Решение № 4470 от 21.05.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 4470

Бургас, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XVI-ти тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

Членове:

ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

МАРИНА НИКОЛОВА

При секретар ЙОВКА БАНКОВА и с участието на прокурора ДАРИН ВЕЛЧЕВ ХРИСТОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИНА НИКОЛОВА административно дело № 20267040700540 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.285, ал.1, изр.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. М. С., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], чрез пълномощника адвокат Г. П. П. - БАК срещу Решение № 886/30.01.2026 г., постановено по адм. дело № 810/ 2025 г. по описа на Административен съд – Бургас.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилно приложение на чл.3 от ЗИНЗС, неправилно стесняване на отговорността на администрацията, игнориране на продължителността и повторяемостта на оплакванията, неправилно приложение на презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС и се развиват доводи за недължимост на присъденото юрисконсултско възнаграждение. Моли се за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен в пълен размер, а при условията на евентуалност, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Претендират се разноски.

Ответникът - Главан дирекция "Изпълнение на наказанията" [населено място] в подаден писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна, а съдебния акт намира за обоснован и правилен, като моли същият да бъде потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, се представлява от процесуалния си представител, който поддържа подадената жалба по подробно изложените в същата аргументи. Не сочи доказателства и моли за отмяна на първоинстанционното решение.

Ответникът, редовно уведомен, не изпраща представител.

Представителят на прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна и дава заключение за отхвърляне на същата.

Настоящият касационен състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от касатора основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.

Съгласно изложеното в исковата молба Д. М. С. претендира обезщетение в размер на 3 000 лева за неимуществени вреди, причинени от длъжностни лица от администрацията на Затвора в периода от 18.06.2024 г. до 29.04.2025 г., с твърдение, че вредите са причинени вследствие на неправомерни действия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващи се в уронване на човешкото достойнство, пораждащи страх, малоценност, незащитеност, вследствие на неосигуряването от затворническата администрация на адекватни медицински грижи и лекарствени средства.

С обжалваното решение исковата претенция е отхвърлена като неоснователна и недоказана.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че не е бил препятстван достъпа до лекар на ищеца С., докато е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в ЗО Дебелт през процесния период. Посочва, че страните не спорят, че в ЗО Дебелт има медицински център, като самият ищец е посещавал този медицински център, а във водения там дневник са отбелязани провежданите прегледи, лечения и здравен статус. Сочи, че С. е получавал медицинско обслужване, извършвани са му прегледи, предписвани са му медикаменти с оглед здравословното му състояние. Не са констатирани пропуски и неглижиране на медицинското обслужване. Съдът отбелязва, че ефикасността, резултатността и правилността на оказаната в местата за лишаване от свобода медицинска помощ от гледна точка на утвърдените медицински стандарти (чл.80 от Закона за здравето във вр. с чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения) и дали същата отговаря на изискванията за достатъчност и качество (чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето), не могат да бъдат контролирани от затворническата администрация, тъй като не се касае за административна дейност, а за медицинска такава, контрол върху която се осъществява от контролните органи, посочени в Закона за лечебните заведения, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване (арг. чл.6, ал.6). По делото съдът не е установил уронване на човешкото достойнство, пораждане на чувство за страх, малоценност и незащитеност, които твърди, че изпитвал С.. По изложените съображения, съдът е намерил, че ищецът не е бил лишен от медицинско обслужване, напротив видно от медицинската справка в исковия период му е осигурявана своевременно дължимата медицинска помощ, като не е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация относно осигуряване на дължимата медицинска грижа, както и липсва причинно - следствената връзка между твърдените от ищеца неимуществени вреди и поведението на администрацията от ГДИН. Предвид изложеното, съдът е намерил, че искът за неимуществени вреди за периода 18.06.2024 г. - 29.04.2025 г., ведно със лихва за забава от датата на подаване на исковата молба не е доказан по основание и размер и е отхвърлил същия изцяло. Присъдил е юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.

Така обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена исковата претенция, е валидно, допустимо и правилно, а възраженията на касатора се явяват неоснователни.

Предявеният от Д. М. С. иск е квалифициран като иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно тази разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС т. е. на нарушения на забраната осъдените /респ. задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Въз основа на събраните доказателства и установената по делото фактическа обстановка правилен е изводът на съда, че не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения от Д. М. С. иск за неимуществени вреди, претърпени в резултат на липса на медицинско обслужване в ЗО Дебелт.

При анализа на събраните по делото доказателства не се установяват незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация в ЗО Дебелт във връзка с осигуряването на своевременна и адекватна медицинска помощ на л. св. Д. М. С., както правилно е приел първоинстанционния съд. При постъпило от С. оплакване за наличие на здравословен проблем са били предприети необходимите действия за своевременно диагностициране, поради което не може да се приеме тезана на касатора, че е бил неглижиран и игнориран. От представените по делото материали не се установява медицинските специалисти при ЗО Дебелт да са издали предписание или направление на касатора за лечение във външно заведение и Началникът на ЗО Дебелт да е отказал изпращането му, с което да е осуетил лечението му. Ето защо, настоящият касационен състав приема за недоказани твърденията на С. за неоказване на подходящи медицински грижи във връзка с лечението му, както правилно е приел и първоинстнационния съд.

Поради изложеното правилно е прието от съда, че в случая не са налице незаконосъобразни бездействия на ответника, следователно не е налице първата предпоставка за уважаване на иска.

Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на делото, като е допуснал и събрал всички относими и необходими доказателства за изясняване на обективната истина и е формирал изводите си въз основа на така събраните доказателства.

Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена исковата претенция, е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, поради което не са налице касационни основания за неговата отмяна.

Решението е неправилно в частта за разноските.

Съобразно разпоредбата на чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноските направени по процесуални действия, които страната е искала да се извършат. По аргумент от горните текстове на ГПК и разпоредбата на чл. 286, ал. 3, ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца както разноски за производството, така и внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно уважената част от иска. Отговорността за възнаграждението за адвокат, съответно за юрисконсулт, е предвидена отделно от законодателя и при липса на указания в закона за възможността за търсене на такава отговорност, то такава не може да се търси. По тези съображения с чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС при отхвърляне на иска изцяло съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, в които не се включва юрисконсултското възнаграждение. В този смисъл е Решение № 7516 от 21.05.2019 г. по адм. д. № 765/2018 г. на ВАС, Решение № 12301 от 16.09.2019 г. по адм. д. № 14325/2018 г. на ВАС и Решение № 4885 от 02.04.2019 г. по адм. д. № 9723/2017 г. на ВАС и много др.

Ето защо решението в тази част е неправилно и следва да бъде отменено.

Независимо от изхода на делото и по изложените вече по-горе мотиви, претенцията на процесуалния представител на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция се явява неоснователна и в полза на ответника не се дължи юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 886/30.01.2026 г., постановено по адм. дело № 810/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас в частта, с която отхвърлена предявената от Д. М. С., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], искова претенция за присъждане на обезщетение в размер на 3 000 лева за неимуществени вреди, причинени от длъжностни лица от администрацията на Затвора в периода от 18.06.2024 г. до 29.04.2025 г.

ОТМЕНЯ Решение № 886/30.01.2026 г., постановено по адм. дело № 810/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас в частта за разноските, с която Д. М. С. е осъден да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" сума в размер на 200 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател:

Членове: