Решение № 653 от 31.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 653 гр. София, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100502537 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20045974 от 04.07.2022г., постановено по гр.дело №49326/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 119-ти състав, е осъден “ЦЕНТРАЛНИ ХАЛИ“ ЕАД, с ЕИК 121778048, да заплати на „АМС КОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК 121480062, сумата от 9974.73 лв., представляваща депозит по сключен между страните договор за наем от 25.10.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.10.2020г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 100 0 лв., направени по делото разноски. С решението е отхвърлен предявения от “ЦЕНТРАЛНИ ХАЛИ“ ЕАД, с ЕИК 121778048, срещу „АМС КОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК 121480062, иск за заплащане на сумата от 4196.65 лв., неустойка по договор за наем, сключен между страните на 25.10.2017г..

Постъпила е въззивна жалба от ответника - “ЦЕНТРАЛНИ ХАЛИ“ ЕАД, с ЕИК 121778048, като в хода на въззивното производство с определение в съдебно заседание на 16.10.2024г. е допусната промяна в наименованието и в правно-организационната форма на юридическото лице, което следва да се чете “ЦЕНТРАЛ ХАЛИ“ ЕООД, с ЕИК 207133539, чрез процесуален представител адв.И. Е., с която се обжалва решение №20045974 от 04.07.2022г., постановено по гр.дело №49326/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и е отхвърлен предявения насрещен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД.

Инвокирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие на материалния закон и 1 събраните по делото доказателства. Поддържа се, че пандемията от COVID-19 не следва да се приема като форсмажорно обстоятелство, което да обуслови прекратяване на процесния наемен договор, сключен между страните.Твърди се, че в случая първостепенният съд не е отчел обстоятелството, че със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение след обявяване на извънредното положение в страната, считано от 13.03.2020г., първоначално обявено до 29.03.2020г. и след това продължено до 12.04.2020г. и след тази дата, наемателят не се е възползвал от възможността да предоговори с наемодателя условията на договора за наем в съответствие с чл.306, ал.3 и ал.4 ТЗ, съответно за определен период от време да спре изпълнението на задълженията си като наемател, в който смисъл е било отправено предложение до него от наемодателя, а същият е депозирал уведомление от 10.04.2020г. до наемодателя - “ЦЕНТРАЛНИ ХАЛИ“ ЕАД за прекратяване на сключения между страните договор за наем от 25.10.2017г., като е посочил наличието на непреодолима сила, без да изложи конкретни обстоятелства, налагащи именно прекратяването на договора, а не спиране изпълненията на задълженията като наемател да заплаща наемна цена за ползване на отдадения под наем обект за периода на извънредното положение. Сочи се още, че в случая е приложима разпоредбата н а чл.81, ал.2 ЗЗД, която не освобождава длъжника от отговорност поради липса на парични средства. Поддържа се още, че към датата на която е изпратил уведомлението до наемодателя - 10.04.2020г., не е бил изминал достатъчно дълъг период от време от датата на обявяване на извънредното положение в страната, който да обоснове загубата на интерес за наемателя от сключения договор за наем. В този смисъл се твърди, не е налице хипотезата на чл.306, ал.5 ТЗ, на която се позовава наемателя да прекрати процесния договор за наем. Поддържа се, че без основателна причина наемателят е прекратил едностранно процесния договор за наем, поради което дължи на наемодателя предвидената в чл.9.1.1 и чл.9.1.2 неустойка. Сочи се още, че неправилно първостепенният съд е приел за неоснователно и като такова не е уважил направеното възражение за прихващане с дължими от наемателя суми за направени разходи за електричество, вода и др.режийни разходи за периода от м.02.2020г. до м.05.2020г., за които наемодателят е издал фактури. По тези съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли предявения иск за заплащане на депозит по сключения между страните договор за наем като неоснователен и недоказан, респективно да уважи предявения насрещен иск за заплащане на неустойка, уговорена в чл.9.1.1 и чл.9.1.2 от процесния договор за наем. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК за сторените разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - „АМС КОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК 121480062, чрез процесуален представител адв.Н. Ч., с надлежно учредена представителна власт, депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага доводи, че обжалваното решение на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона и при правилен анализ на събраните по делото доказателства.Поддържа се, че първоинстанционният съд е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства и е обосновал правилен извод, че в конкретния случай е доказано наличието на непреодолима сила, тъй като има причинна връзка между обявеното извънредно положение в страната заради Ковид -19 и спирането за дълъг период от време на дейността на заведения за обществено хранене, каквато именно дейност развива обекта, предмет на сключения между страните договор за наем от 25.10.2017г., поради което същият е прекратен от 2 наемателя с едномесечно предизвестие на основание разпоредбата на чл.306, ал.5 ТЗ.

В тази връзка се излага, че правилно първостепенният съд е приел, че ищецът е действал добросъвестно и наемодателят е длъжен да му възстанови внесения депозит, съгласно постигнатата между страните уговорка в чл.3.5 от договора. Предявеният иск за заплащане на депозит по чл.3.5 от сключения между страните договор за наем от 25.10.2017г. е основателен и доказан и като такъв правилно е бил уважен за сумата, за която е предявен, съответно предявеният насрещен иск за заплащане на неустойка, уговорена в чл.9.1.1 и чл.9.1.2 от процесния договор за наем, е неоснователен и недоказан и като такъв правилно е бил отхвърлен. Допълнителни аргументи в горния смисъл са изложени подробно и в писмена защита. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционно решението като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция за платено адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявен е от „АМС КОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК 121480062, срещу “ЦЕНТРАЛНИ ХАЛИ“ ЕАД, с ЕИК 121778048, като в хода на въззивното производство с определение в съдебно заседание на 16.10.2024г. е допусната промяна в наименованието и в правноорганизационната форма на юридическото лице, което следва да се чете “ЦЕНТРАЛ ХАЛИ“ ЕООД, с ЕИК 207133539, иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.3.5 от сключения между страните договор за наем от 25.10.2017г., както и е приет за съвместно разглеждане предявен насрещен иск от “ЦЕНТРАЛНИ ХАЛИ“ ЕАД, с ЕИК 121778048, срещу „АМС КОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК 121480062, с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.9.1.1 и чл.9.1.2 от сключения между страните договор за наем от 25.10.2017г..

С оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 З ЗД във вр. с чл.3.5 от сключения между страните договор за наем от 25.10.2017г. и е отхвърлен предявения насрещен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.9.1.1 и чл.9.1.2 от сключения между страните договор за наем от 25.10.2017г..

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния 3 закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.3.5 от сключения между страните договор за наем от 25.10.2017г., както и за неоснователност на предявения насрещен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.9.1.1 и чл.9.1.2 от сключения между страните договор за наем от 25.10.2017г.. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В конкретната хипотеза от съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение на основание сключен между тях договор за наем от 25.10.1997г., съгласно който “ЦЕНТРАЛНИ ХАЛИ“ ЕАД в качеството на наемодател предоставя за временно и възмездно ползване на „АМС КОМЕРС“ ЕООД в качеството на наемател обособена търговска площ – площ за ресторант, на сутеренния етаж, която е с предназначение ресторант за хранене на място, срещу задължение на наемателя да заплаща месечен наем в размер, уговорен в чл.3.2 от договора. В чл.3.5 от договора е уговорено, че в деня на подписване на договора наемателят ще преведе в полза на наемодателя по посочена банкова сметка депозит в размер на 3 месечни наема като гаранция за изпълнение на задълженията на наемателя. Уговорено е още, че сумата по депозита ще бъде върната на наемателя след изтичане срока на договора, заедно с начислената лихва, при условие, че наемателят е изпълнил всичките си задължения към наемодателя. В противен случай наемодателят има право да задържи депозираната сума със съответното свое вземане с цел удовлетворяване на паричните си претенции спрямо наемателя. В чл.3.6 от договора е уговорено, че наемателят поема задължението да заплаща всички консумативни разходи като ел.енергия, вода, газ, телефони и др., отнасящи се за отдадения под наем обект. В чл.4.1 от договора е уговорено, че договорът за наем влиза в сила, считано от 01.11.2017г. и има действие 60 месеца, т.е. до 31.10.2022г.. В чл.9.1.1 от договора е уговорено, че ако наемателят не изпълни което и да е от поетите от него задължения по договора и/или прекрати договора, без причина и/или с поведението си причини неговото прекратяване или разваляне от наемодателя, то в тези случай наемателят ще заплати на наемодателя неустойка в размер на три пъти месечната наемна цена, с ДДС. Уговорено е още в чл.9.1.2, че ако наемателят едностранно прекрати изпълнението на договорните си задължения и/или напусне наетия обект, без съгласието на наемодателя, следва да заплати неустойка в размер, посочен в чл.9.1.1.