Решение № 1630 от 17.04.2014, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 1630 17.04.2014 година град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на деветнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при участието на секретаря Ваня Койчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№ 20463 по описа на съда за 2013 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пред. трето – отпаднало основание и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът Държавен фонд Земеделие, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Цар Борис ІІІ №136 ,представляван от М. Н., чрез пълномощника им юрисконсулт М. Б., е предявил против К.М.Б., ЕГН ********** ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдената със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 5188А/ 20.09.2013 г., по частно гр. дело № 8338/ 2013 г. на ПРС, сума в размер на 24 446 лв., съставляваща главница, дължима по неизпълнен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ №16/112/02924/19,10,2009 год. , сумата 572,11 лв. съставляваща лихва, дължима за периода от 26,02,2013 год до 20,05,2013 год, и законната лихва върху главницата, считано от 21,05,2013 год. до изплащане на вземането, както и сумата от 1200, 56 лв. – разноски по заповедното производство.

В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е кандидатствал пред ДФ Земеделие за финансово подпомагане по мярка 112 от ПРСР- „създаване на стопанства за млади фермери”. Ответникът е подал заявление за подпомагане на 06.02.2009 г. в Областна дирекция на ДФ „Земеделие" - гр. П . След извършена проверка кандидатът е отговарял на изискванията и условията посочени в раздел 3 от Наредба№ 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г.

Редът за кандидатстване обхваща процедура, детайлно описана в посочената наредба, и в най-общи линии включва подаване на заявление за подпомагане, като в случай на съответствие с условията за допустимост на кандидата, както и на проекта, ДФ „Земеделие" сключва договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. На 19,10,2009 г. договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ №16/112/02924. по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. След сключване на договора на бенефициента е предоставена сумата от 24 446 лв. на 16,02,2010 г. На основание чл. 24, ал. 2 от Наредбата (в редакцията от 25.04.2008 г.) ответникът се е задължил да подаде заявката за второ плащане след третата година или не по- късно от един месец след изтичане на срока по т.3 .1 от договора /19,10,2012 г. /. неизпълнението на това задължение води до това, че фондът отказва да извърши второ плащане и изисква възстановяване на цялата сума на полученото първо плащане, заедно със законната лихва. В конкретния случай заявка за второ плащане е трябвало да бъде подадена до 19.11.2012 г., но ответникът не изпълнил това свое задължение. Поради това сключения договор с ответника бил прекратен със Заповед № 03-160/33 от 05,02,2013 г. на директора на областна дирекция на ДФ „Земеделие”, като ответникът дължал връщането на извършеното първо плащане по договора в размер на 24 446 лв. Предвид изискуемостта на вземането, се образувало заповедно производство, като с настоящото такова се целяло установяване съществуването на присъдената сума. Претендират се и разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Признава факта, че не е спазил срока за подаване на заявление за извършване на второ плащане поради това наличието на уважителни причини- заболяване на дъщеря му, както и не оказване на съдействие от страна на ищцовата страна. Твърди, че в случая е налице неточно изпълнение на договора, а не неизпълнение.

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

От приложеното ч.гр.д. № 8338/ 2013 г. на ПРС, 15 гр. с-в се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК № 5188А/ 20.09.2013 г. и изпълнителен лист против К.М.Б. за сумата от 24 446 лв., съставляваща главница, дължима по неизпълнен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ №16/112/02924/19,10,2009 год. , сумата 572,11 лв. съставляваща лихва, дължима за периода от 26,02,2013 год до

20,05,2013 год, и законната лихва върху главницата, считано от 21,05,2013 год. до изплащане на вземането, както и сумата от 1200, 56 лв. – разноски по заповедното производство. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, подадено в срока по чл. 414, ал.

2 ГПК, като след това ищецът е предявил иск по чл. 422 за установяване на вземането си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

На 06,02,2009 г. ответникът е подал до Министерство на земеделието и храните, Разплащателна Агенция – София заявление №16/112/02924 по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. Редът за кандидатстване обхваща процедура, детайлно описана в НАРЕДБА №

9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и в най-общи линии включва подаване на заявление за подпомагане, като в случай на съответствие с условията за допустимост на кандидата, както и на проекта, ДФ „Земеделие" сключва договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Тъй като кандидатът е отговарял на условията за допустимост на 19.10.2009 г. е сключен Договор №16/112/02924 между Държавен фонд “Земеделие” от една страна и ответникът от друга страна, като ползвател, по силата на който фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48892лв. за изпълнение на всички инвестиции, основните дейности и цели, заложени в бизнес план по проект №16/112/02924. В т.2.2 от договора е уговорено изплащане на помощта на два етапа: първо плащане в размер на 24446лв. и второ плащане в размер на 24446лв.

В т. 3,1 от договора страните са се уговорили , че ползвателят се задължава да извърши всички инвестиционни, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана в срок до 19,10,2012 г. В т.4.4, б.”е” от Договора е предвидено право на Фондът да откаже да извърши второ плащане и изиска връщане на цялата сума на полученото първо плащане, заедно със законната лихва към него, когато ползвателят не е подал заявка за второ плащане в рамките на срока, определен в НАРЕДБА № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.

Задължението на ползвателя да подаде заявка за второ плащане в срок не по-късно от един месец от изтичане на срока по т.3,1 е установено в разпоредбата на т..

5.1. от договора.

Със сключване на договора на бенефициента е предоставена сумата от 24 446 лв., като видно от Видно от представеното извлечение от СЕБРА сумата от 24 446 лв. е преведена по сметка на бенефициента – ответник по настоящото дело на 15.02.2010 г. В т. 2.4. от сключения договор е заложено условието за второ плащане към момента на увеличаване на икономическия размер на стопанството с 5 ИЕ.

Със Заповед №

03-160-РД/33 от 05,02,2013 г. е отказано изплащането на финансова помощ на ответника поради неподаване на заявка за второ плащане по договор № 16/112/02924.

От представената по делото епикриза /л.171/ се установява, че лицето М. К. Б. , която е дъщеря на ответника видно от удостоверение за раждане, е постъпила на 12,11,2012 г. в болнично заведение и е била изписана на 19,11,2012 г.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради разваляне на договора при неизпълнение, е необходимо ищецът да е установил, при условие на пълно главно доказване, надлежно упражнено право на разваляне на договора. Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация. Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника. Действително, в първата хипотеза възможността за разваляне на договора е обвързана с предоставяне от изправната страна на допълнителен /подходящ/ срок за изпълнение, с изрично предупреждение, че след изтичането на срока ще се счита, че договорът е развален. В разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД са предвидени хипотези, при които кредиторът може да развали договора без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок. Става въпрос за безусловно изявление за разваляне на договора, което е приложимо при настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време /фикс сделки/.

В разглеждания казус ответникът се е задължил по силата на сключения между страните договор от 19,10,2009 г. да подаде заявка за второ плащане в срок не по-късно от един месец след изтичане на срока по т. 3,1 от договора - т. 5.1. В т. 3,1 от договора отвтеникът се е задължил да извърши всички инвестиционни, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана в срок до 19,10,2012 г. Освен това и в чл.

24, ал. 2 от Наредбата № 9 от 3.04.2008 г. , действащ към датата на сключване на процесния договор – 19,10,2009 г. , е предвидено, че заявка за второ плащане след третата година се подава в съответната териториална структура на ДФ „Земеделие" не по-късно от един месец след изтичане на срока за изпълнение на бизнес плана. В конкретния случай заявка за второ плащане е трябвало да бъде подадена до 19.11.2012 г./ понеделник – работен ден/. По делото няма данни ответникът да е изпълнил това свое задължение по сключения между страните договор. С молба от 11,04,2013 г. ответникът е поискал от ищеца да му бъде удължен срока за подаване на молба за второ плащане с една година до 19,11,2013 г. Тъй като ответникът не е изпълнил в срок задължението си по договора, а именно да подаде заявката за второ плащане до 19,11,2012 г., в полза на ищеца е възникнало потестативно право да развали договора без да дава на длъжника подходящ срок за изпълнение, тъй като задължението на ответника е следвало да бъде изпълнено до точно определена дата – 19,11,2012 г. Това субективно преобразуващо право на ищеца е изрично уредено в т. 4.4., б. „е" от договора, а именно да откаже да изплати второто плащане по договора и да иска да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане, ако ползвателят не е подал заявка за второ плащане в срока по Наредба № 9.

Неподаването на заявка за второ плащане представлява нарушение на нормативно и договорно задължение, поради което на основание чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 във връзка с чл. 5.1 от договора и чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, ищецът има право да развали сключения договор, което е и сторил.

Досежно възражението на ответника за нищожност на т.

4.4., б. „е" от процесния договор поради противоречието му със закона и по-точно на чл. 81,83,79 и 87 ЗЗД съдът го намира за неоснователно. Основанието за нищожност на сделките по чл. 26, ал.