Решение № 3494 от 08.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3494 гр. Варна, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. А. като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20243110105962 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от М. Д. Д. срещу Кредирект ЕООД установителен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на уговорката за заплащане на „такса за експресно разглеждане" по Договор за паричен заем № 940745/05.10.2023г. поради противоречие със закона, в условията на евентуалност - поради накърняване на добрите нрави и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І ЗЗД за сумата от 35,25 лева, представляваща платена без основание „Такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем“ по Договор за паричен заем № 940745/05.10.2023г. по кредита ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда - 17.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 05.10.23г. сключил Договор за паричен заем № 940745/05.10.2023г., въз основа на който му е отпусната сума в размер на 200 лева. Сочи, че в договора е предвидена такса за експресно разглеждане на документи в размер на 35,25 лв.

Заявява, че на 10.10.2023г. е погасил изцяло задълженията си по договора за кредит, в т.ч. и така посочената такса, които възлизали общо на 239 лева. Поддържа, че клаузата от договора за потребителски кредит, с която е предвидено заплащането на „такса експресно разглеждане" е нищожна поради противоречието й с чл. 10а ЗПК.

В условията на евентуалност навежда доводи, че същата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и като такава се явява нищожна поради противоречието й със закона. В условията на евентуалност поддържа, че клаузата е нищожна поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Излага съображения, че клаузата е нищожна поради противоречие с чл. 10а ЗПК, който не допуска заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Навежда доводи, че чрез цитираната уговорка се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост, поради което същата е неравноправна. Наред с това счита, че тъй като е неразбираема и не позволява на потребителя да прецени икономическите последствия от сключване на договора, тя попада в приложеното поле на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Посочва, че в случая таксата представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния 1 процент на разходите по кредита /ГПР/, което не било сторено. В този смисъл сочи наличието на нарушаване на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че посочената клауза от договора накърнява добрите нрави, тъй като чрез нея се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации на страните, а именно - между размера на таксата и предоставената услуга, като по този начин се злепоставят интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода от кредитора. По тези съображения моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Кредирект“ ЕООД е депозирало писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявените искове.

Моли, при успешен развой на делото в полза на ищцата на същата да не бъдат присъждани разноски за повече от едно производство, предвид множеството заведени дела от ищцата.

Излагат се възражения, като се посочва, че договорът отговаря на изискванията за действителност, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Сочи, че оспорената клауза за такса за експресно разглеждане е възможност за потребителите на Кредирект да получат разглеждане на отправеното искане за сключване на договор за кредит до два часа, считано от момента на неговото отправяне. Тази услуга е незадължителна съгласно чл. 18 от Договора, съответно за включването й в предмета на услугата ищецът е изразил изрично желанието си. Кредитополучателят е имал възможността да сключи договор и да получи искания от него кредит и без тази услуга. Твърди, че ищеца е получил експресно разглеждане на искането си – в рамките на по-малко от пет минути. Счита действията на ищеца за злоупотреба с право, противоречащо на принципа за законност и добросъвестност в процеса, прогласен в чл. 3 ГПК и целящо единствено обогатяването му, чрез провеждане на съдебно производство. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД. Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на сключен между страните договор при посочените параметри, основанията за нищожност, на които се позовава, заплащане на търсената сума. В тежест на ответника е да установи основание за задържане на сумата.

По отношение на главния иск за нищожност с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. I и III от ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 1 от ЗПК на клауза от договора за „Такса за експресно разглеждане“ на документи за отпускане на паричен заем:

Между страните е обявен за безспорен, а от представените по делото доказателства се установява факта, че същите са валидно обвързани от Договор за паричен заем № 940745/05.10.2023г. за сумата от 200 лева; че по силата на договора е платил на ответника на 10.10.2023г. сумата от 239 лв.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е действителността на клаузата предвиждаща, заплащане на такса „Такса за експресно разглеждане“ на документи за отпускане на паричен заем по договора за кредит.

Видно от съдържанието на Договор за потребителски кредит № 940745/05.10.2023г. в него е посочена сумата от 23,30 лева под формата на посочената допълнителна такса „такса за експресно разглеждане“, при сума на кредита от 200 лева и ГПР 57,15 %.

В чл. 18, ал. 1 – 3 от договора е посочено, че кредитополучателят декларира, че при кандидатстването за кредит е заявил, че желае да ползва незадължителна услуга експресно разглеждане на кредита, която му е била предоставена добросъвестно от кредитора в срока 2 по чл. 4, ал. 1, т. 1 от договора /в срок до два часа от момента на кандидатстването/.

Съгласно чл. 18, ал. 4 от договора, със сключването му страните се съгласяват, че кредитополучателят дължи такса в размер на 227,05 лева за предоставената от него услуга по експресно разглеждане на искане на кредит.

Оспорваната като нищожна клауза по чл.3 т.9 от договора предвижда такса за експресно разглеждане в размер на 23,30 лева, а в чл. 18, ал. 4 от договора е допусната техническа грешка досежно размера на таксата, като вместо действителният й размер от 23,30 лева, е посочен размерът на общо дължимата сума по договора – 227,05 лева.

Като вид търговска сделка за предоставяне на финансова услуга процесния договор за кредит попада в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл. 143- чл. 146 ЗЗП, както и че ищеца, като кредитополучател има качеството на "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).

За да е нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.

С цитираните уговорки за дължима такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем по същество прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция по чл. 16 от ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит.

Същевременно съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

В случая предвиденото възнаграждение за приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредит е свързано с процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимостта му, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя, а пряко касае действия по разглеждане на искането на кандидат-заемателя, поради което се явява такава във връзка с усвояването на кредита. Законът допуска събиране на такси и комисиони, които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и такива, които касаят действия по разглеждане на договора, риска и др. подобни. След като е предвидено, че тази такса се дължи само при сключване на договора, ведно с вноските по погасителния план, то следователно тя не се изисква от всички потребители, а само от тези, на които е отпуснат кредит и същата се явява такса, свързана с усвояването и управлението на кредита, а не е такава за отделна, допълнителна услуга по вече сключен договор за кредит. В този смисъл уговорката противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Освен гореизложеното, с тази такса кредиторът се домогва да набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Не се установява конкретна услуга, която да е предоставена срещу дължимостта на посочената сума, още повече, че не е 3 установена разликата между обикновеното и приоритетно разглеждане на документите.

Клаузата също така е формулирана неясно и в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. От съдържанието на договора за кредит не става ясно как тази допълнителна услуга е остойностена, как е определена нейната цена, по каква методика е формирана цената за ползването й и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват в тази услуга, освен това, че се скъсява срокът за разглеждане на искането от 7 дни на до един час.

Неоснователни са възраженията в отговора на исковата молба, свързани с действителността на клаузата. Това, че потребителят се е запознал с условията, съгласил се е с тях и е подписал договора, не санира неговите клаузи и ако те или част от тях са нищожни, те остават такива и след подписването на договора, а потребителят разполага с правен интерес от прогласяване на тяхната нищожност по всяко време.

Реалното ползване на услугата, както и предвидената в договора възможност за потребителя да се откаже от договора в 14 дневен също не санира нищожността на договорните клаузи. Същото важи и за възражението, че ищцата е сключила и други договори със сходни параметри и уговорки. Това не води нито до извод, че клаузите на процесния договор не са нищожни, нито че същите са индивидуално уговорени, поради което не са неравноправни.

Не може да се приеме и възражението на ответника, че ищцата няма качеството на потребител. Същата договаря като физическо лице с търговци, упражняващи по занятие съответната дейност, отпускане на заем, в случая ответника Кредирект ООД и в компетенциите на същите е да положат дължимата грижа.