Решение № 482 от 13.02.2026, Административен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 482

Плевен, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - IV състав, в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

При секретар ВЕНЕРА МУШАКОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА административно дело № 20257170700610 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.215 във връзка с чл.225а ал.1 вр. с чл.225 ал.2 т.1 и т.3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Делото е образувано по жалба от „С. 777“ ЕООД гр.Кнежа, представлявано от управителя Ф. Г., чрез адв. Ж. К. от САК, против Заповед №24/01.07.2025г. на Кмета на Община Кнежа, с която е наредено да бъде премахнат от възложителя „С. 777“ ЕООД част от строителен обект „Ресторант“ – съгласно данни от КККР на АГКК-Плевен: сграда с идент.*** в гр.Кнежа, общ.Кнежа, обл.Плевен, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-18-1431/07.08.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на сградата гр.Кнежа, [улица], разположена в ПИ с идент.***, със застроена площ 587кв.м., брой етажи:1 /един/, предназначение – сграда за обществено хранене; В югозападната част на имота, към дъното му, сградата нарушава предвижданията на действащия ПУП, като е на по-малко от 5м., а именно на 3,5м.; Частта от сградата, която нарушава предвижданията на ПУП, излиза извън ограничителната линия на застрояване към дъното на имота и сключва с нея триъгълник с площ от 13,3кв.м., съгласно приложение 1 към заповедта, както и да бъде премахнат поставеният и работещ дизел генератор, който го няма в одобрените проекти; стените на сградата, в близост до генератора са изпълнени от полиуретанови панели, което не отговаря на противопожарните изисквания, като със заповедта е определен и 30-дневен срок от влизане в сила на акта за доброволно изпълнение.

В жалбата са наведени твърдения, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и принципи на АПК, както и нарушение на целта на закона. Посочва се, че заповедта е издадена без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и без да са събрани всички относими доказателства. Твърди се, че е налице разминаване между посоченото в акта и действителното отстояние от сградата към дъното на имота, тъй като има разлика между кадастралните граници и тези по регулация. Счита се, че това нарушение е съществено, тъй като се отразява на възможността на оспорващото дружество да разбере точно определения за премахване обект и неговата площ, както и ще се отрази на правилното изпълнение на заповедта. Посочва се, че не са налице и данни административният орган да е изследвал дали соченият в заповедта генератор представлява строеж или преместваем обект. Сочи се още, че не е изследвано и каква категория е строежът, чието премахване се нарежда, както по отношение на сградата, така и по отношение на генератора, прието от органа за строеж. Твърди се още, че административният орган не е съобразил, че частта от сградата, която следва да бъде премахната е такава, която ще доведе до промяна на конструктивната стабилност, тъй като съдържа носещи колони от метална конструкция. В тази връзка се счита, че е нарушен и принципът на съразмерност по чл.6 от АПК, доколкото премахването на строеж е крайна мярка на намеса на държавата и следва да се прилага след като се установи, че е необходима и пропорционална с оглед конкретните обстоятелства и при отчитане на баланса между личния и обществен интерес. Счита се, че излизането на сградата извън одобрените по ПУП отстояния към границата на имота могат да бъдат санирани по реда на чл.134 ал.6 от ЗУТ с издаване на виза по чл.140 от ЗУТ и без да се изменя приетия ПУП. Сочи се, че не без значение е и факта, че предвидената за премахване част от сградата е изключително малка на фона на цялата сграда, а забавата да се въведе в експлоатация обектът води сериозни загуби на дружеството. Твърди се също, че констативният акт от 03.06.2025г., ведно с описаните в него приложения, не е връчен на дружеството, което представлява нарушение на чл.225а ал.2 от ЗУТ. Твърди се още, че от диспозитива на заповедта не става ясно точно коя част от строежа следва да бъде премахната, като съобразно практиката на ВАС непрецизното конкретизиране на незаконната част от строежа ще засегне права и законни интереси на оспорващия в по-голяма степен от необходимото за целта на закона. Счита се, че последното представлява и нарушение на изискването за форма на акта. Посочва се, че в заповедта са изброени няколко хипотези на чл.225 и чл.154 от ЗУТ, но не е отразено по какъв начин е нарушена всяка от цитираните разпоредби и за който от двата „строежа“ се отнася. Допълва се, че липсват констатации по какъв начин извършената подмяна на материала на неносещите стени от един вид в друг вид е нарушило строителните правила и нормативи, техническите, технологическите, санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарните изисквания. Счита се също, че не е посочено в какво се изразява същественото отклонение от одобрените проекти. Твърди се, че е налице противоречие между издадения констативен акт и процесната заповед, тъй като за първи път в заповедта е споменато, че изпълненото строителство в югозападната част към дъното на имота нарушава предвижданията на действащия ПУП и за първи път е описано каква според органите е частта от сградата, която излиза извън ограничителните линии на застрояване. Твърдят се нарушения и на материалния закон, изразяващи се в липсата на соченото в заповедта несъответствие на построената сграда с одобрените инвестиционни проекти по отношение на изпълнението на външните стени на сградата, доколкото още през м.февруари 2024г. административният орган е бил наясно и е одобрил промяната на конструкцията на сградата и за това, че ще се ползват термопанели в строителството. Твърди се, че при така одобрената и изградена конструкция на сградата външните й стени не се явяват част от конструкцията, не са конструктивните елементи, нито натоварванията. Счита се, че промяната на материала на външните стени не е от категорията на съществените изменения по смисъла на чл.154 ал.2 от ЗУТ. В тази връзка се посочва, че ако административният орган бе приел, че промяната във външните стени е съществено отклонение от инвестиционния проект, което касае конструкцията на сградата, то нямаше да бъде разпоредено да се премахне само част от сградата, а цялата сграда. На следващо място за неправилни се считат и изводите за нарушения на предвижданията на одобрения за имота ПУП, като се посочва, че дори да се приеме, че има отклонение, то е несъществено и не води до незаконността на строежа. В тази връзка се твърди, че собственик на съседния имот е отново оспорващото дружество, което е дало съгласие строителството да се изпълни на по-малко от посоченото в графичната част на изменението на ПУП отстояние от 5м., т.е. налице е изрично съгласие и няма засегнати други субекти, дори да се приеме, че е налице отклонение от предвижданията на ПУП. Счита се още, че приложима в конкретния случай е нормата на чл.35 ал.2 от ЗУТ и съобразно нея отстоянието към вътрешната граница и дъното на имота е спазено. Твърди се, че е неправилно приетото от органа, че изпълнената за сградата защита не отговаря на нормативните изисквания и на предвидената такава в проекта по част пожарна безопасност. Посочва се, че липсват мотиви в заповедта по какъв начин не е спазено предвиденото в проекта по част пожарна безопасност, което нарушава правото на защита на дружеството. Твърди се, че при определяне огнеустойчивостта на конструктивните елементи са спазени изискванията на Наредба Iз-1971, както и че пожарозащитата на сградата е изпълнена в съответствие с изменения проект и с нормативните изисквания. Прави се извод, че дори изпълнената пожарозащита да се отклонява от проекта, то това отклонение е несъществено и не може да бъде основание за приемане на строежа или част от него за незаконен, след като материали, защита, и елементи отговарят на нормативните изисквания. По отношение на мястото на поставяне на дизеловия генератор е посочено, че същият е обезопасен и закрит в негорим кожух, както и са осигурени противопожарни защити за външните стени в близост до генератора. Твърди се, че няма нормативно изискване на какво отстояние от сграда следва да се постави дизелов генератор. На следващо място се твърди, че разликата между геометрията н нанесената в кадастъра сграда и тази, построена на място не попада в която и да е от хипотезите на чл.225 ал.2 от ЗУТ и не може да обоснове незаконност на строежа. Счита се също, че описаните в заповедта несъответствия в строителните книжа не са основание да се приеме строежа за незаконен. В тази връзка се сочи, че единствено липсата на разрешение за строеж и инвестиционен проект е въздигнато от закона като основание за незаконност на строежа и липсата на протокол обр.3 за обекта не води до неговата незаконност, а може да бъде единствено основание за налагане на административно наказание. На последно място се твърди, че дизеловият генератор не представлява строеж, а преместваем обект, поради което не може да бъде предмет на заповедта за премахване. В заключение се моли за пълна, алтернативно частична отмяна на процесната заповед. Претендират се разноски.

По жалбата е представен писмен отговор с подробни доводи относно законосъобразността на процесната заповед и по всяко едно от възраженията, наведени в жалбата. Претендират се разноски.

В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от адв.М., която поддържа депозираната жалба и моли заповедта за премахване на незаконно строителство да бъде отменена. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък. В указания срок са представени писмени бележки с подробни доводи, аналогични на изложените в жалбата и с направен анализ на заключението на вещото лице, като се претендират разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се явява, представлява се от адв.Ч., която счита жалбата за неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на разноски. В указания срок са представени писмени бележки с изложени в тях съображения за законосъобразност на оспорената заповед, прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на отсрещната страна и се претендират разноски.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Оспорената заповед е връчена лично на представляващия дружеството Ф. Г. на 01.07.2025г. /л.266/, а жалбата е подадена по куриер на 15.07.2025г., получена и заведена с вх.№5300-301/16.07.2025г. в О. К.. Предвид изложеното съдът счита, че жалбата, насочена срещу ИАА, който подлежи на съдебен контрол е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том I, рег.№1343, дело №162 от 2021г. ПИ с идент.*** по КККР, представляващ УПИ VII-4024, 4025, кв.204 по плана на гр.Кнежа, е собственост на „С. 777“ ЕООД гр.Кнежа /л.207/.

Административното производство е започнато със Заповед №615/03.12.2024г. на Кмета на О. К., с която е назначена комисия със задача да направи проверка на място на обект: „Ресторант“ в УПИ VII, кв.204 с възложител „С. 777“ ЕООД, ПИ с идент. *** и административен адрес [населено място], [улица] /л.227, класьор 3/.

На 03.12.2024г. е извършена проверка на място на сграда с идент ***, находящ се в ПИ с идент. *** по КККР на [населено място], за което е изготвен Протокол №30 /л.228, класьор 3/. Видно от протокола е, че сградата е почти завършена, като в момента на проверката се изпълняват довършителни работи вътре и по инсталациите. Констатирано е, че носещата конструкция е изпълнена от метални затворени профили; ограждащите стени са от фасадни полиуретанови панели; покривът е изпълнен от покривни панели. Констатирано е още, че пожарозащитата на металната конструкция е изпълнена от пожарозащитна боя; всички външни стени са изпълнени с предстенна обшивка от гипсокартонени плоскости, а всички преградни стени са изпълнени от гипсокартон. Направен е извод, че извършеното строителство не отговаря на одобрения инвестиционен проект, в който всички ограждащи стени са предвидени да се изпълнят от тухлена зидария, а в действителност са изпълнени от фасадни полиуретанови панели. Направен е още извод, че изпълнената пожарозащита не отговаря на предвидената в проекта по част „Пожарна безопасност“ пожарозащита.

Разпечатката съдържа 21 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7f872958-b1ba-4a88-997c-65aa68c6747f