Решение № 31 от 02.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. София, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора П. Ем. П. С. Ив. Л. като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000601185 по описа за 2023 година В

РЕШЕНИЕ№

СОФИЯ, 02.02.2024 г.

ИМЕТО НА НА РОДА

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

1. ИВАНКА ШКОДРОВА

2. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

При СЕКРЕТАРЯ МАРИЯ КРАЙНОВА и с участието на ПРОКУРОРА С. Л. от СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,

След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия Георгиева ВНОХД № 1185 по описа за 2023 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ПРИСЪДА № 9 от 18.04.2023 г. по НОХД № 439/2022 г. ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК след провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е признал ПОДСЪДИМИЯ М. Х. Я. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 07.09.2022 г. в Перник, ул. „Георги Мамарчев“ пред бл. 16, в съучастие като съизвършител с наказателно неотговорния малолетен Е. Д. Н. ограбил (чрез отнемане посредством сила – 1 нанасяне на удари в главата на пострадалия и издърпване от ръката му на мобилен телефон, и с намерение за противозаконно присвояване) от К. Г. Г. мобилен телефон Xiaomi Redmi Note 9 на стойност 247 лв., като деянието е извършено в условията на опасен рецидив (след осъждане на подсъдимия за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не помалко от една година с ефективно изтърпяване), поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК вр. чл. 373, ал. 2 вр. чл. 371, т. 2 от НПК вр. чл.

58а (ал. 1) от НК го е ОСЪДИЛ на лишаване от свобода за четири години при първоначален строг режим на изтърпяване.

С присъдата е постановено подсъдимият да заплати за разноски по делото сумата от 493,17 лв.

Присъдата е обжалвана, в срок, от назначения защитник, с твърдение, че е необоснована, незаконосъобразна, постановена при съществено нарушаване на процесуални правила и явно несправедлива; заявено е, че обжалването е по отношение на наказанието, като се иска намаляване на наложеното от ОС лишаване от свобода. Въпреки заключителното изречение в жалбата – че ще бъдат изложени допълнителни доводи след запознаване с мотивите за присъдата, такова допълнение не е направено.

Във въззивните съдебни прения прокурорът заяви, че присъдата следва да бъде потвърдена, включително – защото липсва протест с искане за увеличаване на наказанието; частният обвинител и неговият особен представител заеха становище като това на прокурора; защитникът и подсъдимият поддържаха искането в жалбата – за намаляване на наказанието.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в изпълнение на задължението си по чл. 314 от НПК да провери изцяло правилността на обжалваната присъда, проучи самостоятелно доказателствените средства по делото, след което подложи на анализ съдържанието на всяко доказателствено средство поотделно, а съдържанието на всички съвкупно – на синтез по правилата на формалната и житейската логика. При тази дейност въззивният съд оформи изводи по установените факти, съвпадащи с тези на първоинстанционния съд, и изводи по приложимото право – с известни разлики спрямо тези на първоинстанционния съд.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери за установени следните факти по делото – съобразно събраните на ДП доказателства предвид провеждането на съкратено първоинстанционно съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК:

Пострадалият К. Г. (ДП, л. 16) познавал по лице подсъдимия М. Я. и малолетния свидетел Е. Н., без да знае имената им. От своя страна те също го познавали, по прякор ***.

На 07.09.2022 г. около 13:30 ч. пострадалият тръгнал от дома си в Перник (ул.

„Георги Мамарчев“ бл. 14) към магазин Т-Маркет, за да пазарува, като носел мобилния си телефон в лявата си ръка. Точно пред бл. 16 на ул. „Георги Мамарчев“ срещу него по тротоара вървели две лица от ромски произход. При приближаването им към пострадалия, малолетният свидетел Е. Н. (ЕГН ********** – 12-годишен към деянието, 13-годишен сега) застанал от лявата страна на пострадалия и му нанесъл три удара с юмрук – веднъж в устата и два пъти в лявата скула; по същото време подсъдимият (разпознат от пострадалия – ДП, л.

27) стоял пред пострадалия и едновременно с ударите от Е. Н. издърпал мобилния телефон от лявата ръка на пострадалия.

Е. Н. и подсъдимият Я. седнали на близка пейка пред блока, от което пострадалият се възползвал, като ги помолил да му върнат телефона, но те не го върнали и само мълчали, а след няколко минути си тръгнали. Пострадалият отишъл до близък ресторант, където ползвал телефона на непознат му човек, за да уведоми на тел. 112 за станалото, след което разказал за него на дошлите веднага автопатрулни полицаи.

Пострадалият е посочил редица индивидуализиращи белези на телефона си (ДП, л. 16 2 и л. 18) – Xiaomi Redmi Nоte 9; син на цвят; с разположена на гърба камера, за разлика от другите – по средата на гърба, като самата камера е необичайна – квадратна, разделена на четири камери; релефен калъф с надпис в горния десен ъгъл и с драскотини; дефект в панела – не се отваря слотът за СИМ-картите, тъй като е повреден и пострадалият го отваря с отвертка; единият му фабричен номер е 863048057370699/01.

На втория ден след отнемането на телефона му, а именно на 09.09.2022 г. пострадалият Г. (ДП, л. 18) случайно видял на улицата подсъдимия М. Я. в близост до ТМаркет, като подсъдимият се приближил до пострадалия, подал му една от двете меденки, които държал, и му казал, че ако пострадалият му даде 80 лв., той ще му донесе телефона, тъй като знае у кого е. Пострадалият дал доброволно на подсъдимия 80 лв., изчакал на мястото 15 минути, след които подсъдимият се върнал и носел телефона на пострадалия. За да му го върне обаче, подсъдимият поискал още 45 лв. от пострадалия – с обяснението, че 80-те лева е дал на човека, от когото е взел телефона, а 45-те лева са за самия подсъдим за услугата, че връща телефона на пострадалия. Пострадалият дал и тези 45 лв. на подсъдимия, който му предал телефона.

В съответствие с показанията на пострадалия относно обстановката на отнемането на телефона му са тези на малолетния Е. Н. (ДП, л. 17 и л. 23 – разпити в присъствието на ИДПС), който твърди, че на 07.09.2022 г. решили с подсъдимия да намерят пострадалия (наричан от тях с прякор ***) и да му вземат мобилния телефон, за да го заложат срещу пари. В изпълнение на решението си същия ден Н. и подсъдимият тръгнали към бл. 14, където Н. бил виждал пострадалия да седи на пейка – за изчакат появяването на пострадалия. Видели пострадалия да ходи по тротоара, тръгнали срещу него, подсъдимият казал на пострадалия „Ела тука, бе“, Н. застанал от лявата страна на пострадалия и го ударил (веднъж според Н.) с юмрук в лицето, а подсъдимият издърпал телефона от ръката на пострадалия. Н. не е сигурен дали и подсъдимият не е ударил пострадалия. След отнемането на телефона, Н. и подсъдимият останали за известно време на мястото, като през това време пострадалият ги молел да му върнат телефона, но те не го върнали и избягали към махалата. После същия ден двамата отишли до дома на лелята на Н. – Е. Ц., за която Н. знаел, че търси телефон за малкия си син; за продажбата с Ц. говорил подсъдимият, като той посочил първоначалната цена от 120 лв., а после се съгласил да го продаде за 80 лв.; на изричния въпрос на Ц. дали телефонът е краден подсъдимият заявил, че не е. От получените 80 лв. подсъдимият задържал за себе си 60 лв., а 20 лв. дал на Е. Н., след което се разделили.

Впоследствие подсъдимият споделил на Е. Н., че видял пострадалия, попитал го иска ли си обратно телефона срещу 80 лв., пострадалият си го искал и дал 80 лв. на подсъдимия, подсъдимият взел обратно телефона (не споделил от кого точно) и го предал на пострадалия.

В съответствие с показанията и на пострадалия, и на Е. Н. - за наличните допирни фактически точки съобразно възприятията на съответния свидетел, са показанията на Е. Ц.

(ДП, л. 20-21) – леля на малолетния Е. Н.; нейните показания са в пълно съответствие с показанията на пострадалия относно индивидуализиращи белези на телефонен апарат, а също така нейните показания са в пълно съответствие с тези на Е. Н. относно обстоятелствата на продажбата на телефонен апарат от подсъдимия на Е. Ц.. Тя свидетелства, че на 07.09.2022 г. следобяд покрай дома й минали племенникът й Е. Н. и подсъдимият М. Я., като Е. Н. й предложил да купи телефон за сина й, тъй като знаел, че тя има такова намерение. Заради молбите на сина си, който чул това предложение на Н., Ц. се съгласила, като за продажбата с нея говорил вече подсъдимият: М. Я. й казал, че продава телефон за 120 лв., но намалил цената на 80 лв., защото тя заявила, че не може да плати първоначално поисканата цена. На въпроса й дали не е краден, подсъдимият изрично я уверил, че телефонът в никакъв случай не е краден. В телефона имало снимки на подсъдимия; той извадил от него поставената там СИМ-карта – много трудно, използвайки игла. Свидетелката Ц. описва телефон със същите характерни особености, посочени и от пострадалия: син на цвят апарат модел Редми, с калъф, с квадратна камера на гърба, 3 разделена на няколко камери, с труден достъп до мястото за поставяне на СИМ-карта. На 09.09.2022 г. синът й плачейки й се обадил по телефона и й разказал, че подсъдимият бил дошъл в дома им, казал на детето, че трябва да си вземе телефона, взел го и дал на сина й 80 лв.

В пълно съответствие с показанията на Е. Ц. са тези на съпруга й Ц. Ц. (ДП, л. 22), който присъствал на покупката на телефона, продаден от подсъдимия. Впоследствие на 09.09.2022 г. свидетелят Ц. по телефона бил питан от сина си (който бил сам в къщи) какво да прави - тъй като подсъдимият дошъл в дома им и искал телефона обратно срещу 80 лв.;

Ц. посъветвал сина си да върне телефона на подсъдимия и да вземе парите и малко след това синът му му се обадил отново, за да го уведоми, че е върнал телефона на подсъдимия и е получил от него 80 лв.

Разпознаването на подсъдимия от страна на пострадалия (ДП, л. 27) е извършено на 09.09.2022 г. чрез представянето на подсъдимия заедно с още три лица – на втория ден след отнемането на телефона и в деня на връщането му; разпознаването е категорично и по характерни индивидуализиращи белези, посочени от пострадалия в разпита му (циганин, описание на ръст, цвят на очите и косата, подстрижка, посочени татуировки по лицето от лявата страна - ДП, л. 18); разпознатият подсъдим не е направил възражения или бележки.

При освидетелстването на пострадалия на 07.09.2022 г. (ДП, л. 33) с помощта на съдебен лекар са установени наранявания в областта на долната устна (лек оток, кръвонасядане с мораво-червеникаво-синкав цвят и охлузване с червен цвят) и са съобщени от пострадалия болки в лявата ябълчна област. Данните от това освидетелстване са в пълно съответствие с показанията на пострадалия и във възможното съответствие с показанията на Е. Н. относно мястото на нанасяне на удари по пострадалия. Предвид пълното съответствие на освидетелстването (относно видими белези от увреждане и изпитвани болки от увреждане) с показанията на пострадалия (относно брой, място и начин на нанасяне на ударите в лицето му), и предвид обективното разположение на уврежданията в две различни анатомични области на лицето – устата и лявата скула, следва да се приеме за установено заявеното от пострадалия относно брой на ударите по лицето му и конкретни места: три удара в лицето, от които един по устата и два по лявата скула.

Съобразно СМЕ на пострадалия (ДП, л. 35-37), неговите увреждания са му причинили страдание; уврежданията по вид, локализация и морфология отговарят на съобщените от пострадалия време и начин на получаването им.

СППЕ на пострадалия от психиатър д-р Албена Станишева (ДП, л. 42-46) заключава, че К. Г. страда от параноидна шизофрения с хроничен ход, параноидно-халюцинаторен синдром и промяна на личността, като заболяването е с около 13-годишна давност. Въпреки това обаче, към деянието пострадалият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното спрямо него и е можел да ръководи постъпките си. Има психическа годност да възприема правилно фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за тях – предвид естеството на деянието, поради което е способен да даде смислени и правдиви показания. Пострадалият не може да упражнява самостоятелно правата си по НПК в качеството му на пострадал.