Решение № 46 от 09.02.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Смолян, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. С.ов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20255400500545 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 406/19.08.2025г., поправено с Решение № 547/28.11.2025г.,постановени по гр.д.№ 429/2025г. по описа на Районен съд – Смолян е осъдена ГД "ГП"на МВР, с административен адрес: гр. С., бул. „К. М. Л. № ** да заплати на С. Р. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., ул.“П. Р.С." № *, ет. *, ап. * на основание чл.178,ал.1,т.3 във вр. с чл.187,ал.7 от ЗМВР сумата от 3305,41 лева, представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от 10.03.2022г. до 10.03.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба-10.03.2025г. до окончателното изплащане на задължението,както и сумата от 506,91 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно месечно възнаграждение, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, в което е полаган нощния труд до 09.03.2025г. на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Осъдена е ГД "ГП"на МВР, с административен адрес: гр. С., бул. „К. М. Л. № ** да заплати на С. Р.

П. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 550.00 лева – представляващи адвокатско възнаграждение. Осъдена е ГД "ГП"на МВР, с административен адрес: гр. С., бул. „К. М. Л. № ** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - смолян сумата от 150 лева –разноски за експертизи и сумата от 182,22 лева –държавна такса на основание чл.78,ал.6 от ГПК.

Решението е обжалвано в срок въззивна жалба с вх.№ 7589/05.09.2025г. от ГД "ГП", чрез пълномощника й гл.юрисконсулт М. Х., с оплаквания за неправилност,поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че мотивите му съдържат вътрешно противоречие-от една страна за приложимост на отменен подзаконов на ЗМВР нормативен акт, 1 поради празнота в действащия, а от друга - за приложимост на подзаконов на КТ нормативен акт, поради препращаща норма на ЗМВР.Статутът на ищеца е уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В приложимата за процесното служебно правоотношение правна уредба не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други нормативни актове, в т.ч. общото трудово законодателство, като нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане за неуредените в тези закони случаи към КТ, а напротив във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми ,например чл.180, ал.1-4 от ЗМВР препращат относно отпуските и специалната закрила на някои категории държавни служители в МВР към КТ; чл.88, ал.2 от ЗМВР сочи, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6,00ч. се ползват със специалната закрила по КТ и др.ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на част от служителите, работещи в системата на МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. с оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и подзаконови нормативни актове. Непълнотата в закона би била налице при липса на специална нормативна уредба, каквато не е налице в настоящия случай. За положения от служителите извънреден и нощен труд са налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по делото. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице специална правна уредба. Претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд, изчислен след преобразуването на положен от него нощен труд като работещ на 12- часови смени по правилата на чл.9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не намира приложение в служебното правоотношение между страните, поради което е изцяло неоснователна. В тази връзка е даден отговор и в постановено ТР №1/15.03.2023г. по тълк.дело №1/2020г. на ОСГК на ВКС, съгласно което „при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой часове и няма предпоставки да се прилага по аналогия друг закон, съответно делегирана подзаконова уредба. Нормалната продължителност на работното време на служителите по ЗМВР е 8 часа, дефинирана в чл.187, ал.1 от ЗМВР, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага. Съпоставката на нормите на чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР с чл.140, ал.1 от КТ показват, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с работниците и служителите по трудово правоотношение, която се аргументира с основните функции на МВР, посочени в чл.2, ал.1 от ЗМВР. Разпоредбите на чл.179 и чл.187, ал.9 от ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. В издадените за процесния период Наредба №8121з-1174/21.10.2020г.; Наредба №8121з-1353/15.12.2020г. и Наредба №81213-922/22.07.2022г. липсва правило, като това на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, което обаче не е празнота в закона. Волята на законодателя е да не се създава правило за преобразуване на нощни часове в дневни, защото случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни, както е разяснено в посоченото ТР.

За служителите на МВР неблагоприятните последици от полагането на нощен труд се компенсират със съответните компенсаторни механизми: допълнително възнаграждение за 2 прослужено време - чл.178, ал.1, т.1 от ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл.189, ал.1 от ЗМВР/, по-голямо обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал.5, ал.6 и ал.7 от ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски, ранно пенсиониране при условията на Първа категория труд. Твърди се още, че първоинстанционният съд е допуснал още едно нарушение на материалния закон,като е приел е, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове с правно основание относимо, към извънреден труд.Обжалваното решение не съдържа обсъждане и преценка на всички правнорелевантни факти, което го прави неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Неправилността на решението по главния иск влече неправилност и на решението в частта, с която съдът е уважил акцесорния иска за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира за разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 8386/03.10.2025г. от С. Р. П., чрез пълномощника му адв.И. Г., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно постановено. Сочи се, че първоинстнационният съд правилно е възприел фактическата обстановка и приложил относимите правни норми, като се е произнесъл с валиден и законосъобразен съдебен акт. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалният закон е приложен правилно .Размерът на претенцията е напълно доказана от приетата по делото експертиза, която не е оспорена от страните. Обжалваният акт е валиден, правилен и обоснован, поради което въззивната жалба се явява неоснователна.Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира за разноски за въззивна инстнация.

В съдебно заседание жалбоподателят ГД "ГП"“, чрез пълномощника си гл.юрисконсулт М. Х. поддържа въззивната си жалба.

Въззиваемият С. Р. П. чрез пълномощника си адв.И. Г. оспорва въззивната жалба.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, според мнозинството на настоящия състав, въззивната жалба е основателна по следните съображения:

Разгледана по същество, мнозинството от настоящия състав счита, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд е бил сезиран с предявен ищеца С. Р. П. с искове с правно основание чл.178,ал.1,т.3 във вр. с чл.187, във вр. с чл.86 от ЗЗД от ЗМВР, с който е претендирал от ответника, след допуснато изменение на иска по реда на чл.214,ал.1 от ГПК, сумата от 3305,41 лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода от 10.03.2022г. до 10.03.2025г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба-10.03.2025г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 506,91 3 лева, представляваща законна лихва за забава за периода до завеждане на исковата молба – 10.03.2025г.

С отговора на исковата молба ответникът РД "ГП"-С. оспорва исковете по основание и размер, като счита, че всички дължими суми на ищеца са изплатени и не следва да се извършва преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143.

По делото не е спорно, че през процесния период ищецът е работил по служебно правоотношение като „Младши оперативен дежурен“ в група „Оперативен дежурен център“ към РД "ГП"-С. към ГД "ГП"“- МВР С. и като такъв е със статут на държавен служител по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР.

Не е спорно също, че с оглед заеманата длъжност ищецът е работил на 12-часови работни смени по график, като е полагал по 8 часа нощен труд за времето от 22.00 до 06.00 часа, при сумирано отчитане на работното време.

От заключението на приетата по делото ССчЕ се установява, че за процесния период ищецът има отработени 1768 часа нощен труд, от които 1696 часа в работни дни и 72 часа в дни с официални празници, които часове са заплатени без да са превърнати нощните часове в дневни по методологията на чл.9,ал.2 от НСОРЗ. В случая при преизчисляването на положените часове нощен труд в дневен по методологията на посочената наредба се получават 2020 часа нощен труд, от които 1939 часа в работни дни и 81 часа в дни с официални празници или разлика от 252 часа.

Общата стойност на положените часове допълнителен труд след преобразуването на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 за процесния период е в размер на 3305,41 лева, а размерът на законната лихва за забава върху тази сума по тримесечия, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието за което се дължи до 010.03.2025г. е в размер на 506,91 лева.

Основният спорен въпрос е правен и се състои в това следва ли положените от ищеца часове нощен труд за процесния период да се преизчисляват в дневен по методологията на чл.9,ал.2 от НСОРЗ с коефициент от 1,143 и да се отчитат като извънредния труд, както счита ищецът, за който процесен период би му се полагала допълнително сумата от 1870,33 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба,както и лихва за забава върху тази сума в размер на 272,06 лева или на ищеца не се дължи претендираното допълнително възнаграждение, каквото становище поддържа ответника, поради липса на основание за неговото заплащане, тъй като както чл.187,ал.1 и 4 от ЗМВР, така и Наредбите по неговото прилагане за процесния период, не предвиждат такова преизчисляване с коефициент 1,143, каквото се предвижда в чл.9,ал.2 от НСОРЗ.