Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 891 от 04.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 701/2024
Вид
Определение № 891
Подписан
04.04.2024
В сила
04.04.2024
Състав
Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 891 гр. Пловдив, 04.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500701 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК – 175074752, чрез юрк.Н.Л., против Определение № 1646/08.02.2024г. на Районен съд - Пловдив, V гр.с., по гр.д. № 13402/2023г., с което е оставена без уважение Молба № 11178/31.01.2024 г. на дружеството за изменение на Решение № 210/11.01.2024г. по същото дело, в частта за разноските, на осн.чл.248 от ГПК. Моли да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи подадената Молба № 11178/31.01.2024 г., като бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение в полза на насрещната страна под минималния размер съгласно Наредба №1/09.07.2024г., а именно до размера на 200 лв.

Въззиваемата страна С. А. А., ЕГН – **********, чрез адв.Б. М., депозира писмен отговор, че частната жалба е изцяло неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив от С. А. А. против „Профи Кредит България“ ЕООД е заведена при условията на чл.439 от ГПК искова молба за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на 1 дружеството сумите в размер на 2096,29 лв. - главница; възнаградителна лихва в размер на 378,89 лв.; 214,18 лв. - мораторна лихва; законна лихва върху главницата от 26.02.2021 г., както и присъдени разноски в гражданските производства съответно 73,47 лв. и 100,30 лв. поради извършено погасяване преди образуване на изп. дело № 443/2023 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег.№ 824. Ответникът по иска, предявен на осн. чл.439 от ГПК „Профи Кредит България“ ЕООД е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който е заявил, че признава изцяло иска и моли да се постанови решение на осн.чл.237 ал.1 от ГПК. Уточнено е, че е изпратена и Молба за прекратяване на изп.д.№ 443/2023г. Направено е и изрично искане да не се присъждат разноски в полза на ищеца, а в случай, че бъдат присъдени такива, да бъдат в минимален размер.

В хода на производството, по искане на ищеца, направено още с исковата молба, е допуснато обезпечение с Определение № 10589/18.09.2023г. на предявения иск по чл.439 от ГПК.

С Решение № 210/11.01.2024г. е уважен изцяло иска, предявен на осн.чл.439 от ГПК, като Районният съд е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сумата от общо 923,07 лв. разноски по делото, от които 800 лв. за адвокатско възнаграждение.

Районният съд, за да присъди 800 лв. адвокатско възнаграждение, излага основни съображения, че между страните е налице спор по отношение на претенцията на ищеца за разноски, доколкото съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК при уважаване на исковата претенция се присъждат разноски в полза на ищеца, а съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, на която се позовава ответникът - ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца. Посочено е, че е налице съдебна практика - Определение № 474/ 07.11.2019 г. по ч.гр.д. №3063/2019 г. по описа на ВКС, с която е прието, че ответникът при признание на предявения иск за установяване на вземането поради погасяването му по давност не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. В този смисъл е и Определение 95/22.02.2018г. по ч.гр.д. 510/2018г. на ВКС, IV г.о. /на което са базирани и други определения на ВКС/, като в него е посочено, че даже да признае иска ответникът няма да 2 отговаря за разноски само ако няма на свое разположение валиден изпълнителен титул, какъвто е изпълнителния лист, включително и след прекратяване на образувано по него изпълнително дело поради т.нар. перемпция /чл. 433, т. 8 от ГПК/.

Съгласно Определение №709/28.12.2012 по дело №592/2012 на ВКС, ГК, I г.о. - Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са посочени в чл.78 ал.2 от ГПК и те са две: ищецът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал.

Районният съд посочва, че тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца.

Районният съд мотивира в тази насока, че когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.78 ал.2 от ГПК. В процесния случай сезирането на съда е условие за установяване на обстоятелството, че процесните вземания са погасени по давност, като следва да е налице правен интерес от предявяване на иска. Доколкото ответникът е поискал от съдебния изпълнител да събере всички вземания по издадения изпълнителен лист, то същият е станал причина за завеждане на настоящото производство. Ищецът не би могъл да осъществи защитата си срещу насоченото срещу него принудително изпълнение за цялото вземане, включително и погасеното по давност, по друг, различен от съдебния ред за това, поради което и не намира приложение нормата на чл.78 ал.2 от ГПК.

На следващо място, ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което е оставено без уважение от Районния съд, с аргументи, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение напълно съответства на усилията на процесуалния представител по осъществяване на защитата на правата на ищеца. В случая освен депозираната искова молба са извършени и действия по обезпечаване на предявения иск.

С частната жалба „Профи Кредит България“ ЕООД възразява, че 3 размерът на възложеното в тежест на ответника адвокатско възнаграждение е прекомерен, несправедлив и необосновано висок. При определянето на размера на адвокатското възнаграждение, Районният съд е бил длъжен да се съобрази с посочените в нормата на чл. 78 ал.5 от ГПК критерии. Признаците на фактическата и правна сложност не са посочени в закона, но най – общо в съдебната практика се приемало, че фактическа сложност е налице, когато делото съдържа значителни по обем фактически материали, многообразие на твърдени от страните правнорелевантни факти, а правната сложност е свързана с точното спазване и правилното прилагане на материалния и процесуалния закон. По конкретното дело нямало фактическа или правна сложност, нито са били извършвани действия или разходи от страна на длъжника или нейния процесуален представител, които да оправдават разноски в посочения размер. Оспорваният адвокатски хонорар е прекомерен и не кореспондира с действителната правна и фактическа сложност на делото.

За да се постигнела справедливост, следвало да бъде определено в тежест на дружеството адвокатско възнаграждение под минимума по Наредба № 1/09.07.2004г., а именно до размера на 200 лв. Изтъква, че дружеството като ответник е признал основателността на иска, а делото е приключило в едноединствено съдебно заседание. Поради естеството на предмета на делото и обема на извършените от адв. М. процесуални действия, адвокатско възнаграждение следва да бъде до този размер в размер от 200 лв.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че възраженията на жалбоподателя, които са свързани единствено с приложението на чл.78 ал.5 от ГПК следва да се оставят без уважение. Това е така, защото с исковата молба с вх.№ 83061/15.09.2023г., подадена от С. А.

А., с пълномощник адв.М., са предявени общо пет отделни иска: за сумата 2096,29 лв. - главница; за сумата в размер на 378,89 лв. - възнаградителна лихва; за сумата 214,18 лв. мораторна лихва за периода от 24.10.2029г. – 25.02.2021г.; както и присъдени разноски съответно 73,47 лв. и 100,30 лв.

/съгласно Решение № 497/15.02.2022г. по гр.д. № 7209/2021г. по описа на Районен съд -Пловдив, IX гр.с., приложено на л.24 и сл. по гр.д.№ 13402/2023г./.

Съгласно чл.2 ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г. – За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията 4 се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

Съгласно чл.7 ал.2 – За процесуално представителство, защита съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: т.1 при интерес до 1000лв. – 400 лв., т.2 – при интерес от 1000 лв. до 10000 лв. – 400 лв. плюс 10% за горницата над 1000 лв., тоест стриктно изчислено адвокатското възнаграждение в минимален размер за пет иска е общ сбор 2 109,60 лв.

Видно е, че само при приложението на тези норми на чл.7 ал.2 т.1 и т.2, минималното адвокатското възнаграждение значително надвишава както сумата 200 лв., която дружеството счита за справедлив размер, така и сумата 800 лв., която е била заплатена от ищцовата страна по делото. Следва да се добави също, че в тази сума 800 лв. за адвокатско възнаграждение е включено и възнаграждението за извършване на правни действия по обезпечаване на исковете по делото /Определение №10589/18.09.2023г. по чл.389 от ГПК/.

Ето защо, не са налице предпоставките на чл.78 ал.5 от ГПК за намаление на адвокатското възнаграждение от 800 лв. до 200 лв., така както иска „Профи Кредит България“ ЕООД.

Определението потвърждаване. се явява законосъобразно и подлежи на

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 1646/08.02.2024г. на Районен съд Пловдив, V гр.с., по гр.д. № 13402/2023г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5