Решение № 454 от 30.10.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. Варна, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Елена Ян. П.а като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20223100900614 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, с който ищецът К.

С. И., ЕГН **********, моли да бъде постановено съдебно решение за осъждането на ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД , ЕИК831830482 да заплати с у м а т а 40 000лв., представляваща застрахователно обезщетение, за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и травматични увреждания, причинени от и по вина на непълнолетния и неправоспособен водач на л.а. „***“, ДК №*** – П. П. П., ЕГН **********, в резултат на ПТП, настъпило на 22.06.2018г., в гр. Варна, ведно със законната лихва, считано от 12.07.2018г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

Ищецът основава претенцията си на гражданската отговорност на застраховано при ответника лице, по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност", обективирана в полица № BG/02/117002010113, чийто период на валидност обхваща и датата на ПТП. Сочи, че наказателната отговорност на водача била ангажирана по воденото НОХД №177/2020г. на ВОС, НО, приключило с осъдителна присъда. В резултат на произшествието на ищеца била причинена луксация на дясна акромиоклавикуларна става.

След инцидента бил транспортиран в МБАЛ „Св. Анна – Варна“, където била поставена ортеза. След свалянето на ортезата било установена деформация в областта на луксацията, с палпиращ се латерален край на ключицата над нивото на акромиона. Установена била невъзможност за активни и пасивни движения, налице било ограничение на движенията на крайника с 30 градуса.

В резултат на травмите изпитвал силни болки през продължителен период от време. Не може да се обслужва самостоятелно, нарушил се ритъмът му на живот. Изпитвал нарушения в съня, кошмари от преживяното, страх от превозни средства, страх да кара колело. Изпитвал тревожност, потиснато настроение и липса на апетит. Наложило се да потърси специализирана 1 медицинска помощ, като била установена остра стресова реакция с разстройство в адаптацията.

В границите на срока по чл.367 ГПК, ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, депозира писмен отговор вх. №24451/20.10.2022г., в който оспорва по основание и размер предявения иск. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение за управлявания от виновния водач л.а.

„***“, ДК № ***. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо се в управляване на велосипед без поставени светлоотразителни знаци и жилетка и не се е движил възможно най-вдясно на пътното платно в противоречие с изискванията на ЗДвП.

Твърди, че ищецът рязко е променил посоката си на движение и вместо да пресече през близкия подлез, е навлязъл внезапно на платното. Оспорва се ищецът да е претърпял твърдяните телесни повреди, както и те да са в резултат на произшествието. Оспорват се твърдяните болки и страдания, както и твърденията за продължителност на оздравителния процес. Твърди, че претърпените болки и страдания и продължителността на оздравителния процес се дължат на предходни заболявания на ищеца и неспазване на лекарски предписания. Още твърди, че ищецът е с лабилна психика и е налице предходна обремененост, които в действителност са причина за изживявания стрес и душевни страдания. Оспорва се размерът на претендираното обезщетение като завишено, както и се оспорва претенцията за лихва, като се твърди, че такава не се дължи, предвид липсата на посочена банкова сметка.

В границите на срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба вх. №25178/28.10.2022г., в която поддържа изложените твърдения в исковата молба и оспорва възраженията, наведени с отговора.

Конкретно по релевираното възражение за съпричиняване сочи, че по воденото наказателно дело безспорно е било установено, че ищецът вече се е намирал в лентата за движение на автобуси, когато виновният водач неправомерно е навлязъл в нея и следователно не е налице внезапно навлизане.

В границите на срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор вх. № 29546/14.12.2022 г., в който поддържа изложените в отговора твърдения, възражения и доводи.

Съобразно дадена възможност с Определение №19/05.01.2023г., в съдебно заседание подпомагащата страна П. П. П., чрез процесуалния си представител адв. А. Х., представя становище в писмен вид, с което оспорва предявената искова претенция, както по основание, така и по размер. В условие на евентуалност счита същата за прекомерна. Твърди наличие на съпричиняване в степен 50% от ищеца. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва наличието на посттравматично стресово разстройство у ищеца, пет години след процесния инцидент. Също така оспорва твърдяните телесните повреди да са в пряка причинно – следствена връзка с ПТП –то.

С писмено становище в открито съдебно заседание ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция, поддържа и развива доводи за въведеното възражение за съпричиняване, счита размера на претендираното обезщетение за изключително завишен. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

2

С писмено становище и третото лице-помагач моли за отхвърляне на исковата претенция, прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

В открито съдебно заседание ищецът поддържа исковите си претенции по основание и размер и моли за тяхното уважаване.

Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа страна следното:

За безспорно установени и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са приети следните обстоятелства: наличие на валидно, към датата на произшествието, застрахователно правоотношение по застраховка

„Гражданска отговорност” при ответника, за л.а. „***“, ДК № ***, обективиран в полица № BG/02/117002010113; че на 22.06.2018 г., в гр. Варна е настъпило ПТП с участието на водача на л.а „***“, ДК № *** – П. П. П., ЕГН ********** и ищеца, при което по вина на водача била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на дясна раменно-ключична става; че между произшествието и телесната повреда е налице причинна връзка; че произшествието представлява покрит застрахователен риск.

Съобразно влязлата в сила присъда №33/15.06.2020г. по НОХД №177/2020г., по описа на ВОС, П. П. П., ЕГН ********** е признат за виновен за това, че на 22.06.2018г., в гр. Варна, управлявайки л.а. „***“, ДК №***, е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил смъртта на С.Е.Д. и средна телесна повреда на К. С. И., изразяваща се в изкълчване на дясна раменно-ключична става.

Към материалите по делото са представени и приобщени доказателства за това, че към момента на инцидента за лекия автомобил „***“, ДК № *** е била сключена застраховка

„Гражданска отговорност"

№

BG/02/117002010113 с „Бул Инс" АД и че ищецът е отправил застрахователна претенция до ответника с вх.№ОК-382773/10.07.2020г.

За твърдените телесни увреждания е приложен и приобщен амбулаторен лист № 139/06.08.2018г., издаден от ортопед-травмотолог, от който е видно, че вследствие на инцидента ищецът е получил луксация на дясна акримиоклавикуларна става и е поставена ортеза. След сваляне на ортезата се констатира деформация в областта на дясната акромиклавикуларна става с палпиращ се латерален край на ключицата над нивото на акромиона с лека болезненост, ригидност, активните и пасивните движения при абдукция и антеверзия са ограничени с 30 градуса.

Видно от амбулаторен лист № 794/31.07.2018г., при посещение на детски психиатър, ищецът е диагностициран с „посттравматично стресово разстройство“, причинено от пътния инцидент.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП, са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката М.П.

Д. /баба на ищеца/, която излага, че внукът й не се чувства добре, не комуникира с никого, вечер не можел да спи и въпреки, че към настоящия момент са минали пет години, все още не можел да преодолее инцидента.

Станал затворен и почти не говорел. Поради това, че не бил добре с ръката, не можел и да полага тежък физически труд, като към момента и не работел.

Съобразно заключението на вещото лице по назначената първоначална 3 съдебно-психиатрична експертиза, инцидентът се е отразил на ищеца, като се наблюдават симптоми на посттравматично стресово разстройство. Според експерта, освидетелстваното лице до настоящия момент не е в състояние да преработи рационално психотравмата и постепенно да се освободи от въздействието й. Независимо от прилаганото медикаментозно лечение и психотерапевтични консултации, и към настоящия момент продължава да е с клинично проявление на посттравматичен стрес, със симптоми на потиснато настроение, тревожност, дистимни емоции, с намалена волева активност, затруднени социални контакти, непрекъсната нерационална преработка на психотравмата. Констатирано е тежко преживяване на професионалната непълноценност и избягване на ситуации, напомнящи за психотравмата.

Заключава се, че клиничната симптоматика е дала отражение върху качеството на живот на ищеца. В открито с.з. вещото лице д-р К. защитава и допълва даденото експертно заключение, като описва психичният статус на освидетелстваното лице като „застинал“ и потиснат и разяснява понятието като проявление на силен стрес/страх. Срокът на лечение на тези страхове се определя да е индивидуален за всеки. Според експерта, ищецът е провеждал медикаментозно лечение и психотерапия в Англия, където живее и работи от дома си, което му позволявало да не шофира или да кара колело. В резултат на травмата се наблюдавала т.нар. „инверсия на съня“, т.е. спял през деня, а будувал през нощта, както и прояви на паник атаки. При посттравматичното стресово разстройство, според вещото лице, не може да се прогнозира неговият край, като съществува възможност за затишие, но и внезапно възвръщане. Към момента не се наблюдава преработване на травмата, а само „зариването“ й. Според вещото лице, поради младата възраст на ищеца, се очакват благоприятни събития в живота му, които да му помогнат за подълбоко заравяне на психотравмата, но за момента поради изолираността му това би било трудно прогнозируемо. Констатира натрупване на свръхтегло в резултат на големия стрес, което също може да е причина за притеснения в социален план.

Съгласно съдебно-медицинската експертиза, травматичното увреждане, което ищецът е получил вследствие на инцидента, е изкълчване на дясната акромио-клавикуларна става, лекувана с поставяне на ортеза за 4 седмици с последваща рехабилитация след свалянето й. Обичайният срок за възстановяване продължавал между 3-4 месеца. Към настоящия момент, общото състояние на ищеца е добро, с възстановени движения в пълен обем, като оплакванията на прегледаното лице били за слаба болка след физическо натоварване на десния горен крайник. Констатирана е лека подутина, неболезнена при опипване, а в зоната на разкъсаните ставни връзки – развиване на съединителна тъкан, която не притежава същата еластичност като първичната, което се счита за предпоставка за ранно развитие на артрозни промени, водещи до болезненост при движения в ставата. Вещото лице заключава, че функцията на десния горен крайник е възстановена. В съдебно заседание експертът поддържа представеното заключение и в отговор на въпроси на страните заявява, че по отношение на физическото състояние на ищеца няма прогноза за пълно възстановяване. Счита, че травмираната тъкан ще остане слабо място за ищеца и при по-голямо физическо натоварване са възможни болки, а дори и допълнително увреждане. Заявява, че към момента физиотерапия не се налага.

С приетата съдебно-автотехническата експертиза е изложена констатацията, че в близост до местопроизшествието е имало ползваем 4 подлез, чиято употреба би предотвратила процесното ПТП. Поради голямата ширина и сложност на детелината при процесното пътно платно на булеварда, пешеходна пътека не била положена в близост до мястото на произшествието. С категоричност се изразява становище, че ползването на светлоотразителни жилетки, дори и при ясно време през деня, допринася за повишаване на зоната на видимост спрямо взора на водачите на МПС, но в конкретния случай се заключава, че велосипедистите са били забелязани на достатъчно голямо разстояние за изпълнение на опасна зона на спиране с краен положителен ефект при управление със скорост до 50 км/час. При конкретния механизъм на ПТП, велосипедистът е пресичал перпендикулярно на посоката на движение на автомобила, поради което не е имало техническа възможност да се движи плътно най-вдясно на пътното платно. Вещото лице не констатира данни за извършена рязка маневра от страна на велосипедиста.