Определение № 114 от 29.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 114 гр. Пловдив, 29.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесе т и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно частно гражданско дело № 20235000500163 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

С Определение № 220/27.01.2023 г. по в.гр.д. 3067/2022 г. по описа на Окръжен съд – П. е оставена без разглеждане жалба с входящ № 31288/28.11.2022 г. по описа на същия съд, подадена от К. А. Т. – лично и в качеството на пълномощник на М. И. Т. и е прекратено производството по делото.

Срещу определението е постъпила частна жалба вх.№ 5467/17.02.2023 г. от К. А. Т. с ЕГН – **********, лично и в качеството на пълномощник на М. И. Т. с ЕГН – **********.

Жалбоподателите считат обжалваното определение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Излагат съображения, че ПОС в мотивите си се е позовал на неотносими разпоредби на ГПК; че неправилно предходният съд ги е определил в качеството им на длъжници по изпълнително дело **************, като се позовават на решение на ВКС, което е променило това им качество; твърдят че не са имали такова качество изначало на изпълнителното производство; считат, че се явяват „трети лица“ спрямо производството по изпълнителното дело; сочат постановление на ЧСИ от 08.06.2022 г., с което производството по изпълнителното дело спрямо тях е било прекратено и твърдят, че съгласно чл. 433, ал. 3 от ГПК правните последици се изразявали в заличаване на извършените изпълнителни действия с обратна сила, като недължимо полученото от взискателя подлежало на връщане.

Затова жалбоподателите смятат, че липсвали основателни пречки ЧСИ М. О. - П. да наложи запор върху вземането на „А.**“ АД по изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ А.А. – П.. В жалбата се излага твърдение, че ЧСИ е било длъжно да зачете силата на пресъдено нещо по успешно проведен от длъжника отрицателен установителен иск по чл.

439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК и да пристъпи към обезпечение на вземането му, т.е. да 1 приложи разпоредбите на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 от ГПК, като се смята, че ЧСИ О. очевидно без правно основание е отказало. Заявява, че законодателят бил предвидил облекчен ред за възстановяване на получени без основание от взискателя вещи и суми, без да се налагало провеждане на отделно производство по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като един от способите за това бил налагане на запор върху вземанията на взискателя. Твърди се, че по този и идентични на него случаи съвременната съдебна практика била непротиворечива, но не сочи конкретни съдебни решения. Иска се отмяна на обжалваното определение на ПОС и произнасяне по същество по повдигнатия спор.

По така внесената частна жалба не са постъпили в срок отговори от останалите страни по делото.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от легитимирани лица, спрямо които изпълнителното производство в качеството им на длъжници е прекратено; засяга обжалваемо, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК определение с преграждащ понататъшното развитие на делото характер; по съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

Окръжният съд е сезиран с жалба вх.№ 31288/28.11.2022 г. от К. А. Т., лично и като пълномощник на М. И. Т. против разпореждане от 01.09.2022 г. по изпълнително дело № **/**** г. на ЧСИ М. О. с рег.№ *** при КЧСИ, с район на действие ОС - П., с което се отказва налагане на запор върху вземане на „А.**“ АД с ЕИК - ********* в размер на 326848,40 лева по изп.д. №**/**** г. на ЧСИ А.А. с рег.№ *** при КЧСИ с район на действие ОС - П.. По съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

С възражение пред ПОС взискателят „А.**“ АД е оспорил жалбата, възразил срещу твърденията, че е привиден кредитор и дължи връщане на полученото без основание по изпълнителното дело; счита, че „А.**“ АД не се е удоволетворила без основание с имуществото на жалбоподателите; че пред ЧСИ не е представено изпълнително основание, поради което не се допуска принудително изпълнение без ИЛ; че същите не са процесуално легитимирани лица, които могат да искат изпълнение и да обжалват действията на ЧСИ по ИД; че в ГПК лимитативно са изброени актовете на ЧСИ, подлежащи на обжалване, както и кръга лица. Считат, че жалбата е недопустима, следва да се остави без разглеждане и да се прекрати производството по делото.

В мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, ЧСИ е взел становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.

ПОС е приел, че жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати. Изложил е съображения.

Проследил е хронологията на изпълнителното производство, започнало с образуване на изп.д.№ ****/** г. по описа на ДСИ при РС – П. по издаден в полза на взискателя „Н.Б.Г.” АД, клон С. изпълнителен лист от 23.04.2004 г. по гр.д.№ 968/2004 г. на СРС срещу 2 длъжник ЕТ „В. - С. Д.” и солидарно отговорни с него лица Г. З. Х., П. Б. Х., С. Д. Т., К. И.

Д., К. А. Т., М. И. Т., Д. И. К. и К. С. К.. Вземането по изпълнителното дело е било прехвърлено от взискателя „Н.Б.Г.“ АД - клон С. на „О.“ АД с договор за цесия от 13.12.2004 г. С разпореждане от 27.01.2005 г. на ДСИ, като взискатели са били конституирани длъжниците Г. З. Х. и П. Б. Х., суброгирани в правата на кредитора - въз основа на извършено от тях плащане изцяло на дълга на 21.01.2005 г. На 03.05.2005 г. бил сключен договор за цесия между Г. З. Х. и П. Б. Х.а от една страна и С. И. С. от друга, с който взискателите - цеденти са прехвърлили на цесионера вземанията си по изпълнителното дело.

С разпореждане от 11.04.2006 г. на ДСИ производството е прекратено и на основание § 3 от ПЗР на ЗЧСИ делото е било изпратено на ЧСИ О. по възлагане от взискателя, където е образувано ново изп.д. с № **/**** г. На 22.06.2006 г. е бил сключен договор за цесия под прекратително условие, между С. И. С. и „М.Ю.К.“ – П., като били прехвърлени вземания на цедента в размер на 240000 евро към ЕТ „В. – С. Д.“ и по 45000 евро към всеки един от солидарните длъжници К. А. Т. и М. И. Т., ведно с дължимите законни лихви върху сумите от 21.01.2005 г. и съответните разноски по изпълнителното дело. На 03.12.2008 г. е бил подписан последващ договор за цесия между С. С. и „А.**“ ЕАД за прехвърляне на вземанията по изпълнителното дело. Именно последното дружество е и един от взискателите по делото. С протокол от 02.07.2009 година ЧСИ О. е конституирала по изп.д.

№ **/**** г. като взискател „А.**“ ЕАД. За удовлетворяване на вземането на посоченото дружество, ЧСИ О. е насрочила публична продан на недвижим имот, собственост на длъжниците К. и М. Т., а именно стопански двор с площ 3967 квадратни метра, намиращ се в землището на село Т., община М., с идентификатор *****.***.***, ведно със сградите, които попадат в него. Публичната продан е била проведена в периода от 09.11.2009 г. до 09.12.2009 г. При обявяване на наддавателните предложения на 10.12.2009 година, ЧСИ О. е обявила за купувач на посочения имот взискателя-наддавач „А.**“ ЕАД, предложил найвисока цена - сумата от 334301 лева. С постановление за възлагане от 27.05.2011 г., влязло в сила на 13.11.2013 г., вписано в Агенцията по вписванията с акт № ** от 20.12.2013 г. ЧСИ О. е възложила имота за сумата от 334301 лева на „А.**“ ЕАД. Приобретателят-взискател е въведен във владение на имота през 2016 г. С молба вх.№ 3078/06.04.2021 г. до ЧСИ от „М.Ю.К.“ – дружество, регистрирано в Република П. и А.В.С. е поискано консти туирането на последния, като взискател по изпълнителното дело въз основа на решение № 89/30.09.2020 г., постановено по гр.д. № ****/2019 г. на ВКС, IV г.о. С това решение е било признато за установено по предявения от С. против „А.**“ АД, К. Т. и М. Т. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, несъществуването на вземане на „А.**“АД спрямо Т. в размер на общо 90000 евро на основание договор за цесия от 03.12.2008 г., представляващо припадащата се на последните двама част от задължението им в качеството на поръчители по договор за банков кредит № 566/07.03.2003 г., което вземане е предмет на изпълнение по изп.дело № **/**** г. по описа на ЧСИ О.. Решението е постановено при участието на „М.Ю.К.“ - П., в качеството му на трето лице помагач на ищеца С.. С постановление от 08.06.2022 г. изп.д. **/**** г. на ЧСИ О. е било частично прекратено по отношение на длъжниците Т.. С Разпореждане от 01.09.2022 г. по изп.д. **/** г. ЧСИ О. е отказала да 3 наложи запор върху вземанията на „А.**“ АД по изп.д. № **/**** г. на ЧСИ А., поради липса на законоустановените предпоставки.

ПОС е констатирал, че жалбоподателите Т. не са се снабдили с обратен изпълнителен лист и нямат изпълнително основание, поради което не могат да претендират да се наложи запор върху вземането на „А.**“ АД, респективно да обжалват отказа на ЧСИ по реда на чл.

435, ал. 1 ГПК. Приемайки че Т. са длъжници по изпълнителното дело, ПОС се е позовал на чл. 435, ал. 2 от ГПК, в който изчерпателно са посочено кои действия на съдебния изпълнител длъжникът може да обжалва, като искането на налагане на запор върху вземане на взискателя не е между тях. Тъй като правото да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши действие на принудително изпълнение има само взискателя съгласно чл. 435, ал.

1, т. 1, пр. 2 от ГПК, ПОС е приел, че жалбата се явява процесуално недопустима, поради което я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото.

Жалбоподателите Т. са оспорили качеството си на длъжници по изп.д. **/** по описа на ЧСИ – О.. Към момента на подаване на първоначалната си жалба против разпореждането на ЧСИ от 01.09.2022 г. спрямо същите изпълнителното производство е бил прекратено с постановление на ЧСИ от 08.06.2022 г. и ето защо при образуване на настоящето производство те нямат актуалното качество на длъжници по изп.д. **/** по описа на ЧСИ О.. Основанията на претенциите им произтичат от предходното им качество на длъжници по изп.д. **/**.

Изложената правна конструкция от жалбоподателите е, че по тяхно искане, като на трети лица, въз основа на сила на пресъдено нещо с оглед постановено решение на ВКС по отрицателен установителен иск по чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, ЧСИ е бил длъжен да наложи запор върху вземанията на взискателя „А.**“ АД по друго изпълнително дело, не намира опора в закона.

Видно от приложения по делото нотариален акт от 07.03.2003 г. с № **, том *, рег.№ ***, дело **/**** г. по описа на Нотариус – В.Б. – П., К. Т. и М. Т. имат качеството на ипотекарни длъжници по изпълнително дело **/** г. по описа на ЧСИ О., като са обезпечили вземането на първоначалния кредитор в размер до 340000 евро със свой имот в село Т., област П.. Съгласно т. 2 от ТР 4/11.3.19. по тълк.д. 4/17 на ОСГТК на ВКС „този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество, има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство“.

Т.е. дори и в производство по неиницииран от Т. иск по чл. 439 от ГПК да е било установено, че не съществува вземане на „А.**“ АД спрямо тях в размер общо на 90000 евро на основание договор за цесия от 3.12.08., не се заличава качеството им на ипотекарни длъжници и то за целия дълг. А при образуването на изпълнителното производство Т. са имали качеството и на длъжници на основание даденото от тях поръчителство, което видно от мотивите на цитираното Р на ВКС е отпаднало поради сключено споразумение за заместване в дълг от 30.08.2006 г.

4

Изводът е, че Т. са били длъжници на две обезпечителни основания – като поръчители, според ВКС за припадащите им се 90000 евро, които са погасени спрямо конкретния взискател, поради заместване в дълг и като ипотекарни длъжници за целия дълг, посочен в договора за кредитна линия от 07.03.2003 г. в размер до 340000 евро. Отпадането на задължението им като поръчители не води автоматично до отпадане задължението им като ипотекарни длъжници за целия дълг (като без значение е цесионната му мобилност), включително и в частите (общо 90000 евро от дълга), за които е прието от ВКС (независимо от солидарността по чл. 141, ал. 1 от ЗЗД), че те са поръчителствали. С окончателното стабилизиране на публичната продан на ипотекирания техен имот приключва задължението им като ипотекарни длъжници в изпълнителното производство.