Решение № 1010 от 04.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1010 гр. София, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 1-ВИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова при участието на секретаря Румяна Гр. Арсова в присъствието на прокурора Л. Ил. А. Л. Ил. А. Р. Г. С. като разгледа докладваното от Емилия Александрова Гражданско дело № 20221100100479 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба от Министерство на правосъдието, централен орган по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г., с правно основание чл. 7, б. „f“ вр. чл. 8 от същата конвенция, към която е приложена молба, заедно с придружаващите я документи, постъпила в Министерство на правосъдието, от П. Й. М. с искане за връщане на детето Й.П. М., роден на ******* г. в държавата по обичайното му местопребиваване – Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

От съдържанието на молбата се установява, че родители на детето Й.П. М. са П. Й.

М. и А. П. В.. По данни от молбата, детето е родено в гр.Кеймбридж, където е живяло с родителите си до задържането му в България, поради което неговото обичайно местопребиваване е Обединеното кралство. Детето било доведено правомерно в България от майка си на 03.05.2021 г., като уговорката била да бъде върнато в Обединеното кралство седмица след рождения му ден на 20.06.2021 г.

Майката и детето дошли в България на 03.05.2021г., в гр. Шабла, област Добрич, като бащата не бил съгласен с намерението на майката детето да остане в България за няколко месеца.

Впоследствие двамата родители постигнали съгласие престоят на детето в България да продължи няколко дни след рождения му ден на ******* г., но след рождения ден, 1 майката заявила, че иска детето да остане в България и през лятото, за да помага на родителите си. Бащата не бил съгласен с това решение на майката и заявил категорично своето несъгласие. Съгласно изложеното в молбата, по твърдения на бащата, той първоначално се виждал със сина си чрез Интернет връзка ежедневно, а впоследствие през 3-4 дни, когато майката му съобщила за решението си да се разделят и тя да се установи за постоянно с детето в Република България.

Молителят не се съгласил с това решение и предложил на майката да се върне с детето в Обединеното кралство, като първоначално да живеят заедно в техния апартамент за няколко седмици, докато той намери подходящо жилище, за да се изнесе.

Майката се съгласила с направеното предложение, като бащата закупил самолетен билет за България, а идеята му е била да отиде на кратка почивка с детето и след това да се приберат заедно в Обединеното кралство в началото на месец септември, тъй като детето трябвало да започне училище там. Няколко дни преди пътуването на молителя, майката му съобщила, че е взела решение да не се връща с детето в Обединеното кралство. Излага се също, че в молбата си бащата е заявил, че не е успял да постигне споразумение с майката за доброволно уреждане на спора, поради което е поискал съдействие за връщане на детето в Обединеното кралство, където детето е трябвало да започне учебната година на 13 септември 2021 г.

В молбата се сочи, че следва да се приеме, че след 20.06.2021 г. е налице незаконно задържане на детето в България по смисъла на чл. 3 от Хагската конвенция, с което е нарушено правото на бащата да упражнява родителските си права, съгласно приложимото английско законодателство, като бащата не е давал съгласие да се сменя обичайното му местопребиваване. С молбата по чл. 8 от Хагската конвенция е поискано съдействие от българския централен орган за връщане на детето в Обединеното кралство.

Молителят претендира разноски.

За целите на съдебното производство са представени постъпилите в Министерството на правосъдието социални доклади, изискани от Дирекция „Социално подпомагане“ Каварна и от Дирекция „Социално подпомагане” – Велинград.

Към молбата са приложени копия от следните документи: Удостоверение за раждане на Й.П. М.; Писмо от личния лекар на детето, представляващо потвърждение за регистрация при същия лекар в гр. Кеймбридж; Удостоверение за регистрация в гр. Кеймбридж /жилищно настаняване/; писмо от Основно държавно училище „Биуик бридж“ гр.

Кеймбридж, от което е видно, че детето Й. М. е започнало да посещава предучилищна подготовка в „Малките черешки“ през септември 2019 г., като поради смяна на местожителството си той е напуснал преди края на учебната година и се е преместил в детска градина „Хомертън.; Писмо от начално училище Морли мемориал; Писмо от основно училище Фосет; Служебна бележка от Център за ранно обучение; Уводна сесия от начално училище Морли мемориал; Прием в Основно училище; Копие от английските паспорти на Й. М. и П. М..

2

Ответницата А. П. В. оспорва молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция, като изразява становище, че не са налице всички предпоставки за възникване на правото да се върне детето в Обединеното кралство, не оспорва обстоятелството, че детето е имало обичайно местопребиваване в Англия непосредствено преди прехвърлянето му в България, не оспорва, че молбата за връщане е подадена преди да изтече една година от прехвърлянето на детето в България, не оспорва, че молителят е упражнявал ефективно родителските права преди преместването на Й. в Шабла, не оспорва и че съгласно установените в Англия правила „родителската отговорност“ по смисъла на Закон за децата от 1989 г. се носи и от двамата родители. Оспорва твърдението на бащата, че не е знаел за намерението на ответницата да остане в страната, тъй като такава възможност бил споделяна от нея няколкократно. Излага, че почти веднага след раждането на Й., отношенията между родителите се влошили, тъй като молителят започнал да я напада първо словесно, а впоследствие и физически, като често и детето ставало свидетел на физическото насилие над майка си, след което дълго време било неспокойно. Още преди да забременее ответницата имала и неразбирателства с майката на молителя, която непрекъснато й казвала, че не я одобрява и следва да се махне от живота на сина й. По това време тя живеела в Кеймбридж, където помагала на другия си син. След раждането на Й., антипатията на свекървата станала още по-голяма, ответницата усещала, че няма никаква морална помощ, а молителят все повече се поддавал на влиянието на своята майка, поради което ответницата започнала да обсъжда с молителя възможността да се преместят в Българя още към края на 2020 г., където да разчита на помощ, на по-добри битови условия, на семейна и приятелска среда, на бърз достъп до здравни услуги, осъзнавала, че собственото й спокойствие, морална и емоционална стабилност ще са пряка проекция и на емоционалния и душевния мир, който ще даде на детето си. Ответницата сочи, че не отговаря на действителността твърдението, че молителят не е бил съгласен детето да остане в България за повече от месец, като от раждането си то е прекарвало всяко година близо 4 месеца в страната поради по-мекия климат и възможността да бъде всяка година да бъде на море. Освен това молителят винаги споделял, че желае да се прибере в България, като притежавал фамилна къща във Велинград и апартамент в София, който закупил наскоро, бил с висше образование и можел да си намери квалифицирана работа в страната. Излага се, че записването на детето в предучилищна детска градина в Кеймбридж, е действие, което предхожда завършването на детска градина, обикновено то става в началото на годината, в която се навършват 4 години.

Излага, че след физическото насилие върху нея, последвало обещание за промяна, опитала се да заживее мирно и спокойно с бащата с надеждата отношенията им да се подобрят и детето да не губи контакт с двамата си родители. Страните записали детето в предучилищна група в гр. Кеймбридж за учебната 2021/2022 г. през месец февруари, но малко след това е настъпила окончателната раздяла помежду им.

Твърди, че за детето съществува сериозна опасност връщането му да го постави в неблагоприятна ситуация, като излага, че нито един от двамата родители не общува с англоезични, средата им е ограничена, детето не посещава извънкласни занимания, не общува на английски, в същото време в България то има подкрепата на своя вуйчо и баба по 3 бащина линия, както и подкрепа на своята баба по бащина линия. Излага, че отделянето на детето на този етап от развитието му от неговата майка е невъзможно предвид ниската му възраст, при която всяко дете е зависимо от майката, и евентуална раздяла с нея, ще се отрази негативно на психическото и емоционалното му развитие, налице е сериозна опасност детето да преживее силен стрес и психична травма, които биха го увредили емоционално или психически, ако се върне в Англия без майката, както и ако живее там без нея в дома на бащата.

Към становището на майката са представени копия от: справка от имотен регистър, от който е видно, че на 27.01.2022 г., П. М. е закупил апартамент в София; трудов договор от 28.02.2022 г. относно ответницата; педагогическа характеристика от ДГ „Дора Габе“, референция от Спортен клуб по бойни изкуства – гр. Каварна, удостоверение от личен лекар и етапна епикриза.

Моли молбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

По делото, в съдебно заседание, проведено на 08.03.2022 г. бяха изслушани молителя и ответницата.

В съдебно заседание, проведено на 19.04.2022 г. са разпитани свидетели.

От показанията на свидетелката Н..Н. М.а, майка на молителя, се установява, детето е посещавало детска градина и училище в Англия, че между детето и бащата е налице голяма привързаност, бащата полага грижи за детето, дори и когато детето е в България, бащата купува маратонки, якета, излага, че бащата е предлагал майката да се върне с детето и те да живеят в апартамента, а бащата да излезе на квартира. Сочи, че молителят е интелигентен, кротък, и ако ответницата не го е предизвикала с някакви обиди, той никога няма да направи това нещо, завършил е образование след гимназия в Кеймбридж и няма база за сравнение с „нивото на някакви други хора“. Посочила е, че детето е знаело английски език, добре се справяло в училище, има лекар в Обединеното кралство, и училище. Излага случай, когато детето си глътнало езика, гърчело се, а майката посегнала да удари свидетелката в лицето за това, че не можела да си отвори седалката в колата, излага, че молителката е жена, която няма контрол, а бащата може да разчита в Обединеното кралство на помощта на своята майка. Свидетелката излага също, че ако ответницата не предизвиква П., той няма да прави така, примерно да казва, че я е обиждал или нещо друго, но тя е много речовита и е една невъзпитана жена. Свидетелката излага, че не е чула П. да е обиждал А..

От показанията на втората свидетелка, водена от молителя - А.Д.С., без родство със страните, се установява, че същата е приятелско семейство със страните, познава молителя от много години, има син на 6 г. и детето Й., често, когато се срещали, споменавало на нейния син, че неговата държава е Англия, че иска там да ходи на училище, че иска да си види приятелчетата.

Със семейството, преди да се разделят, доста пъти обсъждали дали искат да се върнат в България, като те категорично казвали, че нямат никакво намерение да се връщат в 4

България, че там са се устроили, закупили си жилище, даже детето доскоро говорело на английски, не можели да го разбират, бъркало думите на български и английски език. Св. сочи също, че П. не е давал съгласие детето да остава в България, върнали се през 2021 година за рождения ден на детето и трябвало да се върнат обратно в Англия преди да станат тези неща, като за тези обстоятелства св. разбрала от бащата.

От показанията на свидетелката Ж.П.Н., водена от ответницата и нейна приятелка, без родство със страните, се установява, че А. се чувствала зле, тъй като била постоянно пренебрегната и обвинявана. Св. станала свидетел на много обидни думи от страна на молителя към ответницата, която била емоционало нестабилна. Тези обидни думи били казани в присъствието на детето. Цяло лято свидетелката слушала тези обидни думи в присъствието на детето - А. била наричана „******* тъпа селянка, идиот“. Това свидетелката чула във видеоразговор с молителя - детето разговаряло с него и той казал тези неща на детето, като това се случило лятото на 2021 година.