Решение № 4001 от 04.06.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 04.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

ПЛАМЕН ГЕНЕВ при секретаря Нина

Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 14408 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 359905 от 13.03.2018 г., постановено по гр. д. № 19035/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 74 състав, е отхвърлен предявения от Ц.В.В. с ЕГН ********** и К.И.Г. с ЕГН ********** против М.И.К. с ЕГН ********** иск за делба на следния недвижим имот: ДВУЕТАЖНО ЖИЛИЩЕ с идентификатор ***, находящо се в гр. София район „Кремиковци“, кв. „******с разгъната застроена площ от 215.97 кв. м състоящо се на Първи етаж на кота - 1.46 м. от складово помещение и работилница, на Втори етаж кота + 1.00 от стълбищна клетка, коридор, спалня и лоджия и на Трети етаж кота + 3.11 м. и + 3.26 м. от стълбищна клетка, килер, лоджия, две спални, антре, баня с тоалетна, коридор, трапезария с кухненски бокс, дневна и тераса, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху дворното място, поземлен имот с идентификатор *** с площ от 546 кв. м съставляващ по преходен план УПИ II - 721 от квартал 107 по плана на гр.

София местността „Враждебна“ при съседи с посочени идентификатори:

***, ***, ***, ***, и ***, като неоснователен. С решението са осъдени Ц.В.В. и К.И.Г. да заплатят на М.И.К. сума в размер на 8400 лв. разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба от Ц.В.В. и К.И.Г., чрез адв. И.К., срещу решението, като са изложени съображения за неправилност, необоснованост на решението, което било постановено в нарушаване на закона и процесуалните правила. Твърди се, че неправилни били изводите на съда, че издадените на името на И. В.строителни книжа не водели до възникване на право на пристрояване и надстрояване. Неправилно било прието, че липсвал годен обект за делба, като районният съд не се бил произнесъл по въпроса кой е собственика на процесния имот, като единствено било посочено, че същият не бил съсобствен. Посочва се, че по делото било установено, че в периода 1987 г. – 2010 г. И. В.заедно със съпругата си извършват пристрояване и надстрояване на съществуващата в процесния имот сграда, като пристрояването и надстрояването било извършено изцяло със средства на двамата съпрузи, като втория ищец К.И.Г. бил участвал с труд при осъществяването на строежа. Посочва се, че извършеното пристрояване и надстрояване представлявало самостоятелен обект, като собствеността се установявала с утвърден архитектурен проект и разрешение за строеж, които били издадени на името на общия наследодател. От събраните доказателства се установявало, че процесния имот бил съсобствен и нямало пречка да бъде поделен между страните по делото. Твърди се, че с договора за продажба И. В.бил продал на дъщеря си М.К. само дворното място с построената върху него едноетажна жилищна сграда, като не било прехвърляно пристроеното и надстроеното към съществуващата едноетажна сграда. На името на М.К. имало издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация, което не създавало права за собственост по отношение на въззиваемата, собствеността върху сградата се установявала с разрешението за строеж и утвърден архитектурен проект. Пред въззивния съд процесуалният представител на страните поддържа въззивната жалба, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Въззиваемата страна М.И.К., чрез адв. А.С. и адв. С.С. изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита същата за неоснователна и недоказана. Посочва се, че М.К. била придобила процесния имот от баща си в резултата на покупко-продажба, като пристрояването и надстрояването дори да е било започнало преди смъртта на И. В., не е било приключило към покупко-продажбата, поради което нямало новосъздадена вещ, която да е годен обект за делба. Правото на собственост върху постройката и надстройката било възникнало за М.К. и съпруга ѝ, като също така целия процесен имот бил собственост на ответницата. Посочва се, че от събраните доказателства се установявало, че строителството не било завършено на етап „груб строеж“ на 20.12.2010 г. и е нямало как да бъде започната през 1987 г. Пред въззивния съд процесуалният представител на страната оспорва въззивната жалба и подържа подадения отговор, като претендира разноски, за което представя списък по чл.

80 от ГПК.

С определение № 445452 от 06.07.2018 г. постановено по гр. д. № 19035/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 74 състав, е оставена без уважение молба с вх. № 5052086 от 28.03.2018 г. подадена от И.К., в качеството му на процесуален представител на ищците, за изменение на решение № 359905 от 13.03.2018 г., постановено по гр. д. № 19035/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 74 състав, в частта за разноските по мотиви изложени в определението.

Срещу определението е подадена частна жалба от Ц.В.В. и К.И.Г., чрез адв.

И.К., като считат същото за неправилно. Не били правилни изводите на съда, че към момента на приключването на устните състезания по делото били представени доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение. В протокола от съдебното заседание не било посочено, че се представял списък за разноски, както и документ за заплатеното адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК М.И.К., чрез адв. С.С. взема становище по частната жалба, като счита същата за неоснователна. Посочва се, че искането за присъждане на разноски било направено още с отговора на исковата молба. По време на последното съдебно заседание бил представен списък с разноски по чл.

80 от ГПК, както и доказателства за извършените плащания.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС от Ц.В.В. и К.И.Г. срещу М.И.К. за делба на недвижим имот.

Настоящата въззивната инстанция намира постановеното от СРС, 74 състав, решение за валидно, допустимо и правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от Ц.В.В. и К.И.Г. иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС. Като по отношение на допустимостта на решението във връзка с твърдения за недопустимост на производството, доколкото на страната на ответника М.И.К. не участвал нейния съпруг, тъй собствеността от нейна страна била придобита в режим на СИО следва да бъде посочено, че с оглед на приетото в Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2016 г. постановено по тълк. д. № 3/2016 по описа на ВКС, ОСГК становище, че по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари, с оглед на което другарството на съпрузите не е задължително като предпоставка за допустимостта на тези искове. С оглед на гореизложеното настоящото производство се явява допустимо. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

По делото не се спори, а и от представеното удостоверение за наследници изх.

№ 104 от 14.03.2016 г. се установява, че общия наследодател И.Г. В.е починал на 18.07.2011 г., като е оставил наследници по закон Ц.В.В. - съпруга, К.И.Г. – син и М.И.К. – дъщеря.

По делото не се спори, че между И.Г. В.и Ц.В.В. е сключен гражданско брак на 26.11.1960 г., което се установява и от Удостоверение за граждански брак № 37 от 09.12.1960 г.

По делото не се спори, а и от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 12 от 27.07.1972 г., том ХХ, дело № 3632/1972 г. се установява, че Г.В.П.подарява на сина си И.Г. В.собствения си недвижим имот, находящ се в гр. София, квартал „Враждебна“, а именно: дворно място, цялото от 553 квадратни метра, съставляващо парцел VIII-544 от квартал 107, по плана на София, местността „Враждебна“, заедно с построената в парцела едноетажна жилищна сграда с мазе, като не се спори и относно обстоятелството, че дареният имот се явява индивидуална собственост на И.Г. В..

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145 от 22.11.2010 г., том I, рег. № 17452, дело 123 от 2010 г. се установява, че И.Г. В.е продал на М.И.К. следния собствен недвижим имот, а именно дворно място, находящо се в гр. София, квартал „Враждебна“, цялото с площ 553 кв. м., съставляващо урегулиран поземлен имот II-721 – бивш парцел VIII-544 от квартал 107, по плана на София, местността „Враждебна“, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда с мазе и навес, без посочена квадратура. Видно от решение № 17478 от 17.10.2014 г. постановено по гр. д. № 15646/2012 г. по описа на СГС, I-16 състав е отхвърлен предявения от Ц.В.В. и К.И.Г. против М.И.К. и Е.Й.К.иск по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността, като привиден на договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно дворно място, находящо се в гр. София, квартал „Враждебна“, цялото с площ 553 кв. м., съставляващо урегулиран поземлен имот II-721, кв. 107, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда с мазе и навес, без посочена квадратура. На решението има извършено отбелязване за влизане в сила на 09.07.2015 г.

Представено е разрешение за строеж № 68 от 06.08.2010 г., съгласно което на И.Г. В.се разрешава съгласно одобрените инвестиционни проекти на 28.07.2010 г. от гл. архитект, за пристройка на два етажа и надстройка на втори етаж към жилищна сграда в имот II-721, квартал 107, по плана на „Враждебна“, район „Кремиковци“, като в разрешението е посочена РЗП – 215.97 кв. м.

Видно от протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа се установява, че строителната площадка е отрита на 08.11.2010 г. с възложител И.Г. В., като протокола е съставен въз основа на разрешение за строеж № 68 от 06.08.2010 г. Представена е и заверена заповедна книга на строежа № 4/2010 г. отнасяща се за строеж: „Пристройка на два етажа и надстройка на втори етаж към жилищна сграда“, находящ се в УПИ II-721, квартал 107, кв. „Враждебна“, гр. София, дневник на бетоновите работи, както и десет броя актове образец 7 от Наредба № 3/2003 за актове и протоколи, които се съставят по време на строителството, съгласно които са приемани извършваните СМР, като на всички протоколи като съставител се е подписвала и М.И.К..

Представено е Удостоверение № 535/14.06.2011 г. издадено от директор дирекция „Контрол на строителството“ за въвеждане в експлоатация на строеж:

„Пристройка на два етажа и надстройка на втори етаж към жилищна сграда“, находящ се в УПИ II-721, квартал 107, по плана на гр. София, кв. „Враждебна“, с административен адрес ул.

„12-та“ № 5, район „Кремиковци“ – СО, с възложител М.И.К..

Представен е и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание пристройка на два етажа и надстройка на втори етаж към жилищна сграда № 97 от 24.02.2012 г., том I, рег. № 3227, дело № 87 от 24.02.2012 г., съгласно който М.И.К. е призната за собственик, на следния недвижим имот: двуетажно жилище с идентификатор ***, находящо се в гр. София район „Кремиковци“, кв.

„Враждебна“ ул. „12-та“ № 5 с разгъната застроена площ от 215. 97 кв. м състоящо се на първи етаж на кота - 1.46 м. от складово помещение и работилница, на втори етаж кота + 1.00 от стълбищна клетка, коридор, спалня и лоджия и на трети етаж кота + 3.11 м. и + 3.26 м. от стълбищна клетка, килер, лоджия, две спални, антре, баня с тоалетна, коридор, трапезария с кухненски бокс, дневна и тераса, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху дворното място, поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ, съгласно документ за собственост от 553 кв. м., а съгласно приложена скица 546 кв. м, съставляващ по преходен план УПИ II - 721 от квартал 107 по плана на гр. София местността „Враждебна“.