Решение № 1404 от 30.09.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1404 гр. Плевен, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря Наталия Ст. Николова като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20254430105774 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД

Производството по делото е образувано по искова молба от “***” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Плевен, „***“ № ***, представлявана от *** Й. Василев, чрез ***, против К. С. Щ., ЕГН **********, от гр. Плевен, жк. „***“ бл. *** за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, сумата от 1180,68 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2023г.-30.04.2025г., и сумата от 100,90 лева, представляваща лихва за забава за периода 05.03.2024г.-03.06.2025г., ведно със от законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в Съда – 11.06.2025г. до окончателното изплащане на сумите.

Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №3632/2025 г. по описа на РС-Плевен, по 1 което е издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на ответниците. Твърди се, че до имот, собственост на ответника, е доставяна топлоенергия, която не е заплатена. Твърди се, че имотът, находящ се в гр.

Плевен, жк. „***“ бл. ***, е с абонатен №***. Към исковата молба са приложени писмени доказателства по опис и е направено доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, в случай на оспорване на претенцията от страна на ответника.

Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения *** - адв.В. Д. от АК-Плевен, в който се оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Изложени са доводи, че ответникът би бил задължен към ищеца ако има качеството на собственик или титуляр на ограничено вещно право на собственост за процесния имот. Твърди се, че по делото не са ангажира доказателства за това обстоятелство. Предвид това особеният представител моли да бъде прието, че не е доказано, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот и има качеството на задължено лице за доставена ТЕ в него.

Особеният представител посочва, че не разполага с доказателства, предвид качеството си на ***, че ответникът е извършил погасителни вноски за доставена ТЕ за претендирания период.

Излага доводи, че по делото няма представен договор с трето лице за извършване на дялово разпределение на ТЕ за претендирания период за предявената искова претенция.

Оспорва твърдението в исковата молба, че ответникът е използвал доставената от дружеството ТЕ за посочения период в исковата молба. Счита, че изготвените отчети за използваната ТЕ са недействителни и неточни и в тази връзка оспорва приложените към исковата молба отчети и фактури за доставена и разпределена ТЕ. Сочи, че в обекта няма монтирани измервателни уреди. Счита, че некоректно е извършвано дяловото разпределение на ТЕ. Счита, че посочените общи условия не могат да обвържат ответника, тъй като същите не били публикувани по надлежен ред и не е спазен чл.150, ал.2 от ЗЕ за тяхното публикуване.

Излага доводи, че липсата на договор за дялово разпределение с трето 2 лице, за претендирания период за процесния имот ще постави под въпрос ищцовата претенция, тъй като същата се основава на изготвяни месечни отчети и разпределяне на дължими суми между етажните собственици.

Отправено е искане, ищецът да представи договора.

Отправено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Направени са доказателствени искания за допускане на СТЕ и ССЧЕ, с поставени в отговора на исковата молба въпроси, като не възразява по въпросите на ищеца. Няма възражения по доказателствените искания на ищеца.

В открито съдебно, заседание ищцовото дружество се представлява от *** ***, като исковата молба се поддържа по изложените съображения.

Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно уведомен чрез ***, се представлява от *** адв. В. Д. от АК-Плевен. Отговорът на исковата молба се поддържа по изложените съображения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д. №3632/2025 г. по описа на РС-Плевен се установява, че ищецът е депозирал на 11.06.2025г. пред РС-Плевен заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника К. С. Щ., ЕГН **********. Ответникът е уведомен по реда на чл.

47 ГПК, ал.5 ГПК. С Разпореждане на Съда, е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си срещу К. Щ..

От приложеното от ищеца писмено доказателство: заверено копие на Нотариален акт за покупко-продажба №*** том ***, рег. №***, дело №*** от ***г. на ***, с район на действие РС-Плевен се установява, че ответникът има качеството на купувач, съответно собственик.

Налице са фактури, издадени за процесния период, които остойностяват разпределена ТЕ за този имот. Всички фактури са издавани на името на ответника – К. С. Щ., за абонатен №***.

Налице е заверено копие на молба от К. Щ. за откриване на партида за отопление и топла вода / л. 28 от делото/.

Налице е заверено копие на договор от 09.09.2015г., между 3 собствениците/ползватели на имоти в сградата етажна собственост от една страна и „***“ ООД, от друга страна, за доставка и монтаж на уреди По делото е прието заверено копие на Споразумителен протокол ***г., заверено копие на Договор №***г.

За имота в гр. Плевен, жк. „***“ бл. ***, с абонатен №***, са издадените от ищеца подробна справка за потребление и препис-извлечение от сметка, съгласно които отдадената ТЕ включва сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, сума за БГВ, корекция и сума за дялово разпределение.

Установява се, че Общите условия на „***“ ЕАД са публикувани в един централен („Нощен труд“ бр. от 13.12.2007г.) и един местен ( „Посоки“ в бр.239 от 2007г.) ежедневник и са одобрени от ДКЕВР. Същите са приложени към ч.гр.д. №3632/2025г. по описа на РС-Плевен, по което е издадена заповедта за изпълнение.

От заключението на *** Т. И. по назначената по делото съдебно икономическа експертиза е видно, че за абонат № ***, имот находящ се на адрес гр. Плевен, *** бл.***, за периода от 01.11.2023г.-30.04.2025 г. е начислена стойност на доставена топлинна енергия, която не е заплатена, в общ размер на 1180,68 лв., представляваща главница по издадени месечни фактури.

Дадено е заключение, че формирането на посочената сума е извършено въз основа на начисления за отделните отчетни периоди, включващи компоненти за БГВ, топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, както и услуги по дялово разпределение, съгласно данните от издадените фактури.

Посочено е, че общият размер на начислената главница възлиза на 1180,68 лв., от които: 884,64 лв. — начисления за БГВ; 222,11 лв. — топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация; 64,97 лв. — услуги по дялово разпределение, 8,96 лв. - корекция в увеличение Същите суми, преизчислени в евро, възлизат общо на 603,67 евро, съответно разпределени по видове начисления.

Дадено е заключение, че разпределението на топлинната енергия в сградата е извършвано от дружеството за дялово разпределение „*** ***“ЕООД. По данни на същото, в процесния имот има 1 водомер, налични са 2 индивидуални измервателни уреди за топлинна енергия.

4

Съгласно наличната техническа информация, обемът на процесния имот по проект е 132,83 куб. м, като на тази база е определяна топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Вещото лице посочва, че за имота не е начислявано отопление в баня чрез щранг-лира, тоест не е отчитано към месечните начисления.

Дадено е заключение, че лихвата за забава върху главницата в размер на 1180,68 лв. (603,67 евро), изчислена за периода от 05,03,2024 г. — датата, от която започва начисляването на лихви върху отделните задължения, до 03,06,2025 г. — датата, посочена в исковата молба, възлиза на 100,90 лв.

(51,59 евро).

Вещото лице сочи, че от извършената проверка в счетоводството на „***“ АД се установи, че по сметка 411 „Клиенти“ аналитично се отчитат единствено фактури за продажба на топлинна енергия на юридически лица.

Сочи, че за битовите потребители — физически лица не се откриват индивидуални клиентски партиди по тази сметка.

Дадено е заключение, че реализираната топлинна енергия към населението се осчетоводява по сметка 411 „Клиенти“ и в дневника за продажби по ЗДДС чрез една обща месечна фактура, която обхваща общата стойност на продадената топлинна енергия на битовите потребители за съответния отчетен период.

Посочено е в заключението, че начисленията по фактурите на процесния абонат представляват част от сумите, включени в тази обща месечна фактура за продажба на топлинна енергия на населението.

При извършената проверка вещото лице не е установило извършени плащания, отнасящи се до процесните фактури.

По задачата на ответника дали са налице плащания от ответника към момента на претендираната сума, като се изготви справка за техният размер и дата на извършване, експертизата установи, че по данни на предоставените справки към 26.07.2026 г. такива не са извършени.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като вярно, обективно и компетентно.

От заключението на *** Й. Й. по назначената по делото съдебно техническа експертиза е видно, че сградата, в която се намира процесния 5 имот е присъединена към топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция. Сочи се в заключението, че до имота на ответника е доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция е работила във времето на процесния период.

Вещото лице дава заключение, че извършеното дялово разпределение е направено в съответствие с Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна собственост, приложение към чл. 61 от Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Вещото лице не констатира разлики в изчисленията. Съгласно заключението, отчитането на общата ТЕ в АС става чрез търговски уред-топломер. Изложено е в заключението, че съгласно нормативната база същият е изминал изискващите се държавни проверки, а монтажът на уреда е извършен съгласно изискванията на производителя.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като вярно, обективно и компетентно.

Според чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. Доколкото ответникът е собственик на имота, то следва да се приеме, че същият се явява клиент на топлинна енергия по силата на горепосочената норма от ЗЕ. Съдът намира за неоснователни възраженията на ***, че ответникът няма качеството на собственик или ползвател. От обсъдения по-горе Нотариален акт за покупко-продажба №*** том ***, рег.

№***, дело №*** от ***г. на ***, с район на действие РС-Плевен се установява, че ответникът има качеството на купувач, съответно собственик.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това число и ответника. Безспорно е между страните, а и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана.

Ответникът е собственик на процесния обект в сградата и поради това има качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право 6 върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител.