Определение № 309 от 29.06.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 309 гр. Ловеч, 29.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно частно наказателно дело № 20234300600230 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази :

С определение № 125/28.04.2023 г. постановено по ЧНД № 15/2023 г., Луковитският районен съд, е отменил Постановление от 29.12.2022 г. /изх. № 1527/ на Районна прокуратура – Ловеч, ТО – Луковит с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 96/2022 г. по описа на РУ МВР - Луковит за престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“ от НК и е върнал делото на прокурора за изпълнение на указанията относно прилагането на закона, изложени в мотивите на определението.

Срещу цитирания съдебен акт, в предвидения от закона срок е подаден протест от Петя Грънчарова, прокурор в РП – Ловеч, ТО – Луковит. На първо място счита, че изложените от нея твърдения и обстоятелства в постановлението се съдържат в гласните източници и писмените доказателства и те не са интерпретирани, а точно възпроизведени. Твърди, че коректно е възпроизведено и заключението на вещото лице по автотехническата експертиза : „ширината на пътното плато е с ширина 9,8м. В момента когато С. е предприела пресичане на платното е имало видимост и за двете страни /водач и пострадала/, автомобилът се е движил с 35 км./ч. , а тя с 1, 8м. в секунда. МПС е било на разстояние 43 м. от мястото на удара в началото на нейната маневра. Пострадалата твърди, че е възприела автомобила, когато вече е била преминала средата на пътното платно /въпреки видимостта която е имала преди това/, направила му е жест да намали и е 1 продължила напред, без да стори нищо за да се предпази.“ Сочи, че според вещото лице за да избегне удара „тя е следвало да се отклони към нейна дясна посока - лява по отношение движението на автомобила, и така той да премине по платното за движение на МПС, а тя на по- късен етап да стъпи на тротоара.

От своя страна водачът е следвало навреме да започне спиране на автомобила.“

Излага, че в определението си ЛРС е повторил два пъти това заключение за да посочи неправилността на проверявания акт, пропускайки следните изводи : ,МПС е било на разстояние 43 м. от мястото на удара в началото на нейната маневра. Пострадалата твърди, че е възприела автомобила, когато вече е била преминала средата на пътното платно / въпреки видимостта която е имала преди това /, направила му е жест да намали и е продължила напред, без да стори нищо за да се предпази.

Според вещото лице за да избегне удара тя е следвало да се отклони към нейна дясна посока - лява по отношение движението на автомобила, и така той да премине по платното за движение на МПС, а тя на по- късен етап да стъпи на тротоара.“

Твърди, че въз основа на доказателства събрани по надлежния ред е извела своето вътрещo убеждение и то не съставлява интерпретация на доказателства в еднозначна посока. Счита, че е безспорно, че на мястото не е имало пешеходна пътека - регламентирано място за пресичане на пешеходци.

Изтъква, че доколкото С. представлява пешеходец по смисъла на чл.107 от ЗДвП е следвало преди да стъпи на платното за движение да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства /чл.113 ЗДвП/, като с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението /чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП/. Счита, че с оглед откритата видимост от левия тротоар на улицата където се е намирала и когато е предприела маневра, пострадалата е следвало да се убеди, че няма движещи се МПС по пътя, и възприемайки опасността да промени траекторията си на движение - да се отклони към нейна дясна посока - лява по отношение движението на автомобила, и така той да премине по платното за движение на МПС, а тя на по- късен етап да стъпи на тротоара. Твърди, че въпреки това тя е продължила да пресича, махвайки на водача с ръка да намали, без да се предпази по никакъв начин, проявявайки небрежност и поставяйки се в рискова ситуация .

2

Изтъква, че дори и да е налице закъснение у страна на водача с реакция за спиране, то в по-голяма степен вредоносния резултат е обусловен от поведението на самата пострадала, която е продължила да пресича, размахвайки кофата и правейки жест на водача, по който начин му е създала пречка за движението.

На следващо място твърди, че никъде в изготвения прокурорски акт няма съждения, няма изведен извод, а по - малко анализ на доказателствата свързани с материално правната норма на чл.15 от НК. Твърди, че вътрешното убеждение и изводите, които е направила мотивирайки я да постановя този акт не са в този смисъл и нямат съпоставимост със случая.

В заключение моли настоящата инстанция да отмени обжалваното определение с произтичащите от това законни последици.

Въззивният съд като съобрази изложеното с жалбата, становището и материалите по делото приема за установено следното :

Досъдебно производство № 96/2022 г. по описа на РУ МВР - Луковит е образувано на 06.04.2022 г. срещу Неизвестен извършител от разследващ полицай при РУ МВР - Луковит, при условията на чл.212, ал.2 от НПК, с извършване на оглед на местопроизшествие, за това, че на 06.04.2022 г. около 12,45 часа, на ул. „К.“ № 2 в гр. Луковит, област Ловеч, при възникнало ПТП между лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ............ АН, собственост и управляван от Л. Б.Г. от гр.Плевен и пешеходката С. В. С. от гр.Луковит, нарушил правилата за движение по пътищата, с което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С., изразяваща се във фрактура на дясна раменна става и локсация - престъпление по чл.343, ал.1, б.

„б“, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

В оспорваното постановление представителят на държавното обвинение е приел следната фактическа обстановка:

На 06.04.2022 г. около обяд, Л. Г. и съпругата му тръгнали от гр.

Луковит да се прибират към с.Дъбен, с управлявания от него лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ............ АН, като се движели по ул. „К.“ и се намирали в началото й.

Малко преди това пострадалата С. В. С., която живее на същата улица „К.“, излязла от дома си държейки кофа с отпадъци, пресякла улицата и се насочила към контейнерите, за да я изхвърли. След като сторила това, С. тръгнала отново да пресича улицата за да се прибере в дома си. В този 3 момент се появил автомобилът управляван от Г., като пътуващите в него възприели на левия тротоар спрямо С. с кофа в ръка, като я подмятала.

Пострадалата продължила да пресича улицата, като махнала с ръка на водача да намали. Съпругата на Г. му извикала да свие бързо в ляво (л.106 от ДП), но въпреки това се чул звук от удар и те предположили, че са ударили кофата която държала пострадалата. Г. не спрял автомобила и продължил движението си към с. Дъбен. След около един час били потърсени в дома си от полицейски екип, и тогава научили, че има пострадала жена.

В хода на разследването е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза (л.75 - 77 от ДП) от заключението на която е видно, че на пострадалата С. В. С. е било причинено изкълчване на дясна раменна става /трайно изместване на главата на раменната кост от ставната ямка/, с последвало наместване и обездвижване, довело до трайно затрудняване движението на десен горен крайник за не по-малко от месец и половина.

Според вещото лице изготвило съдебно-автотехническата експертиза (л.84 - 98 от ДП), пътното платно в района на произшествието е двупосочно без маркировка. Широчината на платното за движение е 9.8 метра. Участъкът от пътя към мястото на ПТП е права преди дясна крива /по посока на центъра на гр. Луковит/. Износен дребнозърнест асфалт, неравности, светла част от денонощието, суха настилка. Режимът за движение към мястото на ПТП е при максимална скорост 50 км/ч за населено място. Лекият автомобил „Фолксваген Голф“ се е движел по посока към с.Дерманци от центъра на гр.Луковит със скорост от 35 км/ч. Автомобилът се е движел в дясната си половина по посока на движение на улицата. Пострадалата е започнала да пресича при дом № 2, отляво надясно спрямо посоката на л.а., като водачът му е започнал аварийно спиране, но надлъжното разстояние не е било достатъчно и настъпил удар между предната дясна част /при десет калник и броня вдясно/ и кофата, която носила пострадалата. След удара, вследствие действието на ударния импулс, тялото на пострадалата е било отхвърлено напред и вдясно по посоката на л.а. и се установява на бордюра при дом № 2 на ул.„К.“. След удара л.а. „Фолксваген“ продължил движението по посоката си.

Вещото лице приема, че пострадалият пешеходец се е намирал при края на тротоара и е започнал пресичане със скорост от 6.5 км/ч - 1.8 м/с, което е средна стойност за бърз ход на жена на 38 годишна възраст.

4

Скоростта на автомобила преди ПТП е била 35 км/ч, а към момента на удара 28 км/ч. Опасната му зона за спиране е била 24 метра, за изчислената скорост от 35 км/ч.

Според заключението, условията за движение към момента и мястото на ПТП нямат пряка връзка с настъпването му. Предвид отличната видимост към мястото на пресичане, водачът е имал възможност да спре преди удара при навременно задействане на спирачната система при изчислената скорост и при приетите изходни данни. Според вещото лице причина за настъпилото ПТП е ненавременно започване на спирането. Също така според експерта предвид широчината на платното и мястото на удара е имало начин за преминаване вляво на пострадалата /спрямо посоката на л.а./ без да се навлиза в половината за насрещно движение.

В хода на разследването е проведен разпит на пострадалата С. (л.108 от ДП), от който се установява, че последната е възприела автомобила, когато вече е била преминала средата на пътното платно, направила е жест към водача да намали скоростта и е продължила движението си напред, като водачът обаче продължил движението си и я блъснал.

За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че доколкото пострадалата С. представлява пешеходец по смисъла на чл. 107 от ЗДвП е следвало преди да стъпи на платното за движение, да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства (чл.113 от ЗДвП), като с поведението си не е трябвало да създава опасности и пречки за движението (чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП).

Според наблюдаващия прокурор, с оглед откритата видимост от левия тротоар на улицата където се е намирала, пострадалата е следвало да се убеди, че няма движещи се МПС по пътя и възприемайки опасността да промени траекторията си на движение. Въпреки това, С. е продължила да пресича, махвайки на водача с ръка да намали, проявявайки небрежност. По този начин сама се е поставила в ситуацията и допуснала настъпване на телесната си повреда.

В заключение прокурорът е стигнал до извода, че водачът Г. следва да бъде наказан по административен ред за нарушаване на някои от хипотезите визирани в разпоредбата на чл.123 от ЗДвП, регламентиращи поведението на водачите на ППС, които са участници в пътнотранспортно произшествие.

Протестът е подаден в законноустановения съгласно разпоредбата на 5 чл.243, ал.7 от НПК, видно от приложената разписка на л.15 от ЧНД № 15/2023 г., по описа на РС - Луковит, но разгледан по същество е неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение, а определението на РС - Луковит да се потвърди като обосновано и законосъобразно.

Както е посочил и първостепенният съд, целта на съдебния контрол в производството по чл.243, ал.4 и сл. от НПК е да се провери обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора, с което се прекратява наказателното производство.

Настоящият състав приема, че несъответен на събраните по делото доказателства се явява изводът на прокурора за това, че деянието за което е образувано наказателното производство не представлява престъпление.

С оглед установената фактическа обстановка, прокурорът неправилно е приложил закона, респективно неправилно е достигнал до извод за липсата на безспорни и несъмнени доказателства за осъществено от водача Г. нарушение по ЗДвП, което да предпостави и вменяването на вина - доколкото в съдебноавтотехническата експертиза вещото лице е посочило, че водачът на МПС е имал отличната видимост към мястото на пресичане, имал е възможност да спре преди удара при навременно задействане на спирачната система при изчислената скорост и при приетите изходни данни. В тази връзка представителят на държавното обвинение не е отчел и факта, че С. се е връщала от контейнера за боклук, намиращ се срещу дома й, и тя през цялото време се е намирала върху пътното платно, още преди водачът Г. да може да я възприеме. Подаването на знак с ръка към него ясно е говорел, че ще продължи движението си по пътя и е основание водачът да предприеме действия по намаляване на скоростта и спиране. Разстоянието на което се е намирал от нея и скоростта, която е изчислена от вещото лице са били достатъчни водачът Г. да спре и да предотврати ПТП. От показанията на св.