Решение № 4112 от 17.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4112 гр. В., 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20243110102942 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Н. С. К., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. Я. Ж.“ № 3А срещу ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.

С., ул. „Д. Б.” № 87 иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 25000лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди- физически и психически болки и страдания /фрактура на 4-та и 5-та ребрена дъга вляво по предна аксиларна линия, кръвонасядания, негативни психически преживявания и емоционален стрес/, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 16.10.2023г. около 17,12ч. в община Габрово на път GAB1023 при км 2+035, причинено по вина на водача на л.а «Хюндай Санта Фе» с рег. № *****, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № 118414831, със срок на валидност от 18.08.2023г. до 17.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата;

Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 16.10.2023г. около 17,12ч. в община Габрово, на път GAB1023 при км 2+035, е настъпило ПТП причинено по вина на водача на л.а «Хюндай Санта Фе» с рег. № ***** – Д. Т.а, починала вследствие на инцидента. Л.а бил застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № 118414831. Причина за произшествието била загубата на управление от страна на водачката, респ. напускането на л.а. на пътното платно, с което поведение бил нарушен чл. 20 от ЗДвП. След уведомяване на контролните органи бил съставен КП за ПТП с пострадали лица № 2023-1034-425/16.10.2023г., като било вписано че вина за инцидента има водачът Д. Т.а, която починала. След настъпване на ПТП в 18,36часа ищцата била приета по спешност за лечение в Хирургично отделение в МБАЛ“Д1 р Тота Венкова“ АД – гр. Габрово, с оплакване за болки в областта на гръдния кош вляво, задух, фрактури в областта на раменни дъги вляво. След извършени рентгенографски изследвания били установени фрактура на 4-та и 5-та ребрена дъга вляво по предна аксиларна линия. Поставена й била диагноза „S22.40 Множествени счупвания на ребра.

Фрактура 4-5 синистра“. Ищцата била изписана на 19.10.2023г. с препоръки за хранителен режим и посещение на контролни прегледи. Твърди, че от момента на инцидента до настоящия момент ищцата търпи болки и страдания, като травмата й е в прка причинноследствена връзка с настъпилото ПТП. След прибирането си у дома ищцата изпитвала болка в областта на гръдния кош, изпитвала страх да не се повтори произшествието и сънувала кошмари. Чувствала се изплашена и стресирана , не искала да се вози в автомобил. Дълъг период от време не можела да се обслужва сама и да извършва ежедневните си дейности.

На 23.01.2024г. предявила застрахователната претенция към ответника за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. В рамките на срока, с писмо от 08.02.2024г. застрахователят не е определил и изплатил такова. Претенцията към ответното дружество е за застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди в заявения размер, ведно със законната лихва от датата на писмото му, с който застрахователят отказал изплащане на застр. обезщетение. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен.

Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение за л.а «Хюндай Санта Фе» с рег. № *****. Оспорва механизма на ПТП и доказателствената стойност на представения протокол на ПТП. Твърди се, че е налице случайно деяние за водача на МПС, като същият не е могъл да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Оспорва вината на водача на л.а., както и това деянието му да е противоправно.

Оспорва да са настъпили твърдяните вреди, както и настъпването им да е в причинна връзка с процесното ПТП. Оспорва твърденията, че евентуално получените увреждания вследствие на ПТП са довели до сочените продължителни болки и страдания и твърди, те да са резултат на предходни заболявания, от които е страдала ищцата. Оспорва твърденията оздравителния процес да е бил продължителен, а ако евентуално се установи този факт, твърди той е резултат на поведението на ищцата поради неспазване на лекарски препоръки и налични предходни заболявания нямащи отношение към процесното произшествие.

Въвежда възражение за съпричиняване и твърди, че пострадалата със собственото си поведение е създала предпоставки и условия за настъпване на ПТП и произтеклите от него вреди. Твърди ищцата да е управлявала л.а без поставен предпазен колан.

Оспорва исканото паричното обезщетение за неимуществени вреди като завишено по размер, с оглед действително причинените увреждания и търпяните от ищцата болки и страдания.

Оспорва дължимостта на обезщетението за забава, алтернативно сочи, че тя следва да 2 бъде съобразена с разпоредбата на чл. 497 ал.1 т.2 КЗ.

Искането е за отхвърляне, респ. редуциране размера на исковата претенция и присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна до следните правни изводи:

Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.

432 КЗ. Съгласно цитираната разпоредба увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл. 380 КЗ, т.е. след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка, по която да се извърши плащането.

Между страните не е имало спор, а и представеното известие за доставяне е видно, че застрахователната претенция на ищеца е получена на 23.01.2024г. и заведена от застрахователя, което се установява и от ангажираните писмени доказателства. За изплащането на обезщетение по тази щета с изх. 01040/08.02.2024г., застрахователят е поискал представяне на доказателства за влязъл в законна сила акт, експертизи и други документи.

Нормата на чл. 498 КЗ регламентира, че увреденото лице преди да заяви претенцията си за обезщетение по съдебен ред следва да я заявило пред застрахователя. Така, че предпоставка за упражняване правото на иск е предходно развило се пред застрахователя производство за доброволно уреждане на отношенията по повод определяне застрахователното обезщетение. Правото на иск възниква само, ако застрахователят не се е произнесъл в срока по чл. 496 КЗ, т.е три месеца от заявяването на претенцията, или е отказал да плати застрахователно обезщетение, респ. увреденият не е съгласен с размера на определеното или изплатено обезщетение. В настоящия случай срокът по чл. 496 КЗ към датата на подаване на исковата молба не е изтекъл. Факт е и че изричен отказ от застрахователя предхождащ подаване на исковата молба няма. С отговора на исковата молба, по същество застрахователят е застъпил позиция по оспорване на претенциите в т.ч. и по размер, като наред с това нито към нея дата, нито последващо е налице произнасяне от него по заявената претенция, респ. липсва и предложен размер на обезщетение или изплащане на такова. Така, че в заключение съдът приема, че позицията на ответника заявена с отговора на исковата молба е такава за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, респ. налице е спор по отношение на дължимия размер.

За да бъдат уважени исковете и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за което ответникът носи застрахователен риск; настъпване на сочените увреждания на здравето на ищцата, причинна връзка между вредите и застрахователното събитие, вид, 3 интензитет и продължителност на твърдяните неимуществени вреди; настъпил падеж на задължението за плащане на застрахователно обезщетение.

Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите:

- че между собственика на л.а «Хюндай Санта Фе» с рег. № ***** и ответника е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № 118414831, със срок на валидност от 18.08.2023г. до 17.08.2024г.;

- че в срока на действие на застраховката е настъпило на 16.10.2023г. ПТП с участие на застрахования автомобил и този управляван от Д. Т.а, починала вследствие на инцидента .

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява несъмнено, че на 16.10.2023г. около 17,12ч. в община Габрово, на път GAB1023 при км 2+035, е настъпило ПТП причинено по вина на водача на л.а «Хюндай Санта Фе» с рег. № ***** – Д. Т.а, починала вследствие на инцидента. За ПТП е бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2023-1034-425/16.10.2023г./ 2бр./, в който е документирано, че при ПТП е загинал водачът на л.а., а ищцата К. е пострадала, като е получила натъртвания по тялото и е откарана в хирургично отделение.

От приобщеното постановление за прекратяване на наказателното производство на Окръжна Прокуратура – гр. Габрово от 19.08.2024г. се установява, че причина за настъпилото ПТП е неправомерното поведение на пострадалия водач – Д. Т.а, която е нарушила чл.20, ал.2 ЗДвП, респ. не е упражнила контрол над управлението на МПС, при което последното е излязло от платното за движение и се е преобърнало. В резултат на това водачът е загинал, а на пътничките Красиела Станчева и Недляка К. са причинени телесни повреди. Доколкото извършителят на деянието е починал, наказателното производство е било прекратено, като постановлението не е обжалвано и е влязло в сила на 09.02.2025г.

По делото е приета медицинска документация относно състоянието на ищцата - лист за преглед на пациент за постъпване в МБАЛ и Епикриза, от които се установява, че на ищцата е била поставена диагноза: S22.40 множествени счупвания на ребра, закрито.

Фрактура косте 4-5 синистра.

За установяване механизмът на настъпилото ПТП, характера на причинените телесни увреждания, преживяните болки и страдания от ищцата, по делото са ангажирани гласни доказателства, както и експертни заключения на в.л. по допуснати съдебно – медицинска и автотехническа експертизи.

По делото е бил разпитан свидетеля В. И. - син на ищцата. От показанията му, ценени с резервите на чл. 172 ГПК се установява, че във въпросния ден през есента на 2023г. майка му е била пострадала от ПТП. В този ден получил обаждане по телефона от брат си и от него узнал, че майка му е хоспитализирана в болница в гр. Габрово. По – късно научил, че вследствие на ПТП-то е получила счупване на ребра и трябвало да остане под наблюдение в болницата за няколко дни. След изписването й от там той и брат му се грижили за нея.

Дишала и се движила трудно. След инцидента при превозването й с л.а. изпитвала паника при ускоряването му. Живеела и се обслужвала сама, като синовете й й помагали с 4 приготвянето на храна. Оплакванията й били свързани с по – трудното дишане, болели я ребрата. Имала синина под окото и рана. Не приемала медикаменти и свидетелят няма информация да е ползвала психологична помощ. Инцидентът се отразил на психическото й състояние, било я страх да се вози на кола. Станала по –затворена в себе си. Към момента на произшествието била пенсионер, като преди и след това ползвала помощно средство за придвижване – канадка. Понастоящем състоянието й било много по –добро.

От изслушаното по делото заключение на в.л. д-р Д. по назначена СМЕ, което съдът кредитира, като компетентно дадено се установява, че в резултат на претърпяното ПТП, ищцата е получила травматични увреждания, изразяващи се в счупване на четвърто и пето ребро вляво по предна мишнична линия. Същите са получени по механизма на удар „с“ или „върху“ твърд тъп предмет с широка удряща повърхност и е възможно да се получат по време и начин посочен в исковата молба. Касае се за временно разстройство на здравето неопасно за живота, като счупването се възстановява в рамките на 3-4 седмици, без прилагане на специализирана мед. помощ. Експертът посочва още, че този тип наранявания могат да бъдат получени „с“ или „без“ поставен предпазен колан. В о.с.з вещото лице разясни, че ищцата боледува от хроничен бронхит с хронична обструктивна белодробна болест и хронична дихателна недостатъчност, първа степен, за което има издадено експертно решене на ТЕЛК от 2002г. Това заболяване се характеризира с недостиг на въздух, като в този смисъл счупените ребра причиняват по – големи болки от обичайните такива при поемане на въздух. Експертът потвърждава, че поставения колан в случая не би предпазил от получаване на констатираните наранявания.