Решение № 3454 от 06.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3454 гр. София, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря ДИАНА К. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20221110106155 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал.1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. А. Г. срещу ., с която са предявени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване недължимост на следните суми: сумата 8516,44 лв. - като частична претенция относно дължима върху главница с размер 39 116,81 лева законна лихва за периода 23.06.2010 г. - 11.10.2018 г., като пълният размер на това вземане /за законна лихва/ за същия период ищецът сочи, че е в размер на 33 162,27 лева; сумата 982,58 евро, представляваща лихва за периода 28.08.2008 г. - 16.03.2009 г.; сумата 2332,41 евро, лихва за периода 17.03.2009 г. 22.06.2010 г., за които суми на 01.07.2010 г. е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 29115/2010г., по описа на СРС, 38 състав, въз основа на който е образувано изп. дело № 2665/2010 г. по описа на ЧСИ Ст. Я., поради погасяване на правото на принудително изпълнение за вземанията с изтичане на предвидения в закона давностен срок.

Ищецът твърди, че ответникът е взискател по горепосоченото изпълнително дело, като се легитимира като титуляр на вземанията, за които е издаден изпълнителният лист. Поддържа, че изпълнителното дело се е прекратило по силата на закона на 29.07.2013 г. В условията на евентуалност поддържа, че в периода 16.04.2019 г. - началото на 2022 г. по делото не са извършвани изпълнителни действия. Заявява, че процесните вземания са погасени по давност с изтичането на 3-годишен срок, тъй като от страна на ищцата не е било подавано възражение, респ. вземанията за лихва, за които е налице влязла в сила заповед за изпълнение, се погасявали с изтичане на посочения давностен срок. Намира, че погасени по давност са лихвите за забава дължими до 11.10.2018 г. Счита, че извършените по прекратено по силата на закона изпълнително дело след настъпила перемпция са невалидни и не прекъсват давността.

Ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна. Посочва, че в 1 случая вземанията произтичат от договор за банков кредит, сключен с "Алфа Банк" АД, чийто правоприемник се явява ответникът. За вземанията по договора за кредит са били издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, като длъжникът не е подал възражение и заповедта е влязла в сила. Поддържа, че погасителната давност е пет, а не тригодишна, за всички вземания. Обосновава становище, че в хода на образуваното изпълнително производство давността първоначално е била спряла - до постановяване на ТР 2/2013 г., а след това е прекъсвала многократно с поискването и предприемането на изпълнителни действия, насочени към събиране на вземанията. Моли за постановяване на решение, с което съдът да отхвърли исковете.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с искови претенции с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес от провеждане на исковете, висящ (неприключил изпълнителен процес за събиране на процесните суми, при който взискателят не е напълно удовлетворен).

В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.

С оглед становищата на страните съдът приема, че помежду им не са спорни обстоятелствата, че в производството по гр.д. № 29115/2010 г. са били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като длъжникът /ищец по делото/ не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед което и същата е влязла в сила; че въз основа на изпълнителния лист на 30.09.2010 г. е било образувано изпълнително дело № 2665/2010 г. по описа на ЧСИ Стоян Я.; че ответникът се е легитимирал като носител на процесните вземания и взискател по изпълнителното дело до образуване на настоящото исково производство на 09.02.2022 г.

Спорните в настоящото производство въпроси са дали правото на принудително изпълнение за вземанията, за които в полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист, е погасено с изтичането на погасителна давност, която е започнала да тече от влизане на заповедта за незабавно изпълнение в сила, какъв е нейният срок, настъпили ли са обстоятелства в хода на изпълнителното производство, които да са довели до спирането или прекъсването на същата, преди тя да е изтекла, настъпила ли е перемпция и кога в хода на изпълнителното производство и какво е нейното правно значение за погасителната давност за вземанията.

Установява се от приетото в препис изпълнително дело № 20108440402665 по описа на ЧСИ Стоян Я., рег. № 844 в регистъра, воден от КЧСИ, че на 30.09.2010 г. взискателят „Алфа Банк“ АД / правоприемник на което се явява ответникът/ е подал 2 молба за образуване на изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист. С молбата взискателят е поискал съдебният изпълнител да извърши конкретни действия за събиране на вземанията по листа – да наложи запори на банкови сметки на длъжниците, като едновременно с това се извърши и проучване на техните имущества и се наложат запори и възбрани според установеното имущество.

Както се посочи и по-горе страните не спорят, че заповедта за изпълнение е влязла в сила с оглед неподаденото от длъжника възражение срещу същата.

Следователно и съдът приема, че влизането на заповедта в сила е настъпило в хода на висящото изпълнително производство.

Със запорни съобщения от 01.11.2010 г. са наложени запори върху всички вземания на длъжника А. Нешева по банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, като запорното съобщение е получено от третото задължено лице на 05.11.2010 г., от когато запорът се счита наложен.

Изпратено е съобщение до Служба по вписванията – гр. София, за вписване на възбрана върху собствените на длъжника Нешева 1/3 ид.ч. от апартамент № 8, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда IV“, ет. 3, бл. 461, вх. А, заедно с прилежащото към апартамента избено помещение № 8, като възбраната е вписана в книгите по вписванията на 16.11.2010 г.

Възбрана по разпореждане на съдебния изпълнител е била наложена и върху собствените на длъжника А. Нешева две ниви, находящи се в местността „Завоите“, община Столична, като същата е била вписана на 05.11.2010 г.

На 21.12.2010 г. по изпълнителното дело и в изпълнение разпореждане на съдебния изпълнител е била наложена възбрана и върху собствената на А. Нешева ½ ид.ч. от апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда II“, бл. 256, ет. 4, заедно със зимнично помещение № 18.

С разпореждане от 11.01.2011 г. органът по изпълнението е насрочил опис на апартамент № 18, който да се извърши на 22.03.2011 г., за когато да се призоват страните, съпруга-недлъжник и ипотекарния кредитор. При опит за връчване на съобщението до длъжника А. Нешева длъжностното лице връчител е събрало сведения, че апартамент № 18 има нови собственици.

С разпореждане от 25.07.2012 г. съдебният изпълнител е насрочил опис и оценка на апартамент № 8 за 14.09.2012 г., за когато е разпоредил да се уведомят страните, съсобствениците и изпотекарния кредитор.

С молба, постъпила по делото на 29.07.2013 г. взискателят е поискал да се извърши опис на имотите, по отношение на които по изпълнителното дело е наложена възбрана – две ниви, находящи се в с. Иваняне, местността „Завоите“, Столична община, и същите да бъдат изнесени на публична продан.

С молба от 19.11.2014 г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши справки за притежавано от длъжника недвижимо имущество и в случай че такова бъде установено да наложи възбрана върху същото, да се извърши справка за притежавани от длъжника МПС и в случай че притежава такива да се наложи запор на същите.

С молба от 07.08.2015 г. взискателят е поискал да се извърши справка в КАТ за притежавани от длъжника МПС и в случай че такива бъдат установени – да се наложи запор на същите

На 04.11.2015 г. по изпълнителното дело е постъпила молба, с която взискателят 3 е поискал да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника А.

Нешева, получавано от „Йоанис Трейд 99“ ЕООД.

С разпореждане от 09.11.2015 г. съдебният изпълнител е наложил запор, като запорно съобщение е изпратено до третото задължено лице на 18.11.2015 г., получено от представител на дружеството на 22.11.2015 г.

По делото на 18.05.2016 г. е постъпила молба от ., с която органът по изпълнението се уведомява за настъпилото правоприемство по силата на сключен договор за прехвърляне на търговско предприятие на осн. чл. 15 ТЗ.

По изпълнителното дело на 12.12.2017 г. е постъпила молба от взискателя, с която е поискано да бъде наложен запор на вземанията за трудово възнаграждение, получавани от длъжниците.

Със запорно съобщение от 28.12.2017 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника Нешева от „Централна Кооперативна банка“ АД, получено на 04.01.2018 г.

На 08.01.2018 г. е постъпил отговор от банката, че сметките са блокирани, но по същите няма авоар.

На 31.01.2019 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя, с която е поискано извършването на следните действия: опис на движимите вещи на длъжника, запор на банковите им сметки, запор на вземания, произтичащи от трудови правоотношения.

Със запорно съобщение от 17.04.2019 г. ЧСИ Я. е наложил запор върху вземанията на ЕТ „АН-079 – А. Нешева“ от ..

На 12.05.2020 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху банковите сметки на всички длъжници по изпълнителното дело и запор върху трудовите възнаграждения на всички длъжници – физически лица.

На 31.03.2022 г. /след образуване на настоящото исково производство/ по изпълнителното дело е постъпила молба от ., с която е поискано това лице да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело, доколкото се твърди на 30.06.2021 г. вземанията по изпълнителния лист да са прехвърлени по силата на договор за цесия, сключен с ответника.

С разпореждане от 18.04.2022 г. съдебният изпълнител е отказал да конституира като взискател по делото това дружество до представяне на документ за уведомяване на длъжника за цесията.

С молба от 22.11.2022 г. от страна на . са представени уведомления до длъжниците за цесията, като е поискано същите да бъдат връчени от съдебния изпълнител.

При така очертаното развитие на изпълнителните производства и предвид доводите на страните, ангажирани в производството, съдът приема следното:

Както се посочи и по-напред, между страните не е формиран спор относно влизането в сила на заповедта за изпълнение. Ищцата изрично сочи в исковата си молба, че се позовава на факти, настъпили след приключване на производството по издаване на изпълнителното основание, а именно настъпила погасителна давност.

Счита, че след като не е подала възражение срещу заповедта и същата е влязла в сила, то и погасителната давност за вземанията е тригодишна. Съдът приема, че доколкото по делото липсат доказателства, удостоверяващи, че длъжникът е бил уведомен за настъпило по силата на договор за цесия прехвърляне на вземанията преди образуване на настоящото исково производство, то и надлежен ответник е именно ., като дори 4 такова уведомяване да е било извършено по-късно, то приложима е разпоредбата на чл.