Решение № 1160 от 25.06.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е

Н И Е гр. София, 25.06.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЖАКЛИН КОМИТОВА при секретаря Донка Шулева, като изслуша докладваното от Председателя търг. дело

№ 2705 по описа за 2017 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ,

ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 74 ОТ ТЗ.

Ищецът Й.В., ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат А.Т. от САК, със съдебен адрес:***, е предявил на 15.09.2017 г. искова молба против

„Х.м.п.“ ООД, ЕИК *******. Ищецът твърди, че решенията, взети от съдружника в „Х.м.п.“ ООД с ЕИК ******* - Ю.Д., обективирани в Протокол - Решение от 11.09.2017 г. противоречат на повелителните разпоредби на закона, както и на учредителния договор, поради което той моли същите да бъдат отменени на основание чл. 74 от ТЗ.

На 10.10.2017 г. ищецът е подал молба – уточнение чрез процесуалните си представители адв. А.В.М. от САК и адв. П.Л.М. от САК, с която се иска отмяна на всички три решения, взети еднолично от съдружника Ю.Д. и обективирани в протокол от заседание на Общото събрание на “Х.М.П.” ООД с ЕИК ******* от 11.09.2017 г. Взетите решения от Общото събрание на „Х.М.П.” ООД /ОС на ООД/, противоречат на императивните норми на закона и на действащия към онзи момент Дружествен договор от 10.01.2017 г. Нарушена е била процедурата по провеждане на ОС на

ООД. Общото събрание е било извънредно по своя характер и като такова, същото е следвало да бъде свикано от управителя или по своя инициатива или по искане на съдружници, притежаващи повече от 1/10 от капитала. В случай, че управителят не свика събранието в 2 - седмичен срок от получаването на искането, направилият изявлението съдружник има това право. С Нотариална покана от 10.08.2017 г. с рег. № 8364, том II, акт. № 100 на Нотариус С. Д. с рег. № 358 на НК с район на действие СРС, Ю.Д., в качеството си на съдружник в “Х.М.П.” ООД е отправил покана до Й.В., в качеството му на управител и съдружник в дружеството да свика извънредно ОС на ООД в двуседмичен срок от получаването на поканата, като в противен случай, упражнява правото си да свика събранието на посочен от него адрес на следните две дати: 14:00 часа на 28.08.2017 г. /основна/ и 14:00 часа на 11.09.2017 г. /допълнителна/. Следователно, ОС на ООД, решенията на които се иска отмяна, било свикано от съдружника чрез цитираната Нотариална покана от 10.08.2017 г. Освен редовна от формална гледна точка, поканата за свикване на ОС на ООД следвало да бъде и надлежно връчена, което в процесния случай не е налице. Съгласно константната съдебна практика, връчването на поканата за свикване на събрание на съдружници следва да се извърши лично на съдружника /физическо лице/. Няма пречка връчването да стане при отказ, но този отказ следва да бъде направен от съдружника, на когото се връчва поканата за общото събрание, а не от друго лице, независимо от това в какви отношения се намира то със съдружника. Видно от приложената към заявление 2017091411808/18.09.2017 г., вписано с № 20170982121231 в ТР към АВ по партидата на дружеството, въз основа на Решение № 1807 от 28.09.17 г., по т.д. VI - 16, ТО на СГС, Нотариална покана от 10.08.2017 г. с рег. № 8364, на Нотариус С. Д., същата се счита за връчена на Й.В. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 25.08.2017 г., а именно с изтичане на срока за получаването му, указан чрез залепване и връчване на О.Т., за която се твърди, че е баба на съпругата на Й.В.. Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ТЗ не регламентира способ за връчване и изборът е предоставен на дружеството, но законът акцентира върху доказаността на факта на получаване на поканата за общото събрание лично от съдружника. И в този смисъл, ако същото не е изрично предвидено в дружествения договор, то връчването по чл. 47, ал. 5 от ГПК следва да се счита за нередовно. В действащия Дружествен договор от 10.01.2017 г. не е предвиден изричен ред за свикване на ОС на ООД. Ищецът поддържа, че целта на писменото предупреждение по чл. 126, ал. 3 от ТЗ е да се уведоми съдружника за наличие на констатирани нарушения и последният да може да предприеме активни действия по защита и/или преустановяване на нарушенията. Във връзка с изложеното в параграф II, т. 2.1 от молбата-уточнение, ОС на ООД, чиито решения са атакувани, е проведено при нередовно връчване на покана за свикване, поради което е нарушена и процедурата по провеждане на събранието.

Твърди се и незаконосъобразност на конкретно взетите решения: Взетото решение № 3 за изключване на съдружника Й.В.:

Ищецът поддържа, че самостоятелно основание за неправилност на решението за изключване на съдружник, представлява и нарушението на императивната норма на чл. 126, ал.

3 от ТЗ. В чл. 126 от ТЗ законодателят предвидил изчерпателно основанията за прилагането на крайната мярка за уреждане на отношенията между съдружниците, чрез изключване, а именно: неизплащане или внасяне на дела си в допълнително определен срок; невнасяне на допълнителна парична вноска; неизпълняване задължения за оказване на съдействие при осъществяване дейността на дружеството; неизпълнение на решенията на ОС на ООД; действие против интересите на дружеството. Мотивите, изложени за вземане на решението за изключване на съдружника са, че в продължение на месеци не е упражнявал контрол върху дейността на дружеството, както и, че въпреки отправената Нотариална покана /връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК/, не се е отзовал незабавно. Твърдението, че съдружникът не е упражнявал контрол върху дейността на дружеството освен невярно, е и недоказано. Съгласно разпоредбите на ТЗ и Глава пета на Дружествения договор от 10.07.2017 г. контролът върху дейността на дружеството не е въздигнат като задължение, а по същество представлява право. Неупражняването на право не може да бъде скрепено със санкция - “изключване на съдружник”. Освен това, “неотзоваването незабавно” се дължи единствено и само на факта, че съдружникът никога не е бил надлежно уведомен за съществуването на Нотариалната покана, респ. за изложените в нея твърдения. Отговорността на управителя се отличава от тази на редовия съдружник и може да бъде ангажирана единствено по реда на чл. 145 от ТЗ, но не съставлява основание по чл. 126 от ТЗ за изключването му като съдружник.

По отношение на взетите решения № 1 и 2 за изключване, за ангажиране отговорността на управителя Й.В. и освобождаването му като управител, мотивите за вземане на решение за ангажиране на отговорност на управителя и освобождаване му като такъв са „констатирани” от съдружника нарушения, а именно: открити липси на парични средства по банкови сметки; невнасяне на получени от трети лица суми в брой; невъзможност за изплащане на заплати; открити липси на неиндивидуализирани активи; прекратяване на сключени договори по взаимно съгласие, което водело до пропусната полза - неустойка при едностранно прекратяване. Също така, през периода юни - август Й. В. /и в двете му качества/ бил в неизвестност. Ищецът поддържа, че цитираните по - горе “нарушения” са неверни, необосновани и не са подкрепени с доказателства.

Поради това ищецът моли на основание чл. 74 от ТЗ да бъдат отменени взетите решения на Общото събрание на „Х.М.П.” ООД, обективирани в Протокол от 11.09.2017 г., като противоречащи на императивните норми на закона и действащия към онзи момент Дружествен договор от 10.01.2017 г.

На 30.11.2017 г. по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Х.М.П.” ЕООД, ЕИК *******, представлявано от управителя Е.В.К., ЕГН **********, чрез адв. И.К.И., член на САК, съдебен адрес (адрес за съобщения и призовки): гр. София 1606, ул. *******, етаж 4, с който се оспорва същата като неоснователна и недоказана. Ответникът заявява, че прави разграничение между исковата молба и молбата-уточнение с оглед на това, че молбата-уточнение е била подадена след преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 от ТЗ. Счита, че основанията за отмяна на решенията на ОС на „Х.М.П.“ ООД, които ищецът е навел в уточняващата си молба от 10.10.2017 г., са процесуално недопустими и не следва да се разглеждат от съда при разрешаването на правния спор.

Независимо, че счита за преклудирани релевираните факти, обстоятелства и възражения на ищеца, изложени в неговата молба-уточнение от 10.10.2017 г., както и направените чрез нея доказателствени искания, ответникът оспорва изложените от ищеца твърдения за нарушаване на процедурата по провеждане на Общо събрание на дружеството. Ищецът Й.В. е бил надлежно уведомен за насрочването и провеждането на Общо събрание на „Х.М.П.“ ЕООД, чрез представената Нотариална покана с рег.

№8364, том II, акт №100/10.08.2017 г., заверена от Нотариус С. Д. под № 358 на НК. Видно от същата, съдружникът Ю.Д. надлежно е поканил управителя Й.В. да свика Общо събрание на дружеството в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на нотариалната покана - 25.08.2017 г. В същата нотариална покана, при условие, че управителят не свика Общо събрание в указания срок, съдружникът Ю.Д. е поканил съдружника Й.В. да участва в Общо събрание на съдружниците на дружеството, което да се проведе от 14.00 ч. на 28.08.2017 г. - основна дата, и съответно по същото време 14.00 ч. на 11.09.2017 г. - допълнителна дата, на адрес: България, гр. София, ул. *******ет. 4, в кантората на Адвокатско дружество „Й., И. и П.“ с дневен ред, отразен в поканата. Нотариалната покана е била редовно връчена на съдружника Й.В. на 25.08.2017 г. чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК, видно от извършеното от нотариуса удостоверително отбелязване. Със същата нотариална покана съдружникът Й.В. е предупреден за изключването и е бил поканен незабавно да предприеме действия за отстраняване на нарушенията. Поканата е изпратена на 10.08.2017 г. до адреса на В. ***, който адрес и и адрес на управление на дружеството. Видно от забележката, която е неразделна част от нотариалната покана, нотариусът установил, че В. никога не е живял на този адрес. Там съгласно установеното от нотариус Д. живеела единствено бабата на негова приятелка/съпруга. Освен това постоянният и настоящият адрес на В. съвпадат с регистрирания от него адрес на управление на дружеството, където би следвало В. да е постоянно на разположение за връчване на книжа. Обстоятелството, че ищецът не се е явил на събранието, не означава, че не е бил валидно и надлежно поканен. Свикването на ОС чрез нотариална покана е законен и допустим способ.

Приложим е и редът по чл. 47 от ГПК, тъй като в противен случай - ако съдружник не живее на адреса си, дружеството не би могло да вземе валидно нито едно решение. Поканата се явява редовно връчена на Й.В. на 25.05.2017 г. с изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението. Без значение за редовното свикване на събранието е дали същият е узнал фактически за съдържанието на поканата. С оглед на това се налага изводът, че твърденията на ищеца, според които връчването на поканата по реда на чл. 47 от ГПК (редакция от 2008 г.), е недопустимо и незаконосъобразно, са неоснователни.

Оспорва твърденията на ищеца, че след като в дружествения договор не бил предвиден ред за връчване по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, то такова връчване е нередовно. Противно на изложеното от ищеца, решението за изключването му като съдружник в „Х.М.П." ООД е взето в съответствие с разпоредбата на чл. 126, ал. 3 от ТЗ. Съгласно т.

1 и т. 3 от цитираната норма, съдружник може да бъде изключен по решение на Общото събрание след писмено предупреждение, когато не изпълнява задълженията си за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството и когато действа против интересите на дружеството. В случая, Й.В., поради обстоятелството, че е изпълнявал и функцията „управител на дружеството“, като съдружник е бил запознат с настъпилите за дружеството вреди, подробно описани както в нотариалната покана, така и в протокола от Общото събрание на дружеството от 11.09.2017 г. Следователно, с бездействието си, изразяващо се в непредприемане на ответни на вредоносните действия на управителя мерки, в качеството си на съдружник В. на практика е действал против интересите на дружеството. Констатираните от съдружника Дениз вреди се изразяват в следното: открити липси на парични средства от банковите сметки на дружеството в размер на 49 000 лева, довели до големи затруднения в дейността на дружеството; от тази сума 24 160 лева са били изтеглени в брой и не са отчетени в дружеството; невнасяне на получени от трети лица парични суми в брой, които В. е следвало да внесе в касата на дружеството, в размер на 70 000 лева; невъзможност за изплащане на заплати на служителите (в размер на 15 600 лева), други възнаграждения, както и изпълнение на сключените с трети лица договори, вследствие на горепосочените липси на парични суми; открити липси на движимо и недвижимо имущество, собственост на дружеството - компютри (1 брой), МПС (1 брой), и много други вещи; прекратяване на предходно сключени с трети лица (изпълнители) договори, сторено във вреда на дружеството, без да е получена уговорената в тези договори неустойка, (причинените на дружеството загуби от непотърсена неустойка са в размер на 150 000 лева, която сума представлявала пряка вреда за дружеството).