Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 593 от 13.06.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 755/2023
Вид
Решение № 593
Подписан
13.06.2023
В сила
05.09.2023
Състав
Анита Христова Велева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 47 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2,т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 179, ал. 2, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20,ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 25а, ал. 3 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 593 гр. Бургас, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20232120200755 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод жалба от Б. Х. Б. с ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление № 22-0769-003363/14.12.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Ср „Пътна полиция“ Бургас, с което за нарушение на 20, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева.

Със жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се посочва, че то е незаконосъобразно, с изложени защитни аргументи, очертаващи противостояща фактическа версия за случилото се събитие на настъпилото ПТП, като се достига до извод, че липсват фактическите и правни основания за налагане на административно наказание.

Постъпило е писмено становище от гл.юрк. Ж....... с което се поддържа, че събраните в административно-наказателното производство доказателства установяват виновното извършване на нарушението по чл.20,ал.2 ЗДвП.

В открито съдебно заседание жалбоподателят,редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Административнонаказващият орган – Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор "Пътна полиция" Бургас, редовно уведомен,не се явява и не изпраща представител.

Съдът след като се запозна с материалите по делото, включващи писмени и гласни доказателствени източници и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН . /видно от приложената разписка (л. 4 гръб) НП е връчено на жалбоподателя на 02.02.2023 г., а жалбата е депозирана на 09.02.2023 г. /л.3/. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като след като подложи на индивидуален и комплексен анализ доказателствата и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 20.09.2022 г. около 08. 09 часа жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил "Р......" с рег. №........в гр. Бургас, по път- II-79, от гр. Средец в посока гр.Бургас, като се движи с 1 несъобразена скорост с интензивността на движението и на кръстовището за вилно селище „В.......“ допуска ПТП с т.а. „Р.........“, който от своя страна не спазва предписанието на пътен знак Б2 и водачът Б. с лек автомобил "Р....." блъска отзад т.а. „Р.......“.

От събраните доказателства се установи,че водачът на т.а. „Р.......“ С. С. към този момент е теглил с мека връзка друг автомобил и без да спазва предписанието на пътен знак Б 2 навлиза в кръстовището и движещият се с несъобразена скорост лек автомобил "Р...." с рег. №......... го блъска в задната част, като в момента на удара меката връзка се къса и тегленото МПС остава в кръстовището. Според показанията, приобщени при разпита на актосъставителя и съставител на Констативен протокол за ПТП от 20.09.2022 г. , по път- II-79, е измерен общ спирачен път -60 м., което според актосъставителя индицира на несъобразена скорост с характера и интензивността на движение от страна на жалбоподателя.

В еднопосочна смислово-информационна връзка относно място, време, начин и механизъм на възникване на ПТП са показанията на водача на т.а. „Р.........“ св.С. С., с изключение на твърдението му противостоящо на фактическите констатации в АУАН и НП,че е съобразил поведението си с действието на знак „СТОП“, при навлизане в кръстовище на в.с.„Върли бряг“.

На 20.09.2022 г. св. Х. Х. – мл. автоконтрольор в Сектор "ПП" –ОДМВР Бургас, след като се запознал с материалите по преписката, съставил срещу Б. Б. АУАН с бл. № .........описвайки горните фактически обективни и субективни съставомерни признаци на нарушението, квалифицирайки го под материалноправната разпоредба на чл.20, ал.2 ЗДвП. Екземпляр от акта бил връчен на жалбоподателя, който в реквизит възражения вписал изявление, че държи на допълнение в следния смисъл „МПС-то ,в което се удрям ,теглеше друг микробус и ме възпрепятства да го заобиколя отляво, за да избегна удара.“

Въз основа на АУАН на 14.12.2022 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта, при цялостна тъждественост в словесното описание на нарушението, с конкретизация и пълнота на фактическите елементи- време, място механизъм и при идентично формулирана материалноправна квалификация, а именно, че с действията си Б. Б. е осъществил състава на нарушенията по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, поради което и на жалбоподателя е наложено съответното административно наказание глоба в размер на 200 лв.

От представената от Община Бургас –скица е видно,че на кръстовището ,обозначено с „Разклон за с.В..........“, на път II-79 e поставен действащ знак Б2, STOP.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от процесуалната стойност и доказателствена сила на събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, чиято кредитируемост предвид информативното им единство и логическа съгласуваност съдът прие, че е извън всяко съмнение.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи процесуалната изрядност и материалноправна законосъобразност както на НП, така и на самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник на група към сектор Пътна полиция, към ОДМВР - Бургас, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице - младши автоконтрольор към сектор Пътна полиция ОДМВР-Бургас,видимо от делегираното овластяване със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министър на МВР, т. е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.

Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 2

ЗАНН давностен срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което същото е съобразено с изискванията на процесуалния закон, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Признаците от състава на предявеното с административно-наказателното обвинение нарушение са индивидуализирани при стриктно следване на изискванията на ЗАНН и стандартите за пълно, изчерпателно, точно и достъпно описание на елементите от фактическия състав на посочената за нарушена правна норма чрез документално-словесно отразяване на всички конкретизиращи го обстоятелства:а именно, на 20.09.2022 г., в 08.09 ч. в Община Бургас,на път II 79 от гр.Средец в посока гр.Бургас, управлява МПС л.а. Р........ с рег. №.......... като се движи с несъобразена скорост с интензивността на движението и на кръстовището за в.с. :Върли бряг“ допуска ПТП с т.а. „Р.........“,който не спазва предписанието на пътен знак Б2 и го блъска отзад . Валидното, точно, пълно и достъпно описание на тези факти, чрез идентично словесно структуриране и описание на параметрите на нарушението в АУАН и НП обезпечават единство между двата акта и с оглед съотношението им с определената правна квалификация –чл.20,ал.2 ЗДвП гарантират възможността на нарушителя да разбере в какво е обвинен. Правилно е приложена в НП и кореспондиращата на нарушението санкционна норма на чл.179,ал.2,пр.1 ЗДвП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Б. не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи процесуалната законосъобразност на административнонаказателното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Неизпълнението на част от регламентираните в тази норма задължения е скрепено със санкция, която е уредена в чл. 179, ал.

2 от ЗДвП , който предписва, че на водач, който при движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се налага административно наказание глоба във фиксиран размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. В настоящия случай, както в АУАН, така и в НП, по еднозначен и съответстващ на фактическа ситуация начин е посочена именно „интензивността на движението“ сред примерно изброените фактори в нормативната рамка на чл.20,ал.2 ЗДвП, с която водачът на МПС „Р........“ №........... Б. не е съобразил скоростта си и е допуснал ПТП на кръстовището за вилно селище „Върли бряг“, блъскайки в задната част т.а. „Р.........“. Този извод на административнонакзващия орган намира своя единен и устойчив доказателствен фундамент в рационалните, детайлни и надеждни по своя информативен капацитет показания на актосъставителя Хр.Х., на св. С.

С.,корелиращи с еднопосочните на тях фактически констатации в Протокол за ПТП от 20.09.2022 г. Доказателствена обезпеченост за наличие на интензивно движение по път- II-79, посока от гр.Средец към гр.Бургас и в участъка на кръстовището за вилно селище „В.......“, съдът извежда както от предоставената скица от Община Бургас,материализираща кръстовище с поставен пътен знак Б2 /в контекста на характера на организация на движението/, така и от показанията на актосъставителя и св.С.,че навлизайки в кръстовището, в посока гр.Бургас е управлявал автомобил „Р.......“,теглейки друго превозно средство, при което е бил ударен от автомобила, управляван от жалбоподателя. Съобразявайки характера на представената чрез показанията на актосъставителя информация, нейният произход, връзката й със събитията на произшествието, длъжностното качество на свидетеля, респ.неутралната му позиция,лишена от заинтересованост и предубеденост,съдът цени предоставените от него сведения като пълни и точни. Кредитират се показанията на актосъставителя, че жалбоподателят Б., движейки се по второкласен път II-79, посока от гр.Средец към гр.Бургас, в момента, в който водачът С. предприема навлизнае в кръстовището при несъобразяване със знак „Стоп“, жалбоподателят го блъска в задната част на т.а.“Рено Маскот“ и прекъсва меката връзка на тегленото от него МПС. Съдът кредитира, фактическат теза за несъобразена с интензивността на движение скорост на управлявания от жалбоподателя автомобил „Р.........“, чийто драстичен характер и пряка каузална връзка с настъпилото ПТП се извежда от величината на измерения от свидетеля -актосъставител спирачен път- 60 м.