Решение № 10848 от 06.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10848 гр. С, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И Г при участието на секретаря С Р като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20221110159496 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на Р. П. Н Е, ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, срещу М. И. Ц. от гр. С, с адрес: гр. С, бул. ххх.

Ищцата – Р. П. Н Е, твърди, че е собственик на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ххх г., на следния недвижим имот: апартамент ххх, находящ се в гр. С, район ххх, както и на прилежащото към имота избено помещение ххх, със застроена площ от 2,82 кв.м., при съседи: улица, общо мазе, общо мазе и абонатна.

Сочи, че ответникът осъществявал фактическа власт върху процесното избено помещение, като въпреки отправената покана за връщане на имота ответникът не е предал владението му. Ето защо предявява настоящите искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на прилежащото към собствения й имот избено помещение ххх, находящо се в гр. С, район „С“, бул. ххх, за осъждане на ответника да предаде владението върху имота; както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер на 2000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на процесния имот за периода от 20.01.2022 г. до 01.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.11.2022 г., до окончателното заплащане; сумата в размер на 159,44 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.01.2022 г. до 01.11.2022 г. Претендира и разноски по производството.

Ответникът - М. И. Ц., оспорва предявените искове, с твърдението, че е 1 изключителен собственик на процесното избено помещение по силата на осъществено от последния давностно владение в периода от 21.07.1993 г. и до настоящия момент. Сочи, че по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот от 21.07.1993 г. е бил собственик на апартамент ххх, находящ се в процесната сграда, както и на прилежащото към апартамента избено помещение № 1, с площ от 3,96 кв.м. Твърди, че процесното избено помещение не било прилежаща част към собствения на ищцата имот, както и че не било под номер 37, доколкото номерацията на избените помещения в блока била произволна и не съществувало официално разпределение на прилежащите към всеки апартамент мазета под някакъв номер. Сочи, че мазетата били повече на брой от самостоятелните обекти в сградата, както и че площта им не отговаряла на записаните площи в документите за собственост на отделните собственици. Излага, че границите на процесното мазе ххх не съответствали на границите на избеното помещение, принадлежащо към имота на ответника. Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове, като претендира и разноски по производството.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1. По иска с правно основание чл.108 ЗС.

За основателност на иска в тежест на ищцата при условията на пълно и главно доказване е да докаже, че е придобила собствеността на избеното помещение, предмет на настоящото производство, на твърдяното основание сключен договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ххх г.

В тежест на ответника е да докаже, възражението си за изтекла в негова полза, придобивна давност, като установи, че е упражнявал фактическата власт върху процесния недвижим имот, като собственик за себе си, в предвидения от разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС, считано от 1993г., като владението, което е осъществявал е било постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно.

От приетия като писмено доказателство по делото Нотариален акт № ххх г., вписан на 20.12.2021г., се установява, че ищцата е придобила чрез покупкопродажба, собствеността върху следния недвижим имот: Апартамент ххх, находящ се в гр. С, район ххх, както и на прилежащото към имота избено помещение ххх, със застроена площ от 2,82 кв.м., при съседи: улица, общо мазе, общо мазе и абонатна станция. От изготвения приемопредавателен протокол от 20.12.2021г., се установява, че на ищцата се предават и един брой ключове от посоченото по-горе, избено помещение. По делото е представена и приета покана от 18.01.2022г., отправена от праводателката на ищцата - Р М.а и връчена на ответника по настоящото производство на 19.01.2022г., с която на същия се дава срок да изнесе вещите си, находящи се в избеното помещение, както и покана за заплащане на наем 2 за периода, през който избеното помещение се е ползвало по предназначение от ответника, а праводателката на ищцата е била лишена от ползването му, в резултат на което ответникът се обогатил за нейна сметка, като страните по делото не спорят, че към момента на сключване на покупко-продажбата, фактическата власт върху избеното помещение се упражнява от ответника, който оставил свои вещи там и сменил и ключалката му, без съгласието на праводателката на ищцата. Ответникът от своя страна представя договор за продажба на държавен недвижим имот от 21.07.1993 г., от който се установява, че същия е собственик на апартамент ххх, находящ се в процесната сграда, както и на прилежащото към апартамента избено помещение № 1, с площ от 3,96 кв.м.

От представените и приети като писмени доказателства, се установява, че в процесната сграда, в която както ищцата, така и ответника притежават самостоятелни обекти, не е налице архитектурен проект, касаещ разпределението на избените помещения в сградата, номерация на съществуващите такива, както и списък - кое избено помещение към кой самостоятелен обект принадлежи.

От заключението на вещото лице по изготвената СТЕ, се установява, че по отношение на процесното мазе е налице извършено преустройство, като към площта на същото е присъединена част от коридора, разположен непосредствено пред него, както и част от общо мазе, обозначено с № 2 от Приложението към експертизата си. В разясненията си, дадени в о.с.з., вещото лице сочи още, че графично отразената преграда в рамките на процесното мазе, обозначено с № 3 от Приложението, представлявало “зид, който към момента на огледа, бил премахнат”, а защрихованата в по-тъмно оранжев цвят част, присъединена към площта на мазето. Вещото лице поддържа, че след извършени замервания на място с рулетка, се установило, че в резултат на осъщественото по-горе преустройство, площта на мазето възлизала на 7,90 кв.м. /2,25/3,30/. Вещото лице сочи, още че извършеното преустройство не е довело до промяната на границите на избеното помещение така, както същите са били установени с Нотариален акт № ххх г. Относно възраженията на ответната страна във връзка с обстоятелството дали вещото лице действително е посетило процесната сграда и е извършило лично замерванията, съдът намира, че доколкото същото е депозирало своето заключение, като е било предупредено за наказателната отговорност относно верността на констатациите и заявеното при изслушването му в о.с.з., при липса на конкретни доказателства в обратния смисъл, следва да се приеме, че същото е изготвено по начина, описан от него. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че предходно назначеното вещо лице, си е направило самоотвод, като е било заменено с друго такова, като по делото, не е налице депозирано заключение освен изслушаното.

Основния спорен между страните фактически и правен въпрос е доколко процесното избено помещение, съответства на границите и площите, посочени в представения от ищцата титул за собственост. Както вече бе 3 посочено по-горе, по силата на Нотариален акт № ххх г., вписан на 20.12.2021г., ищцата е придобила в собственост като принадлежност към главната вещ - избено помещение ххх, със застроена площ от 2,82 кв.м., при съседи: улица, общо мазе, общо мазе и абонатна станция. Макар и да се установява, че за процесната сграда изначално е липсвала както номерация на отделните избени помещения, така и разпределение, съобразно това към кой конкретен самостоятелен обект принадлежат същите, то от събраните по настоящото производство, писмени и гласни доказателства, се установява, че процесното избено помещение, е идентично с това, което ищцата твърди, че е придобила по силата на покупко-продажбата, обективирана в посочения нотариален акт.

За да е налице безспорна фактическа, а и правна индивидуализация на процесното избено помещение, от събраните по делото доказателства следва да се установят границите на същото, а именно дали същите съвпадат с тези, посочени в титула за собственост на ищцата, тъй като по-горе бе посочено, а съдът изцяло кредитира това обстоятелство, че е налице извършено преустройство на избеното помещение, в резултат на което площта му възлиза на 7,90 кв.м. /2,25/3,30/, а не както е посочено в нотариалния акт за продажбата - със застроена площ от 2,82 кв.м.

От показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява, че процесното избено помещение се намира вляво от входната врата, като същото е разположено в коридор с още две други “общи” мазета /обозначени и от вещото лице, под № 1 и № 2 в Приложението към заключението/, като избеното помещение , предмет на настоящото производство се намира “в дъното на коридора”, и същото “гледа към алеята, откъм страната на стадион “А” , а от горната му страна е разположена абонатна станция. Страните спорят относно разположението и границите на процесното избено помещение, като твърдят, че не става ясно и с оглед представената от вещото лице схема, от коя страна е разположена улицата и от коя страна - алеята. В тази връзка, съдът кредитира в тази им част, показанията на св. Х, който сочи, че процесното избено помещение, за което свидетелят поддържа, че се е ползвало и се ползва от ответника, е разположено в “лявата част, в дъното, по посока на алеята”, като същото се потвърждава и от показанията на св. Н, живущ в сградата, като последният сочи, че неговото мазе също е разположено там, но “отляво на общата част и гледа към стадиона, има прозорец към стадиона”. В тази връзка, следва да се отбележат и разясненията на вещото лице, като същото сочи, че действително е има улица, но същата е разположена в противоположната, дясна част на схемата, обективирана в Приложението и поради това не е посочена. От показанията на св. Х става ясно, че същият като представляващ етажните собственици е сезирал общината, с искане да се постави по продължението на т.нар. от свидетелите и вещото лице - “алея”, тротоар по който да се преминава, но това не било сторено.

Така, съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч.

4 заключението на вещото лице, се установява, че границите и съседите на процесното избено помещение съответстват с тези, посочени в титула за собственост на ищцата. По отношение на разликите в площта, съдът съобрази извода на вещото лице за извършеното преустройство, в резултат на което се е увеличила първоначалната такава, описана и в договора за покупкопродажба, обективиран в нотариалния акт. По отношение на посочения конкретен номер на избеното помещение, съдът съобрази наличните доказателства за изначална липса на номерация, което по същество не променя извода за идентичността на процесното мазе, с отразеното в титула на ищцата. Разликите в площите на мазето по документа за собственост и към приключване на устните състезания по настоящото производство, се дължат да осъщественото фактическо преустройство, което съдът следва да съобрази като съществуващо действително фактическо положение, по повод на което страните следва да уредят отношенията си с извършилия го, по правилата на гестията, но това е извън предмета на доказване по делото.

По отношение на възражението на ответника, за изтекла в негова полза придобивна давност върху процесното мазе, на първо място следва да се отбележи, че доколкото по настоящото производство са налице безспорни доказателства, че по силата на представения и приет като писмено доказателство, договор за продажба на държавен недвижим имот от 21.07.1993 г., от който се установява, че същия е собственик на апартамент ххх, находящ се в процесната сграда и доколкото не са налице доказателства, че в резултат на осъщественото преустройство е налице промяна на функционалното му предназначение като принадлежност към главна вещ /страните не спорят, че ответникът съхранява вещи в него/, то не е налице пречка за придобиване по давност на процесното избено помещение. /в същия см. и Решение №394/22.10.2010г., по гр.д.№ 185/2010г., II ГО на ВКС /, като съдът следва да се произнесе по основателността на същото.