Решение № 6367 от 22.10.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12535/2025
- Вид
- Решение № 6367
- Подписан
- 22.10.2026
- В сила
- 22.10.2026
- Състав
- Станимира Иванова, Ивайло Свиленов Илиев, Райна Мартинова
Цитирани разпоредби
- чл. 195, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 5 · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.5 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.6 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 79 · Закон за енергетиката
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 1 · Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 6367 гр. София, 22.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
Ивайло Св. Илиев при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100512535 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 14194/21.07.2025г. по гр.д. № 4563 по описа за 2025г. на Софийски районен съд, 178-ми състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД , че С. Х. К., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 заплащане сумата от 2064,25лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 15.10.2024г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 44 в гр. София, ж.к. ******** с абонатен № ******** за периода от 01.10.2021г. до 30.04.2023г.; сумата от 61,26лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 15.10.2024., до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия в апартамент № 44 в гр.
София, ж.к. ******** с абонатен № ******** за периода от 01.10.2021г. до 30.04.2023г.; сумата от 439,56лв., представляващи мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 01.10.2024г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 61168/2024г. по описа на СРС, като С. Х. К., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 съдебни разноски от 104,27лв. по заповедно дело и 742,82лв. по исковото дело, като неоснователни са отхвърлени исковете за топлинна енергия за горница над 2064,25лв. до предявен размер от 2193,20лв. и за периода от 01.05.2021г. до 30.09.2021г.; за дялово разпределение на енергията за горницата над 61,26лв. до предявен 1 размер от 64,10лв. и за периода от 01.09.2021г. до 30.09.2021г; за сумата от 16,76лв. представляващи лихва за забава на плащането на цената на дяловото разпределение на енергията за периода от 15.11.2021г. до 01.10.2024г., като Топлофикация София“ЕАД е осъдена да заплати на адвокат Н. К. на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 2,75лв. по заповедното дело и сумата от 16,50лв. по исковото дело за възнаграждение за оказана правна помощ на ответника по исковете.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 281217/22.08.2025г.по регистъра на СРС от ответника по исковете С. Х. К., ЕГН ********** в частта, в която искове са уважени. Изложила е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила е, че т. 6.1.1. от Методиката по Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. била отменена . С тази методика в тази й част се определяло начина за изчисление на сумите за сградна инсталация. Районният съд въпреки това приложил тази методика и така постановил неправилно решение. Не било установено да е изпаднала в забава на плащанията. Не било установено фактури да са публикувани на сайта на ищеца , не били събрани други доказателства за изпадането й в забава. Не дължала плащане на ищеца на цената на дяловото разпределение на енергията. Нямало доказателства по дулото установяващи основанието на задължението, нито за датата, на която следвало да се плати същото. Претендирала е разноски.
Въззиваемият-ищец– Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 е оспорил жалбата. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – Техем Сървисис“ЕООД, ЕИК 130036512 не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 26297/27.01.2025г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 срещу С.
Х. К., ЕГН **********, с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че С. Х. К., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 заплащане на суми, както следва: сумата от 2193,20лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 15.10.2024г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 44 в гр. София, ж.к. ******** с абонатен № ******** за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г.; сумата от 64,10лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 15.10.2024., до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия в апартамент № 44 в гр. София, ж.к. ******** с абонатен № ******** за периода от 01.09.2021г. до 30.04.2023г.; сумата от 439,56лв., представляващи мораторна лихва върху главница за топлинна 2 енергия за периода от 15.09.2022г. до 01.10.2024г., сумата от 16,76лв. мораторна лихва за забава на плащането на цената на дяловото разпределение на енергията за периода от 15.11.2021г. до 01.10.2024г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 61168/2024г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е клиент на топлинна енергия в апартамента, потребил енергия в имота за процесния период, дължал цена на дяловото й разпределение, изпаднал в забава на плащането им, страните били обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът С. Х. К., ЕГН ********** е оспорил исковете. Посочил е, че задълженията за периода до 31.08.2021г. били погасени по давност и това ищецът признавал с исковата молба. Не бил потребител на топлинна енергия в имота, защото нямало доказателства да е приел наследството от наследодателя си. Методиката за изчислението на енергията била отменена от ВАС и не следвало да се прилага. Не било установено конкретното потребено количество енергия в имота. Реален отчет на уредите било различен основание от служебно начислена енергия. Не било установено реален отчет да е извършен, да е препятствал такова отчитане Не бил изпаднал в забава, фактурите не били публикувани на сайта на ищеца. Не дължал на ищеца цената на дяловото разпределение на енергията, нито обезщетение за забава на плащането му, защото в такава забава не бил изпаднал. Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв..
Третото лице помагач на страната на ищеца- Техем Сървисис“ЕООД, ЕИК 130036512 е подкрепило исковете, посочило е, че дяловото разпределение било направено съобразно действащите към него момент нормативни актове.
По делото е приложено заповедно дело № 61168/2024г. по описа на СРС, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 326019/15.10.2024г. е издадена заповед, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца суми, за които са предявени исковете и разноските по делото, за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 09.11.2024г., на 09.12.2024г. е подал възражение срещу заповедта, сочещо че между страните няма валидно облигационно правоотношение, задълженията били погасени по давност и е претендирал разноски, на 09.01.2025г. заявителят е уведомен за необходимост да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 27.01.2025г.
По делото е приета неоспорена от страните заповед № РД-412557/19.11.1986г. на ИК на СНС, съгласно която на основание на чл. 98 от ЗТСУ на Р.С.К. е определено обезщетение с апартамент № ********, ж.к.
Надежда“ гр. София .
Приети са неоспорени от страните удостоверения за наследници издадени от СО, справки, съгласно които Р.С.К. е починал на 23.02.2007г. и е оставил за 3 наследници по закон съпругата си В. К., синовете си С.К. и Ц.К., дъщеря Л.Н., като С. К. е съпруга на С.Р.К., който е починал на 17.08.2004г.
Прието е неоспорено от страните заявление-декларация от 29.08.2005г., носещо подпис за ответника, съгласно което на 29.08.2005г. ответникът е поискал от ищеца да открие на негово име партида за имота съобразно ОУ, като е заявил, че ще ползва имота за битови нужди и семейството и е от 1 член, че преди това титуляр на партидата е бил С.К. .
По делото е приет протокол от ОС на ЕС от 16.09.2015г., съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. ******** избрало „Техем
Сървисис“ЕООД да извършва дяловото разпределение на енергията Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди одобрени от ДКЕВР с Решение от 27.06.2016г., съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал.2 от които които в забава на плащане на сумите за потребена топлинна енергия потребителят изпада след изтичане на 45 дни от края на периода, за който се отнася обобщената фактура, издадена по изравнителните сметки.
Приета е справка на Топлофикация, съгласно която за дялово разпределение е начислено за месечни суми в размери в диапазон от 2,84 лв. до 3,50лв.
Приети са протоколи, изравнителни сметки, съгласно които реален отчет на уреди е извършен на 21.04.2022г. на 24.04.2023г., за което потребителят се е подписал, установено е потребление на топлинна енергия в имота за битово горещо водоснабдяване отчитано по показания на водомери, в изравнителни сметки е посочено е се начислява енергия за горещо битово водоснабдяване и за едно отоплително тяло в една от стаите, за останалите отоплителни тела показанията били „0“, начислена е енергия и за сградна инсталация .
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че имот е в топлофицирана сграда , топломер в абонатна станция е бил изправен, снемани са отчети ежемесечно, отчислявани са технологични . Посочило е, че в имота имало четири отоплителни тела с уреди, но само едно от тях е отчело потребление на енергия. В имота имало два водомера и енергията за горещо битово водоснабдяване била определена съобразно показанията им.
Разпределението на сградната инсталация било съобразно Методиката по наредбата от 2020г. Дяловото разпределение на енергията било направено коректно. Размер на потребената реално енергия за периода била 2225,38лв.
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че няма данни за плащане на процесните суми.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася 4 служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на потребена топлинна енергия за битови нужди и на цена за дяловото й разпределение на топлинна енергия, за обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД срещу ответника и е издадена заповед за заплащане на процесните суми, длъжникът е уведомен за заповедта и в срок е оспорил задълженията, в указания от съда срок заявителят е предявил установителния иск за същите.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването . Служебно известно на съда е, че с Решение № 7276 от 03.07.2023 г. по адм.дело № 746/2021 г. на ВАС, влязло в сила на 25.02.2025 г., т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, е отменена. Тази отмяна има действие само занапред, т.е. засяга правоотношения, развили се след влизане в сила на решението на ВАС. Този извод следва при съобразяване на характера на отменения нормативен акт – подзаконов такъв, и разпоредбата на чл. 195, ал.1 от АПК.
Разпечатката съдържа 39 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7f8d4b86-e4b8-4421-bffe-c33b7832172d