Определение № 17632 от 05.11.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17632 гр. София, 04.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20241100511028 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба на И. И. П. – длъжник по изп. д. № 20148630401195 по описа на ЧСИ С.Х.. В жалбата се поддържа, че същата е срещу разпореждане на ЧСИ, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката с вх. № 60493/08.07.2024 г. по горепосоченото изпълнително дело за вдигане на наложения й запор на банкови сметки.

Жалбоподателката излага, че изпълнителното дело е образувано през 2014 г., по което длъжник е бил ЕТ „В. – И. П.“, като след прекратяването му длъжник е останала единствено тя. Твърди, че през 2018 г. бил наложен запор на банковите й сметки в „Първа Инвестиционна Банка“ АД, като същият не можело да бъде осъществен предвид несеквестируемостта на получаВ.та от нея пенсия. Излага още, че по-късно изпълнителното дело е било прекратено, за което не била уведомена.

На 28.06.2024 г. жалбоподателката проверила дали срещу нея има образувани изпълнителни дела в регистъра на КЧСИ и установила, че няма такива, поради което подала молба до ЧСИ С.Х. за вдигане на запора на банковите й сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД.

Ето защо моли разпореждането, с което сочената молба е оставена без уважение, да бъде отменено и всички запори и обезпечения по изпълнителното дело да бъдат вдигнати.

В законоустановения срок от взискателя „С. Г. Г.“ ЕАД не са постъпили писмени възражения.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява становище за недопустимост на жалбата, а в условията на евентуалност – за нейната неоснователност.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

Производството по изп. д. № 20148630401195 по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № 863 и район на действие Софийски градски съд е било образувано по молба от 27.02.2014 г. на взискателя „С. Г. Г.“ ООД въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу длъжника ЕТ „В. – И. П.“, с който са присъдени дължими парични вземания.

На 14.11.2018 г. е изпратено запорно съобщение с изх. № 60761 до „Първа инвестиционна банка“ АД за налагане на запор върху всички сметки на длъжника до размера на сумата, дължима по изпълнителното дело, като изрично е указано запорът да не се счита наложен върху суми по банковите сметки на длъжника, постъпващи от Националния осигурителен институт или имащи характер на трудово възнаграждение, социални помощи и обезщетения с изключение на суми, имащи горния характер, но оставени за съхранение в банката в период, предхождащ месеца на налагане на запора, и обезщетение при пенсиониране.

С молба с вх. № 60493 от 08.07.2024 г. длъжницата е поискала от съдебния изпълнител да вдигне наложените й запори, тъй като при направена справка в Регистъра на КЧСИ на 28.06.2024 г. установила, че няма регистрирани висящи изпълнителни дела.

С разпореждане от 08.07.2024 г., обективирано в съобщение с изх. № 40581 от 09.07.2024 г., съдебният изпълнител е оставил така депозираната молба без уважение поради липса на основание. След дадени от съда указания с разпореждане № 24968/17.10.2024 г. жалбоподателката уточнява, че жалбата й е насочена именно срещу това разпореждане на съдебния изпълнител.

С оглед така направеното уточнение, Софийски градски съд намира, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

С действащия ГПК е въведен принципът за ограничаване на възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител съобразно техния предмет и легитимираните субекти с право на жалба. В разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК са изчерпателно изброени действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника. Извън тях, длъжникът е легитимиран да обжалва и разпределението по реда на чл. 463 ГПК.

В конкретния случай се установява от приложения препис на изпълнителното дело, че в депозираната молба от длъжника от 08.07.2024 г. се съдържа единствено искане за вдигане на запорите по изпълнителното дело, по което е налице произнасяне от страна на съдебния изпълнител, но същото не подлежи на обжалване по реда на чл. 435 и следващите от ГПК. В молбата 2 не се съдържа искане за прекратяване на изпълнителното дело.

Предвид направеното от жалбоподатеката уточнение, следва да се приеме, че жалбата е насочена от една страна срещу мълчаливия отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, а от друга страна срещу насочването на принудителното изпълнение върху имущество на длъжника чрез налагането на запор върху банковите му сметки в банка „ДСК“ ЕАД и „Първа инвестиционна банка“ АД.

На първо място, съгласно нормата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре/прекрати принудителното изпълнение, но за да е допустимо това обжалване е необходимо действието по постановяване на отказ да е реално извършено.

Жалбата срещу неизвършено действие е безпредметна, като при обжалване по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК следва отказът да е постановен с изричен писмен акт на съдебния изпълнител. Така нареченият „мълчалив отказ“ е непознат в гражданския процес, като в случая защитата срещу бездействията на съдебния изпълнител се осъществява по друг ред (в този смисъл е налице трайно формирана съдебна практика, намерила израз например в Определение № 880 от 12.03.2019 г. по ч. гр. д. № 648/2019 г. на Апелативен съд – София, Определение № 627 от 12.03.2024 г. по в. ч. гр. д. № 555/2024 г. на Апелативен съд – София и др.). Както вече бе посочено обаче, от съдържанието на депозираната молба не може да се направи извод, че длъжницата е поискала именно прекратяване на принудителното изпълнение.

На следващо място, съгласно нормата на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК насочването на изпълнението върху имущество на длъжника, може да се обжалва от последния единствено при твърдения за несеквестируемост. В настоящия случай такива твърдения не се поддържат.

Ето защо настоящият съдебен състав преценява жалбата като недопустима, поради което намира, че същата следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. И. П. с ЕГН **** и адрес: с. Кривина, об. Русе, ул. **** против разпореждане от 08.07.2024 г., обективирано в съобщение с изх. № 40581/09.07.2024 г., с което молба с вх.

№ 60493/08.07.2024 г. по изп. д. № 20148630401195 по описа на ЧСИ С.Х., е оставена без уважение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му .

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4