Решение № 582 от 25.11.2020, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към Решение № 582 от 23.11.2020 г., постановено по НАХД № 1569/2020 г. по описа на Районен съд - *****, ХХІI-ти н. с.

Производството по делото е образувано въз основа на внесено Постановление от РП-***** за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на А. З. З. с ЕГН **********, за това, че на 28.02.2020г., в гр. *****, в писмена декларация до сектор „РОПСОВ“ при ОД на МВР - гр. *****, която по силата на чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД се подава пред орган на властта за удостоверяване истинността на обстоятелствата по загубването, открадването, повреждането или унищожаването на документ за самоличност, е потвърдил неистина пред орган на властта, а именно, че свидетелството му за управление на МПС е било изхвърлено от четиригодишния му син и той не можал да го намери престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП – ***** поддържа внесеното предложение, като намира обвинението за безспорно доказано и пледира за приложението на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание на обвиняемия в минималния размер.

Обвиняемият З., редовно призован, се явява лично в производството пред първата инстанция, признава се за виновен и моли да му бъде наложена глоба в минимален размер.

Районният съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият А. З. З. е роден на ****** г. в гр. *****, жив ее в гр. ****, обл. *****, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, работник в Германия, неосъждан, с ЕГН **********.

Към края на месец февруари 2020 г., обв. З. бил правоспособен водач на МПС, категории В, М и се водил на отчет в ОДМВР - *****, като притежавал Свидетелство за управление на моторно превозно средство № 283240722, валидно до 06.04.2027 г.

През 2019 г. обв. З. работел в Германия, където след извършена проверка и установено нарушение, немските полицейски власти отнели СУМПС с № 283240722 на обв. З. за срок до 31.01.2020 г.

Обв. А. З. се прибрал в България, като не взел свидетелството си за управление на МПС от немските власти, поради което решил да заяви в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - *****, че е изгубил свидетелството си за управление на моторно превозно средство, за да може да му бъде издадено 1 ново такова.

На 28.02.2020 г. обв. А. З. се явил в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - *****. В този момент на работа била св. Р.С. на длъжност системен оператор в сектор „РОПСОВ“ при ОДМВР – *****, която му дала декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, за да я попълни. Обв. А. З. взел декларацията и саморъчно написал в нея:

„Имам малък син на 4 години е взел ми е документите разхвърлял ги е някъде и не можах да ги намеря шофьорската книжка от миналата година някъде към 20 август“. По този начин, в декларацията обв. З. заявил невярното твърдение, че притежаваното от него СУМПС с № 283240722 е било изхвърлено от четиригодишния му син и не можал да го намери.

Обв. З. подал заявление вх. № 2275/28.02.2020 г. за издаване на ново СУМПС, бърза поръчка. В заявлението посочил, че желае издаденият му документ да бъде получен от лицето Й.Л.Л.. Св. С. приела подадените от обв.

З. документи, вкл. декларацията по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД. Въз основа на подадените документи на А. З. било издадено СУМПС № 284318138, което било лично връчено на посоченото от него лице от свид. Ц.К.М. – системен оператор в сектор „РОПСОВ“ при ОДМВР – *****

С писмо от Дирекция „Пътна полиция“ Нюрнберг, отнетото в Германия СУМПС с № 283240722 на А. З. било изпратено в Генералното консулство на България в Мюнхен. С писмо документът бил изпратен в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – *****, където бил получен на 13.07.2020 г. В писмото изрично било посочено, че свидетелството за управление на моторно превозно средство с № 283240722 на А. З. е било отнето поради лишаване на лицето от правоуправление до 31.01.2020 г., като след изтичане срока на наказанието лицето не е потърсило шофьорската си книжка.

Въз основа на така получената информация от Германия била образувана преписка, а в последствие и досъдебно производство, в рамките на което З. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство е назначено вещо лице преводач, което е извършило превод на писмен документ от немски език на български език на две страници от писмото, изпратено от Дирекция „Пътна полиция“ Нюрнберг до Генералното консулство на България в Мюнхен.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните и проверени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 378, ал. 2, вр. чл. 283 НПК гласни доказателствени и писмени средства, закрепени в протоколите за разпит на свидетелите – Р.С. и Ц.К.М.. Съдът кредитира като писмени доказателства: заявление за издаване на документ за самоличност /л. 23 от ДП/, декларация по чл. 17, ал.

2

1 от ПИБЛД / л. 25 от ДП/, справка нарушител/водач /26-27 от ДП/, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л. 67/ и характеристична справка /л.68/. Съдът даде вяра и на писмения превод на двете страници от писмото, изпратено от Дирекция „Пътна полиция“ Нюрнберг до Генералното консулство на България в Мюнхен /л. 51-52 от ДП/.

Изводите за чистото съдебно минало на обв. А. З., съдът основава на приетата по делото справка съдимост.

Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.

Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от обвиняемия, поради което и настоящият състав намира за излишно да прави по-детайлен анализ на доказателствените материали. Доколкото доказателствата са непротиворечиви, то такъв анализ се явява и безпредметен.

При така установената фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказано, че от обективна и субективна страна обв. З. е осъществил престъпния състав на чл. 313, ал. 1 от НК.

От обективна страна обвиняемият на 28.02.2020 г., в гр. *****, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, приет с ПМС № 13/08.02.2010 г. се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на причината за липса на СУМПС – представил в Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – ***** декларация, че свидетелството му за управление на МПС е било изхвърлено от четиригодишния му син и той не можал да го намери, което всъщност му било иззето от немските власти поради лишаването му от правоуправление за срок до 31.01.2020 г. и той не се явил да си го получи обратно. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в потвърждаване на неистина в Декларацията по чл.

17, ал. 1 от ПИБЛД по отношение на обстоятелството, че свидетелството му е било изхвърлено от сина му. Безспорно, отразеното от обвиняемия в декларацията е обективно невярно и отразявайки посоченото невярно обстоятелство /че притежаваното от него СУМПС е било изхвърлено от сина му/ в подадената декларация, изисквана по силата на ПМС № 13 от 08.02.2010 г., пред служител на ОДМВР – *****, А. З. противоправно е създал документ, който по силата на цитирания текст се дава пред орган на властта за удостоверяване именно на това обстоятелство. Горепосочената декларация има удостоверителен характер и е годен предмет за невярно деклариране. По своята правна природа тя е истинска, тъй като е съставена от обвиняемото лице, посочено като неин автор.

Престъплението е осъществено от обвиняемия при форма на вина пряк 3 умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, доколкото З. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че СУМПС му е иззето от немските власти, както и че съгласно чл. 160 ЗДвП, вр. с чл. 17, ал. 1 ПИБЛД, за да му бъде издаден дубликат е длъжен да декларира пред българските власти, че документът му е откраднат/изгубен/унищожен и че тези обстоятелствата се удостоверяват именно с подаването на Декларацията по чл. 17, ал. 1 ПИБЛД. Същият е съзнавал, че подавайки декларацията волеизявленията му ще станат достояние на орган на власт, като е предвиждал, че в следствие на лъжливото деклариране съответният орган на власт ще бъде заблуден относно действителното положение, но въпреки това от волева страна обвиняемият е искал именно това, за да може по този начин да се снабди с дубликат на СУМПС, въпреки че е бил предупреден, че ако декларира неверни обстоятелства ще бъде наказан по НК, под който текст, съдържащ се в инкриминираната декларация, същият е положил подпис.

Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване се доказаха по един несъмнен начин.

Санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от НК е наказание "лишаване от свобода" до три години или "глоба" от сто до триста лева. Обвиняемият е пълнолетен, неосъждан към момента на извършване на деянието, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава 28ма от НПК и от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да са съставомерни и подлежащи на възстановяване. В същото време не е налице никое от основанията по чл. 78а, ал. 7 от НК, изключващи прилагането на института. По изложените съображения съдът призна обвиняемия за виновен в извършване на горното престъпление и го освободи от наказателна отговорност за извършеното, като му наложи административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК.

При индивидуализиране на административното наказание „глоба", което следва да се наложи на обвиняемия, съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени отношения, степента на засягане на същите, както и данните за личността на обвиняемия. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът съобрази чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, възрастта и семейното положение на обвиняемия, признанието за извършеното, както и че процесното деяние се явява изолирана и откъслечна противоправна проява в неговия живот.

Не се отчетоха отегчаващи отговорността обстоятелства.

Съобразявайки гореизложените обстоятелства, а именно наличието на смекчаващите отговорността обстоятелства и липса на отегчаващи такива, съдът счита, че на обвиняемия следва да се наложи глоба в рамките на 4 минимума, предвиден в закона, а именно 1 000 /хиляда/ лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - *****. Съдът счита, че този размер на глобата съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца и би постигнала целите от реализиране на административно-наказателната отговорност по чл. 12 от ЗАНН.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди обвиняемия да заплати сторените по делото разноски за извършен превод на документи от немски език на български език в размер на 45 лв.

По изложените съображения, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. Пазарджик , 24.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател:

Огняна Фурнаджиева

Ели Каменова като разгледа докладваното от Ели Каменова Административно наказателно дело № 20205220201569 по описа за 2020 година

ПРИЗНАВА обвиняемия А. З. З. - роден на ****** г. в гр. Пазарджик, живущ в гр. ****, обл. Пазарджик, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, неосъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 28.02.2020 г., в гр. Пазарджик, в писмена декларация до сектор „РОПСОВ“ при ОД на МВР - гр. Пазарджик, която по силата на чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД се подава пред орган на властта за удостоверяване истинността на обстоятелствата по загубването, открадването, повреждането или унищожаването на документ за самоличност, е потвърдил неистина пред орган на властта, а именно, че свидетелството му за управление на МПС е било изхвърлено от четиригодишния му син и той не можал да го намери, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършеното от него престъпление по чл.313 ал.1 от НК, като му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР НА 1000 лв.