Решение № 4186 от 11.10.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 4186 гр.Варна, 11.10.2019год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,

16-ти състав в открито съдебно заседание на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА при участието на секретаря ГАЛЯ

ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.д. 3291/2019г. по описа на ВРС, 16 състав за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника Д.В.Г., ЕГН:********** да заплати на ищеца „Н.Б.“ АД, ЕИК *, сумата от 834,65 лв. /осемстотин тридесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки/,представляваща обезщетение за действителните вреди, както следва: такса за обучение „Модул 1 - информираност" към отдел „Сигурност" на „Ф. Т. С.Е. М." АД - 100 лв.; такса за издаване на магнитен пропуск (карта) за достъп до зона с ограничен достъп на Л. В. - 35 лв.; разходи по подбор, наемане, обучение, администриране и освобождаване (СТМ „Е.-*", KPMG, служители на „Н.Б." АД), както и разходите за командировки и гориво свързани с тях - 289,65 лв.; разходи, свързани с допълнително натоварване на персонала на магазините в гр.

Варна, до заемането на овакантената длъжност от нов служител - 410 лв.; лихва за забава за периода от 04.10.2018 г. до 27.02.2019 г. в размер на 34,08 лв. /тридесет и четири лева и осем стотинки/, заедно със законната лихва върху главницата, считано от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението и направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: „Н.Б.“ АД е дружество с предмет на дейност: предоставяне на търговски услуги на пътници с безмитни и обмитени стоки в самолети и на летища, както и осъществяване на търговия на дребно като безмитен оператор в България включително, но не ограничена до летища, при спазване на всички приложими лицензионни режими, което оперира магазини, разположени на територията на Летище Варна и Летище Бургас.

На 24.04.2018 г. е сключен трудов договор № 852/24.04.2018 г. между „Н.Б." АД с ЕИК * (Работодател) и Д.В.Г. с ЕГН:********** (Служител), на основание на който между ищецът и ответника е възникнало трудово правоотношение. Д.В.Г. е назначена на длъжност „Продавач-консултант" с размер на основно месечно трудово възнаграждение 820.00 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по специалността в размер на 0,00 лева. Работодателят и служителят са се споразумели мястото на работа да бъде гр. Варна, Л. В.

Трудовият договор е сключен с изпитателен срок от 6 месеца, при условията на чл. 70 и 71 от Кодекса на Труда, уговорен в полза на работодателя, за 8 часа дневно при 5-дневна работна седмица. Екземпляри от трудовия договор, подписан от двете страни, от завереното от ТД на НАП, гр. София уведомление за сключването на Трудовия договор и длъжностната характеристика за заеманата длъжност са връчени на Служителя срещу подпис на 30.04.2018 г. Служителят е декларирал, че се е запознал с Правилника за вътрешния трудов ред на Работодателя и приложимите за длъжността политики и решения на Работодателя за бонуси и социални придобивки, валидни към момента на сключването на Трудовия договор. Служителят е запознат и с длъжностната характеристика за заеманата длъжност и е получил копие от нея. Служителят е постъпил на работа на 02.05.2018 г.

В периода от 02.05.2018 г. до

22.07.2018 г. Служителят се явява на работа, в съответствие с графика за полагане на труд по време на така наречения „висок сезон" (от 01.04.2018 г. до 31.10.2018 г.), когато броят на пътниците, преминаващи през летището е значително увеличен и Магазините, оперирани от Работодателя, работят с увеличено работно време (24 часа в денонощието) и повишена интензивност.

На 23.07.2018 г., когато е поредната смяна на Служителя по график, Д.В.Г. не се явява на работа, за което е изготвен Констативен протокол за установяване на извършено дисциплинарно нарушение № 800-А/23.07.2018 г., съставен и подписан от С. М. – С., в присъствието на свидетелите В. П. и А.

Г..

На 26.07.2018 г., Служителят също не се явява на работа, за което е изготвен Констативен протокол за установяване на извършено дисциплинарно нарушение № 804/26.07.2018 г., съставен и подписан от С.

М. - Супервайзор, в присъствието на свидетелите С. А. и С. Р.

На 27.07.2018 г., Служителят отново не се явява на работа, за което е изготвен Констативен протокол за установяване на извършено дисциплинарно нарушение № 805/27.07.2018 г., съставен и подписан от С.

М. - Супервайзор, в присъствието на свидетелите В. П. и С. А.

На 27.07.2018 г. със Заповед № 909

А/27.07.2018 г. на Е. Г. - Директор Управление на „Н.Б." АД и на основание чл. 193, ал. 1 от КТ е разпоредено да бъде извършена служебна проверка и да бъдат изискани писмени обяснения от Д.В.Г., във връзка с неявяването му на работа на 23.07.2018 г., 26.07.2018 г. и на 27.07.2018 г.

Със Заповед № 911/30.07.2018 г.

Работодателят налага дисциплинарно наказание „Уволнение" на Служителя Д.В.Г..

Със Заповед № 912/30.07.2018 г.

Работодателят прекратява Трудов договор № 852/24.04.2018 г., сключен между „Н.Б." АД и Д.В.Г.. Във връзка с наемането на Служителя и прекратяването на трудовото му правоотношение, Работодателят е направил разходи, както следва: такса за обучение „Модул 1 -информираност" към отдел „Сигурност" на „Ф. Т. С.

Е. М." АД - 100 лв.; такса за издаване на магнитен пропуск (карта) за достъп до зона с ограничен достъп на Л. В. - 35 лв.; разходи по подбор, наемане, обучение, администриране и освобождаване (СТМ „Елей-2004", KPMG, служители на „Н.Б." АД), както и разходите за командировки и гориво свързани с тях - 289,65 лв.; разходи, свързани с допълнително натоварване на персонала на магазините в гр. Варна, до заемането на овакантената длъжност от нов служител - 410 лв. или общо 834,65 лв. /осемстотин тридесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки/. Направените разходи в размер на 834,65лв. представляват претърпени от Работодателя действителни вреди. Със Заповед № 912/30.07.2018 г. на Служителя е даден срок от един месец да преведе дължимата сума по банковата сметка на „Н. БГ" АД с IB AN *.

Заповедта е влязла в законна сила. До настоящия момент, претендираната от Работодателя сума не е заплатена от Служителя.

На 02.08.2018 г. до Служителя е изпратена нотариална покана с per. № 5815, том 2, акт

62, чрез нотариус Л. Г. с peг. № * на Нотариалната камара с район на действие PC Варна да се яви в офиса на дружеството, за да даде писмени обяснения във връзка с неявяването си на работа или да изпрати такива на електронна поща: ***. Връчването на нотариалната покана е удостоверено от нотариус Л. Г. на 04.09.2018 г.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не депозира отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител юк. Й.,поддържа иска и моли за неговото уважаване, както и за присъждане на сторените по делото разноски. Проц.представител на ищеца представя подробни писмени бележки.

Ответникът в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК , приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор между страните, а и от приетия по делото трудов договор №852 от 24.04.2018год. се установява, че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ответникът е заемал длъжността „продавач-консултант“, считано от 02.05.2018год.

Трудовият договор е сключен с изпитателен срок от 6 месеца при условията на чл.70 и чл.71 от КТ. Изпитателния срок е уговорен в полза на работодателя,като е уговорено в т.3.2. от договора, че ако трудовият договор не бъде прекратен до изтичането на изпитателния срок, той се превръща в окончателен срочен договор със срок до 31.10.2018год.

Не е спорно между страните , че поради три неявявания на работа от страна на ответника е ангажирана неговата дисциплинарна отговорност , чрез уволнение.

Това се установява и от приетата по делото заповед №912/30.07.2018год.

Към доказателствата по делото е приета счетоводна справка, изхождаща от ищеца в която са удостоверени направените действителни разходи от „Н.Б.“ АД във връзка с наемането на ответника и прекратяването на трудовия му договор . Така удостоверените в справката разходи са съответни на претендираните в настоящото производство вреди, които не са оспорени от ответника.

Гореизложената фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Искът е процесуално допустим-заявен е от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес. Ищецът твърди, че в резултат на прекратеното трудовото правоотношение на ответника, поради дисциплинарното уволнение на последния е претърпял действителни вреди, изравящи се в такса за обучение „Модул 1 - информираност" към отдел „Сигурност" на „Ф. Т. С.Е.

М." АД - 100 лв.; такса за издаване на магнитен пропуск (карта) за достъп до зона с ограничен достъп на Л.

В. - 35 лв.; разходи по подбор, наемане, обучение, администриране и освобождаване (СТМ „Е.-*", KPMG, служители на „Н.Б." АД), както и разходите за командировки и гориво свързани с тях - 289,65 лв.; разходи, свързани с допълнително натоварване на персонала на магазините в гр.

Варна, до заемането на овакантената длъжност от нов служител - 410 лв., в общ размер на 834,65 лв., чието парично възмездяване претендира в настоящото производство .

За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки – противоправно деяние , вина , вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата дори и на една от изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.

Доказателствената тежест в процеса по иск с правно основание чл.45,ал.1 от ЗЗД за осъществяване на обективните елементи от фактическия състав-деяние/действие или бездействие/, притовоправност на това деяние, причиняването на вреда-имуществена или неимуществена и пряката причинно следствена обусловеност на деянието с настъпилия резултат е на ищеца – по аргумент на чл.154, ал.1 от ГПК. Ответникът носи доказателствената тежест, относно субективния елемент, да опровергае вината-чл.45,ал.2 от ЗЗД.

Ищецът претендира обезщетение за вреди , представляващи разходи по повод наемането на ответника по трудово правоотношение и такива , осъществени след прекратяване на трудовия му договор в резултат на дисциплинарно уволнение на ответника.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав приема, че ищецът не е доказал първия елемент от фактическия състав, а именно, че ответникът е извършил противоправни деяния, под формата на действия, т.е. осъществил е действия, нарушаващи правна повелителна норма, задължаваща към определено поведение или общия принцип да не се вреди другиму. Само противоправно деяние е основание за ангажиране на деликтна отговорност./Решение №567 от 24.11.1997год. на ВКС по гр.дело №775/96год./.

Дисциплинарната отговорност на ответника е поведение за което в КТ е предвиден ред, по които да бъде реализирана. В настоящият случай дисциплинарната отговорност на ответника е понесена, чрез дисциплинарно уволнение . В случаите на дисциплинарно уволнение е предвиден и специален ред по които страната , която с поведението си , независимо от неговата правна оценка, мотивира прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие , да се възложи задължение да обезвреди другата страна.

Съгласно разпоредбата на чл.221,ал.2 от КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.Тъй като дисциплинарното уволнение се налага за тежко нарушение на трудовата дисциплина, което по дефиниция е виновно поведение , правно оправдано е допълнително санкциониране на едно виновно поведение за вредите , които то причинява. Това обезщетение обаче се съизмерява с размера на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. При срочен трудов договор, какъвто е настоящият случай, обезщетението е равно на брутната заплата на работника за времето през което работодателят е останал без човек на освободилото се място, но за не повече от остатъка на договора.