Решение № 193 от 13.07.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Бургас , 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20212100500710 по описа за 2021 година

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от „Сейф - Турс“ ЕООД, ЕИК 102227916, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Сарафово, ул.

„Комсомолска“ № 42 и съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6, против Решение № 260011 от 15.01.2021 г., постановено по гр. дело № 1057/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което съдът е осъдил на основание чл.55, ал.1, предл.ІІІ, във вр. с чл.89 ал.5, 6 и 8 от Закона за туризма въззивника да заплати на П. Т. Г. ЕГН ********** от гр. Н., ул.

„Х.К.“ № **, ет.*, сумата от 1320 лв., представляваща направени плащания за туристически пакет по Договор за организирано туристическо пътуване №2195/11.01.2020г., прекратен на 09.03.2020г., ведно със законната лихва считано от 23.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата, а на основание чл.78 ал.1 от ГПК – сумата от 319,47 лв., от които 52,80 лв. – държавна такса, съразмерно на уважения размер на иска и сумата от 266,67 лв. – адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от първоначално предявения иск, като е отхвърлил възражението на въззивника срещу въззиваемата за прихващане със сумата от 1320 лв., представляваща 1 неустойка при отказ от пътуване по чл.12 т.4 от договор за организирано туристическо пътуване № 2195 от 11.01.2020г. и е осъдил на основание чл.78 ал.4 от ГПК въззиваемата да заплати на въззивника сумата от 110 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокат.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивното дружество, като го намира за неправилно. Излага съображения.

Моли съда за отмяна на решението и отхвърляне на предявената претенция.

Твърди, че искът е преждевременно предявен. Счита, че не следва да се присъжда мораторна лихва.

В срока предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адвокат С. Каров, с който счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно досежно присъденото обезщетение, като претендира разноски съобразно подадената частна жалба. Излага съображения.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.

Производството пред Районен съд –Несебър е с правно основание чл.55,ал.1, предл.3-то от ЗЗД.

При извършена проверка за валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Производството по делото пред Районен съд- Несебър е образувано по предявени искови претенции на П. Т. Г. срещу „Сейф - Турс“ ЕООД, за присъждане на сумата от 1320 лева, представляваща плащания по договор за туристическо пътуване, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата сочи, че на 11.01.2020г. предплатила по три ваучера сумата от 660 лева на ответното дружество за организирано туристическо пътуване до Мадрид- Гранада с междинно прекачване на Бергамо- Севиля.

Твърди, че пътуването е следвало да се осъществи на 16.03.2020г. и да 2 приключи на 20.03.2020г. с кацане в гр.София, чрез авиокомпания ,, Ryanair”.

Излага, че на 11.02.2020г. довнесла още 1320 лева, в офиса на туроператора, за което страните подписали договор № 2195 от тази дата. Пояснява, че сумите били предназначени за нея, с. й А. Г. и м. й- Т.В.. Излага съображения, че поради развилата се епидемия от ,,коронавирус”, на 02.03.2020г. посетила офиса на ответника в гр.Бургас и поискала отсрочване на пътуването за покъсна дата, но й било отказано. Посочва, че на 09.03.2020г. отново посетила офиса на дружеството и заявила, че желае прекратяване на договора и възстановяване на паричните суми. Излага, че й било отказано, поради което сигнализирала КЗП- Бургас и РП- Бургас. Навежда доводи, че въпреки това, сумата не й била възстановена. Ищцата заявява, че на основание чл.89,ал.5 от Закона за туризма имала право да прекрати договора поради непреодолими и извънредни обстоятелства. С оглед изложените обстоятелства, моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с която искът се оспорва. Акцентира се върху разпоредбата на чл.25 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците. Сочи се, че към 09.03.2020г. в Испания и България не е било обявено бедствено положение. Твърди се,че е приложима разпоредбата на чл.12.4 от ОУ на договора- отказ от пътуване в ,,последния момент”, при която пътуващият дължи неустойка в размер на цялата внесена сума. Оспорва се обстоятелството, че сумата от 1980 лева е получена от дружеството, като се развиват съображения, че ваучерите са закупени чрез ,,Грабо Медия”АД и в системата на дружеството фигурират като ,,невалидни”. Прави се възражение за прихващане с претендираната неустойка. Възразява се по отношение на датата, от която се претендира лихва. Иска се отхвърляне на исковите претенции.

Представено по делото е копие от договор за организирано туристическо пътуване № 2195, сключен на 11.02.2020г., ведно с Общи условия, неразделна част от договора(л.8-л.12), с който ,,СЕЙФ ТУРС“ЕООД се задължило да организира и проведе екскурзия с обща цена по определен маршрут- Мадрид –Милано- Севиля- Малага- Гранада.

Предвидено е в т.1.3 и т.1.4 от договора, задължение на туроператора 3 да осигури отпътуване със самолет на 16.03.2020г. по дестинацията СофияБергамо и Бергамо- Севиля, а на 20.03.2020г.- полет по дестинацията МадридСофия. Съгласно т.1.5 от договора, туроператорът се задължил да осигури нощувки в хотели в Севиля, Коста дел сол и Мадрид, както и определен брой хранения. Определената обща цена на туристическата услуга възлиза на стойност 1980 лева (т.1.6 от договора).

С жалба, подадена на 09.03.2020г. (преди да започне изпълнението на туристическия пакет на 16.03.2020г.) в офиса на ,, Сейф - Турс“ ЕООД(л.12 от гр.д№1890/2020г. по описа на БРС), П.Г. е направила изявление за прекратяване на договора, с искане заплатените суми да бъдат върнати. В жалбата се посочва, че ищцата е претърпяла онкологично заболяване и не желае да пътува до Испания, с оглед престоя от 4-5 часа в МиланоБергамо(Италия) и наложената карантина към онзи момент в посочения район.

Приложени по делото са копия от отчет по сметка, информация за полет и фактура (л.13-л.18 от гр.д.№1057/20 по описа на НРС).

Според чл.1б от договора, общата цена на туристическата услуга е в размер на 1980 лева. Безспорно е установено по делото, че част от цялата цена в размер на 660 лева е заплатена към ,,Грабо Медия“АД под формата на ваучери (чл.1.8 от договора) и тази сума е върната на П.Г. от посоченото търговско дружество(отчет по сметка- л.13). Сумата от 1320 лева е заплатена от ищцата на ,,Сейф - Турс“ ЕООД на 11.02.2020г.(фискален бон- л.8 от гр.д.

№1980/2020г. на БРС).

С оглед изясняване фактическата обстановка, по делото са ангажирани гласни доказателства. В показанията си свидетелят Д.Н. (съжителстващ на семейни начала с П.Г.) заявява, че плановете на ищцата през януари 2020г. били за осъществяване на екскурзия по посочения маршрут. Първоначално направила авансово плащане, а след това заплатила цялата сума. След разпространената в медиите информация за епидемия, свидетелят посъветвал Г. да отложи пътуването, с оглед здравословното й състояние и възрастта на м. й. Последвали разговори с туристическата агенция. На 09.03.2020г., Н. придружил ищцата до офиса на ,,Сейф - Турс“ ЕООД, където се състояла среща с управителя на ответното дружество. Поради отказ за връщане на 4 парите и отлагане на екскурзията, Г. пътуването поради пандемията. подала жалба, че се отказва от

Свидетелката К.В., организатор в ,,Сейф - Турс“ ЕООД, заявява, че познавала П.Г.. Посочва, че още в началото на м. март, повлияна от изнесената в медиите информация, последната направила устен отказ от пътуването, като впоследствие, чрез писмено изявление прекратила договора.

Свидетелката пояснява, че туристическата компания закупувала винаги поименни билети, а промените се заплащали съгласно тарифата на съответната авиокомпания(115 евро -,, Ryanair”). Твърди, че екскурзията по посочените дестинации се състояла.

В проведено открито съдебно заседание на 05.01.2021г., е направен отказ от иска за разликата от сумата от 1320 лева до първоначално предявения размер от 1980 лева, поради възстановени внесените 660 лева чрез ,,Грабо БГ“. С оглед направения отказ от иска, производството по делото е прекратено на основание чл.233 от ГПК, в частта на предявения иск за сумата над 1320 лева до сумата от 1980 лева.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от правна страна, следното:

Пакетните туристически пътувания обхващат всички продажби, включващи два или повече различни видове пътнически услуги за едно и също пътуване или ваканция, за които е сключен един- единствен договор с доставчик.

В конкретния случай, договорът за организирано туристическо пътуване №2195, сключен на 11.02.2020г . включва всички елементи на ,,договор за туристически пакет“ съгласно §1,т.92 от ДР на Закона за туризма .

Страните са обвързани от процесния договор за туристически пакет, сключен при общи условия, по който ищцата има качеството на потребител по смисъла н а § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП , а ответното дружество има качеството на туроператор и на търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП .

За правоотношението е приложим Законът за туризма, който след 2018 г. е изменен в съответствие с Директива (ЕС) 2015/ 2302 на Европейския 5 парламент и на Съвета от 25.11.2015 г. относно пакетните туристически пътувания и свързаните с тях пътнически услуги - изрично с новата норма на чл. 89, ал. 5 от ЗТ е регламентирано, че пътуващият има право да прекрати договора за туристически пакет преди започването на изпълнението на същия, без да заплаща никаква такса за прекратяване в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията. На основание нормата на ал. 6 от горецитираната разпоредба, при прекратяване на договора за туристически пакет съгласно ал. 5 , пътуващият има право на пълно възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет, но няма право на допълнително обезщетение.

Спорно пред настоящата инстанция, с оглед наведените във въззивната жалба доводи е обстоятелството дали въззиваемата(ищца) е имала право да прекрати договора по реда на чл.89, ал.5 от Закона за туризма.

Нормата на чл. 89, ал. 5 от ЗТ не изисква невъзможност да се предостави туристическата услуга или установена забрана за пътуване, а следва да е налице единствено значително затрудняване изпълнение то на туристическия пакет. Създалата се ситуация подлежи на конкретна преценка, но тази преценка принадлежи само на пътуващия и същият има право да избира дали при възникналата ситуация да пътува или да се откаже от пътуването, като нормата на чл. 89, ал. 5 ЗТ му дава право при отказ от пътуването да се освободи от задължението за неустойка. Прекратяването на договора по реда на чл. 89, ал. 5 вр. ал. 6 о т ЗТ изисква установяване наличието на действащ договор, незапочнало изпълнение на туристическия пакет, наличие на непреодолими и извънредни обстоятелства в мястото на дестинация или близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет. Затова на изследване се поставя въпросът относно съдържанието на понятието "непреодолими и извънредни обстоятелства", с което борави законът. Тази норма транспонира разпоредба на чл. 12 от Директива 2015/2302 на ЕП и Съвета от 25.11.2015 г. относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на ЕП и на Съвета и за 6 отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета, което обосновава приложимост на постановките й.