Решение № 177 от 05.07.2023, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Момчилград, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20225150100482 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 250 от ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба на

ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ВОЕННИ КЛУБОВЕ И ВОЕННО ПОЧИВНО ДЕЛО”, ЕИК: *********, против Решение № 110/13.04.2023г., постановено по гр.д.№ 482/2022г. на РС- Момчилград, в което е било инкорпорирано искане за допълване на същото решение. Съдът, след изпълнение на процедурата по чл.263 ал.1 от ГПК е изпратил делото, ведно със постъпилите въззивни жалби /и двете страни/, както и насрещните отговори по тях, на Окръжен съд- Кърджали по компетентност.

С определение №229/ 14.06.2023г. по в.гр.д.№ 151/23г. на Окръжен съд- Кърджали, производството по делото е прекратено и същото е върнато на РС- Момчилград за произнасяне по искането на жалбоподателя да допълване на горното решение, като въззивният съд е приел, че в самата жалба на посочената по-горе страна се съдържало и искане за допълване на решението по реда на чл.250 от ГПК.

1

Предвид това определение на Окръжният съд, и в изпълнение на задълженията по чл.250 ал.1 от ГПК, Рс- Момчилград изпрати препис от въззивната жалба, ведно с определението на КОС, на другата страна за отговор в едноседмичен срок.

В указанията срок и по реда на чл.250 ал.2 от ГПК е постъпил отговор от другата страна по настоящото производство- Ф. З. К., чрез адв.М.Ч., в който се сочи, че искането за допълване на решението е недопустимо, и алтернативно- неоснователно, като са развити подробни доводи в тази насока.

Съдът намира, че не следва страните да бъдат призовани, т.к., се касае за искане за допълване на съдебно решение и не се посочват допълнителни доказателства, поради и което молбата следва да бъде разгледана в закрито заседание.

Съдът, като обсъди доводите на молителя и събраните по делото доказателства, намира, че е молбата е неоснователна.

Постановяването на допълнително решение по този ред може да бъде осъществено само ако във формираната воля на съда липсва произнасяне по цялото искане на страната- ищец в дадено гражданско дело, сиреч, ако съдът с своето решение не се произнесъл по цялата искова молба и по всички предявени с нея искове.

Настоящото дело е образувано по предявена от ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ВОЕННИ КЛУБОВЕ И ВОЕННО - ПОЧИВНО ДЕЛО”, ЕИК:

*********, с адрес на управление- гр.*****, бул.“****************“ № 7, чрез упълномощено лице, искова молба срещу Ф. Ц. К., ЕГН: **********, с адрес **************, ул. ************** № 2, вх. Б, ет.2, ап.7, за вземане представляващо обезщетение, в размер на 3271,50 лева, дължимо за периода от 25.02.2017г. до 17.10.2018г., за ползване след прекратяване на Договор за наем на недвижим имот - държавна собственост от жилищния фонд на Министерството на отбраната, с адрес: *************, ул.************** № 2, вх. Б, ет.2, ап.7., ведно със законовата лихва върху претендираната сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Със самата искова молба са предявени обективно и субективно предявени искове в условията на евентуалност, а именно; 1/ основен иск по 2 чл.55 ал.2 от ЗЗД- за заплащане на сумата от 3 271,50 лева, представляваща обезщетение за периода от 25.02.2017г. до 17.10.2018г„ за ползване на имот на отпаднало правно основание, която е останала непогасена и дължима от ползвателя - Ф. Ц. К.; 2/ евентуален иск по чл.236 ал.2 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 3 271,50 лева, представляващо обезщетение за ползване на имот при прекратен наемен договор.

В съдебно заседание ищецът се представлява от гл.ю.к.К. ВладимироваТопузова, която е направила на исковата молба на осн.чл.214 от ГПК, с посочването, че главният иск е този по чл.236 ал.2 от ЗЗД, а евентуалният иск е този по чл.55 от ЗЗД, като цената на исковата претенция /и по двата иска/ остава същата, и което искане не е допуснато от съда.

Отново в съдебно заседание, проведено на 19.12.2022г. ищцовата страна е направила искане за изменение на иск, досежно цената на евентуалният иск, като се претендира обезщетение в размер на 5 373,33 лева /съобразно заключението на вещото лице/ и с посочването, че става дума за първоначално предявеният евентуален иск.

Установява се от съдържанието на писмената молба, с която се прави искането за изменение размера на претендираното обезщетение, че в случай на отхвърляне на главният иск, да се постанови решение, с което да се осъди ответницата да заплати сумата от 5 373,33 лева, представляваща обезщетение за периода от 25.02.2017г. до 17.10.2018г .- дължимо обезщетение, равняващо се на средният пазарен месечен наем за ползване на имот без правно основание, и при противопоставянето на наемодателя.

Съдът е допуснал исканото изменение, представляващо увеличение на претендираното обезщетение по евентуалният иск, посочен в исковата молба, без да е конкретизирал правното основание на този иск.

Предвид на събраните по делото доказателства, съдът с определение от 13.03.2023г. е приел делото за решаване, като на 13.04.2023г. е постановил Решение № 110- обжалваното, с което е отхвърлил иска по чл.55 от ЗЗД, предявен от ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ВОЕННИ КЛУБОВЕ И ВОЕННО - ПОЧИВНО ДЕЛО”, ЕИК: *********, предявен срещу Ф. Ц. К., за заплащане на сумата в размер на 5 373,33 лева, дължимо за периода от 25.02.2017г. до 17.10.2018г., обезщетение за ползване на имот без правно основание, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Със същото решение ответницата е 3 осъдена на осн.чл.236 ал.2 от ЗЗД , ДА ЗАПЛАТИ на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ВОЕННИ КЛУБОВЕ И ВОЕННО - ПОЧИВНО ДЕЛО”, сумата от 3 271,50 лева, обезщетение за ползване на недв.имот след прекратяване на наемен договор в периода от 25.02.2017г. до 17.10.2018г ., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска в съда до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.

От горното е видно, че липсват основания за постановяване на допълнително съдебно решение, т.к. съдът се е произнесъл и по двата предявени от ищеца иска, както по чл.55 ал.2 от ЗЗД, така и този по чл.236 ал.2 от ЗЗД.

Действително, съдът при допускане на изменение на искова претенция по реда на чл.214 от ГПК, сторено в съдебно заседание от ищцовата страна е посочил, че става дума за изменение на евентуално предявеният иск по исковата молба, но видно от молбата на ищеца, и заявеният петитум в същата, исканото изменение касае иска за неоснователно обогатяване по смисъла на чл.55 ал.2 от ЗЗД, като в тази насока са и мотивите на самото съдебно решение.

Въпреки посочването, че е изменен евентуално предявеният иск по чл.55 от ЗЗД, налице е изменение на иска по чл.236 ал.2 от ЗЗД, и по което изменение съдът се е произнесъл със своят съдебен акт, в това число и с окончателният съдебен акт- процесното решение.

Предвид изложеното съдът приема, че не са налице условията по чл.250 от ГПК за допълване на съдебното решение, т.к. съдът се е произнесъл по цялата искова молба и предявените с нея искове, посочени по-горе, и в тази насока са и мотивите по съдебният акт.

Водим от изложеното и на основание чл. 250 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ

„ВОЕННИ КЛУБОВЕ И ВОЕННО - ПОЧИВНО ДЕЛО”, ЕИК: *********, с адрес на управление- гр.*****, бул.“****************“ № 7, за допълване на Решение № 110/13.04.2023г., постановено по гр.д.№ 482/2022г. на РСМомчилград.

4

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________ 5