Решение № 372 от 15.06.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. гр. Хасково, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР Н. ВУНОВ при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело № 20215640101231 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.

Образувано е по искова молба от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу В. М. П..

Ищецът твърди, че на 26.07.201 9 г. между него като кредитор и ответника като кредитополучател бил сключен договор з а кредит № СREX-17173225, за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 6 месеца, обхващащ периода от сключването му до 20.01.2020 г. Съгласно уговорения погасителен план, ответникът следвало да погаси заема на 6 месечни вноски, всяка по 211.17 лева, на уговорените в същия падежни дати, като всяка от месечните погасителни вноски представлявала изплащане на главница по кредита и надбавка – възнаградителна лихва, която се формирала съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР, при фиксиран за срока на договора лихвен процент. След сключване на договора, сумата за закупуване 1 на стоки била преведена от ищеца по сметката на упълномощения търговски партньор, което съставлявало изпълнение на задължението му да предостави на кредитополучателя уговорения кредит. Извършеното плащане от своя страна създало задължението за кредитополучателя да заплати на кредитора 6 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 211.17 лева, като в чл. 3 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска. В чл. 3 от договора било предвидено и това, че при просрочие на две или повече месечни вноски, вземането на кредитора става ло предсрочно изискуемо в пълен размер, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Тъй като ответникът преустановил редовното обслужване на кредита на 20.09.2019 г., към която дата била заплатена 1 брой погасителна вноска, считано от 20.10.2019 г. вземането по кредита станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника на 21.05.2020 г. С оглед на това, кредитополучателят дължал на кредитора по процесния договор за потребителски кредит суми в размер на: 1 011,78 лв. - главница по кредита, 44,07 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.09.2019 г. до 20.01.2020 г., 80,13 лева - мораторна лихва за периода от 20.10.2019 г. до 16.09.2020 г., за събиране на които ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. По същото било образувано ч. гр. д. № 2161/2020 г. по описа на Районен съд–Хасково, като съдът издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 28.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Тъй като издадената заповед била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, със съобщение на ищеца била указана възможността да предяви иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение, което обосновавало правния му интерес от предявяване на настоящите искове. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца гореописаните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2161/2020 г. по описа на РС – Хасково до окончателното й изплащане. Претендират се и 2 направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.

Ответникът, чрез назначеният му особен представител, счита предявените искове за допустими, но неоснователни и недоказани по размер.

Правят се възражения за ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост на вземането от страна на кредитора, респективно - ненастъпването на такава.

Предвид изложеното се моли съдът да отхвърли предявените искове и да присъди разноски на ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Н а 26.07.2019 г. в гр. Хасково страните са сключили договор № СREX-17173225 за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта. Този договор заедно с погасителния план към него и Общите условия са представени по делото и от тях е видно, че имат посоченото в исковата молба съдържание, поради което не следва да се излага отново съдържанието им, като при необходимост клаузите му бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2161/2020 г. по описа на РСХасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 262084/29.09.2020 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение № 260119/01.10.2020 г. за процесните суми , ведно със законна та лихва върху главницата, считано от 28.09.202 0 г., както и направените разноски – 25,00 лв. за държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение .

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 26.04.2021 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е сторил това.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се установява, че кредитът по процесния договор е бил усвоен от ответника, като размерите на останалите дължими суми са: 1 011,78 лв. за 3 главница; 44,07 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.09.2019 г. до 20.01.202 0 г.; 82,77 лева - мораторна лихва за периода от 20.10.2019 г. до 16.09.2020 г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК .

Разгледани по същество, исковете са изцяло основателни , поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че между страните е бил сключен в а л и д е н договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съдържанието на това правоотношение е подробно регламентирано в представените договор № СREX-17173225 от 26.07.2019 г . и Общи условия. Те са подписани и от ответника, който не е възразил срещу приемането им като писмени доказателства, нито ги е оспорил относно автентичността им или пък от гледна точка верността им. Освен това, от констатациите на вещото лице се установява, че той е усвоил уговорената сума. Тук е уместно да се отбележи и че процесното съглашение отговаря на установените в закона изисквания за форма и съдържание на този вид договор, вкл. и на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т.

11, чл. 11, ал. 2 и чл. 10, ал. 1 ЗПК. Ето защо следва да се приеме, че то е породило уговорените с него правни последици, а именно дружеството му е отпуснало кредит, който той е трябвало д а погаси чрез изплащането на определени вноски в предвидените срокове и размери. На следващо място няма спор, а и от кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответникът не е погасявал текущите си задължения съобразно уговореното. Следователно, в случая са били налице предпоставките на чл. 3 от договора за настъпване на незабавна изискуемост на целия кредит.

4

Действително, съгласно т. 18 на Тълкувателно решение /ТР/ № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Това п р а в о следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В мотивите към т. 18 е прието и че извлечението от счетоводните книги на банката по чл. 417, т. 2 ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение – чл. 418, ал. 5 ГПК, поради което задължението за остатъка от кредита, така както е заявено, не е изискуемо към момента на подаване на заявлението. Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което сочи употребата на минало страдателно причастие „обявен” в разпоредбата на чл.

60, ал. 2 ЗКИ и съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл. 418, ал. 3 ГПК. Задължителната съдебна практика приема и че разрешенията на т. 18 на цитираното ТР са приложими и по отношение на договори за потребителски кредит с небанковите финансови институции Решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на ВКС, II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Безспорно е, обаче че в случая вземанията са били възникнали и 5 изискуеми към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.09.2020 г. , тъй като съгласно параметрите на договора и погасителния план към него последната падежна дата е 20.01.2020 г., т.е. тя вече е била настъпила и ищецът може да иска плащане в пълен размер на вземанията си за главница и за възнаградителна лихва.

От кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че те възлизат претендираните такива от 1 011,78 лв., респ. 44,07 лв.

По отношение на лихвата за забава следва да се има предвид, че съгласно чл. 3 от договора за кредит при забава на една или повече месечни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на забавата до окончателното й погасяване. Тази клауза е съобразена със специалната норма на чл. 33, ал. 2 ЗПК, която ограничава базата за определяне размера на обезщетението за забава именно до размера на законната лихва. При това положение и с оглед установената по делото липса на плащания от страна на ответника, той дължи обезщетение за забавено плащане върху непогасената главницата за исковия период от 20.10.2019 г. до 16.09.2020 г . В случая размерът на това обезщетение, определен от вещото лице за този релевантен период, възлиза на 82,77 лв. С оглед прогласеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало съдът следва да съобрази само въведения с исковата молба размер – 80,13 лв. и не може и да присъжда по-голям.