Решение № 2 от 08.01.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№2 гр. София, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Невена Грозева

Даниел Луков при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Росица Славова като разгледа докладваното от Невена Грозева Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200819 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на частният обвинител С. О. К., депозирана чрез а. А., по жалба на а. К.- повереник на частния обвинител М. П. П. и по жалба от а. А. – за частните обвинители Н. В. Д. и Р. М. Х. срещу решение № 172 от 11.05.2023 г. по внохд № 899/21 г. на Апелативен съд-София.

В жалбата на адв. К. са заявени касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 3 от НПК , като в допълнението те са подробно развити и е заявено третото касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК – допуснати съществени процесуални нарушения. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, или за потвърждаване на присъдата на Окръжния съд.

Твърдят се нарушения при съдопроизводствената дейност на въззивния съд, поради това, че не е прегледал всички видеофайлове, а само избрана част от тях, както и че не е изискал свидетелство за съдимост на подс. А. Д.. Освен това са развити доводи за необоснованост на съдебния акт, като е направен преразказ на възприети в мотивите факти и им е дадена собствена правна оценка. Оспорена е правната квалификация на описаните факти и извода на съда, че спрямо пострадалия П. подсъдимият е действал в условията неизбежна отбрана, като не са съобразени разясненията дадени в ППВС №12 от 1973 г.

В жалбата на адв. А. се поддържат всички касационни основания, които 1 могат да се сведат до следните оплаквания- незаконосъобразен отказ за събиране на допълнителни доказателства –актуално свидетелство за съдимост, едностранчив и тенденциозен анализ на записите от видеокамерите, противоречие в мотивите относно действията на участниците в конфликта, липсата на прецизен доказателствен анализ, касаещ поведението на св. К. и предприетите от него отбранителни, а не нападателни действия по хващане на ръката на подсъдимия, несъгласие с направеното от съда предположение, че К. се насочил към подсъдимия за да го нападне, както с приетото, че е налице пряко и непосредствено нападение и че то може да е налице и когато едно лице се насочва към друго лице с цел нападение, в противоречие със задължителната съдебна практика в ППВС 12 /73 г.

Настоява се за отмяна на съдебния акт и постановяване на нов, с който на подс. Д. да бъде наложено наказание доживотен затвор, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при САС.

В касационната жалба на адв. А. се изразява несъгласие с изводите на въззивния съд за наличието на неизбежна отбрана и превишаване на нейните предели и се оспорват установените от него факти, без съдът да е направил опит за задълбочено проследяване на събитията още пред заведението /име/ в /населено място/. Прочитът на доказателствата и поведението на подсъдимия, който предварително се е въоръжил с нож и бутафорен пистолет, вместо да се обади на 112 са в нарушение на задължителните указания на ППВС 12/73 г. и вместо това съдът се е позовал на едно изолирано решение Р35-75-2-ро НО на ВС, а обвинението по чл. 116, ал.1, т. 4, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК са доказани, поради което въззивното решение подлежи на отмяна,а делото на връщане за ново разглеждане от друг съд. Алтернативно е направено искане за изменението му и за налагане на подс. Д. на наказание „доживотен затвор, без право на замяна.

В съдебно заседание пред ВКС подс. Д. се явява лично и с двамата си защитници- адв. К. и адв. П., които пледират за неоснователност на касационните жалби и молят за оставяне в сила на атакувания с тях съдебен акт. Адв. К. застъпва позиция, че в тях са развити предимно оплаквания за необоснованост на съдебния, акт, което не е предвидено като касационно основание, поради което ВКС следва да остави без проверка доводите касаещи собствения прочит на събраните доказателства , които въззивния съд е поставил в основата на своите правни изводи. Поддържа тезата, че изложените аргументи в жалбите не са в състояние да ангажират наличието на касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2, т. 3 от НПК. Според него въззивинят съд е изпълнил задължението си по чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал.

5 от НПК , събрал е доказателства, направил е анализ на всички доказателствени материали и е изложил логични и ясни съображения по правото.Липсва тенденциозност или едностранчивост в работата на съда, поради което оплакванията за процесуални нарушения са напълно неоснователни, тъй като видяното при заснемане на местопрестъплението от камерите следва да отстъпи място, пред казаното от участниците в конфликта. Не е налице касационното основание явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като то е определено от САС при обективен и 2 самостоятелен прочит на фактите.

Адв. П. поддържа казаното от колега си и пледира за оставяне в сила на въззивния акт, тъй като не са налице сочените от касаторите касационни основания. Тя също твърди, че основните им аргументи са свързани с необосноваността на съдебния акт и припомня че той не подлежи на касационна проверка. Неоснователни са възраженията че липсата на актуално свидетелство за съдимост и възпроизвеждането на част от видеофайловете, а не на всички, дават основание да се твърди наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, поради което САС е възприел фактическата обстановка приета от ОС и само малките разлики с нея, са дали основание за преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо престъпление. Липсата на конкретика в трите касационни жалби при посочване на релевираните касационни основания също е основание за оставяне в сила на атакувания съдебен акт.

Подс. Д. изразява съжаление за случилото се и изказва съболезнования на близките , като моли за оставяне в сила на решението.

Адв. К. поддържа касационната жалба с направените в нея искания и изложени съображения.

Адв. А. настоява за доказаност на обвинението, такова каквото е внесено с обвинителния акт и поради това счита решението на САС за неправилно и иска отмяната му.

Частният обвинител С. К., моли за налагане на по високо наказание на подс. Д..

Представителят на ВКП счита, че касационните жалби имат основание, тъй като съдът е допуснал нарушение на закона, като е преквалифицирал деянието в престъпление по чл. 119 от НК, , за това настоява за отмяна на въззивния акт.

ВКС- трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347, ал.1 от НПК и в рамките на поискания касационен контрол, намери следното :

С присъда № 260004 от 19.02.2021 г. по нохд № Окръжен съдКюстендил признал подс. А. Д. за виновен в това, че 17.02.2019 г. в /населено място/ направил опит да умъртви умишлено повече от едно лице –три лица , като умъртвил В. Д. и направил опит да умъртви С. К. и М. П.- поради което и на основание чл. 116, ал. ,1 т. 4 вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му наложил 19 години лишаване от свобода, като определил първоначален строг режим на изтърпяване.

На основание чл. 25 от НК групирал наказанието по настоящата присъда с това наложено по нохд № 355/19 г. на РС- Кюстендил и определил едно общо най- тежкото измежду тях – това в размер на 19 години лишаване от свобода, като определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК зачел времето, през което подс. Д. е с мярка за неотклонение „задържане под стража“ 17.02.2019 г. до 28.03.2019 г.

3 и от 19.03.20 г. до влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК приспаднал срока на изтърпяното наказание лишаване от свобода по нохд № 355/19 г. в размер на една година за времето от 28.03.2019 г. до 19.03.2020 г.

Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци Н. Д. сумата от 30 000 лв. и Р. М. сумата от 50 000 лв. и на М. П. сумата от 40 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди болки и страдания в резултат от инкриминираното деяние, като отхвърлил исковете до пълния им размер.

Подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото в размер на и 4 % държавна такса върху уважените размери на гражданските искове от 8 800 лв. и 5 лв. за служебното издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 38 от ЗА осъдил подс. Д. да заплати на частния обвинител К. възнаграждение в размер на 4 000 лв. , определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА.

По протест на прокурора и жалби на частните обвинители в САС е образувано внохд № 899/21 г.С решение № 172 от 11.05.2023 г. присъдата е изменена като е отменена в частта, с която Д. е признат за виновен, че е направил опит умишлено да умъртви М. П. П., като е признат за невиновен да е извършил това деяние, поради което го е оправдал по това обвинение.

САС преквалифицирал престъплението, за което е признат за виновен от такова по чл. 116, ал.1, т. 4, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 2 от НК в такова по чл. 119, вр. чл. 116, ал.1, т. 4, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 2 от НК- умишлен опит да умъртви повече от едно лице при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Отменил наложеното наказание от 19 години лишаване от свобода и наложил наказание пет години, като определил на основание чл. 25 от НК едно общо най- тежко наказание по нохд №355/19 г. и по 899/21 г. а именно пет години при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

На основание чл. 24 от НК увеличил общото наказание с една годинаот пет на шест години лишаване от свобода и определил първоначален „строг“ режим на неговото изтърпяване.

Изменил присъдата по приложението на чл. 59 от НК и я отменил, в частта, в която подс. Д. е осъден да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД обезщетение на М. П. в размер на 40 000 лв.

Изменил присъдата по отношение направените разноски и дължими държавни такси и възнаграждения по чл. 38 от ЗА, като осъдил подс. Д. да заплати по сметка на САС направените от него разноски в размер на 2 930 лв. и 5 лв. държавна такса.

Потвърдил присъдата в останалата й част.

Касационните жалби на частните обвинители са допустими, тъй като са подадени в законовия срок, от легитимни страни и срещу акт, подлежащ на 4 касационна проверка. Разгледани по същество са неоснователни.

Преди да изложи своите съображения, ВКС следва изрично да очертае пределите на своята проверка, като посочи, че в съдържателен план жалбите съдържат оплаквания за необоснованост на съдебния акт, без касаторите да държат сметка на правомощията, с които разполага касационната инстанция и без да отчитат обхвата на възможната касационна проверка, в която обосноваността не е предвидена като касационно основание. За това всички наведени доводи, насочени срещу оспорване на фактическите положения в съдебния акт и самостоятелната интерпретация на доказателствата, установяваща различни фактически положения, от тези приети от въззивния съд, не могат да попаднат в пределите на настоящата проверка. Касаторите игнорират това, че ВКС е обвързан изцяло от установените от въззивния съд факти и не разполага с правомощия да ги променя /с изкл. в случаите, при които упражнява правомощията на въззивна инстанция в хипотезата на чл.

354, ал. 5 от НПК/. За това при осъществяване на касационния контрол, върховната инстанция следи единствено за това дали при тяхното установяване, инстанцията по същество е спазила правилата, гарантиращи формална правилност на вътрешното убеждение.

На следващо място, ВКС направи кон статацията и за това, че в касационната жалба на адв. К. са релевирани двете касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, а в допълнението към нея е заявено и третото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което обаче е направено извън предвидения в закона срок, поради което то не подлежи на проверка. Доколкото обаче в жалбата на адв. А. са развити аналогични оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд, именно те следва да бъдат разгледани преди останалите оплаквания, тъй като евентуалното им наличие би дало основание за отмяната на съдебния акт, без да се проверява основателността на останалите претенции в жалбите.