Решение № 2097 от 19.11.2020, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2097 гр.Пловдив, 19.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Пловдив, петнадесети състав, в открито заседание на осми октомври, две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия: Любомира Несторова

При секретаря М.Г.

Като разгледа докладваното АД № 3158 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията / ЗУТ /.

Образувано е по жалба на Д.С.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат М., против комбинирана скица-виза за проектиране № 158 от 11.09.2019г. на Главния архитект на Община Асеновград, с която на основание чл. 134, ал.6 и чл. 140 от ЗУТ се разрешава изготвянето на инвестиционен проект за надстрояване на съществуваща жилищна сграда с идентификатор *** по КККР с височина при спазване на разпоредбите на чл. 82, ал.1 и ал.2 от Наредба №2/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони с Кинт=1.2, плътност 60% съгласно нанесената застройка с червен цвят.

Твърденията са за незаконосъобразност, респективно за нищожност.

Излагат се съображения в жалбата и в подробни писмени бележки. Претендират се разноски по делото.

Ответникът – Главният архитект на Община Асеновград, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Претендира съдебни разноски съгласно представен списък на разноските. Възразява относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Заинтересованата страна – В.Д.Я., чрез процесуалния си представител, намира жалбата за недопустима, респективно за неоснователна. Претендира разноските по делото.

Представя подробни писмени съображения.

Заинтересованите страни К.К.Ш. и К.К.Ш. не изразяват становище по жалбата.

Съдът разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на доказателствата по делото установи следното:

Оспорената скица-виза за проектиране № 158 от

11.09.2019г. на Главния архитект на Община Асеновград, с която на основание чл. 134, ал.6 и чл. 140 от ЗУТ се разрешава изготвянето на инвестиционен проект за надстрояване на съществуваща жилищна сграда с идентификатор *** по КККР с височина при спазване на разпоредбите на чл. 82, ал.1 и ал.2 от Наредба №2/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони с Кинт=1.2,плътност 60% съгласно нанесената застройка с червен цвят, е издадена по повод заявление на В.Я. с вх. № 94-В-369 от 30.07.2019г.

Съгласно трайната съдебна практика характеристиките и предназначението на скицата-виза за проектиране по чл. 140, ал.2 от ЗУТ я определят като индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК във вр. с чл. 214, ал.1 от ЗУТ. Ето защо тя подлежи на съдебно оспорване по реда на чл. 215, ал.1 от ЗУТ.

Безспорно се установи, че оспореният индивидуален административен акт е съобщен на оспорващия, който се е подписал на съобщение с изх. № 94-В-369 от 12.09.2019г. /л. 25 по делото/ на дата 20.09.2019г., жалбата е депозирана чрез административния орган на 24.09.2019г., поради което е подадена в срок.

Във връзка с допустимостта на жалбата съдът изследва обстоятелството, дали жалбоподателят е активно легитимиран да оспори процесния административен акт или не, в качеството си на носител на вещни права по отношение на имот, съседен на имота, за който е издадена процесната скица-виза за проектиране. Касае се до абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, като при липсата й оспорването е недопустимо, съгласно чл. 159, т.4 от АПК.

Активна легитимация за обжалване притежават онези лица, които са засегнати от разпоредителната част на оспорения административен акт. Това се отнася както до случаите, в които актът се оспорва като незаконосъобразен, така и в случаите, в които се претендира нищожност на акта.

Задължително условие за допустимост на оспорването е актът да засяга лицето, което го обжалва, като елементът "засягане" е предпоставка за възникване на процесуалния правен интерес от търсената съдебна защита. По смисъла на чл. 120, ал.2 от Конституцията на Република България "засегнати" са онези лица, които са носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа, респективно, в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно порочният административен акт.

Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е наличието в правната сфера на жалбоподателя на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта. Административният акт следва да засяга правната сфера на жалбоподателя, а не други чужди права. Интересът следва да е личен и непосредствен.

В случаите на одобряване на скица-виза за проектиране нормата на чл. 131 от ЗУТ определя кръга на засегнатите лица.

Съгласно нормата на чл. 131, ал.1 от ЗУТ заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.

Непосредствено засегнати от предвижданията на

ПУП /в конкретния случай на скица по чл.

140, ал.2 от ЗУТ/ недвижими имоти е даден с изричната разпоредбата на чл. 131, ал.2 от ЗУТ, което изброяване е изчерпателно.

Всяка една хипотеза следва да се прецени, за да се установи правен интерес за жалбоподателя. Преценката е към момента на издаване на административния акт.

В конкретната хипотеза не се спори, че жалбоподателят не е собственик или носител на вещни права върху имота, засегнат от издадената виза. Имотът, в който същият се легитимира като носител на вещни права, е съседен – в този смисъл правният интерес не може да произтече от нормата на чл. 131, ал.2, т.1 от ЗУТ.

Относно изследване на правния интерес на жалбоподателя на основание чл. 131, ал.2, т.2 от ЗУТ, в изпълнение на Определение № 7524 от 16.06.2020г. на Върховния административен съд, постановено по АД № 5153/2020г., Съдът е назначил допълнителна съдебно-техническа експертиза, която да даде отговори дали се променят: характерът на застрояване, градоустройствените показатели, интензитет на застрояване.

От събраните по делото писмени доказателства и от приетата по делото допълнителна СТЕ, която Съдът кредитира в частите, които съответстват на събраните по делото писмени доказателства може да се обоснове правен интерес, съгласно разпоредбата на чл. 131, ал.2, т.2 от ЗУТ, поради следното:

От съдържанието на оспорената скица-виза за проектиране /л. 43 по делото/ и от приложените писмени доказателства, се установи, че не със скицата-виза за проектиране се предвижда свързаното застрояване между имота, в който оспорващият се легитимира като носител на вещни права и този на заинтересованата страна, нито се предвижда такова различно от предвиденото с действащия за процесната територия ПУП, който в частта му за застрояването е този одобрен със Заповед № А-312 от 08.06.1992 г. на Кмета на Община Асеновград. /л.104 и сл.

Начинът на застрояване, съгласно §5 т.20 от ЗУТ е разположението на сградите и постройките на основното и на допълващото застрояване в урегулираните поземлени имоти. Бива: свободно, свързано и комплексно. Свободно е застрояването, при което сградите в урегулираните поземлени имоти се разполагат на разстояние от имотните граници (регулационните линии) към съседните урегулирани поземлени имоти, както и на северна странична регулационна линия при тесни урегулирани поземлени имоти по улици с посока север - юг и полупосоките до 45 градуса; Свързано е застрояването, при което сградите в два или повече съседни урегулирани поземлени имоти се разполагат допрени една до друга на имотните граници (регулационните линии). Свързаното е застрояването в съседни урегулирани поземлени имоти, представлява допиране на сградите на основното застрояване или на постройките на допълващото застрояване;

Комплексно е застрояването в големи урегулирани поземлени имоти на групи от сгради, които се разполагат свободно стоящи или допрени една до друга.

Действащият ПУП – ПЗ относно двата имота, одобрен с коментираната по-горе заповед на Кмета на Община Асеновград, установява свързано застрояване, т.е. това е направено /предвидено/ с предходен, влязъл в сила, подробен устройствен план, а не с оспорения в настоящото производство административен акт.

В допълнителната СТЕ вещото лице посочва, че процесната скица с виза е издадена, за "надстройка на съществуваща сграда".

Инвестиционният проект, следва да се съобрази с посочените в скица-виза параметри за съответната устройствена зона и със специфичните разпоредби (листове към РП на кв. "К.

Ковачев" – Метошката махала – Асеновград, (в които няма посочени устройствени показатели), само в точка 3 е посочено, че характерът на застройката, режимът на застрояването се определят със самия ЗРП – чл.103 от ППЗТСУ.

Вещото лице е дало приблизителни стойности на застроена площ, плътност на застрояване, интензивност на застрояване и др. показатели.

Посочва се, че РЗП на сграда с идент.

*** е взета от писмените доказателства на л. 143 по делото. Площта на УПИ ІІ-1570 е взета от писмените доказателства на л. 144 – най-горе. Съществуващата височина на сградата в УПИ ІІ-1570 е 7.45м. (до кота 10.000 остават 2.55м) взето от л. 150 по делото.

Предвиденото по действащия

Застроителен план (ЗП), одобрени със Заповед № А-312/1992г. за ПИ с идент.

***, за който е отредено УПИ І-1569 (на жалбоподателя) и за ПИ с идент. ***, за който е отредено УПИ ІІ-1570, (за който е издадена обжалвана скица с виза) е "свързано" - запазва се съществуващото основно "свързано" ниско етажно жилищно застрояване. В имота на жалбоподателя УПИ І-1569 е реализирано надстрояване.

В УПИ ІІ-1570, за който е издадена скица виза, не е реализирано надстрояване на съществуващата сграда с идент.

***. Бъдещото застрояване – надстрояване в него, трябва да се реализира, при спазване на изискванията на чл.82, ал.2, ал.8, ал.9 и ал. 10 от Наредба 7 към ЗУТ, т.е. да покрива вече изградената калканна стена в УПИ І-1569.

Височината на съществуващата сграда с идент. *** е 7.45м, над нивото на прилежащия терен / л. 150 по делото/. До кота корниз 10.00 м. (ниско етажно), остават 2.55, т.е. във следващия етап на инвестиционното проектиране има съвсем реални възможности да се реализира още един жилищен етаж, без да се промени характерът на застрояване, а именно "нискоетажно" жилищно застрояване.

Според експерта технически е напълно възможно да се реализира надстрояване на съществуващата сграда с идент. ***, и то без да се промени характерът на нискоетажното застрояване в УПИ ІІ-1570.

Относно интензивност на застрояването експертът пояснява, че е посочила различни възможности във връзка с начина на изчисляване на площите. /по документи и по КК/. Посочва, че по-голямата РЗП, води до завишаване и на Коефициента за интензивност, в този смисъл при надстрояване на сграда с идентификатор *** в УПИ ІІ-1570, Коеф. на интензивност ще се завиши.

По отношение на Коеф. на интензивност, се установи от приетата допълнителна СТЕ, че е достигнат и с надстрояването ще се завиши над показателите по действащия ЗП, т.е. по-голямата разгъната застроена площ води и до по-висок показател – „интензивност на застрояването“.

При това положение Съдът намира, че е налице правен интерес за жалбоподателя да оспори процесната скица-виза на основание чл. 131, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Редът за издаване на искания административен акт е посочен в чл. 140 и сл. от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗУТ възложителят /собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон – чл. 161, ал. 1 ЗУТ/ или упълномощено от него лице може да поиска виза за проектиране. Визата се издава от главния архитект на общината в срок до 14 дни от постъпване на заявлението. Разпоредбата на ал. 2 на чл. 140 от ЗУТ определя визата за проектиране като копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36.