Решение № 11620 от 25.10.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 38036/2022
- Вид
- Решение № 11620
- Подписан
- 25.10.2022
- Състав
- СТЕФАН ИСАКОВ ШЕКЕРДЖИЙСКИ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 11620 гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20221110138036 по описа за 2022 година искове с пр.осн. чл. 411, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - ЗЕАД “...”, моли да се осъди ответникът да му заплати:
- сумата от 3 326,90 лева, обезщетение по щета № 470420212148930, ведно със законната лихва; и
- сумата от 183,08 лева, мораторна лихва за периода от 25.12.2021г. до 13.07.2022г.
Претендира и разноски.
Ответникът – ЗАД “..., оспорва иска:
- оспорва вината на лицето, сочено като делинквент, а и
- навежда и други правни доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:
Представеният протокол обвързва съда като фактология. В него се сочи, че на описаното в исковата молба място и време, т.а. марка „ДАФ“ е бил в спряно (паркирано) състояние. Т.а., марка „МАН“, управляван от г-н М., се е движел назад. Последват е написал в най-долната графа, че е виновен за инцидента и се е подписал.
Всичко изложено се установява (доплънително) и от св. Д..
1
До доказване на обратното от страната, която има интерес за това, протоколът обвърза съда с фактите, които установява (през време на действието на договора за застраховка и в рамките на покритите рискове застрахованият автомобил /застраховка „Каско”/ е бил увреден вследствие на ПТП, настъпило по вина на физическото лице, сочено в исковата молба като делинквент - чл. 189, ал. 2 от ЗДП/извънсъдебно признание на делинквента – актът е подписан двустранно). Налице е оборима презумпция, за описаните в него факти: Р. № 85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.: с формална доказателствена сила протоколът като свидетелствуващ документ материализира удостоверенителното изявление на своя издател за станалото ПТП и в това се състои неговото доказателствено значение. Настоящият състав споделя изцяло приетото от въззивния съд за формалната и материалната доказателствена сила на съставения от органите на МВР протокол за станалото ПТП; също: Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. № 444/10, І т.о.: Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.).
Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Твърдението на длъжностното лице (в случая – актосъставител), че не си спомня отразените в документа факти и обстоятелства е без правно значение и не лишава от доказателствена сила удостоверителното му изявление, съдържащо се в документа. В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха имали значение. Въпреки, че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня обстоятелствата, би било лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза.
Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.) материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола; Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; и Определение № 372 от 18.06.2010г. по т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС) Депозирано е заключение на СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно изготвено. От него се установява, че:
- стойността на обезвредата по средни пазарни цени възлиза на 3 321,10 лева; ликвидационните разходи са 15 лева;
- всички пера на щетата са в пряка последица от инцидента. от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 411, ал. 1 от КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия 2 застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
Не е установено каквото и да е съпричиняване. Искът за главницата е основателен, доколкото посочената от в.л. стойност на обезвредата + ликвидационните разходи дори с малко надхвърля претендираното.
На основание чл. 162 от ГПК, съдът намира, че и претенцията за лихва и е основателна. по разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски – 1 204,15 лева.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, ЗАД “..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., ет. 5, представлявано от Изпълнителен Директор - .. и Изпълнителен Директор – .. чрез юрк. .., e-mail: ..., да заплати на ЗЕАД “...”, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, .., представлявано от Изпълнителния директор .., Действащ чрез пълномощника си адвокатско съдружие Феникс - САК, представлявано от адвокат П. И., ..., съд.адр.: АС Ф.., адвокат П. С. И. - САК, гр. ..., ет. 2, офис „..., тел. .. , следното:
- сумата от 3 326,90 (три хиляди триста двадесет и шест лева и деветдесет стоинки) лева, обезщетение по щета № 470420212148930, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2021г. до окончателното ù изплащане,
- сумата от 183,08 (сто осемдесет и три лева и осем стотинки) лева, мораторна лихва за периода от 25.12.2021г. до 13.07.2022г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, - сумата от 1 204,15 (хиляда двеста и четири лева и петнадесет стотинки) лева, сторени 3 деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4