установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 16 794, 19 лв. – главница, представляваща частично претендирани суми по договор за потребителски кредит № PLUS – *******, сключен на 26.07.2019 г., за периода от 20.07.2027 г. до 20.02.2029 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането, 3 456, 02 лв. – обезщетение за забава за периода от 24.01.2024 г. до 10.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 35003/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в, а при условията на евентуалност в случай, че главните искове не бъдат уважени, са предявени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца 16 794, 19 лв. – главница, представляваща частично претендирани суми по договор за потребителски кредит № PLUS– *******, сключен на 26.07.2019 г., за периода от 20.07.2027 г. до 20.02.2029 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно изплащане на вземането, 3 456, 02 лв. – обезщетение за забава за периода от 24.01.2024 г. до подаването на исковата молба в съда.

Ищецът твърди, че по силата на Приложение 1 от 11.01.2023 г. по Рамков договор за продажба на вземания от 15.02.2022 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, придобил вземането на цедента срещу К. Ц. П., произтичащо от сключения между ответната страна и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България Договор за потребителски кредит №p PLUS -*******1 от 26.07.2019 г., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди, че по силата на сключения 1 договор за кредит уведомил К. Ц. П. за извършената цесия и обявената предсрочна изискуемост по пощата, а в случай, че съдът счете, че уведомяването за неосъществено, прилага уведомително писмо към исковата молба. Сочи, че по силата на сключения договор за потребителски кредит на К. Ц. П. бил отпуснат заем в размер на 65 000 лв., уговорено било кредитополучателката да върне сума в общ размер на 102 564 лв., от които 25 162 лв. представлявала дължимата договорна лихва.

Дължимата сума следвало да бъде върната на кредитодателя на 120 месечни вноски, всяка от които в размер на 854, 70 лв., при първа погасителна вноска, дължима на 20.08.2019 г., като крайният срок на издължаване на заетата сума бил на 20.07.2029 г.

Ищецът твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост за вземанията по процесния договор за кредит по смисъла на чл. 5 от сключения договор, тъй като ответната страна не платила две и повече вноски на падежа, вследствие на което „Агенция за събиране на вземанията“ ЕООД уведомило К. Ц. П., че всичките й задължения по договора стават предсрочно изискуемо, считано от 24.01.2024 г. Ищецът твърди, че от момента на уведомяване за предсрочната изискуемост ответната страна е изпаднала в забава и дължи обезщетение за мораторна лихва. Моли за уважаване на предявените главни установителни искове, а при условията на евентуалност уважаване на осъдителните искове. В случай, че съдът счете, че са налице основания за присъждане на разноски на ответната страна прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Исковата молба е връчена на ответника на адрес по месторабота, но съдът е пропуснал, че в заповедното производство при подаването на възражението длъжницата К. Ц. П. е упълномощила процесуален представител и е посочила съдебен адрес, поради което съдът намира за релевантна датата на връчване на книжата на процесуалния представител. В този случай в срока по чл. 131 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК по електронната поща на съда е постъпил отговор на исковата молба от К. Ц. П., подаден чрез адв. Д. С.. В отговора на исковата молба исковете се оспорват като неоснователни и недоказани. Направено е възражение за нищожност на сключения договор за потребителски кредит, като се твърди, че същият противоречи на закона и го заобикаля и също съдържа неравноправни клаузи. Посочено, че годишният процент на разходите, съдържащ се в процесния договор не отговаря на действителния такъв, уговореният годишен лихвен процент противоречи на добрите нрави. Според ответната страна шрифтът на договора не отговаря на изискванията на закона.

Изрично се оспорва настъпването на предсрочна изискуемост. Наведено е възражение за настъпила погасителна давност. Моли се отхвърляне на предявените искове.

Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните в хода на производството писмени доказателства е видно, че на 26.07.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ – Клон България и К. Ц.

П. е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-*******, по силата на който на ответника е отпусната заемна сума на стойност от 65 000 лева, от които 12 402 лева застрахователна премия и 1 400 лв. такса ангажимент. Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 6,92 % и ГПР – 7,68 %. Общата дължима сума по договора е в размер на 102 564 лева, платима на 120 месечни вноски, всяка от които на стойност от 854,70 лева с падеж 20-то число на съответния месец. В чл. 5 е предвидено, че при забава на една или повече погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на 2 забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Съгласно чл. 12 кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева, която кредитна карта се издава и доставя след проучване изпълнението на задълженията по сделката.

От приложения по делото Сертификат № PLUS-*******1 е видно, че в полза на финансовата институция е сключен договор за застраховка „Защита на плащанията“, предоставяща покритие срещу застрахователните рискове смърт, настъпила в резултат на злополука или заболяване, трайна намалена или изгубена работоспособност вследствие на злополука или заболяване и временна неработоспособност в резултат на злополука или заболяване, безработица. Уговорена е застрахователна премия в размер на 0,159 % от финансираната сума, дължима месечно.

По делото са представени рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ – Клон България и „Агенция за събиране на вземания“ АД. Същите са приложени в непълен вид, респективно – първа и последна страница. Приобщено е и приложение № 1 от 11.01.2023 г., в което под № 2 е посочен Договор № PLUS-*******1 от 26.07.2019 г. с кредитополучател К. Ц. П. и обща дължима сума от 65 000 лева. В допълнение към него е представено и пълномощно с упълномощител Димитър Тодоров Димитров като „законен представител“ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ – Клон България, учредяващо представителна власт в полза на „Агенция за събиране на вземанията“ АД да уведомява от името на цедента всички длъжници, вземанията срещу които са прехвърлени на ищеца с рамков договор за цесия от 15.02.2022г.

Като писмено доказателство е прието писмо от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ – Клон България чрез „Агенция за събиране на вземания“ АД, адресирано до К. Ц. П., в което се съдържа уведомление до кредитополучателя за извършеното прехвърляне на вземанията, произтичащи от Договор за потребителски кредит № PLUS-*******1 от 26.07.2019г., в полза на ищцовото дружество. На гърба на писмото се съдържа уведомление до длъжника, че поради неплащане в срок на погасителните вноски по процесното кредитно правоотношение е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит, считано от датата на получаване на уведомлението.

От материалите по делото е видно, че уведомителното писмо е изпратено до кредитополучателя чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка, но пощенската пратка се върнала в цялост със сведения, че не е била потърсена от адресата. Връчването на уведомителното писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД е възложено на ЧСИ Й. Ц. по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ. Представена е разписка, в която се съдържат сведения на връчителя, че адресът е посетен на 01.12.2023 г. /петък/ около 18:00 часа, на 20.12.2023 г. /сряда/ около 18:30 часа и 24.01.2024г . /петък/ около 18:00 часа, но 3 длъжникът не е открит на адреса. На 24.01.2024г. е залепено уведомление по чл. 47 ГПК на входната врата, като липсват сведения адресатът да се е явил в двуседмичния срок за получаване на книжата.

Поради необходимостта от специални знания и за установяване размера на непогасените суми по въпросния договор за потребителски кредит е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Според експертното заключение ответникът е усвоил сумата по отпуснатия му кредит, като с Платежно нареждане № 35-SS-CU37511 от 29.07.2019 г. по банкова сметка с получател К. Ц. П. е преведена сума в размер на 63 600 лева с посочено основание „съгл. договор PLUS-*******1“. В погашение на процесното задължение в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.

А.“ – Клон България са заплатени парични средства на обща стойност от 25 597,85 лева, а след датата на договора за цесия – 11.01.2023 г. има извършени плащания в размер на 400 лева. Платените суми са разпределени за погасяване на главница в размер на 13 137,33 лева, договорна лихва – 12 460,52 лева и съдебни разноски – 400 лева. Вещото лице е достигнало до извод, че остатъкът от непогасената главница възлиза на 51 862,67 лева, на мораторната лихва за периода от 24.01.2024 г. до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 10.06.2024г. – 2 741,55 лева, на мораторната лихва за периода от 24.01.2024г. до датата на депозиране на исковата молба – 12.12.2024г. – 6 398,64 лева.

За установяване размера на шрифта, използван в процесния договор за кредит, е изслушана съдебно-техническа експертиза, според която е използван шрифт Garamond или подобен, с височина на шрифта от 3,7 мм, което съответства на големина на шрифта 12.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. В настоящата хипотеза процесуалните предпоставки са налице, поради което правният спор следва да бъде разгледан по същество.

От заявените в исковата молба фактически обстоятелства се налага извод, че съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПКр, съединени в условията на евентуалност с осъдителни искове с правно основание чл.

4

79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПКр. Основателността на исковите претенции е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от ищеца на следните материални предпоставки: наличие на облигационно отношение, по силата на което на ответника от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ – Клон България е предоставена парична сума за определен срок и условия, срещу задължението на ответника да я върне, както и да заплати лихва по кредита, фактическо предаване на сумата, че е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, че ответната страна е изпаднала в забава, както и наличието на облигационно отношение, по силата на което се легитимира като кредитор на процесните вземания по силата на договор за цесия.