Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 773 от 27.05.2026, Административен съд - Смолян

Съд
Административен съд - Смолян
Дело
Административно дело 142/2026
Вид
Решение № 773
Подписан
27.05.2026
В сила
27.05.2026
Състав
Игнат Колчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 58 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 58, т.4, предл. второ · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 773

Смолян, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - I състав, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИГНАТ КОЛЧЕВ

При секретар РАДКА МАРИНСКА като разгледа докладваното от съдия ИГНАТ КОЛЧЕВ административно дело № 20267230700142 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от Д. П. М. от [населено място], с постоянен адрес [населено място], [улица], вх. *, ет.*, ап. №* чрез адв. Х. И. от АК-*, със съдебен адрес [населено място], ул. "**" №*, ет.*срещу ЗППАМ № 25-1204-000199/20.02.2026г., издадена от А. Г.- началник група към ОДМВР-София, сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-София.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на издадения административен акт, тъй като не съдържала според твърденията в жалбата ясен срок за действие. Тези възражения са почерпени от съдържащата се в нея формулировка "до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца".

Развиват се на следващо място оплаквания за липса на мотиви в издадената заповед относно определеният срок от 3 месеца с позоваване на съдебна практика -Решение № 16058/20.12.2018г. по адм.д. № 9395/2018г. на ВАС и др. Твърди се, че пълната липса на мотиви относно необходимостта от прилагане на мярката за максималния тримесечен срок я прави незаконосъобразна и издадена при съществено нарушение на процесуалните правила, което представлява самостоятелно основание за нейната отмяна.

Твърди се на следващо място, че издадената ЗППАМ е антедатирана. В подкрепа на това твърдение се развиват съображения, че в оспорения акт се сочи дата на издаване 20.02.2026г. Видно от административната преписка, на жалбоподателя на същата дата е издаден АУАН /без посочен в него номер/, с който се изземва СУМПС на М.. Този акт бил съставен, подписан и връчен на същата дата в [населено място]. В случай, че оспорената заповед била издадена на същата дата, то не съществувала логична причина да не е връчена заедно с акта. Твърди се, че жалбоподателят бил уведомен устно, че "заповедта се издава впоследствие, защото се подписва от началника". В тази връзка е направено доказателствено искане.

Молят съда по изложените в жалбата съображения да отмени издадената ЗППАМ. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание страните не изпращат процесуален представител. Представени са писмени бележки от жалбоподателя, в които заема становище, че поддържа подадената жалба.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид и становищата на страните и събраните по делото доказателства, АССм в настоящия си съдебен състав установява следното:

Жалбата срещу ЗППАМ № 25-1204-000199/20.02.2026г., издадена от А. Г.- началник група към ОДМВР-София, сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-София е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт, с който се засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя. АССм е функционално и териториално компетентен да разгледа спора. Преценена така, жалбата е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Това е така по следните съображения:

По фактите: Оспорената ЗППАМ № 25-1204-000199/ 20.02.2026г. е издадена затова, че на М. е вменено нарушение по чл. 58, т.4, предл. второ ЗДвП- на30.11.2025г. в 19,42 ч. на АМ „Тракия“ в района на км. 43+448, до мотел „Ихтиман“, с посока за движение към гр. София е управлявал л.а. с рег номер [рег. номер]- Мицубиши Спейс Стар като се движи в лентата за принудително спиране. В оспорения акт е посочено, че нарушението е заснето с камера на НТУ. Вмененото деяние е квалифицирано като основание за издаване на ЗППАМ по 171, т.1, б. З бб) ЗДвП за налагане на административна мярка „временно отнемане на СУМПС“ до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

Във връзка с въведеното твърдение за несъответствие между посочената в акта дата на издаване и действителната такава на ответника е указано, че нему принадлежи доказателствената тежест да докаже датата на издаване на ЗППАМ. В тази връзка той е задължен да представи в открито съдебно заседание извлечения от деловодните регистри на сектор "Пътна полиция", в които е отразено издаването и движението на оспорената ЗППАМ № 25-1204-000199/20.02.2026г. Съдът му е указал, че на основание чл. 161 ГПК вр. чл. 144 АПК ще приеме за доказани фактите, относно които издателят на заповедта е създал пречки за събиране на допуснати доказателства, т.е. при непредставяне на такива дсъдът ще приеме на посоченото основание, че заповедта не е издадена на посочената в нея дата.

По делото не са представени доказателства в тази насока от ответника, при което съдът приема, че оспорената заповед не е издадена на 20.02.2026г., т.е. че посочената в нея дата не е достоверна.

На 16.02.2026г. Д. М. е бил поканен да се яви в двуседмичен срок от съобщението в сградата на РУ на МВР [населено място] за запознаване с административно наказателната преписка. На 20.02.2026г. той се е явил лично, видно от приложения по делото АУАН, който му е бил връчен. На тази дата не му е връчена издадената ЗППАМ, което сочи, че отразената в нея дата не е достоверна.

На следващо място по делото не се доказват материалноправните предпоставки за издаване на заповед от категорията на оспорената. Това е така по следните съображения: Нормата на чл. . 58, т.4, предл. второ ЗДвП вменява правило за поведение, съгласно което при движение по скоростен път на водача е забранено да се движи в лентата за принудително спиране.

Следва да се отбележи, че спирането в тази лента принципно не е забранено. Предходния текст на чл. 58 ЗДвП указва, че водачът на МПС може да спира там по аргумент от противното при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Житейски логично е, че след спиране в тази лента по някоя от изброените причини , водачът на МПС ще продължи движението си в нея до ускоряване на автомобила и преминаване в най- дясната лента на скоростния път. Ето защо самото заснемане на процесния автомобил от камера на НТУ не сочи на нарушение на правилата по ЗДвП. При издаване на оспорената заповед не е установено по категоричен начин дали процесния автомобил е спирал в лентата за принудително спиране, каква е причината за това спиране или водачът продължително време, в нарушение нормата на чл. 58, т.4 ЗДвП се е движил в тази лента. Процесният акт е санкционен по критерия „Енгел“ и изводите в него не могат да почиват на предположения.

На следващо място: Нормата на чл.171, т.1, б. З бб) ЗДвП превдижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на СУМПС на водач извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8.

В оспорената ЗППАМ липсва указание с кой от посочените текстове не свързва определения срок за отнемане на СУМПС на водача, което съставлява още едно процесуално нарушение- самостоятелно основание за нейната отмяна.

В заключение съдът счита, че оспорената ЗППАМ е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

На жалбоподателя следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер на 5,11 евро и затова АССм в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по оспорване на Д. П. М. от [населено място], със съдебен адрес гр. *, ул. "* * " №*, ет.4 ЗППАМ № 25-1204-000199/20.02.2026г., издадена от А. Г.- началник група към ОДМВР-София, сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-София.

ОСЪЖДА ОДМВР-София ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. М. деловодни разноски в производството в размер на 5,11 евро.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.

Съдия:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�